11/05/2026
Когато съм публикувала този текст преди години (намерих го в архива на групата Семейни констелации с АлБена) не съм и подозирала, че имам такава история в моя род.
Намерих истинско съкровище преди време, а именно едночасов аудио запис на прадядо ми Тодор с разкази за преживяванията му във войната. 🙏
И именно там разказва идентична история с притчата. Казва и името на приятеля си и откъде е.
Никола Стоянов Ружена (може би прякор или пък фамилия) от гр.Малко Търново. Битката е била в местност Криволак, Северна Македония.
Иска ми се някой ден да попадна на потомците му и да им разкажа, че дори и в ада и ужаса на боевете той си е тръгнал спокоен и с мир в душата!
Прадядо ми Тодор разказва, че боевете спират временно и той се връща 2 дни по-късно там, където са застреляли приятеля му. Връща се с носилка, за да прибере трупа му, но го намира жив. Казва му добра дума, дава му вода, качва го на носилката и тръгва.
След 200 метра приятеля му издъхва. Но не е забравен, върнали са се за него.....❤️ 🧚♀️
Поклон към двамата! 🙏
Притча
(и такива истории носим в родовата си памет..... :-) )
По време на най-ожесточените битки в една война... войник, недалече извън окопите, рухна прострелян с мнoгoбройни рани. Бяха под непрекъснат обстрел, така че не можеха дори да си покажат носа от окопите.
Войник попита лейтенанта:
- Позволете ми, да домъкна в окопите ранения?
Лейтенанта го погледна с удивени очи, сякаш казваше: да не си полудял?
- Не си струва редник, приятелят ти го направиха на решето. Навярно е починал вече. Напразно ще си хвърлиш живота в опасност!
Но войника толкова държеше да опита, че лейтенанта реши да му позволи.
- Добре, опитай... но ако е мъртъв, остави го и се връщай възможно по бързо!
Войника хвръкна от окопа, след секунди бе при ранения, загърби го и след още няколко секунди, заедно с него се строполиха в окопа.
Лейтенанта прегледа ранения и едва дишащия до него войник:
- Казах ти , че не си струваше да си рискуваш живота, приятелят ти е починал...
- Струваше си! каза задъхано войника.
- Не виждаш ли, починал е, за какво говориш?
- Струваше си, защото, когато стигнах до него, все още беше жив... Думите които ми каза преди да издъхне, са по ценни от всичко на света...Задавяйки се в сълзи повтори последните думи на починалия: " Знаех си, че ще дойдеш."
Всеки човек носи в сърцето си това свято нещо - приятелството. Чувство, което нито може да се опише, нито знаете с кого и кога ще започне. Но знаете , че е някакъв подарък, дар божи.
На снимката е прадядо ми Тодор.