Димитрина Пеева - психолог и психотерапевт

04/05/2026

“Много хора си мислят, че между двама души любовта е достатъчна. Че тя побеждава всичко. Може би да, ако сме на 17. Но всъщност горчивата истина е, че колкото и силна да е една любов, не, далеч не е достатъчна. И тук не говорим за това, че трябва да присъстват доверието, страстта, приятелството, това е от ясно, по-ясно. Тук говорим за нещо друго. Нарича се Посока. Посока, в която трябва да гледат двама души. Виждания за бъдещето, възгледи, намерения, планове. Дори и двамата да искате едно и също нещо, но в различно време, това е в състояние да убие и най-великата любов. Любовта трябва да е като крачките, моите да съвпадат с твоите. Ляв, десен, скорост. И най-вече скорост. Защото, ако единият забави крачката, когато другият се обърне, вижда, че е сам.
Не забравяй, че напред по пътя си можеш да срещнеш някого, с когото да уцелиш своя ритъм. А назад? Че кой върви назад?”

Мария Куртева - m.kurtevapoetry

15/04/2026

Едно от многото неща, които научих, докато отсъствах, е че имаме нужда да бъдем истински. Повечето от нас прекарват живота си, без никога да свалят социалната маска, която прикрива истинския ни аз. Вместо да покажем целия колорит на човешката си същност, ние упорито се стараем да изградим образа на човека, който мислим, че другите искат да видят. Изричаме думите, които другите искат да чуят, носим дрехите, които другите искат да носим и вършим нещата, които другите искат да вършим. Вместо да живеем живота, за който сме предназначени, в крайна сметка заживяваме нечий чужд живот и по този начин се обричаме на бавна смърт...
Затова сега живея живота си изцяло така, както ми повелява сърцето. Ако ми се плаче - плача. Ако преливам от радост, пея. Ако изпитвам обич към някого, изразявам я.
Може да се каже, че сега изобщо не крия чувствата си. Живея изцяло в настоящия момент и се радвам на всеки един миг от този велик дар, наречен живот.
Робин Шарма

11/04/2026

"И идва време, когато вместо да добавяш, започваш да отнемаш.
Премахваш храни, които са вредни.
Захвърляш идеи, които са ти вече тесни.
Изваждаш сърцето си от места, в които любовта е изветряла.
Отнемаш короната на хора, поставени от теб на незаслужен пиадестал.
Сваляш поглед от тези, които са те наранили.
Отнемаш властта на миналото, изхвърляш грешките оттам.
Премахваш плевелите около мечтите си, компромисите, които цапат изборите ти.
И осъзнаваш, че понякога истинското богатство е в отнемането, а не в добавянето."
Даниел Бергнър

10/04/2026

08/04/2026

Според Тик Нят Хан най-големият подарък, който родителя може да даде на детето си е собственото си щастие.
Затова казвам на родителите наистина да се грижат за емоционалния си живот, да изследват стреса в живота си.
През първите няколко години от живота, комфортът, щастието и сигурността на детето са основната им цел. Каквито и житейски цели да имате - поставете ги на пауза - това е най-доброто, и създайте среда, в която детето се чувства сигурно и свързано.
Това ще настрои детето към живота по подобен начин. И ако се сблъскате със стрес, тревоги или депресия, справете се с тях възможно най-бързо, получете възможно най-много подкрепа и потърсете причините за това, за да не бъде детето ви повлияно негативно.
Преди се е смятало, че бебетата са нещо като празен лист, на който можете да напишете всичко, което искате.
Е, това не е вярно.
Истината е че бебетата се раждат с огромен потенциал.
Огромен потенциал за самореализация, но и за самоотрицание.
д-р Габор Мате

07/04/2026

📌 В световния ден на здравето ми се струва удачно да споделя дефиницията за здраве според Световната здравна организация (СЗО), а това именно е:

„Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.“

Това всъщност е холистичен поглед върху човек и трябва да си даваме сметка, че дефицит в една от тези три сфери създава предпоставки за дефицити и в другите. 📣

06/04/2026

Очите, лалетата дъжд ги вали.
Небето разказва истории
за тайните чувства на месец април,
за звездната същност на хората.

Така сме устроени всички, (нали?)
да помним, да чакаме лятото.
Да търсим, да вярваме и да вървим
нанякъде или към някого.

Каквото безумно си въобразим,
сърцето го мисли за истинско.
Каквото незнайно защо премълчим,
е може би просто измислица.

Нетрайно щастливи, нетрайно сами.
Любовите вечни са друга история.
Сърцето, следобеда дъжд ги вали.
Цъфтят във тъгата магнолии.

Селвер 💖

05/04/2026

⭐ Да опитаме? 🌷