Капки на д-р Бах с Йовка Трифонова

26/09/2025

На кой какво му тежи ?

26/09/2025

С КАКВО НЕ СЪМ СЪГЛАСНА

Една голяма част от терапевтите се ровят в миналото на клиента, защото твърдят, че е добре да се намери корена на проблема, за да бъде решен. Аз Не съм съгласна с този подход. Постоянното говорене за миналото и детството ти, те кара да преживяваш всичко това наново. Ровенето в миналото е стоене там, което затвърждава проблема.

Моите наблюдения са, че от многото ровене в миналото и посещения от терапевт на терапевт, хората се пристрастяват да търсят травми и започват да драматизират т.е. ЗАЦИКЛЯТ В МИНАЛОТО И ТРЕВОГИТЕ СИ.

Тези дни отново имах клиентка, която беше зациклила в миналото, след преживяване по време на терапия, която е с подход връщане в преживяното. От тогава до сега е минало около 1 година. Ето какво ми каза тя : ,,Толкова натоварващо преживяване, че от този момент аз не живея тук и сега. Да, видях, от къде идва проблема, но това не ми даде решение и проблема си стои, а аз от тогава станах по-зле. Много се натоварих и това, което преживях по време на терапията с тази техника ме дърпаше назад. Сега като поговорих с теб се разтоварих и ми хареса, че ти ме водиш напред."

КАК РАБОТЯ АЗ

При мен онлайн консултациите преминават под формата на приятелски разговор, по време на който човек ми споделя какво му тежи. За да му приготвя микс от есенции на д-р Бах е нужно да знам, защо той не е щастлив, какво му липсва.

Не връщам никого в миналото, нито в детството. Ако някой има потребност да сподели нещо, което от тогава му тежи, го прави. Аз го изслушвам и подкрепям, защото той идва при мен да се разтовори. Нашия общ поглед (моя и на клиента) е насочен напред, защото сме екип. Имаме си и помощник - капки на д-р Бах, те подкрепят процеса.

Когато отиваш на зъболекар не отиваш, за да говориш само колко много те боли зъба и от кога. А отиваш да ти сложат лекарство на зъба, за да се облекчи болката ти.

И при мен е така - страдащия идва да му дам лек, да му приготвя в шишенцето микс от есенции, от които има нужда според емоционалното му състояние. Достатъчно ми е да го видя, че плаче или да ми сподели, че много го боли, за да му сложа есенция Утешителя на душата. Достатъчно ми е да ми каже, че не може да спи, за да му сложа есенции за спокоен ум и душевно спокойствие. Много често още по време на консултация се успокоява от думите ми и присъствието ми, че разбирам чувствата му и че го водя напред. За мен е важно той да си тръгне по - спокоен от нашата среща.

Предимството на капките на д-р Бах, които приготвям е че ги подбрим според твоите емоционални нужди и че те винаги са в теб. Можеш да се подкрепиш във всеки момент с тях, като си накапиш, без предозиране и без странични ефекти.

Ако и на теб ти е омръзнало да обикаляш от терапевт на терапевт, но да не получаваш лек, може би е дошъл момента да промениш това, като избереш друг терапевт.

Сподели ми в коментар кой от двата подхода, които описах в публикацията, ти харесва повече и те води към резултат!?

Йовка Трифонова

25/09/2025

"Най- успешните сред нас са тези, които са били най- наранени. Хората, които помагат най- много, са тези, които са се учили не от учебниците или книгите, а от личния си опит и преживявания. Казват, че най- добрите лечители са наранените лечители. Опознаваш нещо само когато си бил лично докоснат от него, а после си успял да се събереш, да намериш сили и да продължиш- по- различен, по- можещ и по- осъзнат."
Инес Субашка

Рядко споделям чужди цитати, но този цитат описва мен. Моя учител е живота и хората, които ме изберат за терапевт вярват в приказката ,,Не питай старило, а питай патило." Споделям личния си опит и те подкрепям по пътя на себепознание. Очаквам да се запозная с теб и твоя емоционален проблем. В първия коментар ще споделя моята история. Ако се припознаваш в нея и търсиш ново начало ми пиши. Първата консултация е безплатна.

Йовка Трифонова - терапевт емоционално здраве

#отзив
#опитност
#личнаИстория
#мояУчителЕживотът
#безплатнаКонсултация

Йовка Трифонова

24/09/2025

СМИРЕНИЕ И ВИСОКОМЕРИЕ

Решавам аз, че е много високомерно да си мисля, че всичко, през което съм преминала е зависело само и единствено от мен, и че е време да призная силата на Бога, като кажа в храма: ,,Благодаря ти Боже!" . Защото реално пътя който съм извървяла и паданията и ставанията са били продиктувани и подкрепени от тази висша сила.
Влизам аз в църквата и извенадааа... там ме очаква тест по смирение.

Още преди да си купя свещи забелязах, че няма свещници. Изпълних се с негодувание и питах попа:
- Защо са пясъчници за здраве?

Той ми отговори:
- Те са по нависоко за здраве.

- Знам че по- нависоко са за здраве, но имам съпротива да паля на пясък. - изрекох аз, докато се чудех дали да си тръгна.

А той с остър тон ми отвърна:
- Вие отдавна не сте влизали в църква.

Нищо не му отговорих. Минаха ми мисли, че пак искам да стане на моята и че Бога ме тества дали съм се смирила.

Попа продължи да ми обеснява, че нямало никакво значение, че е пясък. Казах си мислено, че не е нужно да му обеснявам, че това, което за него няма значение за мен има. Напомних си, че влизам там да благодаря и се съобразявам с условията каквито са. Другия ми избор е да изляза и да се откажа, да отида в друга църква, в която има свещници, но това не е смирение. А и днес съм решила да направя преклонение пред Бога и го направих - останах. Доволна съм. И най -вече съм доволна, че не взех гнева на попа.

На излизане се сетих, че вече съм преживявала нещо подобно.

Преди години, когато бях с дълбока венозна тромбоза - осъзнавайки риска, че може да си замина от този свят, реших да отида в храма в Арбанаси и да поискам да ми прочетат молитва за здраве.

Казах на попа желанието ми и му показах отеклата си ръката. А той ме погледно остро и ме попита:
- Ходиш ли на църква?

Отговорих му:
- Понякога.

А той:
- Всяка неделя се ходи на църква. Затова си болна. Бог те наказва. Влизате тук само като се разболеете.

Стоях мълчаливо и го слушах, като прилежна ученичка, въпреки, че нито една от думите му не ми резонира.

Сега вече, с повече опит не бих останала в такава ситуация, защото осъзнавам, че гневен човек не може да бъде проводник на любов и здраве. А когато човек е болен му е нужно точно това, за да възстанови енергията си и да се изцели.

Моите наблюдения са, че хората, които служат в църквата, могат да бъдат също толкова обременени от собственото си високомерие, колкото всеки един от нас. Но това не трябва да ни спира да сме благодарни на Бога - независимо дали посещаваме църква или не.

П.п. Моля не копирай публикацията, сподели я!

Йовка Трифонова

24/09/2025

Искаш ли да разбереш каква е разликата между капки на д-р Бах и хомеопатия?

24/09/2025

Всичко започва от теб - с изборите, които правиш.

23/09/2025

ЗАЩО ПОДДЪРЖАШ ВРЪЗКА С БИВШИЯ?

Всяко предприето действие или бездействие е свързано с нуждите, мотивите и целите на човек. Нуждите, варванията и желанията управляват поведението на всеки един от нас. Независимо дали става въпрос за физически или емоционални нужди, действията или бездействията са свързани със задоволяване на определена потребност. Никой не прави нищо „просто ей така“! Когато човек не познава себе си, се заблуждава, че действията са му случайни. В действителност обаче те винаги са свързани със задоволяване на някаква потребност.

По време на онлайн консултациите с мен клиентите ми осъзнават тази взаимовръзка и по-лесно разбират след това себе си. А това е много важно за емоционалното здраве.

За въпроси и записване на час на лично съобщение.

Йовка Трифонова - терапевт емоционално здраве

23/09/2025

Проблемите ти идват от това, че си изоставил/а себе си!

23/09/2025

https://youtu.be/Dig4JXTzftY?si=kjsu6slV--KkRgDd

Капките на д-р Бах, които се продават на аптеката не са подходящи за терапия. При терапията на д-р Бах се изисква личен - индивидуален подход, а не просто пиене на капки. Научи повече във видеото!

В това видео ще чуете историята на д-р Бах. Ще разберете какво го е провокирало да създаде терапията с цветните есенции на д-р Бах, така наречените сред хора...

22/09/2025

Един ден учителката даде на своите ученици необичайна задача. Тя ги помоли да запишат на лист всички имена на съучениците си, като оставят малко място до всяко име. После им каза да напишат до всяко име по едно от най-добрите неща, които могат да кажат за този човек.
Целият час премина в изпълнение на задачата. В края на часа всички предадоха листовете си.
През уикенда учителката внимателно преписа всички добри думи за всеки ученик на отделни листове, така че в понеделник всеки да получи свой собствен лист с комплименти.
Когато тя ги раздаде, в класната стая веднага се появиха усмивки.
— „Наистина ли някой мисли така за мен?“
— „Не знаех, че съм толкова важен за някого.“
— „Не подозирах, че другите ме обичат така.“
До тази тема повече не се върнаха. Учителката не знаеше дали децата са показали тези листи вкъщи или са ги запазили за себе си, но това нямаше значение. Най-важното беше, че всеки се почувства ценен и значим.
Минаха години.
Един от учениците, Марко, загина трагично в автомобилна катастрофа, връщайки се от работа. Учителката отиде на погребението му. Пред нея лежеше млад мъж – пораснал, но все още болезнено невинен.
Църквата беше пълна с хора. Един по един те се приближаваха, за да се сбогуват. Учителката беше последна. В този момент към нея се приближи приятел на Марко:
— „Вие ли бяхте неговата учителка?“
Тя кимна.
— „Той често говореше за вас“ — каза той.
След церемонията бившите съученици се събраха с родителите на Марко. Баща му извади портфейл и каза:
— „Искаме да ви покажем нещо. Намерихме това при него.“
От портфейла той извади две стари, износени картички, сгъвани и разгъвани много пъти. Учителката веднага ги позна – това бяха същите листи с добри думи, написани за него от съучениците му преди толкова години.
— „Благодарим ви, че направихте това тогава“ — каза майката на Марко. — „Той винаги ги носеше със себе си.“
Тогава започнаха да говорят и други:
— „Аз също имам моя лист. Той е в чекмеджето на бюрото ми.“
— „Съпругът ми помоли да сложа неговия в нашия сватбен албум.“
— „Моят е в дневника ми.“
Една приятелка извади от чантата си портфейл и показа смачкан лист:
— „Аз винаги го нося със себе си.“
Учителката седна и заплака. Тя плачеше за Марко и за всички, които никога повече няма да види.
Ние живеем в толкова бърз свят, че често забравяме: животът има край и никой не знае кога ще дойде този ден.
Затова ви моля – казвайте на своите близки колко много ги обичате и колко са важни за вас.
Кажете им го днес. Не чакайте, докато стане твърде късно. ❤️

Източник: Интернет

22/09/2025

Само който е минал през огъня и е намерил своя път, може да подкрепи другите в тяхното пътуване към себе си.