07/10/2024
Грях
Аня въздъхна тежко, гледайки теста за бременност! Тя отново е бременна.
- Аня, колко време ще останеш там? – съпругът почука на вратата на банята.
И така, веднага щом изчезна от погледа на близките си за пет минути, всички, които не бяха твърде мързеливи, започнаха да я търсят.
Жалко, че в къщата им имаше само една баня, а имаше петима жители.
Аня и Евгений имаха три деца, най-малкото от които наскоро навърши две години. Най-голямата дъщеря Лиза беше на седем, средният син Антон беше на пет, а малкият Юра беше на две.
И сега пак положителен тест за бременност. Аня погледна двете ивици, които й напомниха за релсите, върху които някога е лежала нейната съименница Анна Каренина.
- Мамо! Искам да пикая! – изхленчи Антон зад вратата. Трябваше бързо да скрие кутията с теста в кофата за боклук. Аня сложи самия тест в джоба на халата си. Така никой няма да познае какво е правила тя цели пет минути, заключена в банята.
Още с отварянето на вратата пред Аня се появиха съпругът й Евгений и малкият й син Антошка, които се втурнаха към тоалетната. Петгодишно момче страда от инконтиненция, която създава проблеми както през нощта, така и през деня.
„Трябва отново да го заведем на лекар“, каза Евгений на жена си с въздишка, а Аня само кимна в отговор, сякаш не беше чула думите на съпруга си до края. Имаше само една мисъл в главата си - отново бременна, отново! Трябва ли да кажа на съпруга си за моята ситуация?
Семейство Никифорови живееше скромно: съпруг и съпруга живееха в обикновен двустаен апартамент, а три деца също се гушиха заедно с тях.
В единствената спалня, оборудвана като детска стая, имаше двуетажно легло, на което спяха Лиза и Антон, а в хола имаше сгъваем диван, който всяка вечер се превръщаше в двойно легло, както и креватче за Юрочка, която спи до родителите си. Жилищният въпрос трябваше да бъде решен по някакъв начин, защото на четиридесет квадратни метра беше много, много пренаселено за петима души.
- Може би да вземем ипотека? – предложи веднъж Евгений, но Аня веднага отхвърли тази идея.
-Аз не работя, ти работиш на три места и едва можем да си позволим всичко от първа необходимост.
Аня не можеше да отиде на работа. Тя забременя с Лиза на петата си година, по някакъв начин защити и получи дипломата си, след което веднага роди първо дъщеря, а след това две години по-късно син. След като едва имаше време да се възстанови от двойното майчинство, Аня отново разбра за бременността си, а след това Юра също се появи в семейството им. В интервалите между бременностите и раждането младата жена не можела да си намери работа, поради което страдала много. Аня вече беше на двадесет и седем години и през целия си живот никога не е работила като нещо друго, освен да изпълнява задълженията на съпруга и майка.
Евгений винаги работеше. Започна работа веднага след училище, намери работа при баща си в автосервиз и оттогава не е спирал. Не е учил в институт, няма диплома за висше образование, но не се занимава особено с този въпрос.
Работеше като механик в работилница, работеше на непълно работно време в магазин за гуми, а също така успяваше да боядисва коли в свободното си време, което не беше много.
„Трябва да имаме много деца“, обичаше да казва Евгений и Аня се съгласи с него и роди деца. Проблемът и беше, че нито един от контрацептивните методи не й помогна. Поради проблеми с мигрена трябваше да се откажа от хапчетата, спиралата продължаваше да пада, а други методи се оказаха неефективни. Аня забременя лесно, като на магия.
Може би не би се осмелила да роди трето дете, защото и на четиримата им беше тясно в двустайния апартамент, който Евгений наследил след смъртта на баба си, но самият Евгений настоя Аня да роди.
„Искам много деца“, каза той, търсейки разбиране в лицето на Аня. Сама знаеш какво е да си единственото дете в семейството“.
Всъщност, като единствена дъщеря на родителите си, Аня не беше особено тъжна и не съжаляваше, че няма братя и сестри. Тя беше доста доволна от самотата и като момиче имаше всичко което и другите деца: велосипед, магнетофон и нови маратонки. Нейните приятели от големи семейства винаги носеха неща за по-големите си сестри и дори братя, споделяйки нещата си с тях, но Аня имаше всичко свое.
А Евгений страдаше много от факта, че е единственото дете в семейството. Той бил самотен, искал да има брат или сестра, без значение по-възрастен или по-малък, най-важното било да не бъде сам и да не прекарва време в постоянна самота.
"Дори нямах с кого да играя", оплака се той на Аня, "седях вечно сам, като бухал."
Аня кимна разбиращо, но самата тя се надяваше, че няма да имат повече деца. Появата на Юра вече удари силно и без това крехкия им бюджет и появата на четвърто дете заплашваше да се превърне в истинска катастрофа.
Аня изтича при лекаря на следващия ден. По време на ехографа тя с ужас разбира, че има не една, а две оплодени яйцеклетки, което означава, че Никифорови ще имат близнаци.
„Какъв ужас“, измърмори на глас Аня, докато лекарят й правеше ултразвук.
- Какво ще правим, Никифорова? – този въпрос зададе гинекологът на Аня.
„Аборт“, каза Аня уверено, „защото не мога да си позволя да родя още двама“.
- При лошото ви съсирване на кръвта не ви ли е страх да поемате рискове? – докторът погледна Аня с много сериозен вид. Значи можеш да станеш майка на пет деца и ако изходът е лош, ще оставиш три полусираци.
Аня изстина. Тя бе успяла да забрави за диагнозата си, защото не си задаваше тези въпроси, но сега се случи нова бременност и тя трябваше да вземе спешно решение какво да прави по-нататък.
„Ще помисля за това“, отговори Аня, но реши за себе си, че „ще помисля за това“ не означава разговор със съпруга си. Тя трябваше да говори с майка си. Майка й определено щеше да я подкрепи и нямаше да позволи на семейството да се окаже в толкова тесни условия.
Да беше жив баща ми! Аня толкова съжаляваше за загубата на Павел Аркадиевич и толкова й липсваха неговите съвети и свежият му поглед към живота. Човекът винаги подкрепяше дъщеря си, можеше да даде добър съвет и почти никога не й се караше. Но Павел Аркадиевич беше мъртъв повече от три години; той дори нямаше време да държи най-младата Юрка в ръцете си.
След като посети лекаря, Аня отиде при майка си. Олга Петровна работеше в библиотеката, работеше в архива, а Аня винаги обичаше да е на работа на майка си. Атмосферата там беше спокойна и мирна, а самата Олга Петровна беше спокойна и интелигентна жена. Аня не помнеше нито един път, когато майка й да повиши глас или да каже неприлична дума.
„Мамо, в беда съм“, Аня веднага стигна до въпроса и Олга Петровна стисна ръце.
- Господи, дъще, какво стана?
- Бременна съм, представяш ли си?
Майката завъртя очи и бързо отпи от чаша преварена вода. Олга Петровна не признаваше друга вода; тя никога не пиеше от бутилки, само от чаши и само преварена вода.
- Отново? – майката погледна със съчувствие Аня. - Какво ще правим?
- Мамо, как - какво да правим? Няма да раждам. Къде ще ги гледаме тези деца? На главата или какво?
- Деца?- пророни майка и.
Аня въздъхна:
- Това е въпросът, той не е едно. Близнаци са. Дори не искам да казвам нищо на Женя за тази бременност, защото той определено ще иска да родя, но аз не искам и няма да го направя.
Олга Петровна стана сериозна и после отново изпи половин чаша вода.
- Дъще, не можеш да направиш това. Определено трябва да кажеш на съпруга си. Как би реагирала на факта, че Женя крие нещо от теб? Не можеш да направиш това, трябва да сте честни един с друг.
Аня отново въздъхна. Ех, тази майка с нейните правилни възгледи за живота и липсата на гъвкавост при решаване на проблеми. За Олга Петровна една дума „аборт“ беше катастрофа, а когато ставаше въпрос за дъщеря й, още повече.
- Мамо, не мога да му кажа. Ще започне да ме убеждава да оставя децата, но за къде сме с още две? Тази година Лиза ще ходи на училище, има нужда от спокойствие и пространство, а ако имаме още две деца, тогава не само ще има по-малко място, но няма да остане изобщо сама.
Сега ме е страх да живея и дори не мога да си представя как да съществувам по-нататък.
-Ти мислиш твърде егоистично, Аня- каза Олга Петровна строго на дъщеря си. Трябва да мислиш не само за себе си, но и за семейството си. Твоят съпруг не заслужава да бъде лъган, помисли за него!
Аня разчиташе на различен резултат от разговора с майка си. Аня се нуждаеше от подкрепата на Олга Петровна, но вместо това младата жена получи само инструкции и обвинения в егоизъм.
Но, Аня не можеше да не се подчини на майка си. Тя си спомни думите на баща си, че ако не беше майка й с нейните оригинални и понякога твърде правилни решения, той едва ли щеше да живее толкова щастлив живот.
-Понякога исках да удуша майка ти със собствените си ръце- казваше Павел Аркадиевич, смеейки се. Но тогава погледнах на обстоятелствата от друг ъгъл и се оказа, че съветът и решението на майка ти са единствените правилени.
Аня мислеше за тези думи на баща си през целия път до дома. Връщайки се в техния тесен апартамент, пълен с всякакви боклуци, играчки и дрехи, предавани на по-малките деца от по-големите, Аня се почувства напълно болна и тъжна. Беше трудно да си представя още две деца в това тясно пространство.
О, колко грешеше този, който излезе с поговорката „В тесни условия, но не и в обида“. Може да не е имало негодувание, но дискомфортът, чувството за вина и неспособността да се променят обстоятелствата са присъствали много силно.
- Как е докторът? Какво каза той – попита Евгений, приготвяйки се за работа. Той прекара половин ден с децата, докато Аня отиде на лекар, и сега му беше интересно да разбере как е минало всичко. Малко вероятно е в света да има много съпрузи, които са се интересували от резултата от посещението на жена си при гинеколога.
-Женя, имам новини- с тих глас за да не чуят децата, каза Аня.
Евгений изненадано погледна съпругата си, очаквайки същата тайнствена новина.
- Какво стана? Не ми казвай, че си бременна.
- Това е вярно, щастлив ли си? – Аня погледна в лицето на съпруга си, надявайки се да види съжаление в него.
Но не, разбира се, Евгений беше щастлив, както се случи последните три пъти.
-Много се радвам- каза той и след това прегърна жена си, притискайки я здраво към себе си. И ти трябва да се радваш. Що за кисело лице е това?
Аня се обърна, оценявайки мащаба на тяхното тясно пространство и след това неволно избухна в сълзи. Евгений я заведе в банята, където се затвориха от децата, които нямаха нужда да виждат сълзите на майка си.
- Е, какво има, скъпа? – попита нежно съпругът и този въпрос още повече огорчи Аня.
– Ще имаме още едно бебе, прекрасно е! Винаги сме искали много деца. Сега ще има четири от тях- каза Евгений
- Пет - Аня прекъсна съпруга си, - имам близнаци. можеш ли да си представиш.Още две деца на това място. Нямаме място за тези деца, че и още още две.
-Не може да бъде- веднага се сопна Евгений. Да не си посмяла дори да си помислиш за аборт.
- Но къде? Ние изобщо нямаме стая!
-Ще измисля нещо- каза съпругът и отново прегърна жена си.
- Е, какво можете да измислиш? Да пробием стената към съседите и да завземем територията им? Или да ограбим банка?
-Аз ще реша всичко- уверено отговори съпругът и по някаква причина Аня се почувства по-добре.
Реши, че няма да мисли за лоши неща. Тя няма да рискува здравето си, излагайки децата си на опасността да останат сираци. Тя няма да прави аборт, а пред съпруга си съвестта й е напълно чиста.
Седмица по-късно на гости им дойде леля Евгения. Тя беше чест гост в къщата им, тъй като нямаше свои деца и внуци, но имаше много свободно време, което обичаше да отделя за децата на единствения си племенник.
След като всички обядваха и пиха чай, Диана Евгениевна погледна Аня и нейния племенник.
-И така- каза тя. Знам всичко за вашата ситуация и искам да ви помогна.
Аня хвърли бърз поглед към съпруга си, разбирайки по лицето му, че леля й е наясно, че очакват още една порция деца.
-Лельо Дина, спри- каза Евгений Нямаме нужда от помощ, можем да се справим сами. Вече разбрах всичко за преференциалните ипотеки, те са с ниска лихва. Да продадем апартамента си, да си купим нов, да работим и да отглеждаме деца.
Диана Евгениевна поклати глава:
- Чуй ме, скъпи мой племеннико. Ти си ми като син, нали? Да, и така, като ваша почти майка, а също и кръстница, искам да кажа, че реших да ви помогна и няма да приема откази. Имам къща, която давам под наем, същата къща, която ми остана след смъртта на втория ми съпруг.
Аня усети как сърцето й бие по-бързо и неволно сграбчи ръката на Евгений. Междувременно Диана Евгениевна продължи:
- Едно време исках да имам голямо семейство. И аз, и съпругът ми. Само че- Бог не ни е даде деца, но ни е дал много пари, явно ни се отплати за невъзможността да ни направи родители. Сега искам да продам къщата и след като научих за вашата ситуация, съм готова да я разменя за вашия апартамент. Къщата разполага с пет спални, три бани, огромна кухня. Вече мълча за градината и чистия въздух.
- Лельо - каза Евгений със съмнение в гласа, но Аня стисна силно ръката му и той не продължи.
След обяда Аня изми чиниите, а Диана Евгениевна й помогна. Жената на средна възраст мълча дълго време и изведнъж каза:
- Знаеш ли какво е грях?
Аня изненадано погледна лелята на съпруга си:
- Със сигурност. За какво говориш, лельо Дина?
Жената се усмихна тъжно и след това внимателно докосна корема на Аня:
„Тук говорех за факта, че Бог не ми е дал възможност да стана майка. Всъщност излъгах. Първият ми мъж не искаше да има деца, а аз забременявах като котка.Знаете ли колко аборта направих? Пет! Убих пет деца, а после се осмелявам да обвинявам Бог, че не ми е дал шанс да стана майка. Гордея се с теб и Жени и не искам да носиш отговорност за греховете си, както аз.
Правете деца, колкото сметнете за добре, и не мислете за нуждата. Ние не можем да простим греховете си, докато сме живи и другите хора не трябва да страдат заради тях. Вторият ми съпруг толкова много искаше деца и моите грехове ни попречиха да изпълним желанието му. Бяхме нещастни.
- Съжалявам – каза Аня, а леля Дина просто прегърна младата жена и й прошепна в ухото:
- Не извършвайте грехове, за които може да съжаляваш. И не отказвайте помощта ми, защото това е важно за мен. Поне някак ще изкупя вината си пред Бога и ще станете още две деца по-щастливи. Вие го заслужавате. Бъди смела, не като мен!
Аня се усмихна през сълзи и кимна. Тя със сигурност ще направи така, както каза тази мъдра жена, която, както се оказа, беше дълбоко нещастна въпреки богатството си.
Автор: Юлия Б.
От нета
