26/09/2025
📜 Писмо до мен
Спри за малко, поеми дъх. Знам, че в главата ти има хиляди мисли, въпроси и понякога тревоги. Но ти не си хаосът в ума си. Ти си онази светла, тиха сила, която винаги намира пътя.
Да, светът изглежда материален и шумен, но добротата и човечността не са изчезнали – те са в малките жестове, в избора да бъдеш топла, мила и истинска. Ти носиш тази светлина в себе си, дори когато понякога я забравяш.
Не е нужно да правиш всичко наведнъж. Малките стъпки са достатъчни: едно добро дело, една усмивка, един миг на тишина. Всеки ден е ново начало.
Обичай себе си така, както би обичала най-близкия си човек. Позволи си да почиваш, да грешиш и да растеш.
Ти вече си достатъчна.
С обич,
Аз