01/06/2025
Страхотна визуализация на майка "почиваща" си на детска площадка. Който иска да види какъв купон е с ДВЕ на година и 3 месеца, да ми пише да го взема с нас в парка 😉 Честит 1-ви юни! 😀
"Завеждате детето си на детска площадка, където:
– пускате детето и то моментално хуква към най-силно люлеещата се люлка, за да може хубаво да се халоса по главата и да реве 30 минути
– изтръгвате го от люлката и с много увещания го влачите до пързалката, където има още тринайсет деца на възраст от 3 до 8 години, които се блъскат, подскачат и бутат, а в подножието на пързалката стоят съответните родители и крещят: „ИЗЧАКАЙ МОМЧЕНЦЕТО ДА СЕ ПУСНЕ“, „НЕ ГО БУТАЙ, ЗАЩО ГО БУТАШ!!“, „АЙДЕ ПУСКАЙ СЕ ВЕЧЕ И ДА СИ ХОДИМ“. Вие също крещите – „ВНИМАВАЙ, НЕ ХОДИ ТАМ, ЩЕ ПАДНЕШ“ и „ЕЛА ТУК, СЕДНИ И СЕ ПУСНИ“. Всичко се повтаря от пет до петдесет пъти.
– то пак хуква към люлката, която в тоя момент е свободна, забождате го в нея, а вие използвате случая да си оправите сутиена, който ДОСТА се е разместил от цялото търчане
– 5 минути по-късно то вече не иска да се люлее, затова го пускате, то се завира в пясъчника, взима нечия лопатка и почва да си тъпче пясък в устата
– собственикът на лопатката започва да реве, отстрани се събира консорциум от майката на собственика и майката на нарушителя и започват високоинтелектуални разговори. „Върни лопатката, аз ще ти дам гребло“, „Остави детенцето да си поиграе малко, ето ти кофичка“, „вашият на колко е“ – „на една и три месеца“ – „о, изглежда по-голям“ – „да, всички го казват“ – „айде върни вече лопатката и да ходим на влакчето“, „ПРЕСТАНИ ДА ЯДЕШ ПЯСЪК!!“. Това продължава между половин и един час, или докато свърши пясъкът в пясъчника.
– следва свободна РАЗХОДКА из парка със скоростта на много възрастен охлюв, ровчене на пръст, дъвчене на фасове, бъркане в кофите за боклук, събиране на камъчета, капачки от бира и мазни амбалажни хартии. Прокрадват се заплахи от ваша страна „аз си тръгвам, айде, чао-чао!“, на което детето отговаря със светнал поглед и енергично тръгване в противоположна на вашата посока, вие започвате да тичате, то се окрилява от това, че го гоните и също започва да тича, вследствие на което 1. пада в локва и заприличва на прана котка 2. пада на асфалта и си нащърбва зъб. При всички положения гонитбата завършва с рев и нов кръг от пехливанските борби – този път за натикване в количката, където ревът може да продължи с часове, освен ако не раздадете солети.
Ето така, няколко часа по-късно, една мърлява, рошава, потна и изтощена сянка с бърза крачка напуска парка и бърза да се прибере вкъщи, където да търка с антибактериален сапун ръцете, ровчили в кофи, пясъчници и пръст, да се опита да сглоби нещо супер привлекателно за ядене, което детето няма да пожелае да яде, да отвори петия пакет солети, да измие отново детето, да го приспи за рекордните 38 минути и най-накрая, някъде към 22:30, да се изпружи полуумряла на някой диван, където да се опита да си почине от разходката, за да може на другия ден да я повтори в същия ред.
Така че следващия път, когато някой учудено ви попита защо сте уморени, след като киснете по цял ден в паркове и градинки, не се сърдете, а го поканете с вас на разходка – мога да се обзаложа, че повече няма да чуете този въпрос"...😉
