Златина Илиева - Системни Констелации и Психотерапия

26/10/2025

МЕЖДУ ИНТУИЦИЯТА И ВЪТРЕШНИЯ САБОТАЖ

Има една много тънка граница или може би не толкова, която разделя двете.

Вчера в поредната група констелации отново видях динамиката между двете. Много пъти съм наблюдавала чрез себерефлексия тези феномени, които се отнасят към различни нива на човешкото преживяване. Наблюдавам ги и в хората, с които работя, особено при тези, които посещават групите по Семейни констелации.

Интуицията е когнитивно-емоционален феномен. Тя е форма на несъзнавано познание – информация, която психиката ни обработва под прага на съзнанието и ни я подава като усещане, импулс или внезапно „знание“. Проявява се като усещане, което често предхожда рационалното обяснение. Интуицията идва от място на минал опит, емоцианална интелигентност и дълбоко възприятие.

Самосаботажът е поведенчески и психодинамичен феномен. Той се изразява в несъзнавано действие или вътрешен процес, чрез който човек подкопава собствените си цели и желания. Проявява се като забавяне, отлагане, омаловажаване, намиране на всякаква причина като оправдание, дори понякога да изглежда обективна и логична. Самосаботажът идват от място на вътрешен конфликт, често има като първопричина някакво травматично преживяване, ограничителни вярвания или просто някакъв страх.

Защо е важно да се научим да ги разграничаваме?

Защото….

…..Интуицията ни насочва към избори, които са в синхрон с нашата еволюция, с нашите ценности, автентичност и вътрешно добруване.

…..Самосаботажът е реакция на страх, съмнение или минала болка, спира ни точно когато сме на прага на растеж.

….Интуицията се усеща като тихо знание „Просто знам, че това е правилно за мен“

….Самосаботажът се усеща като натрапливо мислене, което създава напрежение и тревожност „Не сега“, „Сега съм уморен, не съм се наспал“, „Има нещо друго по-важно“, „Ще го отложа“, „Май се разболявам“ (дори наистина се разболявам)

….Интуицията пази, може да те спре, но усещането е за спокойствие и яснота.

….Саботажът те ограничава, също те спира, но с чувството за съмнение, вина и страх.

Как да ги разграничаваме?

Интуицията идва спокойно, носи яснота и леко усещане за „да“ или „не“.

Самосаботажът идва със страх, съмнение и вина, звучи логично, но зад него стои стар опит на болка и ни кара да се отказваме или отлагаме.

Умението за разграничаването им се изгражда с осъзнатост.
Едно простичко упражнение би било да направим връзка с тялото си, да усетим какво се случва в него и да се запитаме:

„Това усещане свива ли ме или ме разширява?“

„В него какво има, спокойствие или страх?“
Във всеки един избор, наблюдавай кое „говори“ в теб!

19/09/2025

📌 ТОЗИ УИКЕНД 20-21.09.25 📌

❤️🌳 ПОЛЕТО НА СЕМЕЙНИТЕ КОНСТЕЛАЦИИ НИ ОЧАКВА 🌳❤️

08/09/2025

💯

04/09/2025

😮😂

10/08/2025

🙏❤️
Един пост, който споделям, защото абсолютно заставам зад тези думи на Румен.

Аз също се придържам към това разбиране и по време на работата си внимавам как аз стоя в Полето 🌳🌟

Моето разбиране е, че това е част от етиката на тази работа и ангажира до голяма степен отговорността ми като терапевт- констелатор.

Един пост, който е на път от доста време, но не съм го написал досега.

Ние не дундуркаме клиентите си.

Не го намираме за добра служба.

Нямаме за цел да угаждаме, нито пък да преследваме амбициите на клиентите си и да постигаме нещо “на мускули”.

Не мислим, че е уважително, нито пък виждаме да е продуктивно.

Нашият интерес е да предложим нещо работещо. Но много зависи от това, как хората го взимат и дали го взимат или не.

Много вярваме, че тези, които идват при нас не идват от амбиция (мощна, но компенсаторна сила, зад която стои вътрешна пробойна за запълване), а водени от копнежа си (здрава основа) и не идват за да бъдат устройвани, а за да срещнат перспектива на своя лична отговорност и за да направят движение, което често не е удобно.

И наистина, почти всички, които идват, се оказват от тази категория. Но понякога идват и хора, които очакват ние (или констелацията) да им свършим работата, която те не искат да свършат.

Естествено, те са на различно мнение.

Разбира се, ще си тръгнат разочаровани.

Понеже за това са дошли.

Но няма как да го признаят.

Понеже хранят силна несъзнавана инвестиция в това да бъдат разочаровани и разбира се, го получават.

Инвестицията е в това да се чувстват ощетени, третирани не “както подобава”, за да имат цялото основание да са гневни (не-рядко в степен на зависимост) или жертви (в депресивния спектър и отново не-рядко в степен на зависимост),

за да докажат че на тях не може да им се помогне, дали защото те са толкова зле или защото, генерализирано казано, всички са маскари, използвачи, некоректни и некомпетентни.

Тези хора имат голяма нерешена тема с авторитета, понеже родителите им не са се отнесли (отнасят) правилно с тях. Поне това е тяхната версия.

Те са в бунта си и отхвърлянето.

И са заседнали там.

А много често са и системно заплетени в историята на онеправдан страдалец и носят непреработения му гняв, болката му, както и модела на жертвата.

Едно е да дойдеш с резерви и съмнения, но да си готов да си сверяваш реалността, друго е да си с нагласата и отношението, че някой отново ще “те прескочи”, ще те баламосва, ще те натиска, ще те манипулира.

Разбира се, в дълбочина, тези хора също носят копнеж за нещо по-добро - за любов, респект, взаимност, доверие, признание, лекота. Но ги е страх да се покажат и още повече ги е страх да поемат отговорност за живота си.

Някой трябва да им е виновен за нещастието. Те често вярват, че констелациите са магия, която ще оправи живота им по магичен начин, без те да мърдат от мястото си. Разбира се, това не се случва.

Хората, на които констелациите помагат са хора, които са готови да вземат една различна перспектива, да заложат нещо, да поемат риск, да се снишат пред Живота, да остойностят даровете му, да застанат на мястото си, с всичко, което му се полага и с това, което не, да се откажат от нещо не лесно, да почувстват болката си и да поемат отговорност за собствените си преживявания, да се откажат да спорят със съдбата си и тази на своите родители, както и от това да се състезават с родителите си или да ги спасяват, да се съгласят с необратимото и в крайна сметка да инвестират в остойностяване.

Иначе, за какво да идва човек? За да проиграва отново детските си травми и да затвърждава ограничаващите си убеждения?

Разбира се, ако човек е дошъл за още разочарование, няма как да не го получи.

Ние ще се отзовем, така че да му го дадем. Друго няма да е възможно.

Но ще се отзовем с повече радост да дадем нещо, което радва, разширява и освобождава.

Естествено, че констелациите, както и всеки друг метод, е просто призма, чекмедже с инструменти, с други думи – формалното основание. Истинският лечебен фактор е субекта и неговата про-креативна нагласа.

С всичко това казвам, че ни е важно хората да си задават въпроса за какво наистина идват - да работят за осъзнаването, разширението и израстването си, или да затвърждават болката на невидения, несрещнатия, неуважения.

Призивът ми е и към всички тези, които познават работата ни.

Моля, подбирайте на кого какво препоръчвате и още повече - обещавате.

Ние не търсим разочаровани клиенти, когато можем да имаме доволни.

Методът е повече от гениален, но като всеки метод, безсилен да промени към добро каквото и да е, ако човек няма и не търси ориентация към автентична себе-актуализация.

Ще спра дотук.

Румен Янкулов