Психолог Иван Анестиев

04/11/2025

По време на брутално проучване в Харвард през 50-те години д-р Кърт Рихтер поставя плъхове в басейн с вода, за да провери колко дълго могат да стоят над нея. Средно те се отказват и започват да потъват на 15-та минута. Но точно преди да се откажат поради изтощение, изследователите ги изваждат от водата, изсушават ги, оставят ги да си починат за няколко минути и ги връщат за втори рунд. При втория опит - колко време мислите, че са издържали? Още 15 минути? 10 минути? 5 минути? Неее - около 60 часа. Точно така, правилно прочетохте - 60 часа плуване. Учените стигат до заключението, че тъй като плъховете ВЯРВАТ, че в крайна сметка ще бъдат спасени, те могат да внушат на телата си да издържат на изпитанието, което преди това са смятали за невъзможно. Ще ви оставя с тази мисъл: Ако надеждата може да накара измъчените плъхове да плуват толкова дълго, какво може да направи вярата във вас самите и способностите ви?
Докато човек не се предаде, той е по-силен от съдбата си!

27/04/2024

Психично разстройство

Всъщност това е "засилена" астения. В резултат психическите операции са крайно забавени. Болният се чувства умствено вцепенен, "объркан". Като че ли мозъкът му плува в гъста мъгла. Не е способен да събере мислите си, а понякога бърка времевото пространство, смята, че живее в предишни периоди (например мисли, че е в началото на семейния си живот, или че кара военна служба). Психическият синтез е съпроводен с множество трудности. Болният е неспособен да направлява вниманието и разсъдъка си и действията му са лишени от логична връзка помежду си. Поради липса на съгласуваност във времето и пространството болният изглежда зашеметен. Тази обърканост може да доведе до пълно вцепенение.
При психичното разстройство се случва болният да изгуби съзнание и да не знае къде се намира. Когато отново дойде в нормалното си състояние не помни нищо, което се е случило, докато е бил в безсъзнание.
За щастие често пъти психичното разстройство е временно смущение и е най-лесно излечимото душевно заболяване.

Пиер Дако

12/02/2024

Гледайте този клип много внимателно!
Хазарт = наркотици.
Хазарта е пряк път към разпад на живота.
Бъдете нащрек за децата си...
"Цената на свободата е вечна бдителност, както и вечна битка!"
Томас Джеферсън

Защо се продаде на ХАЗАРТНИТЕ ОЛИГАРСИ, г-н Стоичков?Трима хазартнозависими разказват драматичните си истории свързани с хазартни игри, забранени вещества, з...

22/10/2023

Душевното здраве е не по-маловажно от физическото и всичко е взаимозависимо!
Всяко заболяване настъпва първо в душата. Физическият симптом просто потвърждава, че в психиката отдавна е настъпил проблем, на който не сме обърнали внимание. Всяко отклонение от психичното здраве, всяка задържана емоция, носи своите последствия. Така разбираме за свързаността между тяло, душа и здраве.

17/04/2023

Развитие на психологията
Повечето научни открития в психологията са осъществени през последните 150 години, но основоположници на дисциплината са философите от древна Гърция и Персия. Множеството разработени подходи дават на психолозите инструментариум за приложение в реалния свят. С промяната на обществото се появяват и нови приложения в съответствие с нуждите на хората. Ето как се развива психологията във времето!
* 1550 г. пр. Хр. В папируса на Еберс (египетски медицински трактат) се споменава състоянието депресия.
ДРЕВНОГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ;
* 470-370 г. пр. Хр. Демокрит разграничава интелекта от познанието, извлечено от сетивата. А Хипократ въвежда принципа на научната медицина.
* 387 г. пр. Хр. Платон предполага, че мозъкът е средоточието на умствените процеси.
* 350 г. пр. Хр. Аристотел обосновава идеята за съзнанието като „табула раза” (чиста дъска).
* 300-30 г. пр. Хр. Зенон излага възгледите на стоицизма, вдъхновение за когнитивно-поведенческата терапия през 60-те години на XX в.
* 705 г. СЛ. Хр. Построена е първата болница за психично болни в Багдат (следвани от Кайро през 800, и Дамаск през 1270г.)
УЧЕНИ ОТ РАННИЯ ИСЛЯМСКИ СВЯТ;
* 850 Али ибн Рабан развива идеята за клинична психиатрия, лекуваща психично болни пациенти.
* 900 Ахмед Балкхи пише за умствените заболявания с физически или психологически причини. Мухаммад ал-Рази осъществява първата известна психотерапия.
* 1025 В „Канон на медицината” Авицена описва множество състояния- халюцинации, мания, безсъние, деменция и др.
ЕВРОПЕЙСКИ ФИЛОСОФИ;
* 1590 Рудолф Гоклениус първа въвежда термина „Психология”.
* 1620 Франсис Бейкън пише по теми, свързани с психологията- природата на знанието, паметта и др.
* 1629-1633 В „Трактат за света” Рене Декарт обосновава дуалистичната си теория за ума и материята.
* 1698 В „Опит върху човешкия разум” Джон Лок описва ума при раждането като табула раза (чиста дъска).
* 1808 Франц Гал пише за френологията (идеята, че формата на човешката глава разкрива личностните черти).
ПСИХОЛОГИЯТА КАТО САМОСТОЯТЕЛНА ДИСЦИПЛИНА;
* 1879 Вилхелм Вунд основава лаборатория в Лайпциг Германия, за психологически изследвания и така поставя началото на експерименталната психология.
* 1885 Вунд обучава Хуго Мюнстенберг и Джеймс Маккийн Кател, които полагат основите на индустриалната/организационната психология.
* 1890-1920 Напредъкът в областта на образователната психология внася промяна в методите на преподаване в училищата.
* 1896 Първата психологическа клиника към Пенсилванския университет поставя началото на клиничната психология.
ПСИХОАНАЛИТИЧНА;
* 1900 В „Тълкуване на сънищата” Зигмунд Фройд обосновава теорията си за психоанализата.
* 1909 Основана е психологията на развитието в резултат от идеите на Фройд за значимостта на детските преживявания.
* 1913 Карл Юнг се отдръпва от колегата си Фройд и развива своя теория за несъзнаваното.
ПОВЕДЕНЧЕСКА;
* 1913 Джон Уотсън публикува „Психологията така, както я разглежда бихейвиористът” и обосновава принципите на бихейвиоризма.
* 1916 Люис Търман прилага психологията в службите за сигурност и поставя началото на криминалната психология.
* 1920 Жан Пиаже публикува „Представата на детето за света” и поощрява проучването на познавателните способности на децата.
* От 1920г. Използването на психометричните тестове за измерване на интелигентността поставя началото на психологията на индивидуалните различия.
* 1920-1930 Д-р Карл Дайм основава лаборатория по спортна психология в Берлин.
* 1920 Бихейвиористът Джон Уотсън започва да работи по рекламната индустрия и развива дисциплината потребителска психология.
* 1930 Социалният психолог Мария Яхода публикува първото изследване по психология на общността.
БИОЛОГИЧНА;
* 1935 Биологичната психология става самостоятелна дисциплина.
* 1935 Курт Кофка публикува „Принципи на гещалт психологията”.
* 1938 Електрошоковата терапия е приложена за първи път.
* 1939 Психологията за човешкия фактор и техниката се развива през Втората световна война, за да подпомага прецизното управление на сложни машини и оръжия.
НЕВРОПСИХОЛОГИЯ;
* 1950 Изследвайки епилепсията, неврологът Уайлдър Пенфийлд свързва химичната активност в мозъка с психологическа проява.
* 1950 Разработени са първите психоактивни лекарства. Развива се психофармакологията за лечение на психични заболявания.
* 1952 Публикуван е първият „Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства”.
* 1954 Гордън Олпорт описва стадиите на социалните предразсъдъци-аспект от политическата психология.
ХУМАНИСТИЧНА;
* 1954 С „Мотивация и личност” Ейбрахам Маслоу затвърждава хуманизма като трета сила в психологията.
КОГНИТИВНА;
* 1956 Джордж Милър прилага идеите на когнитивната психология в „Магическата седмица, плюс-минус две”.
* 1960 Арън Бек пръв въвежда когнитивно-поведенческата терапия.
* 1960 В резултат на политически сътресения нараства интересът към общността на психологията.
* 1960 Системната фамилна терапия става самостоятелна научна област.
* 1965 В Суамскот се провежда конференция за обучаване на психолози по обществено психично здраве.
* 1971 С компютърен томограф е направена първата снимка на жив мозък.
* 1976 Ричард Докинс публикува „Себичният ген” и популяризира еволюцията на психологията.
* 1980 Психологията на здравето става самостоятелен клон на гилдията.
* 1990 Джеръм Браунър публикува „Четири лекции върху съзнанието и културата”, черпейки идеи от философията, лингвистиката и антропологията.
* 2000 Разчитането на човешкия геном разкрива нова област за изследвания на човешкия ум и тяло.
* 2000 В Стокхолм се провежда Световен конгрес по психология. Дипломатът Ян Елиасон обсъжда темата как психологията може да подпомогне разрешаването на конфликти.

Изд. Книгомания, 2018 „Как работи психологията”

18/09/2022

Какво представлява "аверсивна терапия"❗
Аверсивната терапия е вид поведенческа терапия, при която експертът подтиква своя клиент да предприеме маладаптивното поведение и в същото време му причинява дискомфорт, когато го направи. Например, ако той иска да се откаже от тютюнопушенето, терапевтът може да избере да използва лек електрошок всеки път, когато показва на индивида снимка на цигара. Крайната цел е да свърже стимулът с неприятно усещане.

По време на аверсивната терапия клиентът може да обсъжда или дори да предприеме нежеланото поведение и едновременно с това да бъде изложен на отблъскващо усещане като ужасен вкус, лоша миризма или дори лек електрошок. Идеята е, че в определен момент той инстинктивно започва да асоциира поведението с нещо неприятно, което го кара да се въздържа.

Приложения на аверсивната терапия
Експертите я използват за лечение на различни поведенчески проблеми като:

лоши навици;
зависимости;
алкохолизъм;
тютюнопушене;
хазартни игри;
насилие и неспособност за овладяване на гнева.
Методът най-често се прилага върху хора със зависимост към наркотици или алкохол.

Понякога служи и като средство за самопомощ, когато човек желае да промени поведението си, но не страда от сериозен проблем. В този случай той може да постави еластична лента около китката си и когато усети, че има нужда да предприеме нежеланите действия, да я дръпва така, че да изпита лека болка.

Ефективност
Основните фактори, от които зависи ефективността на терапията са два:

методите на лечение и отблъскващите стимули, които се използват;
продължава ли клиентът да полага усилия и след края на самата терапия.
В някои случаи индивидът се връща към предишното си поведение още щом терапията приключи и вече не е изложен на неприятните сетивни усещания. С други думи, тя е успешна само, докато той посещава терапевт. Процентът на хората, при които се наблюдава рецидив, е висок, защото в реалния живот те не са изложени на съзнателно създадени стимули, които да ги предпазят от нежеланото поведение.

Недостатъци на аверсивната терапия
Един от основните недостатъци на аверсивната терапия е липсата на безспорни научни доказателства за нейната ефективност. Противниците й смятат, че тя е неподходяща и от етична гледна точка заради наказанията, които се налагат под формата на неприятни физически усещания.

Има случаи, когато методът предизвиква повишена тревожност, което пречи на процеса на излекуване, а при част от клиентите се отключват гняв и враждебност.

В миналото терапевтичният подход е бил още по-опасен, като е причинявал сериозни травми, дори смърт. По времето, когато хомосексуализмът се е смятал за заболяване, хомосексуалистите са подлагани на аверсивна терапия с цел да бъде променена тяхната сексуална ориентация. За съжаление, това понякога е водело депресия, тревожност и самоубийство. През 1994 г. Американската психологическа асоциация (АПА) я обявява като противопоказна за „лечение“ на хомосексуализъм. През 2006 г. АПА и Американската психиатрична асоциация приемат етичен кодекс, който гласи, че опитите да се промени сексуалната ориентация на клиента посредством аверсивна терапия се считат за нарушение на професионалната етика.

Източник: Aversion Therapy Uses and Effectiveness: https://www.verywellmind.com/what-is-aversion-therapy

25/07/2022

Остави призванието да те намери!
Когато човек върши това, което върши най-добре, истинското му призвание ще бъде изпълнено, макар той никога да не го разбере.
Ако се фокосирате прекалено много върху търсенето на смисъла на живота, е много вероятно да блокирате развитието на тази част от себе си, която в действителност е вашият дар към света и околните!
П. Сейдж

26/06/2022

Абстрактно мислене
Съвременното си значение думата получава в началото на 20 век. Абстрактното мислене е по-висша форма на мислене от логическото мислене. За да разбере човек абстрактното изкуство, трябва винаги да може да го погледне от две различни гледни точки, от две различни позиции.
Абстракция (на латински: abstractio – отвлечен) е понятие с широк кръг от значения.
В разговорната реч често под абстракция се разбира израз, означаващ някакво отвлечено, ирационално понятие или фикция. Сами по себе си абстракциите са нереална, схематична представа за действителността, но те са особена форма за опознаване на тази действителност.
В науката това е познавателен процес от една страна на теоретично обобщение и от друга страна на пренебрегване на свойства и закономерности, които в даденото разглеждане се оказват или биват считани за несъществени.
От психологическа гледна точка абстрактното мислене при почти всички хора е използване на класификационни схеми, за да опростят, разберат и да се приспособят по-лесно към събитията от заобикалящата ги предметна и човешка среда. За да се изработят такива схеми, е необходимо да се открие сходство в смисъла и значението на някои елементи. Повечето хора разбират, че ябълката и бананът си приличат, защото са плодове. Този процес на създаване на класификационни схеми се нарича абстрактно мислене.
При възрастни лица дефицитът в способността за абстрактно мислене може да е свързан с церебрални увреждания. Това е дефицит дължащ се на мозъчно увреждане. Най-често се наблюдава, когато увреждането е локализирано в лявата хемисфера на мозкъка, където организацията на материала се извършва на принципа на понятийното сходство. Склонността към конкретизиране в мисленето се наблюдава още и при хора с шизофрения и умствена изостаналост, но може временно да се появи и при силно тревожни индивиди.
Lezak, M. 1976
Terman, I. M. 1916

08/04/2022

Всяко едно негативно състояние в живота ни има равно по себе си позитивно, което тепърва предстои!
И. Анестиев