30/10/2025
Душата иска малко повече усилия, например, в сравнение с усилията да си миеш зъбите по два пъти на ден.
Душата се чисти като живеем, като живеем пълноценно, правим своите грешки и не бягаме от уроците си.
Отвъд нормалния инстинкт за самосъхранение са онези привнесени страхове, които убиват живеца в нас.
Страхове за бъдещето, за утрешния ден или униние относно миналото и настоящия момент.
А унинието си е чисто нежелание да живееш. Унинието най-лесния начин да стартираш в несъзнаваното програма за самоунищожение.
Важни са приоритетите. Какво поставяме на първо място и какво след.
Ако имате кредити, един или даже два, с финансиране повече от 80% от страна на банката, може да се почти сигурни, че душата ви ще започне да боледува.
Страховете за утрешния ден ще започнат да я погубват.
Това, което чисти душата, е любовта и грижата за себе си, и любимите хора.
Не сексуалната любов, не интимната любов, а онази любов, която ни прави едно цяло със Вселената.
Когато сте едно цяло със всичко, започвате да виждате смисъл във всичко.
И обратното. Когато знаете и виждате смисъла във всичко, ставате едно цяло със Вселената.
Има едно основно правило на любовта и то е: „всяко нещо, което съществува, има право на съществуване“.
Това не означава да не се борим и да не отстояваме себе си, не, не.
Означава вътрешно да приемем света в цялата му дуалност (милиарди и милиарди дуалности) и тогава ще можем да дадем своя принос в полето на всеобщото осъзнаване, което пък ще даде жар на еволюцията за следващата стъпка.
Променяме света чрез промяна на себе си.
Основен принцип и в психотерапията е, че трябва да признаем състоянието си, да приемем проблема си, за да имаме достъп до него, за да може да го интегрираме, така че да не пречи на душата и живота ни.
Ние не унищожаваме "лошите" части от себе си, а се учим да ги използваме по добър за себе си и другите начин.
Истинското излекуване е не да се премахне проблема, нито като се отреже частта от тялото, нито като се отхвърли човек или идея.
Истинското излекуване е да видим какви уроци ни носят тези неща. Усвояването на тези уроци е целебно.
Забележете, че без дуалностите няма да знаем какво има от другата страна. Без бедност, няма да знаем какво означава богатство. Без негативни емоции няма да знаем кои са позитивните.
Човекът не е на тази земя за постоянно и непрекъснато щастие.
Тук сме да учим уроците си и това, което сме научили, искаме или не искаме, остава за следващите поколения.
Мъдрата любов, като първи приоритет, е разбирането, че всяко събитие, човек, идея, ограничение, неприятност, загуба и т.н. са за добро. Когато ги приемем като част от Вселената.
Че всяко „лошо“ има своето „добро“. И тогава ставаме част от Вселената. Във всяко отделно дребно нещо виждаме проявена целостта на Вселената.
И тогава идва състоянието на необвързаност, въпреки че сме още по-дълбоко потопени в живота.
Това състояние на любов и мъдростта да приемеш различното е много повече от човешкото щастие.
Божидар Цендов
