26/02/2024
Много „духовни“ хора се опитват да достигнат високи състояния на съзнанието, сливане с Абсолюта, изчезване отвъд тялото и ума и често отричат физическия свят като илюзия. Това създава вътрешен конфликт в тях – разделение между духовния и материалния свят и често са неспособни да се справят с отношенията си и рботата си в материята. Истината е, че няма друг свят, всичко това е едно неразделно Цяло. Духът се проявява чрез материята и прави своите стъпки ТУК и СЕГА на тази ЗЕМЯ. Той не може а направи ннито една стъпка в Абсолюта, нито да обича някого, нито да има отношени с нещо. Затова се е проявил чре твоята личност и наблюдава и изживява всяка твоя мисъл и действие. Не можем д прескочим това, което сме тук и сега и да търсим блажени изживявания в Абсолюта. Просто защото няма да стане така. Дори да имаме такива божествени изживявания и осъзнаввани на себе си като едно безкрайно космическо същество, то тези изживявания няма да останат трайни, докато в тялото и ума ни ни тежат старите еоистични модели, страхове и шумове. Защото където и да ходим рано или късно се връщаме в това тяло и то ум такива, каквито сме си ги направили. И пак ще ни дразнят хората, ще се караме с партньора си, ще спорим (само че на духовни теми ) и ще се ядосваме защо никой не вижда колко сме просветлени. Защото се опитваме да трансцедентираме материалния свят без да сме го приели и обикнали изцяло.
Ако не обичаш и уважаваш майка си, която ти е дала Живот как може да обичаш и уважаваш Живота? Ако не се грижиш за Майка си и за тялото си, каак ще се грижиш за майката Земя, как ще обичаш Божествената майка? Ако не си в мир и отдаденост с партньора си, как ще се одадеш на Великия Възлюбен? Ако не сме се справили с гнева и ревността си как ще живеем в единство с всичко?
Стъпките ни тук на Земята са стъпките ни в Астрала, в Божествениете светове и няма никакво разделение. Както се казва – каквото долу такова и горе; каквото вътре такова и вън. Няма никакво разделение. Истината е, че ние сме точно ТУК и СГЕА и това е единственото място, където можем да направим стъпката към сърцето и любовта. В духа няма стъпки, няма къде да отидеш, няма дори вътре и вън. Но духът наблюдава нашите стъпки тук на земята във всеки един момент.
От години наблюдавам ‚духовни‘ хора, които са имали благословията да изживеят единството, душата, абсолюта, Бог, но това ги е направило още по-арогантни, горди, неприемащи и осъждащи. Защото са изпаднали в още по-гоямо разделение – Аз съм повече т другите, майка ми е невежа, партньорът ми не е на моето ниво….Ама нали бяхме Едно???!! Как така изведнъж стана по-висш от ‚другите‘. И това объркване се случва, понеже отказваме да си свършим истинската работа Тук и Сега. Да се погледнем честно точно в този момент – за какво си мисля, как се чувствам, какво ме тормози? Да виим простата истина тук и сега и да направим правилното усилие да не паднем отново в старите модели на ума, травми, навици, пристастености…И затова е важна ежедневната постоянна практика. Това е усилието да надмогнем негативнитее навици на ума, които ни отнемат осъзнатостта и мира.
Пътят ни не свършва с осъзнаването, че всички сме Един Живот. Духовният път започва от момента, в който осъзнаем, че не сме само това тяло и ум. Практиката и осъзнатото усилие не спират тук, а тепърва започват. И този живот няма как да бъде прескочен, колкото и да го отричаме като илюзия. Ще трябва да си го изживеем и никой друг не може да го живее вместо нас. И да, вярно е, че масово сме заспали и хипнотизирани от физическата реалност, повечето хора ицяло се идентифицират с тялото и ума си и това ни докарва стрес, тревожност, невротичност, незадоволеност, егоизъм и всички страхове, които произхождат от основнния страх от смъртта. Но отричането на тялото и ума ни също е тотално неразбиране на Единството на Живота.
Затова, когато видя духовен учител лесно мога да разбера колко е напреднал като видя къде се намира тук и сега. Уважава ли майка си, гневи ли се на жена си, бие ли децата си, ядосва ли се на неосъзнатите хора или би прегърнал и най-големия грешник с пълна любов и състрадание. Човек, който е в конфликт с близките си ева ли можее да ме научи на мистериите н Живота и Духа. И в никаъв случай не казвам, че всеки трябва да те обича и приема. Това е абсолютно невъзможно. Дори Исус и Буда са били мразени и нападани. Но когато ти приемаш и обичаш всички, дори тези, които те мразят, значи вече си направил огромна стъпка към Единството. И тогава имам много да науча от теб.
Както казваше Лама Йеше – просто провери къде си в този момент. Къе си трръгнал да търсиш божествени изживявания и да стигаш някъде. Виж се ясно тук и сега – какво правят ръцете ти, къде са краката ти, какво има в умът ти, емоциите, желанията….И от тук можеш да направиш първата крачкакъм сърцето и любовта. Не можеш да тръгнеш от някъде, където още не си.
Затова, мили мои, стъпвайте осъзнато като внимавате дали не сте стъпили на главата на някого, за да се повдигнете, дали вървите в посоката, където искате да стигнете, дали левия крак изчаква десния, така че да не се спънете сами, дали не бяхте оставили голям камък на пътя и трябва да повдигнете крак, за да не се ударите. Нищо специално и сложно. Нищо велико и извисено. Простичката грижа и внимание тук и сега. И тогава блаженството, единството и любовта ще станат естествената ни природа.
