23/09/2025
Какво ли не се случи през последните две седмици!? За нас с партньора ми тунелът от затъмнения беше меко казано умопомрачителен… имаше от всичко по много. Имаше много радост, много благодарност, много помощ, много любов, много изобилие, много вдъхновение, безкрайно много напрежение, много усилие, много трудност и накрая невероятно много тъга, защото почина човек от семейството… буквално цялата палитра от човешки емоции беше налице…
По средата на този буреносен вихър от преживявания усещах всеки ден как потъвам и се давя и не мога да изплувам на повърхността… това, което ми помогна в този труден период беше ученията на Хридая за свещеното сърце. Вземах си един момент за себе си и отнасях вниманието към сърцето си.
Дишах дълбоко в сърцето и осъзнавах, че Аз не съм тези емоции и тези преживявания и че дори да се идентифицирам с тях сега, те ще преминат и ще се променят и не са константа и на тяхно място ще дойде нещо друго.
Тежките мисли и интензивни емоции, дискомфорта в тялото.. те са там, но не са моята същност, те са само реакциите на ума ми по повърхността на моето същество. Те са отговорите на психиката ми към външните дразнители и към излизането от зоната на комфорт.
Моментите на растеж обикновено са много тежки и предизвикателни и въпреки това те са толкова нужни и дори да изглеждат като нещо страшно тежко, в последствие сме благодарни за тях и разбираме, че са били неизбежни и необходими, за да продължим напред.
Въпросът “Кой съм Аз?” може да е толкова полезен в подобни твжки и предизвикателни периоди. Питам се коя съм аз и осъзнавам, че съм нещо отвъд всичко това, което чувствам и което ми се случва.
Първо успокояваме ума чрез концентрация и това ни помага да се отдалечим от драмата и да можем да я наблюдаваме отстрани, после се гмуркаме през портала на Сърцето и активираме осъзнатостта, гмуркаме се към ядрото ни, отвъд случването и мисленето. И там се сливаме със същността си - безкрайна, божествена,любовна,светла…
Мир Вам
🙏
💓