Психологичен кабинет ,,Тева Инсайт ''

05/10/2021

Знам толкова думи за есента.
Контури от цветове, обедни сияния и роса от слана,кестени и връщане към прегръдките вкъщи.
Тангото на сезоните. Може да слушаш мелодията на листата или да плачеш за лятото. Избери си. Аз правя и двете, докато вървя по мостове от златни листа към снега и неговите гнезда от преспи...За да дам отмора на мечтите в зимното сбъдване. Дотогава ми е нужна магията на есента.

19/09/2021

Част от "доброто консултиране" е уютната среда 😊❤️

19/09/2021

23/07/2021

Размисли за живота в любовта и любовта в живота❤️

Аплодисменти за Ивайло.

Очи (Жената с белия шал)”

Ивайло Балабанов

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, Господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай.

Photo by mamuri photography

19/07/2021

https://www.youtube.com/watch?v=UVTe5OlDKoY
В искрите на лятото има само една отчайваща мисъл...че то тича по-бързо от времето.
В него няма измамност защото е сезон лишен от претенции...Някак не върви да си демонстративен по сандали😊
Лятото не е саркастично, нито надменно...твърде е светло, голо и жадно, за да си придава важност. Ветровете му са сухи, а бурите горещи и кратки като плажни обещания. Сутрешната омара и обедна мараня превръщат образите и телата в предизвикателни форми като през запотена бутилка. Денят изяжда нощта, а светулките превръщат остатъците и в звездно небе. Там някъде в пясъчното пространство между двете небеса сме ние. Летни и някак смутени от удивителната простота на щастието.
В дълговечните смисли и страдания на живота има, слава Богу, аромати и акценти. Лятото и преживяването му като заслужено забавяне на скоростта е част от зрънцето фантазия, която всеки от нас носи. В този смисъл то е искра, която всеки може да улови като мелодия...Защото само докато танцува лятото спира да тича бързо,бързо.❤

Flashmob degli allievi della scuola "Balliamo Kizomba" di Fabrizio Fadda e Marianna Szabo.Un ringraziamento speciale al videomaker Daniele Fantini

30/06/2021

Естетика на тайните.
Тайните са като розата от " Красавицата и звярът", вярваме че разкриването им е пагубно за нас. Държим ги под похлупак от съмнителни терзания, нощни бдения и чудовищни предположения. Бдим над окапващите листа на времето и така не позволяваме тайната да остарее. Създаваме най-благоприятния за нея психологичен климат. Сковаващ студ от самота и адов пек от виновност. Закрепена за сърцето ни тайната става деспотична и капризна кралица на живеенето. Любов, приятелства, професия се справят с предизвикателната и проверка. И ставаме все по-държеливи на вътрешния повик за светлина и приемане. Бдим над тайната като над дете. Пазим я, отглеждаме наново безброй поколения стражи на себе си. И така сменяме неусетно местата си - тайната спира да живее в нас, защото ние заживяваме в нея. Автентичността ни става просто "тайна"...за любимите, приятелите, света. "Тайните" изискват перфектност. Те са маниерни, манипулативни и безкрайно гневни... Всички знаем,че животът не е приказка. Понякога е повече виц - трагикомична смешка и тъжно клише. Обаче не си струва да го изживеем скришом от себе си. Защото тайни има, имало е и винаги ще има. Те са сенки от истории, срамни и злочести. Невъзможността да избягаме от тях е белег за съвест и живеене. Историите не се трият, те се приемат, но не от безсилие, а от прозрението, че оставайки под похлупака на миналото ще ослепеем за времето в нас и пред нас. Тайната е кръг, тънка паяжина, затвор от мъгла. Само вятърът на живота има силата да проникне в тайните и да претвори отчаянието в история. Може би затова Бог или Вселената са създали прегръдката на доверието, целебната сила на словото, милостта на споделянето. За да можем да продължим напред.❤

14/02/2021

Любовта е идея,че можеш да бъдеш въодушевен дори, когато страдаш. Вътрешно преживяване на свободно свързване и създаване на опиянено от заблуди и нови истини време във времето. Сфера от сияние и невидими вериги, тънка като сапунен мехур и твърда като желанието да повярваш, че си там, където искаш да бъдеш. Няма по-близко до Бога и до смисъла чувство. Дифузно и гранично като вятър в лозята. Гроздовете прибират слънцето и наливат наслада във виното...за да празнуваме или да се утешаваме❤️

14/08/2020

Обичам този символ защото ми напомня колко естествена е тъмнината в мен.
Моите тайни, горести и скърби са приливите и отливите на емоциите, рожби на страха.
Така земната ми ос реагира на социалната гравитация, която денем ни държи изправени, а нощем нейните центробежни сили не позволяват на
луната в нас да избяга. Емоциите са като водата, витални, динамични, хлъзгави, затова не се съпротивляват на Луната. Тя ги приютява в сенките си, разхлажда огноьовете им,
за да ги приспи на разсъмване. Без луната в нас не бихме различили посоките на сенките си.
Циклите на душата са като циклите на природата. Трябва ни енергия, трябва ни и покой. Социалното, светлото, комуникативното идват със слънчевия имунитет на деня. Гръбнакът на характерът ни - волята - е свързана с нашето Слънце. Разумът, рационалността, житейското справяне са само малка част от слънчевото случване.
Но този цикъл не би възкръснал отново и отново без луните в нас. Слънцето осветява хоризонтите, Луната пътеките.

Found on Google from facebook.com

15/06/2020

Отгледай си крила...
Най-дълбоките белези са от прекършени криле. Тази травма винаги има болезнена история и запазено пространство в най-тъмните ъгли на душата. Тя е последователна в психичните последици, чужда към динамиката на времето, сляпа за нощните кошмари и глуха към воплите на безпосочната ни тревожност.
Деконструкцията на счупените криле изисква дързост, безусловно намерение да си възвърнеш мечтите, себеобичането и насладата от живеенето. Трябва да си милосърден и търпелив към процеса на излизане от страданието. Прощавай, дискутирай,рисувай,обживей психологически травматичните си основания, за да откриеш с почуда собствената си сила,място и...нови криле❤️❤️❤️
Тея

07/06/2020

Всяко пътуване носи своя посока и смисъл. Те са проекция на мотиви, потребности, ценности и обстоятелства.
Квинтесенцията на пътуването си остава неговата съзидателна или разрушителна последица за нас...
сиреч, бягаме ли от нещо или поемаме към нещо, било то и пътуване в ирационалния, травматичен свят на душевните рани.
И ето че пак стигнахме до смисъла и посоката. Бягството скъсява хоризонта, затваря пространството в магичното "страхуване от страха".
Пътуването към себе си разширява хоризонта на психичното, припомняйки ни собствената ни сила да се изправим срещу причините и основанията да загубим баланса.
В това е смисълът на психологичната помощ.
Един от любимите ми цитати от "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова прекрасно илюстрира безмислието на бягството.
"Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока - най-трудното нещо на този свят.
Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си.Роден си човек, за да вървиш с лице напред.Хоризонтът преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен.Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе.Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. най-прекият път към светлината, единствения, води през облаците..."

Тея

Found on Google from silnavarna.bg

06/06/2020

Тук съм.
Върнах се от пътуване към себе си. Научих някои болезнени уроци, закъсняли и все пак даващи шанс на настоящето ми, а може би и на бъдещето.
Върнах се и с плодовете на спасителен труд в полето на науката за човешкото съзнание.
Вече съм "доктор по психология".
"Напомнянето", че моята страница продължава да бъде "харесвана" от нови хора е като завръщащ се пулс.
Благодаря. Вярвам в магията на споделеното пътуване...към душевната хармония.

Намерено с Google от pinterest.ph

04/06/2019

Хронология на справяне със страха.

03/06/2019

Трябваше да оставя намира времето, за да схвана парадокса в гениалната мисъл на Елиът,че
" пътуването, не пристигането има значение ".
Не е пробуждане, защото винаги съм усещала, че и болката, и облекчението имат едно и също сърце.
Различни са пулсът, сънищата, молитвите и тишината. Себеопознаването е мъчителен процес и фундаментална наука :)
Пътуването към себе си е като търсене на мини. Току виж си станал на парчета. Бавно и опипом научаваш, че посоките на душата
нямат нищо общо с посоките на света...И че катастрофите идат от различното местоположение на тялото и духа.
Животът е пътуване, динамика, сближаване на себе си с другите. Привличане, компромиси,обичане,любов. Пътуване във всеки миг.
Пристигането не е нищо повече от началото на ново движение към нещо, което всеки нарича както пожелае.
Пътуването в живота е потребност от живеене. Хубаво.

Found on Google from sanovnik.bg

21/08/2018

Предизвиквайте своето небе.

26/02/2018

Същата сила върху Вселената оказват прегръдката и благата дума :)

22/02/2018

Ако искате дъга ще трябва да изслушате приказките на дъждовете :)

16/02/2018

Никога, никога не го забравяйте !