Йордан Попов- Холистичен Лечител/Yordan Popov-Holistic Healer

29/04/2026

КРАКА (ОБОБЩЕНО)

БИОЛОГИЧЕН ЕТАП:
3-ти етап: Движение/Оценка

Краката са тези, с които се движим в живота и света, който ни заобикаля.
Това е една от най-честите патологии сред населението. В повечето случаи, сиптоматиката не е толкова сериозна, но може да доведе до значително намаляване на качеството на живот, в зависимост от тежестта на симптомите.
Характерен проблем свързан с краката са разширените вени, които на научен език се наричат венозна недостатъчност, която може да бъде повърхностна или дълбока. В случая говорим за повърхностна венозна недостатъчност, тъй като тя е с най-висока честота и тази, която тревожи повечето хора.

БИОЛОГИЧЕН КОНФЛИКТ:
„Да ходя на работа е неприятно и трудно за мен".
"Чувствам, че нося прекалено голям товар върху себе си". "Конфликт на обезценка свързан с непосилен товар, който повече не мога да нося". "Конфликт на семейни мръсотии".
"Чувствам се виновна, защото не изкарвам пари, макар и да имам много задължения вкъщи, покрай дом и деца, същевременно знам, че това е моето призвание."
След загуба на близък човек, живота започва доста да ни тежи и болежките в краката се засилват.

Краката ми позволяват да отида да се срещам с хора, да се доближа до тях или да се отдалеча от тях. Следователно краката ми отразяват всички чувства, които мога да живея във връзка с движението и посоката, която предприемам и по този начин представляват цялото поле на взаимоотношения с моята среда.

Наличието на проблеми в краката означава, че човек не намира необходимите средства за движение напред, независимо дали изпитва много страхове, оставя ли се да бъде спрян от другите или чувства, че нещо го спира. Той не е сигурен в посоката, по която върви в живота.
Този проблем също показва, че на човек му се струва, че винаги стои на едно и също място, а не се движи напред. Също така, това може да е човек, който би искал да избяга и не е заземен достатъчно на Земята или във физическия свят. Дистанцира се от материалната реалност заради страховете си.

Краката са много важни за нашето физическо тяло. Те служат, за да поддържат цялото ни тяло и за да можем да се движим напред в живота. Те ни казват да вървим весело, ентусиазирано и спокойно. Краката са частта от тялото ни, която е в пряк контакт със Земята, а Земята метафизично се свързва с нашата майка. Всеки проблем с краката ни казва да останем в реалността на „тук и сега“, като имаме повече увереност във Вселената и нашата интуиция.
Те са пряко свързани с отношенията, които живея с майка ми, както и с конфликтите свързани с нея, които започват чак от моето зачеване.
Те ми дават стабилност в движенията към цел, желание и посока. Помагат ми да се чувствам сигурен в отношението ми с Вселената и доверието ми в нея.
Представляват позицията, която заемам в ситуациите, които живея.
Фактът, че левия крак е по-силен от десния крак (или обратното), информира за различните тенденции, които бих предпочел във физическите, умствените и духовните ми движения и контакта ми със земята.
Също така, ако ходя с крака извити навън, говори, че изпитвам объркване спрямо поетата посока и разсейването на енергиите ми в различни посоки и проекти.
Ако краката ми са извити навътре, говори за вътрешно затваряне в себе си и съпротива срещу решенията, които трябва да взема в живота си.

Бедрото осъществява връзката между колената и таза. Метафизично бедрата се свързват с желанията и усещанията, свързани с бъдещето и нашите желания.
Става въпрос за възприятия на трудност да се съчетаят удоволствията с бъдещите планове, поради прекалена сериозност, която възпрепятства да живеем с лекота и радост. Тежко ни е по пътя, по който вървим, защото искаме да доказваме постоянно пред другите нашата стойност и сила. Вярването, че трябва да слушаме "възрастния" в нас, е ехото от гласа на родителите, който не ни позволява да бъдем себе си и така живеем не това, което искаме, а това с което сме възпитани да се съобразяваме.
В бедрата се намират голям брой важни артериални и кръвоносни съдове, които осигуряват кръвоснабдяването на краката. Понеже кръвоносните съдове имат връзка с радостта, посланието което ни отправят е да си позволим да изпълняваме желанията на детето в нас, което иска да играе и да се забавлява с лекота и радост в живота, както го правят децата. Това не означава да загърбим напълно сериозността и задачите в живота ни, а по скоро да балансираме и двете.

Мускулно слабите крака показват, че има малко енергия на разположение, която циркулира в тях, което обозначава в мен липсата на сигурност, невъзможност да остана изправен и да бъда силен пред определена ситуация или човек.
И така, имам тенденцията да съм зависим от другите. Търся подкрепата и мотивацията си в другите, вместо да ги намеря в себе си.Слаби на мускули крака, говорят за чувство на невъзможност за заземяване и успехи в материалния план. Липса на полезно его, с което да си проправям път в живота и постигането на желаните цели.

Пълните крака дават информация, че носят прекомерна тежест. Говорят за твърде големите отговорности, които съм решил да поема, особено в материален план, не само моите, а и тези на другите, поради задълженията, на които съм научен и възприемам като мои.

Проблем с долната част на крайниците (от колената до пръстите на краката), обикновено се появява при ходене или в изправено положение.
Чрез краката ни се придвижваме в живота, ходейки или тичайки. Болката в тях има пряка връзка с начина, по който гледаме на живота, бъдещето и по който се движим и напредваме в живота. Следователно, тази болка говори за преживяване на силни страхове, несигурност и безсилие. Страх да поемаме рискове, свързани с нещо ново или страх да предприемем действия, чрез които да постигнем някаква цел, която сме си определили и много желаем поради различни критерии. Може да става въпрос и за постигане на нещо, свързано с любим човек (хора), което не успяваме да постигнем, колкото и да даваме всичко от себе си.
Ако имаме болки в краката в спокойно състояние, става въпрос за това, че не си позволяваме да спрем и да си дадем нужната почивка. Както и че не си отделяме времето, в което да се подготвим за поемане в нова и нужна за нас посока.
Прекалено много се пришпорваме да вървим бързо напред, за да свършим максимално много неща. Биологията ни казва да спрем да мислим, че ако си даваме нужната ни почивка, ще ни вземат за мързеливи или неблагодарни. Имаме нужда от повече щедрост към себе си и да си даваме заслужена почивка.

Ако ни боли крак в следствие на инцидент, тялото ни казва, че мислим прекалено много преди да предприемем действия и най-вероятно изпитваме силна вина и страхове в живота ни. Тези страхове не ни предпазват от грешки, а по-скоро ни пречат да си позволим да изживеем неща, които всъщност ще ни направят щастливи и са ни необходими. Затова е добре да се доверяваме повече на себе си и вътрешното ни чувство, за да успяваме да реализираме нашите проекти в живота.
Трябва да се науча да се освобождавам от тежестта, да обичам малките постижения все повече и по-добре, и да се откъсна от излишното робство.
Бягайте, "летете", не се колебайте да използвате всички средства, които смятате за необходими, за да напредвате по пътя ви. Не позволявайте да бъдете „стъпквани“ от никого. Това ще ви даде възможност да изживеете различни преживявания и да откриете скритите си таланти. Чувствайте се устойчиви и животът ще ви поддържа.
взето от БиоНевроЕмоция България

23/04/2026

Като лекари ние неизбежно ставаме свидетели на случаи, които науката просто не може да обясни. Дори и най-закостенелите медици съобщават за пациенти, чието състояние се подобрява, макар че по всички закони на науката това не би трябвало да е така.

Лекарите обикновено не обсъждат подобни случаи пред пациентите си, но си шепнат за това в коридорите на болниците или в конферентните зали на университетите от Бръшляновата лига. Има истории, които буквално ще изправят косите ви.

Злокачествен тумор на пациентка се смалил и напълно изчезнал по време на лъчетерапия, въпреки че след това се установило, че апаратът за лъчетерапия е бил развален. Всъщност тя изобщо не е била облъчвана, но вярвала в това. И лекарите ѝ също.

Мъж с инфаркт отказал сърдечна операция, но „необратимо“ запушената му коронарна артерия станала отново проходима, след като променил начина си на хранене, започнал да се занимава с физически упражнения, захванал се с йога и ежедневна медитация.

Пациентка с лимфом в четвърти стадий била вкарана в реанимацията, защото органите ѝ един по един започнали да отказват. Жената имала т. нар. преживяване, близко до смъртта. И след като почувствала чистата безусловна любов и се сляла с нея, разбрала, че ако направи избора да не премине от другата страна, ракът ѝ ще изчезне почти мигновено. По-малко от месец след това биопсията на лимфните ѝ възли показала, че в тях не е останала нито една ракова клетка.

Парализиран мъж направил поклонническо пътешествие до лечебните води на Лурдес и проходил. Жена с рак на яйчниците в четвърти стадий „просто знаела“, че няма да умре, и с подкрепата на всички, които я обичат, десет години по-късно все още е жива. След прекаран инфаркт лекарите поставили на един мъж диагноза запушени коронарни артерии и му казали, че ако не се подложи на сърдечна операция, ще умре до една година. Той отказал да бъде опериран, живял още 20 години и починал на деветдесет и две годишна възраст, но не от сърдечносъдово заболяване.

Докато слушах и четях всички тези истории, винаги нещо ме гризеше отвътре. Не може всички тези хора да са лъжци. Но ако не лъжат, единственото обяснение би било отвъд онова, което бях научила по време на медицинското си образование.

Дълбоко в съзнанието си винаги съм разсъждавала върху въпроса дали е възможно да упражняваме контрол върху този процес. Щом „невъзможното“ се е случва на един човек, не можем ли да научим нещо от това, което този човек е направил? Има ли някакви прилики между пациентите, които са извадили късмет? Има ли начин да повишим шанса за спонтанна ремисия, особено в случаите, при които медицината не разполага със стандартни средства да лечение?

……

През 1957 година д-р Филип Уест лекувал г-н Райт от рак, лимфосаркома в напреднал стадий. До този момент всички методи на лечение се оказали неуспешни. Дните на пациента били преброени. Цялото му тяло било пълно с тумори с размер на портокали, далакът и черният му дроб били увеличени, не можел да диша… Д-р Уест не очаквал пациентът му да живее повече от седмица.

Но мъжът отчаяно искал да живее и всичките му надежди били свързани с едно обещаващо ново лекарство, наречено „Кребиозен“. Той помолил лекаря си да го лекува с новото лекарство, но то било достъпно само при клинични изпитания и се предлагало на пациенти, за които се предполага, че ще живеят още най-малко три месеца. Г-н Райт бил прекалено болен, за да влезе в тази категория. Но не се отказвал. Той бил убеден, че новото лекарство ще му подейства чудотворно. Затова не спирал да настоява и да тормози д-р Уест, докато накрая докторът се предал и му инжектирал кребиозена. Процедурата била в петък, но лекарят дълбоко в себе си не вярвал, че пациентът му ще преживее уикенда.

Когато обаче следващия понеделник го заварил да се разхожда около леглото си, останал истински шокиран. Туморите на г-н Райт се били стопили като снежни топки върху гореща печка и размерът им бил намалял на половина. Десет дни след първата доза кребиозен пациентът бил изписан от болницата, очевидно излекуван от рака.

Г-н Райт си живеел живота и в продължение на два месеца възхвалявал лекарството чудо, докато в медицинската литература не се появили съобщения, че медикаментът не е ефикасен. Тогава човекът, който вярвал на всичко, публикувано в научните списания, изпаднал в дълбока депресия и ракът отново се върнал.

Този път д-р Уест, който искрено искал да помогне на пациента си, решил да си послужи с малка хитрост. Казал на г-н Райт, че някои от първите пратки от лекарството са се повредили, защото не били транспортирани както трябва, и са загубили част от ефективността си, но че той е успял да получи нова пратка високо концентриран свръхпречистен кребиозен, с който може да го лекува. (Разбира се, всичко това било абсолютна лъжа.)

След това доктор Уест инжектирал на своя пациент дестилирана вода.

И тогава се случило истинско чудо – за втори път. Туморите отново се стопили, течността изчезнала от белите дробове на г-н Райт и в следващите два месеца той отново се чувствал прекрасно.

После Американската медицинска асоциация провалила всичко, като излязла с изявление, че националното проучване на кребиозен доказва абсолютната му безполезност. Този път г-н Райт напълно загубил вярата в лечението си и ракът отново се върнал. По-късно той починал.

……

Доктор Брус Мозли, хирург ортопед, известен с операциите си на пациенти с тежки проблеми в колянната става, провел брилянтно контролно проучване.

Пациентите от едната група били оперирани по прочутия му метод, а другата група били подложени на много прецизно имитирана мнима операция, по време на която получавали по три разреза на същото място като при действителната операция и гледали на монитор предварително направен запис на нечия чужда операция. Доктор Мозли дори разплисквал малко вода наоколо, за да имитира процедурата по промиване. След това ги зашивал.

Както можело да се очаква, една трета от пациентите, претърпели истинска операция, престанали да изпитват болки в коленете. Но това, което истински шокирало учените, било, че при пациентите с мнима хирургична намеса резултатът бил съвсем същият. Дори в един момент от проучването тези, които претърпели мнимата операция, изпитвали по-малко болки от наистина оперираните пациенти, вероятно защото при тях на практика отсъствала травмата от хирургичната намеса.

Ето какво казва един от пациентите, ветеран от Втората световна война, който се почувствал по-добре след мнимата операция на доктор Мозли: „Операцията ми беше направена преди две години и оттогава не съм имал проблеми с това коляно. Сега е също като другото.“

Това изследване ми подейства като удар в стомаха.

Златният стандарт, на който ме бяха учили да вярвам при изследването на научни данни, представлява рандомизирано, двойно сляпо клинично проучване, при което участва контролна група, третирана с плацебо, а проучването е публикувано в списание и е редактирано от колеги лекари.

Проучването на доктор Мозли – което е точно такова – показва, че значителен процент от пациентите не изпитвали повече болки в коленете само защото вярвали, че са били подложени на операция.

Това беше първото истинско свидетелство, до което достигнах и което доказваше, че убежденията – нещо, което се появява единствено в ума – могат да облекчат истински, конкретен симптом на организма. Изследването на доктор Мозли ме накара да се вгледам по-подробно в плацебо ефекта – мистериозния, мощен, многократно възпроизведим терапевтичен ефект.

……

Умът и тялото комуникират чрез хормони и невротрансмитери, които произлизат от мозъка и след това го напускат, за да подадат сигнали на други части от организма. Затова не трябва да се изненадваме, че това, което мислим и чувстваме, може да се трансформира във физиологически промени в тялото.

Хормоните и невротрансмитерите, които мозъкът разпръсква, зависят от това дали умът интерпретира нещо като положително (както е случаят с плацебо ефекта), или като отрицателно (както е при ноцебото).

Ако съзнанието ни е изпълнено с негативни убеждения и емоции, като например страх, мозъкът ги възприема като заплаха. За него това е ситуация, в която ни преследва лъв, така че се задейства стрес реакцията, известна като реакцията „бий се или бягай“. Задейства се поредица от освобождаване на хормони, оста хипоталамус‒хипофиза‒надбъбречна жлеза се активира и по този начин се стимулира симпатиковата нервна система да заработи на пълни обороти, повишавайки нивата на кортизол и адреналин в организма.

Тогава тялото спира да се интересува от дългосрочни задачи като обновяване на клетките, самовъзстановяване и борба с последиците от стареенето. То е прекалено заето да ни подготви да избягаме от лъва. И няма никакъв смисъл имунната система да се справя с някакви си ракови клетки или организмът да се занимава с генерирането на нови клетки, при положение че има опасност след секунда да се окажем в лапите на лъва.

С времето негативните убеждения, които многократно предизвикват реакции на стрес, си казват думата. Клетъчната среда се отравя от хормоните на стреса. Нищо чудно, че тялото се разболява и му е трудно да се възстанови.

Важно е да знаем, че точно както стрес реакцията е механизъм за оцеляване, чиято цел е да ни запази живи в извънредни ситуации, организмът разполага и с противовесна реакция на релаксация. Тя се предизвиква, когато мислите ни са оптимистични и изпълнени с надежда. Тогава нивото на стрес хормоните спада и се освобождават здравословните хормони на релаксацията, парасимпатиковата нервна система взема надмощие и организмът отново се връща в състояние на хомеостаза. Тялото ни може да се самолекува само когато е в спокойното състояние на релаксация. Всяко нещо, което редуцира стреса и предизвиква реакция на релаксация, не само облекчава симптомите, но и дава възможност на тялото да прави най-естественото за него нещо – да се самолекува.

……

След като веднъж променим убежденията си на подсъзнателно ниво, ние оптимизираме хранителната среда на целия набор от клетки, които изграждат човешкото тяло, и така променяме начина, по който се проявява нашето ДНК. Не сме жертви на гените си. Ние сме господари на съдбата си.

Доказателствата за това са напълно неоспорими. Но все започнах да изпитвам вина, че е възможно неволно да съм навредила на пациентите си, като не съм успяла да ги науча, че техните убеждения могат да придобият физическа проява. А едновременно с това, проектирайки собствените си убеждения върху тях, е възможно несъзнателно да съм им навредила.

Когато цитираме пред свой пациент статистика от рода на „Девет от десет души във вашето състояние умират в следващите шест месеца“ или „Шансът да преживеете следващите пет години е двайсет процента“, нима правим нещо по-различно от вуду магиите за смърт, практикувани в някои култури? Не ги ли проклинаме по този начин? Не предизвикваме ли в съзнанието им страх, не караме ли мозъка им да активира реакции на стрес, когато тялото им има най-голяма нужда от реакцията на релаксация?

Когато заявим на пациентите си, че заболяването им е „нелечимо“ или му поставим етикета „хронично“, като например множествена склероза, болест на Крон или хипертония, ние всъщност им казваме, че ще боледуват през целия си живот. Не им ли причиняваме зло по този начин? Какви доказателства имаме, че техният случай няма да се окаже някой от цитираните в проекта „Спонтанни ремисии“ и че те няма да се излекуват от така наречените „нелечими“ заболявания?



Откъс от книгата ПОБЕДА НА УМА НАД МЕДИЦИНАТА на д-р Лиса Ранкин

16/04/2026

ВАШИТЕ КОСТИ НЕ СА ТВЪРДИ. ТЕ СА ПИЕЗОЕЛЕКТРИЧНИ КРИСТАЛИ, КОИТО ГЕНЕРИРАТ ЕЛЕКТРИЧЕСТВО ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО СЕ ДВИЖИШ.

Учили са ви, че вашият скелет е инертна рамка. Калциево скеле. Закачалка за вашите мускули. Това е най-голямата лъжа в анатомията.

Вашите кости са живи. Те съдържат повече нервни окончания от кожата ви. Те произвеждат всяка червена кръвна клетка в тялото ви - 2 милиона в секунда. Те съхраняват 99% от вашия калций, 85% от вашия фосфор и 60% от вашия магнезий. Вашият скелет не е структурна опора. Той е химическа фабрика и електрически генератор.

През 1957 г. японският ортопедичен хирург д-р Ивао Ясуда открива, че когато човешката кост се компресира или огъва, тя произвежда измеримо електрическо напрежение. Той го нарича пиезоелектричен ефект. Същият принцип, използван в кварцовите часовници, микрофоните и сонарната технология. Вашите кости са буквално кристали, които преобразуват механичното напрежение в електричество.

Това не е метафора. Това е физика.

Когато ходите, всяка стъпка генерира електрически заряд през костите ви. Този заряд сигнализира на остеобластите ви – клетки, изграждащи костите – да отлагат нов минерал точно там, където е възникнало напрежението. Ето защо астронавтите губят от 1 до 2 процента от костната си плътност на месец в космоса. Няма гравитация. Няма компресия. Няма пиезоелектричен сигнал. Няма възстановяване.

Д-р Робърт О. Бекер демонстрира през 60-те години на миналия век, че този електрически сигнал е това, което контролира цялото заздравяване на костите. Той прилага микротокове към незарастващи фрактури и наблюдава как костите, които лекарите са се отказали от загубени, се регенерират. Неговата работа доведе до одобрените от FDA стимулатори на костния растеж, използвани в болниците днес – устройства, които прилагат специфични електрически честоти, за да ускорят възстановяването на костите с до 300 процента.

Но ето какво никога не са ви казали: Ако костите ви генерират електричество от движение и това електричество контролира костната плътност, тогава заседналото население не е просто неспособно. То е електрически мъртво. Скелетът спира да генерира свой собствен сигнал за възстановяване. Остеопорозата не е дефицит на калций. Това е дефицит на напрежение.

Казаха ти да пиеш калциеви хапчета. Трябваше да ти кажат, че костите ти са батерии, които се зареждат само когато се движиш.
Всяка стъпка, която правиш, не е просто упражнение. Това е електричество. Скелетът ти е жива, дишаща, самозареждаща се кристална матрица, проектирана да пренася ток от земята през цялото ти тяло.

Ти не си машина, която работи с храна. Ти си биоелектрична система, която работи с честота, напрежение и движение. И те се погрижиха да седиш неподвижно.

MedBedsTechnologyNews

30/01/2026

И още защо е толкова е толкова ефективно да работим през тета състояние за лечение...

"Без осъзнаване болестта се завръща.

Хората не умират от болести, въпреки че често се казва:
„Почина от инсулт.“
„Почина от рак.“
„Диабетът го отне.“
„Алцхаймер я уби.“
„Имаше ХИВ.“
„Почина от язва.“
„Инфекцията я отне.“
„Кръвното беше твърде високо…“

Не.

Хората умират от нехармонични ментални състояния, способни да нарушат вътрешната им хармония и баланс. Тези състояния пораждат специфични хормонални комбинации, които произвеждат емоции. А когато тези емоции станат хронични, те създават неблагоприятна вътрешна среда, в която имунната система вече не може да функционира.

Защото тялото се подчинява на ума.

А умът, от своя страна, е антена – улавя честотите на нашите мисли.

Затова осъзнаването е ключ – то ни помага да настроим себе си на по-устойчиви честоти, по-съгласувани с Истината на нашето тяло.

Когато се настроим на правилната честота, не се разболяваме.

Дори някои „инциденти“ – които всъщност често са проявления на несъзнаваното – могат да бъдат избегнати.

Защото ако наистина бяхме осъзнати за мислите си, за вътрешните си конфликти, много от събитията, които смятаме за „неизбежни“, всъщност никога не биха се случили.

Ето защо нито едно алопатично – традиционно медицинско – лекарство не може да излекува в дълбочина. Защото истинското изцеление не идва от медицината –

а от осъзнаването.

Лекарствата прикриват петното от влага по стената, но не поправят пукнатината, през която водата прониква. Те скриват симптома, но не лекуват причината.

Без осъзнаване, болестта се завръща.

Прост пример: една спортна травма, причинена от неправилна техника. Можеш да ходиш на физиотерапия хиляда пъти, но ако не коригираш неправилното движение, травмата ще се върне.

А какво да кажем за зависимостите – цигари, наркотици, компулсивно хранене, хазарт? Не са ли те плод на дълбоки емоционални дисбаланси?

Значи умираме от невежество?

Невежество, родено от страх. Невежество за цялостното функциониране на нашето същество на всички нива – физическо, ментално, емоционално, духовно.

И това невежество се проявява под много форми: недоволство, неспособност да простим, постоянна тревожност, депресия, стрес, потискане, лъжи, завист, тъга, страх от промяна, гордост, суета, алчност, самота, преживяна като болка ...и още много.

Невежият към себе си човек ПИЛЕЕ ЕНЕРГИЯ в собствените си мисловни капани, а други – медии, политици, рекламисти – се възползват от това, подхранвайки разпиляното съзнание с егрегори.

За разлика от това, човекът с дълбоко разбиране за живота, за човешките отношения и за собственото си тяло, преживява такива разрушителни състояния много по-рядко – и здравето му е съответно по-устойчиво.

Това не означава, че той никога няма да падне, но ще знае как да се изправи.

Не се опитвай да лекуваш болестта.
Помогни на страдащия да разбере.
И болестта ще си отиде сама.

„А какво да кажем за децата?“ – може да попиташ.
„А за онези малки същества, които умират толкова млади?“

Ще отговоря с мекота, само чрез здрав разум:

Малкото дете не може да се грижи само за себе си. То е дълбоко емоционално свързано със своите родители. Ако родителите живеят в разрушителни емоционални състояния, тези вибрации се предават – видимо или невидимо.

Както майчиното мляко, така и емоциите хранят детето. И някои детски болести може да са отражение на емоционалната неосъзнатост на родителите.

Можеш да приемеш или отхвърлиш тази мисъл. Но първо – медитирай върху нея.

И все пак: пациент, който не иска да се излекува – няма да се излекува."

Sanacion Cuantica

29/01/2026

Здравният министър на САЩ заяви пред USA Today, че радиочестотната радиация е „голяма опасност за здравето“

От Сюзън Бърдик, 21/01/2026

Министърът на здравеопазването на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши заяви пред USA Today (https://www.usatoday.com/story/news/politics/2026/01/16/robert-kennedy-5g-electromagnetic-radiation/88220793007/), че безжичната радиация от мобилни телефони, клетъчни кули и друга безжична инфраструктура е „голяма опасност за здравето“.

Кенеди разговаря с USA Today (https://www.youtube.com/watch?v=DMmMmfBZS84) на 16 януари, ден след като Министерството на здравеопазването и социалната политика на САЩ (HHS) стартира ново проучване (https://www.wsj.com/health/rfk-jr-s-health-department-is-studying-health-effects-of-cellphones-b4c3a468) за здравните ефекти от радиацията на мобилните телефони – стъпка, която според защитниците може да отразява значителна промяна в политиката на федералното правителство.

В същия ден, в който беше стартирано проучването, Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) под ръководството на Кенеди изтри от старите си уебстраници твърденията, че мобилните телефони не са опасни.

Кенеди каза, че е „много загрижен“ за негативните здравни въздействия на електромагнитната радиация (EMР), термин, който обхваща както радиочестотната (RF) радиация, така и електромагнитните полета (EMП).

Според Кенеди има „буквално над 10 000 проучвания“ за ЕМП, документиращи „вредни ефекти, включително растеж на ракови тумори“.

Мириам Екенфелс, директор на програмата за електромагнитни полета и безжични технологии на организацията Children’s Health Defense, заяви, че е „развълнувана“ да чуе как Кенеди публично се изказва за въздействието на електромагнитните полета върху здравето.

„Времето е подходящо“, каза тя. „Въпреки че научните доказателства продължават да се трупат, Федералната комисия по далекосъобщения (https://www.fcc.gov/document/docket-opening-pn-wt-docket-no-25-276) напредва агресивно с предложеното от нея правило за отнемане на контрола на местните общности върху това къде се поставят клетъчните кули.“

Конгресът предложи законодателство, което би направило същото, каза Екенфелс. „Много общности се сблъскват с предложените далекоразпръскващи антени, когато те най-малко ги искат.“

ХИЛЯДИ ПРОУЧВАНИЯ ДОКУМЕНТИРАТ ВРЕДАТА ОТ БЕЗЖИЧНАТА РАДИАЦИЯ

Кенеди, който преди това беше обвинен в преувеличаване, не цитира източник за твърдението си, че повече от 10 000 проучвания показват вредни ефекти от безжичната радиация.

Въпреки това онлайн компилации показват, че има поне хиляди рецензирани проучвания, които свидетелстват за вредите от безжичната радиация.

Например, скорошна компилация от Хенри Лей (https://bioe.uw.edu/portfolio-items/henry-lai/) показва, че от 1990 г. са публикувани над 2500 рецензирани проучвания, които установяват значителни неблагоприятни ефекти от излагане на ЕМП (https://www.saferemr.com/2018/02/effects-of-exposure-to-electromagnetic.html).

Лей, който е професор по биоинженерство във Вашингтонския университет, вече повече от две десетилетия изследва и събира изследвания за ЕМП. В продължение на години актуализираните компилации на Лей се появяват на уебсайта BioInitiative (https://bioinitiative.org/). Те вече са поместени на SaferEMR.com (http://saferemr.com/), управляван от Джоел Московиц (https://publichealth.berkeley.edu/people/joel-moskowitz), професор по обществено здраве в Калифорнийския университет в Бъркли.

EMF-Portal (https://www.emf-portal.org/en), който се управлява от университета RWTH Aachen в Германия, изброява приблизително 48 850 публикации, свързани с ЕМП, и обобщава около 7000 от тези проучвания.

Някои от тях са свързани с възможните терапевтични приложения на определени видове безжична радиация. Например, в един от документите се обсъжда как електроконвулсивната терапия (https://www.emf-portal.org/en/article/54028) може да се използва за лечение на депресия.

Но според У. Скот Маккола, главен адвокат по делата на Children's Health Defence, свързани с ЕМП и безжични устройства, много от тях показват отрицателни ефекти върху здравето. Той каза:

„Повече от половината от тях съобщават за значителни ефекти, въпреки че, както обикновено, има различия в мненията относно качеството на изследователските заключения.“

Американската армия има дълга история на изучаване на безжичната радиация. През 1971 г. Военноморският медицински изследователски институт на САЩ публикува доклад (https://zoryglaser.com/wp-content/uploads/2020/05/BIBLIOGRAPHY-OF-REPORTED-BIOLOGICAL-PHENOMENA-EFFECTS-AND-CLINICAL-MANIFESTATIONS-ATTRIBUTED-TO-MICROWAVE-AND-RADIO-FREQUENCY-RADIATION-C.pdf), в който са разгледани 2311 научни изследвания, които заедно свързват ЕМП със 132 различни биологични ефекта, симптоми и заболявания.

След като анализираха доклада на Военноморските сили, изследователите Ричард Лиър и Камила Рийс показаха, че 23 от 36-те най-бързо нарастващи хронични заболявания (https://childrenshealthdefense.org/defender/50-years-regulators-wireless-radiation-23-chronic-diseases/) са състояния, които докладът свързва с ЕМП, но федералните регулатори не предприеха никакви действия за защита на обществеността. „Радвам се, че HHS [Министерството на здравеопазването и социалната политика] ще проучи биологичните и здравни ефекти на безжичната радиация“, каза Рийс пред изданието The Defender.

„НИКАКВА ГАРАНЦИЯ“ ЗА БЕЗОПАСНОСТТА НА БЕЗЖИЧНАТА РАДИАЦИЯ

В материала на USA Today за интервюто с Кенеди, медийният канал цитира систематичен преглед (https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0160412024005695) от 2024 г., поръчан от Световната здравна организация (СЗО). Прегледът, който анализира 63 проучвания за мобилните телефони и рака, твърди, че не е открил връзка между използването на мобилни телефони и рака.

Проучването е едно от 12-те систематични прегледа, подкрепени от СЗО, относно възможните здравни ефекти на радиовълните (https://www.sciencedirect.com/special-issue/1092DR596MG).

Въпреки това, USA Today не споменава, че през октомври 2025 г. независими учени от Международната комисия за биологичните ефекти на електромагнитните полета (ICBE-EMF) отхвърлиха прегледите на СЗО (https://ehjournal.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12940-025-01220-4).

Учените публикуваха рецензиран доклад, в който твърдят, че прегледите на СЗО не предоставят (https://ehjournal.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12940-025-01220-4) „никаква гаранция за безопасност“.

ICBE-EMF (https://icbe-emf.org/who-we-are/) е „консорциум от учени, лекари и свързани професионалисти“, които изучават безжичната радиация и препоръчват насоки за излагане на безжична радиация „въз основа на най-добрите публикации в научни изследвания, подложени на партньорска проверка“.

„Систематичните прегледи, поръчани от СЗО, са просто недостатъчни, за да се заключи, че безжичната радиация е безопасна“, каза в прессъобщение (https://icbe-emf.org/new-paper-who-reviews-on-cell-phone-and-wireless-health-effects-provide-no-safety-assurance/) председателят на ICBE-EMF д-р Джон Франк (https://icbe-emf.org/commissioners/john-frank/), лекар и епидемиолог в Университета в Единбург и професор по обществено здраве в Университета в Торонто.

Според Франк представянето на прегледите на СЗО като доказателство, че настоящите насоки за безопасно излагане на безжична радиация са безопасни, би „заблудило обществеността“.

Повечето от прегледите на СЗО са имали „значителни недостатъци“ (включително методологически проблеми и опасения за пристрастия), които са подкопали заключенията им относно безопасността на радиовълните, заяви ICBE-EMF.

Групата заяви, че въпреки недостатъците, един от прегледите на СЗО показва, че излагането на радиочестотна радиация намалява плодовитостта на мъжете (https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0160412024004033), докато друго свързва излагането на радиация от мобилни телефони с два вида рак при животни (https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0160412025002338).

Международната комисия за биологичните ефекти на електромагнитните полета публикува (https://static-content.springer.com/esm/art%3A10.1186%2Fs12940-025-01220-4/MediaObjects/12940_2025_1220_MOESM1_ESM.pdf) допълнителен документ заедно с доклада си, в който се описват примери за връзките на авторите на прегледа на СЗО с безжичната индустрия.

ЩЕ ДОВЕДЕ ЛИ НОВОТО ПРОУЧВАНЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ДО РЕГУЛАТОРНА ПРОМЯНА

Все още не е ясно дали желанието на Кенеди да говори за безжична радиация и новото проучване на Министерството на здравеопазването и социалната политика за рисковете от радиация от мобилни телефони ще доведе до значителни регулаторни промени.

„Повече изследвания не са решение“, написа в изявление Теодора Скарато (https://ehsciences.org/rfk-jr-s-health-department-to-study-cell-phone-radiation-risk-to-children-statement-by-theodora-scarato-of-environmental-health-sciences/), директор на програмата за безжични и електромагнитни полета в Environmental Health Sciences. „Съществуващите научни доказателства и съдебните решения вече изискват незабавни действия по отношение на политиката. Правилата за безопасност трябва да бъдат актуализирани, за да отразяват непрекъснатите реални експозиции в днешно време, а сега трябва да бъдат въведени изпълними предпазни мерки, за да се защитят децата.“

Министерството на здравеопазването и социалната политика може и трябва да изисква от мобилните телефони да имат етикети, които ясно разкриват количеството на безжичната радиация, на която са изложени потребителите, каза тя.

Телефоните трябва да имат „забележими предупреждения „черна кутия““ за особено уязвими групи от населението, включително деца, бременни жени и хора с медицински импланти или електронни медицински устройства, като пейсмейкър.

Маккола се съгласи, че е необходима промяна в регулацията. Но той каза, че новото проучване на правителството може да бъде стъпка в тази посока. „Знаем, че излагането на безжична радиация води до вреда, но все още има пропуски в знанията.“

Научните и медицинските общности отдавна очертават области, които се нуждаят от повече изследвания. Например, в доклад от 2008 г. Националните академии на науките, инженерните и медицинските науки (https://www.nationalacademies.org/publications/12036) определиха редица теми, свързани с безжичната радиация, които трябва да бъдат проучени. Темата включва как безжичната радиация засяга малки деца, плода и бременни жени.

„Министерството на здравеопазването и социалната политика е добре наясно какво трябва да се направи по отношение на науката“, каза Маккола. „Но промяната трябва да започне с Федералната комисия по далекосъобщения и трябва да започне сега.“

Според Маккола:

„Федералната комисия по далекосъобщения трябва да признае, че настоящите й насоки за излагане на радиочестотен сигнал не са научно обосновани и да се ангажира с установяването на разумни, научно обосновани максимални нива на излагане.

Също така трябва най-накрая да се признае, че има много хора, които вече са се разболели и дори са починали от заболявания, свързани с облъчване, и да им се дадат средства за избягване на неволно облъчване, което възниква от клетъчните кули и други източници в обществените пространства.“

Мона Нилсон, съосновател и директор на Шведската фондация за защита от радиация (https://www.stralskyddsstiftelsen.se/), която е проучила влиянието на телекомуникационната индустрия върху изследванията на ЕМП, каза пред The Defender, че се надява проучването на Министерството на здравеопазването и социалната политика на САЩ да приоритизира „благосъстоянието и защитата на децата и широката общественост“ повече от телекомуникационната индустрия.

Д-р Ленарт Хардел (https://www.researchgate.net/profile/Lennart-Hardell) се съгласи. „Хора, свързани с индустрията, включително изследователи, от дълго време подкопават и пренебрегват научните доказателства за опасностите за здравето от радиовълните.“

Блеър Левин, политически анализатор в New Street Research и бивш началник на щаба на Федералната комисия по далекосъобщенията заяви, че е малко вероятно усилията на Министерството на здравеопазването и социалната политика да доведат до промени във федералната политика, съобщи Broadband Breakfast (https://broadbandbreakfast.com/rfk-jr-very-concerned-about-cellphone-radiation-launches-safety-study/).

Левин написа в изявление: „Като се има предвид наличната научна информация, ако Министерството на здравеопазването и социалната политика се опита да принуди безжичната индустрия да приеме скъпи промени в сегашните си операции, не смятам, че съдилищата ще подкрепят подобно регулиране от министерството.“

Американската академия по педиатрия не е актуализирала съветите си относно радиацията от мобилни телефони от близо десетилетие, но връзка на уебстраницата с родителски съвети на групата изброява AT&T като един от корпоративните спонсори (https://www.healthychildren.org/english/our-mission/sponsors/pages/default.aspx).

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”

Източник: https://childrenshealthdefense.org/defender/rfk-jr-tells-usa-today-wireless-radiation-major-health-concern/

Health and Human Services Secretary Robert F. Kennedy Jr. told USA TODAY that “electromagnetic radiation is a major health concern."