05/10/2025
Храна без етикет
Никога не съм живяла по-близо до природата, както в последната година.
Не само, че на трапезата ни вкъщи присъства чиста храна, но и голяма част е отгледана от моите собствени ръце.
И това не е хвалба. Това би трябвало да е нещо нормално.
Когато бях на 30 (а дори и не 40), считах, че е невъзможно да живееш в града, да се развиваш в кариерата, да гледаш деца и... да отглеждаш храната си. Разчитах на други производители. Да, в повечето случаи на български ферми, но и през ум не ми минаваше, че мога да го направя сама.
Как се промени това?
Миналото лято, в регресия, видях една къща. Така както я виждам сега пред мен. Надушвах мириса на растенията в градината, усещах пода под краката си, когато "влизах" в нея.
Дълго е да разказвам, по какви пътища, около месец след това, попаднах точно в тази къща, вдишвайки точно същия аромат, стъпвайки върху същите черги, които вече познавах. Важното е, че в градината зрееха първите смокини, сливи, а скоро и грозде.
Веднъж усетила вкуса и силата на истински чистата храна, стъпила боса в пръстта, не можех повече да си представя живота без това.
Тази година започнах да се уча. Е, някои зеленчуците не ми се показаха, част от доматите и тиквичките споделих с кокошките, град с размери на топки за тенис удари гроздето и сливите, сланата ги довърши после, но все пак се прибирам всяка неделя с пълни торби.
И с пълна душа.
Дишам чист въздух. Имам време да чуя мислите си е тишина.
Знам със сигурност, че храната, която поднасям на децата си е пълноценна, заредена и богата.
Това е здраве.
Благодарна съм!