Психологичен кабинет ,,Тева Инсайт ''

05/10/2021

Знам толкова думи за есента.
Контури от цветове, обедни сияния и роса от слана,кестени и връщане към прегръдките вкъщи.
Тангото на сезоните. Може да слушаш мелодията на листата или да плачеш за лятото. Избери си. Аз правя и двете, докато вървя по мостове от златни листа към снега и неговите гнезда от преспи...За да дам отмора на мечтите в зимното сбъдване. Дотогава ми е нужна магията на есента.

19/09/2021

Част от "доброто консултиране" е уютната среда 😊❤️

23/07/2021

Размисли за живота в любовта и любовта в живота❤️

Аплодисменти за Ивайло.

Очи (Жената с белия шал)”

Ивайло Балабанов

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, Господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай.

Photo by mamuri photography

19/07/2021

https://www.youtube.com/watch?v=UVTe5OlDKoY
В искрите на лятото има само една отчайваща мисъл...че то тича по-бързо от времето.
В него няма измамност защото е сезон лишен от претенции...Някак не върви да си демонстративен по сандали😊
Лятото не е саркастично, нито надменно...твърде е светло, голо и жадно, за да си придава важност. Ветровете му са сухи, а бурите горещи и кратки като плажни обещания. Сутрешната омара и обедна мараня превръщат образите и телата в предизвикателни форми като през запотена бутилка. Денят изяжда нощта, а светулките превръщат остатъците и в звездно небе. Там някъде в пясъчното пространство между двете небеса сме ние. Летни и някак смутени от удивителната простота на щастието.
В дълговечните смисли и страдания на живота има, слава Богу, аромати и акценти. Лятото и преживяването му като заслужено забавяне на скоростта е част от зрънцето фантазия, която всеки от нас носи. В този смисъл то е искра, която всеки може да улови като мелодия...Защото само докато танцува лятото спира да тича бързо,бързо.❤

Flashmob degli allievi della scuola "Balliamo Kizomba" di Fabrizio Fadda e Marianna Szabo.Un ringraziamento speciale al videomaker Daniele Fantini

30/06/2021

Естетика на тайните.
Тайните са като розата от " Красавицата и звярът", вярваме че разкриването им е пагубно за нас. Държим ги под похлупак от съмнителни терзания, нощни бдения и чудовищни предположения. Бдим над окапващите листа на времето и така не позволяваме тайната да остарее. Създаваме най-благоприятния за нея психологичен климат. Сковаващ студ от самота и адов пек от виновност. Закрепена за сърцето ни тайната става деспотична и капризна кралица на живеенето. Любов, приятелства, професия се справят с предизвикателната и проверка. И ставаме все по-държеливи на вътрешния повик за светлина и приемане. Бдим над тайната като над дете. Пазим я, отглеждаме наново безброй поколения стражи на себе си. И така сменяме неусетно местата си - тайната спира да живее в нас, защото ние заживяваме в нея. Автентичността ни става просто "тайна"...за любимите, приятелите, света. "Тайните" изискват перфектност. Те са маниерни, манипулативни и безкрайно гневни... Всички знаем,че животът не е приказка. Понякога е повече виц - трагикомична смешка и тъжно клише. Обаче не си струва да го изживеем скришом от себе си. Защото тайни има, имало е и винаги ще има. Те са сенки от истории, срамни и злочести. Невъзможността да избягаме от тях е белег за съвест и живеене. Историите не се трият, те се приемат, но не от безсилие, а от прозрението, че оставайки под похлупака на миналото ще ослепеем за времето в нас и пред нас. Тайната е кръг, тънка паяжина, затвор от мъгла. Само вятърът на живота има силата да проникне в тайните и да претвори отчаянието в история. Може би затова Бог или Вселената са създали прегръдката на доверието, целебната сила на словото, милостта на споделянето. За да можем да продължим напред.❤

14/02/2021

Любовта е идея,че можеш да бъдеш въодушевен дори, когато страдаш. Вътрешно преживяване на свободно свързване и създаване на опиянено от заблуди и нови истини време във времето. Сфера от сияние и невидими вериги, тънка като сапунен мехур и твърда като желанието да повярваш, че си там, където искаш да бъдеш. Няма по-близко до Бога и до смисъла чувство. Дифузно и гранично като вятър в лозята. Гроздовете прибират слънцето и наливат наслада във виното...за да празнуваме или да се утешаваме❤️