29/04/2024
Приемането ...!!!!
💚💙💜🤎💛🧡❤💖
Тайната на живота се състои в това, да се съгласиш с нещата такива, каквито са. Неприятностите в съпружеските отношения започват тогава, когато някой от двамата се опитва да промени другия.
И затова аз често правя едно упражнение като медитация /Хелингер води медитацията с големи паузи/:
„Затворете очи….. и гледайте мислено към партньора си такъв, какъвто е …. точно такъв, какъвто е… Възможно е да забележите, че до този момент може и да не сте виждали наистина партньора си,…. защото сте имали определен образ, по който сте съдили за него… Но сега гледате към партньора си и му казвате: „Аз те обичам такъв, какъвто си... точно такъв, какъвто си ти наистина“… А сега си представете това, какво се случва с вас, ако и партньорът ви каже: „И аз те обичам такъв, какъвто си …. именно такъв …, какъвто ти си!“… Да, и това ни дава чувство за безопасност, защото ние се съгласяваме с другия, такъв, какъвто е,… точно такъв, какъвто той е. Именно това представлява любовта! … И когато се съгласяваш с другия, такъв какъвто е, ти се съгласяваш и със самия себе си - да бъдеш точно такъв, какъвто си… И след това ти можеш да направиш следващата стъпка и да кажеш на партньора си: „Аз обичам И твоята майка, точно такава, каквато е…. обичам и твоя баща – такъв, какъвто е. Ти си това, което си, именно защото и твоите родители са такива, каквито са. И затова аз им давам достойно място в моето сърце!... И тогава партньорът ми е спокоен, защото той няма какво повече да крие за своето семейство. Той знае, че то е прието и че семейството му се радва на нашата връзка…
В днешните времена възникват определени трудности за това, защото семействата имат много разнообразни ценности. Мъжът и жената произлизат от различни семейства и затова имат различна съвест. А съвестта ни привързва към нашите семейства, защото ние знаем точно какво е необходимо, за да можем да принадлежим към тях. И ако се отклоняваме по някакъв начин от убежденията, мисленето и ценностите на нашето семейство, то тогава ще имаме нечиста съвест.
Но когато се свързваме с друг партньор, ние се свързваме и с друг тип съвест… Възниква необходимостта да освободим място за тази друга съвест, свързана с ценностите на неговото семейство… Налага се ние да разширим нашето съзнание, за да се освободи място за партньора ни и за неговото семейство… И ако ние не сме способни на такова разширяване и смятаме ,че ценностите на нашето родителско семейство са по-добри и по-значими от ценностите на семейството на партньора, то съпружеската двойка я чакат неприятности. Тези, които си остават с чиста съвест; тези, които се придържат към своята чиста съвест, си остават деца. Възрастните хора знаят какво да направят в този момент. Възрастни и пораснали хора стават само грешниците. Невинните хора, които се придържат към защитената територия на своето семейство, си остават деца! Като тук под грях не разбираме това, да правиш нещо лошо. Тези пораснали грешници се отказват от някои ценности на своето семейство заради нещо по-голямо и нещо универсално.
Ние имаме още по-голяма възможност за израстване, когато в двойката ни има деца. Доброто решение идва тогава, когато и мъжът и жената започнат да говорят от името на ценностите на създаденото от тях общо семейство...
Но обикновено жените успяват да постигнат надмощие. Това са мои наблюдения и тук няма никакво осъждане… И ако децата се възпитават в ценностите на майката, те след това ще търсят начин да следват баща си, защото децата принадлежат на двамата си родители. Но ако единият удържа победа над другия, то детето се присъединява към победения родител. Именно благодарение на това бащата оказва такова силно влияние върху децата: защото бива отхвърлен!
И сега аз се връщам отново към нашата настояща тема за любовта. Тя се постига тогава, когато децата могат абсолютно свободно да следват ценностите и на баща си и на майка си. Затова ще ви дам едно изречение, с което можете да правите децата си щастливи. Когато майката гледа в очите детето и му казва: „Аз обичам в теб твоя баща точно такъв, какъвто е. И аз ще бъда щастлива, ако ти станеш точно такъв, какъвто е той.
Бащата по същия начин гледа в очите си своето дете и му казва: „Аз обичам в теб майка ти, такава, каквато тя е. И аз ще бъда щастлив, ако ти станеш точно такъв, каква е майка ти!“
Точно това е истинската любов. И в добавка към любовта, точно това е истинската свобода. Така децата са свободни да вървят по своя собствен път. От този момент те не се чувстват притиснати да следват когото и да било от родителите си. Те не се чувстват непълноценни. А животът ни е даден тъкмо затова: да го изживеем пълноценно. И те не тръгват към живота с намерението да намерят идеалния партньор. А кой всъщност е нашият идеален партньор? Този, който прилича на мен и с него всичко си остава, както преди. Така всъщност си оставаме сами. А истинското израстване е свързано с това, че на нас не ни достига нещо. И точно в това е истинското израстване: когато се стремиш към нещо, което преди това не е съществувало в твоя живот. И си способен да го видиш в партньора си.
Но внезапно някой от партньорите, например мъжът, може да почувства, че животът му се движи в друга посока. Жената тогава също чувства, че те двамата се движат в различна посока. За да постигнат самореализация, те трябва да вървят по път, различен от този досега. И тогава, за да подхранят любовта си, те отново трябва да се съгласят с това, че вече вървят по различен път. И тогава също има едно кратко изречение, което в душата си можем да кажем на другия: „Аз се съгласявам с твоята съдба, такава, каквато тя е. Точно такава, каквато е. И аз съм съгласен и със собствената си съдба и със собствената си самореализация.“ И когато те се пускат един от друг, те се свързват от една друга любов.
Но понякога партньорът може да каже: „Ти трябва да ми бъдеш верен на мен и не можеш да вървиш по своя път.“ И често точно заради това се формират много сериозни проблеми в отношенията. Защото единият партньор иска от другия да се откаже от своята съдба заради него. И затова, ако единият партньор застава на пътя на другия, той трябва да му каже: „Моята съдба е на първо място!“ Тогава и другият човек се променя…
Берт Хелингер
