Димитрина Пеева - психолог и психотерапевт

23/09/2025

🗝

22/09/2025

📌

21/09/2025

😄 😄😄
Добро утро! 🍀☕

20/09/2025

🌕
На чаша чай и половин Луна

Само тази любов, която сме дали, остава завинаги при нас...

Самичка. На балкона на септември.
От облака мирише на звезди.
Градът под мен е с кукленски размери,
но някак по човешки му се спи.
Това е бриз, което ме докосва.
Или са някакви невидими ръце.
Морето се протяга като просяк
към тъмните смълчани брегове.
Нощта се стича някак си отвесно
над малкия, сънуващ куклен град.
Луната е началото на песен.
А краят и е още непознат...
Септември ме прегръща. Ставам тиха.
Светът ми е виенско колело.
Понякога, насън, ти се усмихвам.
Не съм изгубила и капчица любов.
❤
Радосвета Аврамова (Сaribiana)

20/09/2025

❤

19/09/2025

"Аз съм несъвършена. Затова:
не мога да се справя с всяка ситуация;
не мога да излекувам всички болки (особено собствените си);
не мога да прощавам винаги, понякога имам нужда от време за ярост и време да ме няма, пък после – ще видим;
не забравям лесно; помня дълго, когато по гърба ми пулсират рани;
нито пък мога на всеки да дам по парченце от себе си;
да не говорим, че не мога (а и, напоследък все по-често, не искам) винаги да съм усмихната – в това да съм несъвършена влиза и привилегията понякога да съм начумерена и лоша;
не мога винаги да съм с изгладени дрехи;
не мога всеки ден да съм красива и очарователна;
не мога всеки ден да заобикалям локвите, нямам време просто, затова понякога избирам да са ми мръсни обувките;
не успявам да измия всички чинии веднага след поредното парти;
да си изчистя къщата;
не мога всеки ден да светя, защото не работя Слънце, а и някак повече ми допада мощта на Луната, все пак съм жена и съм нейна сестра.
А, да не забравя:
не мога да бъда приятел на всекиго, защото не пасвам на всекиго,
не мога да деля душата си със случайни хора, затова и не мога да обичам случайни хора;
и, да сме наясно, не мога, не искам и няма да задоволявам всички очаквания.
Аз съм несъвършена. Осъзнах това наскоро и се успокоих. Спрях да виждам в огледалото супер жена, прибрах препаратите за чистене в по-дълбокото чекмедже и извадих на видно място обувките за танци. Тръгнах на балет, нищо че никога през живота си не съм обувала палци. Загърбих жестоките очаквания към себе си, които методично ме убиваха и започнах да усещам пеперуди в стомаха си. Една стъпка напред, после още една…, и още една…
Несъвършенството се оказа усещане за полет, а не присъда. Дори, когато отнякъде се прокрадне старият стремеж за перфектност, (защото няма как отведнъж супер жената в мен да стане капризна принцеса), то е за малко. И не е страшно, даже е забавно. Гледам я в огледалото тази всичкоможеща жена, милвам я по лицето, целувам я, усмихвам й се, утешавам я. Тя е съвършена, но тъжна.
Аз съм несъвършена и точно затова мога да бъда щастлива!"
Сашка Александрова

19/09/2025

17/09/2025

🗝 Времето минава много бързо; един ден може с изненада да открием, че животът ни е към своя край и че не знаем какво сме направили с времето, през което сме живели. Може би сме губили цели дни в гняв, страх и ревност. Рядко си даваме време и пространство, за да помислим: Правя ли това, което най-много искам да правя с живота си? Знам ли изобщо какво е това? Шумът в главите ни и навсякъде около нас заглушава „тихия глас“ вътре в нас. Толкова сме заети да правим „нещо“, че рядко отделяме момент, за да погледнем дълбоко и да открием най-дълбоките си желания…

Тик Нят Хан