
29/08/2025
Хората са склонни да се доверяват на непосредствените си усещания: това, което виждат, чуват, докосват, чувстват … За тях това е реалността - нещо безспорно и обективно. Но съзнаваме ли, че всички тези усещания, всъщност са сложни конструкции, създадени от мозъка, след обработка на информацията, през много филтри.
Тези филтри обхващат не само физиологичните ограничения на нашите сетивни органи (например обхвата на възприеманите звукови честоти или спектъра на видимата светлина), но и много по-фини и по-неосезаеми настройки.
Възприятието ни се изопачава и се формира под влиянието на предишен опит, като мозъкът постоянно сравнява новата информация със съществуващата, създавайки очаквани модели. Това, което "виждаме" често е предсказание, базирано на миналото. Емоционално състояние, при което страх, радост, гняв - всяка силна емоция, може значително да промени възприятието ни за средата, принуждавайки ни да се фокусираме върху един аспект на придобити вярвания. Където възпитанието, езикът, социалните норми и личните преживявания, оформят нашата "карта на света", определяйки, кое смятаме за важно. Мозъкът активно разсейва огромни обеми информация, за да избегне претоварване и се фокусира само върху това, което ние избираме за важно в момента. Това обяснява, защо двама души в една стая могат да „видят“ напълно различни неща.
Физиологични състояния, когато умора, глад, болести, лекарства - всичко това влияе и на начина, по който мозъкът интерпретира външните сигнали.
Така това, което ни изглежда трудна реалност, всъщност е персонализираният, постоянно обновяващ се симулатор, който мозъкът ни изгражда за нас. Това не означава, че светът около нас не съществува. Това означава, че личният ни опит и интерпретации на този свят, е уникален и субективен. Живеем в собствената си версия на реалността, която само отчасти се пресича с чуждите версии.
Това разбиране, може да доведе до въпроси и по-дълбоки изводи.
Щом реалността ни е толкова гъвкава и променлива, как можем да сме сигурни в обективността на нашите преценки?
Доколко предразсъдъците ни оформят това, което "знаем"?
И най-важното - щом можем да осъзнаваме тези филтри, можем ли да се научим да ги "настройваме" така, че да бъдем по-пълноценни, или може би, по-точни във възприятията си за света около нас?
Въпросите за природата на реалността остават един от най-фундаменталните въпроси във философията и невробиологията.
Но търсещият, намира…