13/08/2025
❌ Мит 1:
Не е притеснително, че дете на 3 г.в. не говори - ще проговори изведнъж.
✅ Истина:
За съжаление, ден след ден виждам, че това не е вярно. Да, може и да има такива деца, но те са малцинство. Дете на 3 години, което не говори, вече има да наваксва. На тази възраст активният речник на децата би трябвало да става все по-богат - да нараства броят на съществителните, както и на думите, назоваващи действия и признаци. Те трябва да могат да съставят прости разширени изречения, както и някои сложни, да отговарят на въпросите "Кой?", "Къде?", "Какво?", "Защо?", самите те да задават въпроси, да са овладели някои предложни отношения и т.н. Затова нека си дадем сметка, че когато едно дете закъснява с проговарянето, времето е ценен фактор за него.
❌ Мит 2:
Няма значение, че детето не говори, нали всичко разбира.
✅ Истина:
В много от случаите при закъсняване в проговарянето, освен трудности в експресивната реч (говоренето), е налице и дефицит в рецептивната реч (разбирането). Това за съжаление остава незабелязано от родителите, тъй като те приемат, че детето не желае да изпълни това, което му казват или смятат, че е прекалено вглъбено в това, което прави и затова не им обръща внимание. Оказва се обаче, че това не е просто отказ, а неразбиране от страна на детето - неразбиране на по-дълги и сложни инструкции. Представете си, че се намирате в страна, чийто език не владеете. Хората Ви говорят, питат Ви нещо, искат да общуват с Вас. Но колко адекватни ще бъдете Вие, като не разбирате? Ето така е и при децата, които имат трудности в разбирането.
❌ Мит 3:
Когато закъсняващото с проговарянето дете започне да говори, то ще проговори направо с цели изречения и ще изговаря думите съвсем правилно.
✅ Истина:
Дори по пътя на логиката, няма как да се случи точно така. Не е възможно да си пропуснал етапи от развитието си и да компенсираш като с вълшебна пръчица. Неслучайно логопедите използват понятието "езиково-говорно развитие". Езиковото развитие включва в себе си цялата граматика, а говорното развитие включва в себе си артикулацията. Връзката е такава - при дефицит в езиковото развитие е съвсем логично да има и нарушена артикулация. А дефицитът в езиковото развитие (по-голям или по-малък), почти винаги съпътства закъсняването в проговарянето.
❗️Искам да бъда разбрана правилно - да, възможно е дете, което е имало дискретно закъсняване в проговарянето, да компенсира самостоятелно. Но детското езиково-говорно развитие е сложно нещо и в него са намесени много фактори, затова трябва да бъде оценявано комплексно. Точно това е част от работата на логопедите.
🤷♀️ В крайна сметка проблем ли е, ако едно дете закъснява с проговарянето?
✅ Категорично - "Да!"
🤷♀️ Защо?
✅ Защото устната реч е единственият начин малкото дете да се изрази - да изкаже своите нужди, желания, болки, радости. А и това същото малко дете ще порасне и ще трябва на един по-късен етап да усвои и писмената реч. При децата, които са закъснели с проговарянето обаче, са възможни проблеми в усвояването и на писмената реч. Затова нека помогнем на децата да могат да говорят и то навреме! ❤
