16/07/2025
Дори и най-върлите клюкари, алчно поглъщащи всяка нова информация за съседите си, рядко го правят, защото наистина се интересуват от живота на другите. Единствената им цел е да позакърпят вечно разклатената си самооценка. Егото им не може да приеме собствената си нищожност и преходност, и жадно търси недостатъците у другите, за да може да повдигне значимостта си. Ние сме устроени така, че когато се вълнуваме от живота на другите и се опитваме да им помогнем или навредим, винаги го правим от позицията на Егото. Егото ни се нуждае от повдигане на самооценката и в зависимост от жизнения стил на притежателя си избира или да вреди на другите, или да им помага. И в двата случая мотивацията е подобна, но резултатите различни. Добре е когато искаме да постигнем нещо спрямо друг човек, да се опитаме да осъзнаем вътрешните си подбуди. Ако искаме да навредим, дали това е поради факта, че другият е нарушил неприкосновеността на Егото ни, което чрез отмъщението си иска да утвърди още повече правото си на съществуване. Ако искаме да помогнем, е добре да надникнем какви са движещите мотиви за постъпката ни и дали го правим чистосърдечно или просто за да подхраним собствената си самооценка и подобрим самочувствието си.
Истината е, че нашето Его дълбоко в себе си разбира, че е временно, смъртно и това го изпълва с ужас. Затова то търси начини да оцелее във вечността. Ние не можем да живеем без Его в тези тела, но можем да го култивираме и разширяваме така, че постепенно то да надскочи собствената ни личност и да обхване всички чувстващи същества.
