29/08/2025
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на институциите и гражданското общество,
Писмото на д-р Оскар и експертния съвет по очни болести, в което се настоява оптометристите да работят само под надзора на офталмолог, е не просто професионална позиция. Това е опит за налагане на монопол, икономически контрол и запазване на финансова зависимост, замаскирана като „загриженост за пациента“.
❌ 1. Истинската причина – контрол върху приходите, не защита на здравето
Когато се твърди, че „рефракцията трябва да се извършва само от офталмолог“, нека си зададем въпроса: кой печели от това?
➡️ Прегледът при офталмолог струва между 60 и 150 лв.
➡️ В повечето случаи той не води до лечение, а само до издаване на рецепта за очила.
❗ Пациентът плаща за услуга, която един оптометрист (с апаратура, знания и опит) би извършил на по-достъпна цена, често дори безплатно при поръчка на очила.
❗ Пациентът чака с месеци, вместо да получи навременна помощ.
Нарича се икономическо задържане на достъп, не медицинска грижа.
🟥 2. Има ли реален проблем със здравето? Или просто с приходите?
Ако оптометристите представляваха толкова сериозен риск:
• Защо държавата продължава да финансира тяхното обучение чрез държавна поръчка?
• Защо никъде в ЕС те не са ограничени до „работа под наблюдение“?
• Защо никой офталмолог не носи реална отговорност за очилата, които пациентът после не може да носи, а цялата отговорност пада върху оптиката и нейния специалист?
Нека сме честни: никой не иска да загуби приходите от „преглед с рецепта“, затова се правят опити да се задържи оптометристът в сянка.
🟠 3. Пациентите са превърнати в заложници на система от зависимости
Днес в България:
• В редица населени места няма достъп до офталмолог с месеци, но има оптик и оптометрист на разположение всеки ден.
• Оптометристът разполага с дигитална апаратура, пълен набор от лещи и пробни рамки, както и реален опит в корекцията.
• Но няма право да издаде официален документ, защото това би отнело приходи от „преглед“, а не защото не може да го направи качествено.
Това е рекет с институционално лице.
Пациентът е принуден да плаща излишна услуга, а специалистът – да не бъде признат, въпреки че реално поема отговорността.
🟢 4. Ролята на оптиките и оптометристите е недооценена – но незаменима
Оптиките в България:
• Инвестират стотици хиляди левове в апаратура, обучение и персонал;
• Поемат пълна отговорност за адаптацията на очилата – включително повторно шлифоване, подмяна и консултация;
• Не разчитат на финансиране от Здравна каса – всичко се финансира от бизнеса и крайния клиент.
Ако съществува истинска зрителна грижа в България – тя е благодарение на тази система.
Офталмологът е незаменим при диагностика на заболявания – но не бива да се използва като бариера пред рефракционната помощ, която е работа на оптометриста.
Престанете да прикривате финансов интерес зад фалшива загриженост.
Престанете да блокирате реалната грижа в името на фиктивен контрол.
Позволете на професиите да работят в партньорство, а не в подчинение.
🔵 Оптометристът не е враг на офталмолога. Но не е и негов служител.