03/09/2024
„Ефект на Дънинг-Крюгер – невежество, облечено в самочувствие”
Хора, природно лишени от чувство за хумор, обожават да разказват анекдоти.
Шофьори, които едва успяват да държат автомобила в своята половина от пътя, умират да поучават другите как да карат.
Шефове, които няма елементарна представа за сферата, в която работят, най обичат да извикат някой специалист „на килимчето“ и да го нахокат за нещо, което изобщо не разбират.
Но, защо, защо всички тези хора, потресаващо некомпетентни и ограничени, не го забелязват?
Всичко това се случва по силата на т.нар. ефект на Дънинг-Крюгер, на името на двама психолози от Университета в Корнел, които посвещават специално проучване на този феномен. Хората, „поразени“ от този ефект, по правило имат нисък интелект, скромно ниво на квалификация и тесен кръгозор. Белязани от тази комбинация, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са грешни, а талантите, които си въобразяват, че притежават, са неправдоподобни. Ето защо убедено вярват в правотата на всички свои действия и говорят от позицията на висша инстанция.
С времето това светоусещане придобива характер на психологическа защита: ограниченият човек започва да брани със зъби и нокти своето виждане за ситуацията, защото само ако допусне мисълта, че може и да не е прав, започва да се чувства застрашен от по-талантливите хора.
В същото време, при талантливите се наблюдава точно обратният случай: те много добре разбират колко сложни са законите на реалността, колко огромно е полето на знания, които в перспектива подлежат на овладяване – тази мъдра толерантност в крайна сметка обаче води до занижаване на самооценката за собствените им способности и подценяване на мястото, което заслужават в обществото.
„Аз знам, че нищо не знам”, повтарял мъдрецът Сократ, който водел повече от скромен живот и постоянно бил подложен на нападките на глупци, уверени в собствените си способности. Способен ли е някой от ограничените хора да направи такова признание?!
Статията продължава тук: https://bit.ly/3wIAWHh
