Аптека "Тони" Казанлък / "Toni" Pharmacy Kazanlak

15/09/2025

Здравецът в българската народна традиция се възприема като един от основните растителни символи за здраве, благополучие и дълголетие.

Нека тази китка да донесе на нашите ученици много успехи, здраве и късмет.

И важно е да се знае за че:

"Училището дава знания само на тези, които са съгласни да ги вземат."

На добър час, ученици!!!

14/09/2025

🔹Ниската влажност, вятърът и студът през есента са основни причини за нарушаването на липидната бариера и нуждата от допълнителна хидратация на кожата 👉🏻 https://bit.ly/4611xy8

14/09/2025

14/09/2025

На 14 септември се посреща Въздвижение на св. Кръст Господен или Летни Кръстовден – християнската църква чества намирането на Христовия кръст – символ на страданието и изкуплението.

Кръстът олицетворява жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнството. На този ден се извършва поклонение пред Светия и Живототворящ Кръст Господен.

В традиционните български представи кръстът се осмисля, като олицетворение на слънчевия небесен огън, на соларното мъжко божество.

Кръстът фокусира в себе си идеята за сакралния център, от който тръгват четирите световни посоки.

За разлика от зимния Кръстовден ознаменуващ завършека на Мръсните дни, смятани за преход от старата към новата година, Летни Кръстовден се възприема като преход към есенно-зимния годишен цикъл. Днес денят и нощта се „кръстосват”, т.е. изравняват се по продължителност.

Ритуалните действия на празника включват поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на обредните ястия – месен хляб, зелник с праз лук и печена тиква, които свещеникът благославя. Софрата е застлана с нова тъкана покривка (символ на новото начало, на новия природен цикъл), върху която се полага православния кръст. Стопанинът дарява църковния служител за берекет с варива (зеленчуци) и жито от новата реколта.

За празника се раздават обредни хлябове (питки) – „житна жертва“ за умилостивяване на природните стихиите и за плодородие. В зависимост от природно-климатичните и етнографски особености на региона, Кръстовден се смята за началото на есенната сеитба, на събирането на орехи или на гроздобера.

Първото откъснато грозде се освещава в църквата и се раздава за здраве. На този ден празнуват т.нар. народни „чакръкчии“, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници.

Източник: http://tainstvoto.blogspot.com/2013/09/blog-post_13.html

13/09/2025

„Имам притиснат седалищен нерв“, оплакват се пациенти с болка в лумбосакралната област и крака. Понякога те се диагностицират

04/09/2025

На 4 септември 1954 г. е произведен първият български пеницилин, а на 5 септември официално е открит Заводът за антибиотици в Разград.
Заводът за антибиотици в Разград прославя България по света. Началото е поставено с постановление на Министерския съвет от 28 септември 1951 година, което разрешава на Министерството на народното здраве и социалните грижи да започне проучването и проектирането на завод за пеницилин. Съгласно Постановлението на Министерството на външните работи пък се поставя задачата да поиска от правителството на тогавашния СССР съветски специалисти да проектират завода, да подготви кадри и да осигури специалните машини и съоръжения. Сред градовете, посочени за проучване е и Разград.
През лятото на 1952 година в Разград пристига арх. Селезньов със задачата да намери подходящия терен. Избира място до Хисарлъшката могила, което се оказало най-подходящо – висок терен, изключващ заливане при наводнение. И досега не спират легендите, че под завода има златна римска колесница.
На 4 септември 1954 г. Татяна Леонтиевна и инж. Петър Стоянов изваждат първите кристали български пеницилин, което е ознаменувано от вой на заводската сирена, която прави съпричастни към радостния миг всички жители на Разград.
В следващите десетилетия произвежданите в Разград лекарства надхвърлят 200 вида. България чрез завода на антибиотици е втората страна в света, която започва да произвежда и високоефективните антибиотици тубоцин и тилозин. Ако в началото пеницилинът задоволява изключително нуждите на българското здравеопазване от този антибиотик, то след това голяма част от продукцията отива за износ – в Русия и другите страни от бившия Съветски съюз, Западна Европа, Азия, Африка, Америка и даже в Австралия. Първият износ е осъществен през 1955 година – пеницилин за Китай.
Пеницилинът е първият в света антибиотик, открит от шотландския учен Александър Флеминг през 1928 година. Разработката на пеницилина за употреба като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова награда за медицина Хауърд Флори и Ърнст Чейн.
Въпреки това, няколко други изследователи описван бактериостатичния ефект на Penicillium по-рано от Флеминг. По всяка вероятност първата подобна публикация е направена през 1875 година от Джон Тиндал в Кралското дружество в Лондон. Френският лекар Ернест Дюшен (Ernest Duchesne) документира смъртоносното въздействие на някои видове мухъл върху бактериите в публикация от 1894 г., която не е приета от института „Пастьор“ заради младостта му.
Флеминг разказва, че моментът на откриването на пеницилина е в утрото на петък, 28 септември 1928 година.
Докато работи в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг забелязва "ореол", в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията.
Снимка: Първият български пеницилин е произведен на 4.09.1954 г.

04/09/2025

Билката Босилек и българските народни вярвания...

Босилекът е магическо цвете, на което народното вярване приписва предпазна и продуцираща сила. Белият цвят при цъфтежа и омайния аромат на билката (запазва се и след изсушаването му) са символ на младостта, хубостта и здравето.

Заради употребата му през цялата година, народната традиция отъждествява вечнозеленото растение с непреходността. Българският фолклор определя босилека, като любимо цвете на моми и момци, възпято в народните песни с епитетите „ран“, „росен“, „ситен“, „миризлив“.

С китка от босилек момата се кичи и я дава на момъка в знак за любов. На сватбата младата невеста поръчва на майка си да полива цветето в градинката й с думите: „Сутрин с росица, на пладне с водица, а вечер със слъзица.“

Билката притежава предпазна и отгонваща сила и затова се слага върху шапката на новороденото и в кърпата на родилката.

Употребява се често и в народната медицина при кадене на болни и баене за здраве и против уроки.

Свежият аромат на етеричното масло от босилек притежава терапевтичните свойства да стимулира мозъчната дейност, да подпомага яснотата на мисълта и да успокоява нервната система. Ароматът му е лек, свеж с леко сладникава нотка.

Маслото на растението има силно изразени тонизиращи свойства и допринася за облекчаването на главоболие и мигрена. Указва благотворно въздействие върху дихателните пътища и често се използва за облекчаване симптомите на астма и бронхит.

Етеричното масло на босилека се съчетава добре с тези на: кедровото дърво, копъра, черния пипер, джинджифила, здравеца, грейпфрута и лавандулата.

Източник: http://tainstvoto.blogspot.com/2013/10/blog-post_3316.html

04/09/2025

04/09/2025

28/08/2025

Само 100 гр нарязана краставица на ден осигурява около 20% от необходимата дневна доза витамин K

28/08/2025

Поклон!

Едва ли знаете за героизма на този българин ?
През май 2012 г. един българин смайва милиони хора с делото си, което с право можем да наречем подвиг. 32-годишният Пламен Петков загива, докато спасява 5-годишно момиченце от удавяне на 26 май на плажа Уест Уитъринг в Съсекс, Великобритания. Той забелязва в морето надуваем гумен пояс с дете, което се отдалечава от брега, и влиза, за да помогне. Момичето успява да се измъкне от пояса и да се покатери на главата и раменете на Пламен, който плува обратно към брега. Българинът успява да подаде детето на притекла се на помощ жена, която го изважда на сушата. Самият той обаче попада на силни подводни течения и се удавя на метри от брега. Спасителните екипи в продължение на 40 минути реанимират младия мъж, но усилията им са неуспешни.

Криминалистите и съдебните лекари, които се заемат със случая, признават, че в дългогодишната си практика не са се сблъсквали с подобна проява на храброст и доблест. Цяла Великобритания е трогната от жертвоготовността на българина. Роденият във Враца Пламен Петков е награден посмъртно с Кралския Орден за храброст от английската кралица. Отличието се дава за изключителни прояви на храброст предимно на цивилни граждани.

Няма думи, подходящи за представянето на този подвиг. Няма почест, която да е равностойна на саможертвата на този достоен българин. Една година след смъртта на Пламен Петков за нас не остава нищо друго, освен да отдадем почест и уважение на паметта му и да сме благодарни, че съществуват хора като него.