АлБена Фамилни Констелации

АлБена Фамилни Констелации Психологическо консултиране, Детска психология, Трансгенерационна психология, Оnline консултиране, психолог: Албена Ангелова

Обетите и дадените думи имат силата да се превърнат във вътрешни закони, които несъзнателно следваме цял живот. 🌿Поняког...
12/05/2026

Обетите и дадените думи имат силата да се превърнат във вътрешни закони, които несъзнателно следваме цял живот. 🌿
Понякога още в детството, от болка, страх или лоялност към семейството, човек изрича:
„Няма да бъда като тях.“
„Ще се справям сам.“
„Никога повече няма да обичам така.“
„Трябва да страдам, за да заслужа.“ 💔
В семейните констелации се вярва, че такива думи не остават само думи. Те се превръщат в програми, които могат да влияят на изборите, отношенията, парите, любовта и дори здравето ни. 🕊️
Някои обети се предават през поколенията — като невидима семейна памет, която продължава да живее чрез нас. 🌳
И не само старите думи имат сила.
Думите, които изричаме днес — към себе си, към децата си, към живота — също се превръщат в семена на бъдещето. 🌱
„Не мога.“
„Все на мен се случва.“
„Няма за мен любов.“
или
„Избирам живота.“ ✨
„Позволявам си щастие.“ 💛
„Доверявам се.“ 🤍
Всяка дума носи посока, енергия и намерение.
А това, което повтаряме дълго, често започва да оформя реалността, изборите и пътя ни.

АлБена Ангелова

Здравейте, добри хора. 🙏 Поклонът в семейните констелации е специален жест. Момент, в който човек спира битката със своя...
11/05/2026

Здравейте, добри хора. 🙏

Поклонът в семейните констелации е специален жест.
Момент, в който човек спира битката със своята история.
Миг, в който казва:
„Виждам ви. Приемам, че чрез вас съм получил живота.“ 🤍
Понякога носим гняв към родителите си, болка към съдбата си или усещането, че сме сами. Опитваме се да се отделим, да бъдем „по-силни“, „по-различни“, „по-добри“. Но вътре в нас остава напрежение, защото сърцето не може да бъде в мир, когато отрича корена си.
Поклонът има дълбок смисъл.
Той не означава съгласие с всичко, което е било. Не означава, че болката не е съществувала.
Означава уважение към живота такъв, какъвто е дошъл при нас.
Когато човек се поклони пред майка си и баща си — символично или реално — нещо в душата се подрежда.
Тежестта започва да се отпуска.
Изчезва нуждата постоянно да доказваш нещо.
Появява се сила. Тиха, зряла, истинска. ✨
В семейните констелации поклонът е акт на смирение пред по-голямото.
Пред рода.
Пред съдбата.
Пред невидимите връзки, които ни оформят.
И често точно в този прост жест започва истинското изцеление.
Не чрез борба.
А чрез признание и приемане. 🌿

АлБена Ангелова

Когато съм публикувала този текст преди години (намерих го в архива на групата Семейни констелации с АлБена) не съм и по...
11/05/2026

Когато съм публикувала този текст преди години (намерих го в архива на групата Семейни констелации с АлБена) не съм и подозирала, че имам такава история в моя род.
Намерих истинско съкровище преди време, а именно едночасов аудио запис на прадядо ми Тодор с разкази за преживяванията му във войната. 🙏
И именно там разказва идентична история с притчата. Казва и името на приятеля си и откъде е.
Никола Стоянов Ружена (може би прякор или пък фамилия) от гр.Малко Търново. Битката е била в местност Криволак, Северна Македония.
Иска ми се някой ден да попадна на потомците му и да им разкажа, че дори и в ада и ужаса на боевете той си е тръгнал спокоен и с мир в душата!
Прадядо ми Тодор разказва, че боевете спират временно и той се връща 2 дни по-късно там, където са застреляли приятеля му. Връща се с носилка, за да прибере трупа му, но го намира жив. Казва му добра дума, дава му вода, качва го на носилката и тръгва.
След 200 метра приятеля му издъхва. Но не е забравен, върнали са се за него.....❤️ 🧚‍♀️
Поклон към двамата! 🙏

Притча
(и такива истории носим в родовата си памет..... :-) )
По време на най-ожесточените битки в една война... войник, недалече извън окопите, рухна прострелян с мнoгoбройни рани. Бяха под непрекъснат обстрел, така че не можеха дори да си покажат носа от окопите.
Войник попита лейтенанта:
- Позволете ми, да домъкна в окопите ранения?
Лейтенанта го погледна с удивени очи, сякаш казваше: да не си полудял?
- Не си струва редник, приятелят ти го направиха на решето. Навярно е починал вече. Напразно ще си хвърлиш живота в опасност!
Но войника толкова държеше да опита, че лейтенанта реши да му позволи.
- Добре, опитай... но ако е мъртъв, остави го и се връщай възможно по бързо!
Войника хвръкна от окопа, след секунди бе при ранения, загърби го и след още няколко секунди, заедно с него се строполиха в окопа.
Лейтенанта прегледа ранения и едва дишащия до него войник:
- Казах ти , че не си струваше да си рискуваш живота, приятелят ти е починал...
- Струваше си! каза задъхано войника.
- Не виждаш ли, починал е, за какво говориш?
- Струваше си, защото, когато стигнах до него, все още беше жив... Думите които ми каза преди да издъхне, са по ценни от всичко на света...Задавяйки се в сълзи повтори последните думи на починалия: " Знаех си, че ще дойдеш."
Всеки човек носи в сърцето си това свято нещо - приятелството. Чувство, което нито може да се опише, нито знаете с кого и кога ще започне. Но знаете , че е някакъв подарък, дар божи.

На снимката е прадядо ми Тодор.

– Защо баба ми беше толкова студена?– Защо в семейството винаги имаше дистанция?– Защо майка ми спря да вярва в любовта ...
08/05/2026

– Защо баба ми беше толкова студена?
– Защо в семейството винаги имаше дистанция?
– Защо майка ми спря да вярва в любовта след една болка?
И в един момент започваш да разбираш — хората често дават само това, което самите те са получили.
Баба ти може би не е умеела да показва нежност, защото никой не е бил нежен с нея.
Леля ти е държала всичко под контрол, защото така е усещала сигурност.
А майка ти е затворила сърцето си, защото е свързала любовта със загуба и разочарование.
Така се предават невидими модели между поколенията:
страх от близост,
трудност да се довериш,
усещане за самота,
нужда винаги да си „силен“,
страх да не бъдеш изоставен.
Нелекуваната болка често се превръща в наследство.
Но изцелението не означава обвинение.
Означава да погледнеш историята на семейството си с разбиране и да кажеш:
„Тук цикълът спира.“
Да се научиш:
да говориш за чувствата си,
да показваш обич,
да поставяш граници,
да приемаш любов без страх.
Когато лекуваш себе си, променяш не само своя живот.
Променяш и това, което ще предадеш нататък — на децата си, на хората, които обичаш, и на поколенията след теб. 💚
Защото не можем да променим това, което отказваме да видим.

Честит празник, добри хора! Желая на всички мъдрост и сила да допуснем Свети Георги в сърцата ни, в телата ни и в умовет...
06/05/2026

Честит празник, добри хора! Желая на всички мъдрост и сила да допуснем Свети Георги в сърцата ни, в телата ни и в умовете ни да прикове змея в нас и да дадем воля на доброто. 🤗

„Аз съм твой брат.“
„Мама не ми е казвала, че имам брат.“
„Майка ти е добра жена.“
„И татко не ми е казвал.“
„Баща ти също е добър.“
„И какво, като си мой брат?“
„Ще ти помагам.“
„Ти първо ми кажи как става така, че чувам гласа ти, а по лицето ти не личи да приказваш? Ни устата ти шават, ни очите ти трепкат.“
„Винаги ще бъде така. Не аз говоря на тебе, а моят ум говори на твоя. И макар ти да чуваш думи, те са само част от онова, което ти казвам. Много неща, които ум на ума може да каже, не могат да се поместят в изречения или даже в цяла книга. Но ти ще ги знаеш. И не се бой. Аз съм пратен да ти помагам.“
„Защо искаш да си мой брат?“
„То не е по желание. Така ни е дадено.“
„От кого?“
„От Някой, който ни дава каквото трябва.“
„А къде живееш?“
„Там, дето всичко е светлина.“
„Как тъй всичко. И къщите ви, и дърветата ви?“
„Всичко.“
„Ми как спите? Или си затуляте прозорците с черджета?“
„Ние не спим.“
„И нощем?“
„Там няма ден и нощ.“
„По какво разбирате кога е пладне, кога да ядете?“
„Ние не огладняваме.“
„А вода пиете ли?“
„Не.“
„Ами какво пиете?“
„Не ожадняваме.“
„Дрехи имате ли?“
„Ние нямаме тела.“
„Но ти имаш. И змеят ти има, и конят ти.“
„Само когато искаме да ни виждате.“
„Някой път не искате, така ли ?“
„Някой път не искаме.“
„Ще ме заведеш ли у вас?“
„Ще те науча как сама да идваш.“
„Имаш ли майка?“
„Имах, когато бях като тебе.“
„И тя ли е била от светлина?“
„Не, тя беше от плът и много приличаше на твоята майка. И аз бях от плът.“
„Това плът какво иде да рече?“
„Първо съм се родил, после съм бил дете, след време съм пораснал, станал съм войник...“
„Послушен ли беше?“
„Не много. Обичах да дразня възпитателката си. И тя плачеше.“
„Завалията. Тя плаче, а ти я гледаш.“
„И аз плачех, много ми беше жал за нея.“
„А какво ти стана после?“
„Каквото ще стане някога с тебе и с всички вас.“
„Ще станем светци ?“
„Не веднага и не едновременно, но ще станете. Всички ще станете.“
„Притрябвало ми е!“
„Такъв е законът на развитието.“
„Какъв такъв?“
„Като стълба. Ей го например камъка - седи си на едно място, но нито расте, нито се помръдва. До него дървото - расте, но не се движи. Под дървото - кучето, то се движи, но не може да говори. Човекът - говори, но не може да свети. Светията - свети, но не може да променя съдбата на света. И само най-горе има Един, който може всичко ..."........................из срещата на преподобна Стойна със свети Георги

Връзката между задържането и затварянето 🌊Когато тялото започне да задържа — вода, храна, напрежение — това често не е п...
05/05/2026

Връзката между задържането и затварянето 🌊
Когато тялото започне да задържа — вода, храна, напрежение — това често не е просто физически процес. Това е състояние на „съхранение“ 🧊. Режим, в който системата се опитва да оцелее, да запази, да не губи.
На клетъчно ниво задържането на вода и вещества може да бъде като сигнал: „Не е безопасно да пусна.“ 🚫 Клетката се свива, задържа, трупа. Точно както и ние го правим емоционално.
Когато в ранна възраст сме преживели болка, липса или несигурност, често сме се затворили, за да оцелеем 🧱. Това е било интелигентен избор — да спрем да чувстваме толкова, да не се отваряме напълно, за да не боли 💔. Но този механизъм не остава само в психиката — той се отпечатва и в тялото.
Затварянето към любовта ❤️‍🩹 и преминаването в режим на „самосъхранение“ често вървят ръка за ръка със задържането. Тялото започва да действа така, сякаш ресурсите са ограничени — задържа вода 💧, задържа храна 🍽️, задържа енергия.
Това е един и същ модел:
„Не е безопасно да пусна.“
„Не е безопасно да получа твърде много.“
И така се появява вътрешно напрежение между нуждата да приемаме и страха да не загубим ⚖️.
Но както този режим е бил включен, така може и постепенно да бъде отпуснат 🌿. Когато започнем да създаваме усещане за безопасност в себе си, когато си позволим малко по малко да се отваряме — към чувства, към хора, към любов — тялото също започва да се отпуска 🤍.
Пускането не е слабост. То е доверие 🌊.
И когато си позволим да излезем от режима на оцеляване, започваме да живеем по-пълно — не само емоционално, но и физически ✨

Диалог от супервизия на Берт Хелингер:• Въпрос от социален работник: С кого от двамата родители е по-добре да останат де...
09/02/2026

Диалог от супервизия на Берт Хелингер:

• Въпрос от социален работник: С кого от двамата родители е по-добре да останат децата след развода?

• Берт Хелингер: За децата е по-добре да останат с този родител, който повече цени и уважава в тях другия родител.

• Соц. Раб.: И по какви признаци може да се определи това, кой родител уважава в децата повече другия?

• Б.Х.: Това се вижда веднага, пък и те сами си го знаят. Ако зададеш на родителите този въпрос, достатъчно е само да ги погледнеш внимателно и ти веднага ще видиш кой е този, който уважава повече другия в децата.

• Соц. Раб.: Все пак това правило не винаги е приложимо. Какво да правим с децата, ако, например, родителите се уважават един друг в равна степен?

• Б.Х.: Що за възражвние е това!? В такъв случай никакъв развод няма да има.

(В Гана, за да се разведете, е нужно да сте в съда със сватбените си дрехи. Сигурно така по-лесно преценят кой уважава повече другия в децата!)

🤣из нетаНай-абсурдните въпроси задавани на психотерапевта:- Кажете ми какво искам?- Така като ме гледате , аз нормален л...
07/02/2026

🤣
из нета
Най-абсурдните въпроси задавани на психотерапевта:
- Кажете ми какво искам?
- Така като ме гледате , аз нормален ли съм?
- Можете ли да ме научите да се отпускам? Имайте предвид обаче, че нямам много време.
- Можете ли да ми помогнете да се разделя с партньора си, но така че да продължи да ме обича?
- Как да се разделя с човек с който не искам да се разделям?
- Как да стана по приемащ в този свят на измет и идиоти?
- Как да обясня на жена ми, че ако ме остави, това ще бъде много лошо за нея.
- Как да престана да чувствам и да почна да живея нормално?
- Страхувам се от жена си. Възможно ли е и тя да почне да се страхува от мене?
- Може ли да ми покажете как работите, само че не върху мене, защото трябва да гледам за да взема решение дали ставате за мой терапевт?
- Дразня се когато мъжът ми заплашва, че ще ме убие. Има ли начин да спра да се дразня?
- По принцип чували ли сте за такъв проблем като моя?
- Като силна и уверена жена аз никога не се оплаквам и жалвам за проблемите си. Но не разбирам защо хората ме считат за безпроблемна и не искат да ми помогнат?!
- Да, аз съм дебел, пъпчив урод, но защо момичетата не виждат моите достойнства?!
- Може ли да ме научите как да се разделям с жените без след това да ми искат обяснение?
- Аз съм прочел много книги по психология. Има ли начин да проверя дали съм ги разбрал правилно?
- Може ли да чета книги по психология, докато тече терапията ми?
- С всички сили се опитвам да успея на работа и вкъщи. Къде още трябва да положа услия за да започна да успявам най-накрая?
- Чудя се дали тук можете да ми помогнете, макар да знам, че трябва да си помогна сам?
- За колко време може да ме оправите?
- Моето дете яде малко, заеква, бои се от другите деца и се напикава нощем. Как да го заставя да яде повече?
- Много обичам мъжа си, а той мене не. Как да му отмъстя?
- Мъжа ми пие, бие ме, постоянно ми се присмива и ме заплашва с развод. Може ли да го доведа за да му кажете, че развода не е решение?
- Имам много труден проблем. Бил съм при много психолози и никой не можа да ми помогне. Вие с какво сте по-добър?
- Искам да започна сериозна терапия. Може ли да ви се обаждам от време на време и да идвам да си говорим?
- Имам проблем с контрола и искам да се реши тази седмица!
- Може ли да ми кажете какво чувствам?
- Възможно ли е така както си говорим да се разчувствам много и да припадна?
- Обичам един човек, а това не ми харесва. Може ли да ме хипнотизирате за да спра да го обичам?
- Ако идвам редовно това добре ли ще е?
- Аз четох из интернет и съм си сложил диагноза. Искам само да знам какво да я правя сега?!
- Ако говоря по-малко, плаща ли се по-малка такса?
- Имате ли някакъв тест за моя случай?
- Като съм под хипноза има ли опасност да си кажа всичко без да искам?
- Кажете ми нещо за вас, аз толкова много ви разказах за себе си?
- Ако съм напълно искрен ще се почувствам ли по-добре?
- Знам че трябва да съм открит, но ако има нещо което ме притеснява, може ли да не говорим за него?
>

"Вместо да се противопоставяш на промените, предай се на тях. Позволи на живота да бъде с теб, а не против теб. Ако си м...
07/02/2026

"Вместо да се противопоставяш на промените, предай се на тях. Позволи на живота да бъде с теб, а не против теб. Ако си мислиш „Животът ми би се обърнал с главата надолу”, не се тревожи. Откъде знаеш, че надолу не е по-добре от нагоре?”

Шамс от Тебриз

"Това от което най- много страда съвременния мъж, е раняването без трансформация. Той носи сатурновия товар на определен...
06/02/2026

"Това от което най- много страда съвременния мъж, е раняването без трансформация. Той носи сатурновия товар на определената роля, която повече заробва отколкото освобождава. Той е измъчван от шишове в душата без божествено видение. От него се иска да бъде мъж, когато никой не може да определи какво е това, освен с най- тривиални думи. От него се иска да премине от юношество към зрялост без ритуали на прехода, без мъдри възрастни, които да го насочват и без положителен усет за това, как трябва да изглежда тази мъжественост. Раните му не са трансформиращи, те не носят по- задълбочена осъзнатост, не го водят към по- пълноценен живот. Те безчувствено и постоянно убиват душата му, преди тялото да има благоразумието да умре."
"Сблъсъка между външния образ и вътрешната истина създава една невъзможна дилема за мъжете. За тях да изразят реалността на своя вътрешен свят е непосилно и срамно. Те сякаш влизат в заговор за мълчание, за да потиснат вътрешната си емоционална истина. За жените е лесно и естествено да говорят за преживяванията си, но за мъжете моментите в които са били подигравани, побеждавани, засрамвани остават дълбоко заключени и забравени в душите им. Това ги кара да придават огромна значимост на постиженията, властта и успехите, като противоотрова на болката."
"Когато външен мит и вътрешна истина не съвпадат човек страда от душевна рана. Мъжете сигурно подозират, че постигането на материален успех и властови позиции няма да им донесе вътрешен мир, но се страхуват да излязат от него, защото, доколкото знаят това е единствената алтернатива. И така, раната загноява, без ново видение, без лечение...............
Сатурновата диба (приспособление за мъчение чрез разпъване) се върти. Всеки мъж е в нея. Техните рани не ускоряват съзнанието и не водят до мъдрост. Те причиняват само болка без смисъл. Анестезията на работата, затъпяването от наркотици, химически или идеологически, ужасът от самотата- всички рани са без трансформация. Тези рани са варварски, бездушни.
Да, необходимо е мъжете да бъдат ранявани, за да се освободят от Майката. Но също така е необходимо тези рани да водят до растеж. Днешният мъж се измъчва от раните си в изолация, но неговата реакция смущава и вреди на тези които са около него.
Той трябва да започне с разбирането на раните, които носи, рани, които проникват ежедневно в живота му, за да оздравее или да помогне на своя свят."
Джеймс Холис

Тайната на вечната любов" -индианска притча. Има една древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, мла...
05/02/2026

Тайната на вечната любов" -индианска притча.
Има една древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, младеж и девойка. Веднъж те отишли при великия вожд на своето племе и му казали: - Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно. - Добре, - отвърнал им вождът. - Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.
Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал: - Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.
Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици. - Хайде сега, пуснете ги да летят!
Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал: - До тук добре, а сега скъсайте въжето...
Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал: - Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се
връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!...

Address

Bourgas

Telephone

0899 957016

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when АлБена Фамилни Констелации posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share