ABAstra

11/04/2026

И все пак ,продължавайте да светите…
тихо, силно и истински.

Някой разчита точно на тази светлина. ✨

02/04/2026

🌈ВАЖЕН ДЕН ЗА ОБЩНОСТТА🌈
Днес ви запознаваме с текст, изготвен от Калина Трендафилова, родител, човек, един от георите , с които работата ни свърза, а каузата ни обедини. Калина днес има какво да ви каже. Ето какво е нейното послание...:

"Днес е 2 април – Световния ден за информираност за аутизма.
През последните десет години преживях много – като родител, като човек, като част от един свят, който повечето хора не виждат.
И стигнах до едно убеждение:
💙най-голяма подкрепа имат нужда родителите. Те са мостът между две паралелни вселени.

Има нещо, за което не се говори достатъчно.
Изследванията показват, че майките на деца с аутизъм изпитват значително по-високи нива на стрес и симптоми на травма в сравнение с родителите на невротипични деца.
Някои от тези симптоми са сравними с тези при хора на първа линия (например медици или спасители).

Изследване на Бостънския университет показва, че нивата на кортизол (хормонът на стреса) при родителите на деца с аутизъм се доближават до нивата на войници, които са изпратени на фронта.

Но това не е, защото сме слаби —а защото хроничният стрес променя нервната система.

Защо се случва това?
Отглеждането на дете с аутизъм — особено когато има неща като силна тревожност, проблеми със съня или травматични преживявания в училище — може да означава постоянна хипербдителност.
Това включва:
👉справяне с кризи и емоционални изблици
👉борба със системи за подкрепа
👉обвинения или неразбиране от околните
👉години на прекъснат сън
👉социална изолация
👉финансов натиск
👉носене на почти целия „психически товар“
И това не е нормален родителски стрес.
Това е продължително активиране на нервната система.
Ако тялото остава твърде дълго в режим „бий се или бягай“, могат да се развият симптоми на травма.

Как изглеждат тези симптоми при майките?
Могат да изглеждат така:
👉бързо избухване или раздразнение
👉усещане за вцепенение или емоционално отдръпване
👉паника при обаждания от училище
👉избягване на места, които натоварват
👉изтощение, което не минава дори след сън
👉постоянно усещане за напрежение
👉трудност да се отпуснеш, дори когато всичко е спокойно
Много майки не разпознават това.Мислят си просто: “Не се справям.“
Но истината е:
👉 не сме създадени да живеем в режим на криза години наред без подкрепа.

Тук идва една истина:
👉 най-трудното не е самата диагноза.Най-трудно е отношението на обществото.

През тези години съм преживяла хиляди ситуации, в които детето ми е било гледано втренчено, подигравано или са ни правени забележки – дори за най-малките неща, като това, че му връзвам обувките.
Често връстници са му се подигравали, когато са виждали неговото самостимулиращо поведение.
Под подиграване визирам бурен истеричен смях на обществено място. Дори се е случвало да искат да го бият само защото им се усмихва.
Срещала съм всякакви реакции – от недоумение и осъждане до открито укорителни погледи и коментари.Имало е и разбиране, но от единици хора.
За тези години съм преминала през всякакви ситуации, които неизменно показват колко често обществото не разбира какво означава да имаш дете с аутизъм.

Това означава живот в постоянно напрежение.
Постоянна тревожност.
Постоянна борба.
Тези ситуации може да изглеждат малки за хората около нас, но за семействата те се превръщат в травми.
Травми, които бавно и постепенно те карат да се затваряш.
Започваш да не искаш да излизаш.
Да не искаш да се срещаш с хора.
Да избягваш публични места.
И малко по малко се превръщаш в затворник между четири стени.

Представете си какво означава това да бъде перспективата за целия ти живот.
Четири стени.
Изолация.
Самота.
Страх да излезеш.
Аз лично съм го преживяла.
Била съм там.

Освен диагнозата, ежедневните терапии, борбата със системата и финансовите трудности — накрая дори излизането навън се превръща в изпитание.
Понякога дори ми се струва, че трябва да сложим лепенка на челото на децата си, за да получим просто човешко отношение.
Понякога всичко това те ограничава до такава степен, че в даден момент красотата и чистата душа на собствените ни деца остават на втори план.

Била съм в какви ли не ситуации, от които си дадох сметка за нещо важно - обществото често реагира така не от злоба, а от незнание.

И точно затова съществува един символ:
🌻 слънчогледовата лента 🌻
🌻Зелената лента със слънчогледи е международен символ за невидими увреждания – аутизъм, сензорни затруднения и други състояния, които не се виждат с просто око. Тя е дискретен знак, че човек (включително дете) има скрито увреждане – нещо, което не се вижда веднага, но влияе на ежедневието му.
🌻В България тази лента все още не е популярна. Затова ние, родителите, се опитваме да я популяризираме.
Тази лента не означава привилегия.
👉 Тя означава молба за разбиране.
Понякога лентата е на детето.Понякога е на родителя – защото има деца, които не понасят подобни допири до себе си.

Ние, родителите на деца с аутизъм, често сме лични асистенти на собствените си деца.
Много от нас са оставили работа, мечти, пътувания и социален живот, за да бъдат до тях. Постоянно. Ежедневно. Някои 24/7 365 дни.
Но въпреки това ние сме хора.
Налага ни се да отидем до магазина. Трябва да ги вземем с нас защото нашата работа е да сме с тях.
До аптеката.
До общината – защото всеки месец трябва да предаваме отчет за дейността си като лични асистенти.
Да отидем на лекар.
На зъболекар.
Да използваме обществен транспорт.
Да излезем извън четирите стени.

Ние не искаме съжаление.
👉 Искаме разбиране.

🌻Ако видите дете, младеж или родител със слънчогледова лента – не се втренчвайте, не шушукайте, не се усмихвайте подигравателно.
🌻Предложете да мине пред вас - понякога колкото и невероятно да звучи за някой на този етап маже да е невъзможно да изчака.
🌻Лентата със слънчогледи казва:
„Може да не изглежда така, но имам нужда от малко повече разбиране.“

Просто бъдете хора.🙏🏻

Понякога за вас две минути повече са просто две минути. Но за едно семейство с дете с аутизъм тези две минути могат да бъдат разликата между спокоен ден и труден ден.

Всички настоящи медицински изследвания ясно показват, че аутизмът не е резултат от родителството, пренаталната грижа или детското възпитание.
Аутизмът не може да бъде диагностициран пренатално.
В повечето случаи диагнозата от аутистичния спектър в България се поставя около третата година от живота на детето.
Това означава, че в един момент родителите се изправят пред реалност, за която никога не са били подготвени.
Истината е, че повечето родители – включително и аз – дори не знаехме какво всъщност означава аутистичният спектър.
Чували сме думата „аутизъм“, но често сме имали много повърхностна представа за нея.
И изведнъж се оказваш в ситуация, за която нямаш карта, нямаш инструкции и нямаш подготовка. В която често си сам и трябва да научиш всичко отначало.
Случва се нещо, за което нямаш вина,
но въпреки това трябва да се научиш да го менажираш физически, психически и емоционално. 💙

Ние не искаме специално отношение.
👉 Искаме просто човешко отношение.

Аутизмът не се вижда винаги.Но човечността винаги се вижда.

Помислете за момент: всяка ваша минута на разбиране може да направи нечий ден по-лесен. Нечий живот по-добър. Вие може да сте лъча светлина в нечий студен мрак 💛🌻
От родител към родител.
От човек към човек.

Благодаря на всеки изчел фермана ми за 2026. Оценявам го! 💙🙏🏻"

📍Публикуваната снимка е лична и принадлежи на автора.

02/04/2026

❤️🧡💛💚💙💜

Днес отбелязваме Световния ден за повишаване на информираността за аутизма 💙

Ние от „Свързани“ вярваме, че разбирането започва с информираност, но продължава с приемане, уважение и реална подкрепа. Като екип от психолози, обучаващи се в приложен поведенчески анализ (ABA), ежедневно се учим не само как да подкрепяме развитието на децата, но и как да бъдем по-добри слушатели, партньори и съюзници на техните семейства.

Аутизмът не е нещо, което трябва да бъде „поправено“ – той е различен начин на възприемане и взаимодействие със света. Нашата роля е да изграждаме мостове – чрез разбиране, структуриран подход и индивидуализирана подкрепа.

Искаме специално да поздравим нашите колеги от ABAstra в Благоевград за тяхната упоритост, отдаденост и усилията, които полагат всеки ден. Вашата работа има значение и променя животи! Радваме се, че вървим по този път заедно с вас! 💙

Днес ви каним:
🔹 Да научите нещо ново за аутизма
🔹 Да бъдете по-търпеливи и приемащи
🔹 Да подкрепите семейство, което има нужда

Защото всяко дете заслужава да бъде разбрано.
И всяка малка крачка напред е голяма победа. 💙

#СветовенДенЗаАутизма #Информираност #Приемане #Свързани

30/03/2026

honestly 🐝🐝🐝

29/03/2026

Понякога „помагането“ е твърде много…

В стремежа си да изградим умение у детето, често даваме вербални инструкции за всяка стъпка: „Откопчай си ципа“, „Свали си якето“, „Закачи го на закачалката — не на тази, на онази…“ 😅

Родители, опитайте да подкрепяте детето само когато наистина има нужда.
И не просто подкрепа — такава, която избледнява с времето, за да може детето да се научи да действа самостоятелно. ✨

🍵 Task analysis и визуалните подкрепи могат да помогнат детето да следва стъпките самостоятелно, а вие да наблюдавате и подкрепяте само там, където е нужно.

Вашето дете може💜

*видеото е обърнато огледално, стъпките са в правилна последователност*

25/03/2026

Минимализмът не е за всеки 😀

Активната работа с деца понякога изглежда точно така – шумно, разхвърляно, цветно… и истинско.
Зад всяка „бъркотия“ стои усилие, търпение и малки победи, които не винаги се виждат отстрани.

Има дни, в които подреждаш материали… и дни, в които подреждаш светове.
Има моменти на хаос, но точно в тях се раждат най-ценните стъпки напред – една дума повече, един поглед, едно „успях“.

Това не е просто разхвърляно помещение.
Това е пространство, в което се учи, расте и се случват тихи чудеса 🤍

Ако и твоето ежедневие изглежда така – значи вършиш нещо наистина важно.

22/03/2026

Имахме възможността да чуем систематизираното представяне на фрагменти от науката за поведенческия анализ по достъпен за неспециалисти начин. Предложиха се инструменти за разбиране на поведението и неговите причини за възникване.
Вярваме, че повече естествени обучителни моменти възникват вкъщи, отколкото в центърна среда. Затова, родителското участие в оформянето на умения е ключово.
Благодарим на екипа на Ива Петкова - Iva Petkova за организацията и на ABA Bloom ZI за съдържанието, което предостави на всички нас💜

21/03/2026

Добри новини от Троян! Стъпка напред в приобщаването 💜

Една голяма стъпка за нас и Троян. Вече сме на „картата“ на обученията с кредити.

Ние от “Свързани” създадохме и развихме обучения за педагогически специалисти, които са официално одобрени от МОН и вписани в националния регистър.

Това означава, че вече и в Троян има локална възможност за квалификация с кредити – без необходимост от пътуване и с обучения, съобразени с реалните предизвикателства в местната общност и класна стая.

Обученията ни са силно практически насочени и предлагат реални решения, които могат да се прилагат веднага в ежедневната работа с деца.

Работим за разрешаването на казуси като:
– Как да интегрираме децата със СОП в общообразователната класна стая?
– Как социално-емоционалното учене може да се превърне в най-силният “помощник” на учителя?
– Какви са последиците от екранната зависимост и как се отразяват в класната стая? Как да се справим?
– Защо съвременната класна стая води до прегряване и как училищата да запазят най-ценния си ресурс - учителя?

Вярваме, че това е важна стъпка не само за нас, а за цялата образователна общност в Троян и региона.

Сърдечни благодарности на тези, които застанаха зад нас и ни подкрепиха в този труден и дълъг процес: г-жа Кремена Ковачева, директор на НУ “Христо Ботев”, г-жа Цветелина Радулова, основател на школа за неформално образование “МАЕ”, Троян и не на последно място на всички онези, които ни подкрепяха в малките и големи крачки към този успех! И най-упоритият има нужда от някой, който да повярва в него!

Благодарности!

www.svurzani.com
УИН: 14527

20/03/2026

Съществуват държавни образователни стандарти, имащи за цел да определят какво един 7-годишен трябва да знае и какво 12-годишния. Сформират се авторски колективи, които предлагат учебно съдържание, което бива потвърдено от Министерство на образованието и науката. Така работи.

Българското законодателство е предвидило и възможността някои ученици да имат нужда от допълнителна подкрепа в учебните процеси. И тогава, в Наредба за приобщаващото образование, се пише, че учебното съдържание следва да се адаптира.
Това, което липсва като текст, е чрез какви прийоми. На кои принципи следва да се оповава адаптацията. Записаното гласи „съобразно индивидуалните потребности на детето или ученика“. И е така – децата са уникални.

В раниците на децата, които посрещаме в специализираната ни класна стая, няма да откриете това, което са предвидили авторските колективи да се съдържа. Стандартизираните учебни планове създават ръководна рамка и оформят структура, която помага при организацията за администриране.

И тук идва онзи момент, в който хартията и реалността спират да си говорят.

Именно тук „адаптацията“ спира да бъде технически процес и се превръща в нещо много по-съществено – пълно преосмисляне на целите на обучението.

Защото за част от тези деца:
-по-смислено от красивото изписване на букви е това то просто да бъде разпознаваемо от написалия го самостоятелно
-по-значимо от решаването на текстови задачи е да изчакат реда си
-по-критично от възпроизвеждането на учебно съдържание е да се ориентират в социална ситуация

Не е просто адаптирано съдържание – ние можем да изберем кое изобщо има смисъл да бъде съдържание. Избор дали да отчетеш урока или да постигнеш смисъл.Кое от предвиденото ще обогати индивида така, че това да оформи начини за справяне с реалните му житейски предизвикателства.
Следваме логиката на развитието и нуждите на детето. Защото стандартът не стои срещу теб в класната стая. Детето стои.

Защото, когато системата изисква съпоставимост, а реалността изисква индивидуалност, учителят остава между двете – между нормативното очакване и човешката необходимост.

Ние днес излязохме навън, в естествена среда, в група, събирахме отпадъци, а после прекарахме време на детската площадка. Защото е смислено.

04/03/2026

ПРИЗИВ🔴
Скъпи приятели на АБАстра,
запознайте се с историята на Вани.
Вани днес има нужда от вашата подкрепа.

Скъпо семейство, изпращаме ти от надеждата и любовта си💜

01/03/2026

Проектът на Мони и Сава😀 Успех и търпение💜

21/11/2025

🌟 Когато обичаш толкова работата си, че всички от училище те приемат за свой човек - нормално е, когато преподаваш на децата с толкова отдаденост! Всъщност Памела Максим е психолог и кандидат-поведенчески анализатор, който под супервизия ръководи учебната дейност на деца със СОП и успешно балансира между учители, специалисти и семейства!

Днес сме щастливи да предадем знанията и практиките си на специалисти от Дупница — така че този модел да продължи да живее във всяка класна стая, всеки ден!

Това е възможно благодарение на партньорството ни с Фондация “За утре”, Rotary club Blagoevgrad-Center, Сдружение Близо до теб и подкрепата на община Благоевград, както и силните, борбени родители, които вярват, че всяко дете заслужава качествено образование!

Местни новини Липса на специалисти за децата с аутизъм в Благоевградско Срещи за безвъзмездна размяна на дрехи и аксесоари в Бургас Как Галисия се бор...