21/03/2025
🌞ДЕН НА "СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕЦА"🫶
21 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХОРАТА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН
РАЗВИТИЕ НА РЕЧТА ПРИ ДЕЦА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН
Децата със Синдром на Даун обикновено са изключително общителни, лъчезарни и не напразно ги наричат „слънчеви деца“. Синдром на Даун или тризомия 21 е вид геномна аномалия при хората. Дължи се на появата на трета хромозома в 21-вата хомоложна двойка, оттам и терминът „тризомия 21“. Успоредно с типичните за болестта симптоми на телесни аномалии, се наблюдават и намаляване на способностите на възприемане, умствена изостаналост, вродени сърдечни пороци.
Децата със Синдром на Даун проявяват силно желание за социален контакт още от най-ранна възраст, но за разлика от другите деца им се налага да разчитат по-дълго време на невербални умения като жестове. Развитие на речта при другите деца следва своя естествен ход, а при децата с Даун синдром има своите особености. Закъсняващата поява на говор е в тясна връзка с понижен мускулен тонус и закъснение в двигателното развитие. Разбирането на езика е на по-добро ниво от експресивните умения. Децата със Синдром на Даун имат нужда от комуникация и от начин, по който да изразяват желанията си и да водят разговор.
От съвсем ранна възраст, дейностите водещи към ясна реч е необходимо да бъдат приоритет. Много аспекти от развитието на бебето ще имат влияние върху по-нататъшните умения за говорене, като това включва умения свързани с дишане, хранене и пиене и общите моторно-двигателни способности.
Важно е още от първите месеци на живота на бебето да се насърчат навиците за добро хранене, сучене, дъвчене, пиене и дишане. Координацията и контрола върху движението на устните, езика и дишането необходими за дъвчене и преглъщане, развиват сходни действия, необходими за издаването на ясни говорни звуци. Затова е важно постепенно да се даде на бебето да дъвче по-големи парчета храна, като малко по малко се увеличава големината. Също така постепенно и поетапно се преминава от пиене на вода от бутилка с биберон към чаша с накрайник – тип смукало, след това чаша с махащ се капак, и накрая обикновена чаша. При някои бебета може да не преминат през всички тези етапи, докато родителят открие, че им е по-лесно да използват сламка. Важно е да се наблюдава бебето да държи езика си в устата, докато пие, а не да изважда езика си надолу по външната страна на чашата. Игрите с духане на балончета и свирене с уста, могат да помогнат да се научи детето да оформя затворен кръг с уста.
Някои бебета са крайно чувствителни и не понасят докосване около областта на устата или пък да усещат неща в и около устата си. Тези деца се нуждаят от помощ, за да се научат да понасят тези усещания. Леки масажи по лицето на бебето с пръсти или мека четка по няколко минути, няколко пъти на ден, дават добър резултат.
Добре е да се окуражава бебето да опитва различни вкусове и текстури – понякога яденето с пръсти е по-приемливо за детето отколкото усещането за лъжица в устата си.
Развитието на двигателните умения на детето, включително контрол на главата и тялото, мускулен тонус, също оказват влияние върху способността му да контролира дишането си, както и мускулите на лицето, устата и езика.
Усмихването, игрите за гукане и взаимодействие с другите, ще помогнат лицето на бебето да се движи, да бъде активно и да се упражнят оралните и лицеви мускули. Слуховото обучение за разграничаване на звуците може да започне от ранна възраст с помощта на игри за гукане, а след това с упражнения за трениране на специфични звуци. Добре е бебето да гледа движението на устните на възрастния – застанали лице срещу лице, като детето копира формите на устата, които вижда. Игрите за пеене, работа с думи и звуци могат да бъдат забавен и полезен начин да ангажирате бебетата и децата. Гукането е важно и подготвя етапа на развитие на речта. Чрез гукане, бебетата упражняват говорни звуци, които водят до първите думи, които ще се опита да каже.
Използването на картинки и знаци помагат на малките деца да запомнят звуците свързани с тези картинки и знаци.
Първите знаци ще помогнат за нещата, които искате да кажете на детето си, като „здравей”, „ела тук”, „дай ми”, „чао чао”, „няма го”, „тръгваме”, „какво е това/онова?”, „искаш ли още?”, „погледни (това)”, „къде е това”, „добро (момче/момиче)”, „сложи го там”, „сега ще измием твоите (ръце, лице...)”, и „лека нощ”.
Следващите знаци, че бъдат думи, които учите детето си да разбира и казва, базирани на контролните списъци за речник, като например „мама”, „тати”, „пия”, „чаша”, „ям”, „храна”, „бисквита”, „хрупкав”, „лъжица”, „легло”, „кола”, „мече”, „телефон”, „играчки”, „игра”, „не”, „моля”, „аз”, „ти”, „ние”, „момче” и „момиче”.
Когато детето започне да казва думата, обикновено престава да използват знака за нея. Това трябва да се насърчава, тъй като изговорената дума ще стане по-ясна само с упражняване. Използването на знаци може да продължи, в подкрепа на научаването на нов речник, а това ще ускори процеса на научаване как да разбират и използват нови думи.
Ако детето все още изцяло зависи от знаците, когато се опитва да каже 2 или 3 думи заедно, трябва да се прегледат уменията му за възпроизвеждане на звуци, тъй като може да има нужда от допълнителна, специализирана помощ при изговарянето на звуци.
Говоренето е трудно за деца със синдром на Даун и речта им ще става по-отчетлива с порастването им, само ако се упражняват да говорят. Съществува малък брой деца със синдром на Даун, които в дългосрочен план се нуждаят от среда, в която се използват знаци, и целия говорен език е придружен със знаци.
Използвана литература:
Преглед на развитието на деца със синдром на Даун (0-5 години) - Сю Бъкли и Бен Сакс,2001
