Студио за Себепознание и Промяна „Слънчев лъч”

16/07/2025

Дори и най-върлите клюкари, алчно поглъщащи всяка нова информация за съседите си, рядко го правят, защото наистина се интересуват от живота на другите. Единствената им цел е да позакърпят вечно разклатената си самооценка. Егото им не може да приеме собствената си нищожност и преходност, и жадно търси недостатъците у другите, за да може да повдигне значимостта си. Ние сме устроени така, че когато се вълнуваме от живота на другите и се опитваме да им помогнем или навредим, винаги го правим от позицията на Егото. Егото ни се нуждае от повдигане на самооценката и в зависимост от жизнения стил на притежателя си избира или да вреди на другите, или да им помага. И в двата случая мотивацията е подобна, но резултатите различни. Добре е когато искаме да постигнем нещо спрямо друг човек, да се опитаме да осъзнаем вътрешните си подбуди. Ако искаме да навредим, дали това е поради факта, че другият е нарушил неприкосновеността на Егото ни, което чрез отмъщението си иска да утвърди още повече правото си на съществуване. Ако искаме да помогнем, е добре да надникнем какви са движещите мотиви за постъпката ни и дали го правим чистосърдечно или просто за да подхраним собствената си самооценка и подобрим самочувствието си.
Истината е, че нашето Его дълбоко в себе си разбира, че е временно, смъртно и това го изпълва с ужас. Затова то търси начини да оцелее във вечността. Ние не можем да живеем без Его в тези тела, но можем да го култивираме и разширяваме така, че постепенно то да надскочи собствената ни личност и да обхване всички чувстващи същества.

17/02/2025

Истинското Съзнание е това, което съществува изцяло в настоящия момент. То е отвъд концепциите за минало и бъдеще, добро и зло, отвъд разделенията на Аз и Те. То е страничният наблюдател, който вижда реалността, такава, каквато е. Можете да се докоснете до него в паузата между всеки две мисли. За разлика от него човешкия разум (Его) е погълнат напълно от миналото и бъдещето, непрекъснато планира, желае, тревожи се за нещо, страда за отминали моменти, бленува за някакво непристигнало щастие… В психологията съществуват множество класификации за пластовете на човешкия ум, като често се използват понятията за съзнавано, предсъзнавано, несъзнавано. Но дали изобщо нашият разум е способен на съзнателна дейност е доста спорна концепция. Ние извършваме ежедневно хиляди дейности, водени от недобре осъзнавани мотиви, влечения, импулси, които са дълбоко програмирани у нас и рядко успяваме да се отклоним от предначертания ни курс на поведение и мислене. Тази активна, планираща част от нашия Его-ум често бива наричана съзнание, но това е не особено точно като понятие. По-коректно би било да се нарече „псевдосъзнание”. Истинското съзнание няма нищо общо с ума, интелекта, то е външен наблюдател, чист потенциал, неподвластно е на вълните на времето и пространството… Нашият разум ни е даден единствено като трамплин, ракета-носител, за да успеем чрез него да достигнем до идеята, че той не ни е необходим, за да познаем изначалната истина, да изживеем просветлението…

03/02/2025

Когато сънувате, вие изживявате определени събития, срещате се с различни персонажи, общувате с тях, като през цялото време си мислите, че те са реални. Можете да ги нараните, убиете, обичате, да им въздействате по какъвто и да било начин, без да осъзнаете, че всъщност те не са истински, а плод на вашия сънуващ ум. В съня времето и пространството се подчиняват на други закони и затова вашите постъпки там имат незабавна реализация.
В будно състояние на вас също ви се случват много събития, общувате и взаимодействате с различни хора, като отново допускате същата грешка, мислейки си, че те са нещо отделно, независимо от вас. Отново можете да ги нараните, унищожите, унижите, да ги обичате, боготворите, вярвайки че те са извън вашия Ум, самостоятелно съществуващи. За разлика от класическия сън, т.нар. „будна реалност” е напълно подчинена на времето и пространството. Това заблуждава ума, че случващите се неща са действителни, истински. Нашият разум не може да осъзнае илюзорността на заобикалящия го свят и постоянно прелива от заблуда в заблуда. Просто трябва в един момент да спрете и да осъзнаете, че когато постъпвате с другите хора по определени начин, бил той добър или лош, вие не въздействате на отделно, независимо от вас същество. Тези хора са обикновена проекция на същият този ваш разум; просто огледало, в което вие се оглеждате. Ако ги нараните, вие реално наранявате себе си, макар това да не може веднага да се прояви заради инертността на пространствено-времевата реалност. Ако се отнасяте добре с тях, вие всъщност се отнасяте добре към себе си.
Колко безсмислени конфликти и ненужни страдания могат да бъдат избегнати от човеците, ако успеят да осъзнаят тази истина за себе си и света…

26/12/2024

02/12/2024

Един от куриозите на този наш странен човешки живот е, че когато работим, учим, вършим каквато и да е дейност, ние попадаме под хипнозата на ежедневието и фактически спираме да живеем в реалността. Само по време на медитация се включва режимът на истинското съществуване и свързването с действителната природа на явленията...

15/11/2024

Търсенето на щастие е в основата на нещастието. До това състояние може да се докоснете само тук и сега, в този момент, секунда по секунда, стъпка по стъпка...

20/09/2024

- Извинете, колко е часът?
- Часът е... СЕГА!