10/11/2025
🗣️ Когато родителят превежда всяка дума вместо детето – речта заспива.
Едно от най-честите изречения, които чуваме като логопеди, е:
„Той не говори, но аз го разбирам. Знам какво иска.“
Звучи грижовно. И наистина е продиктувано от любов, от желание да помогнем, да улесним, да няма разочарование и сълзи.
Но от гледна точка на логопедичното развитие — това е моментът, в който речта спира да расте.
💡 Защо това се случва?
Езикът е умение, което се развива чрез потребност.
Когато детето има нужда да се изрази — то търси думи, опитва, греши, повтаря.
Този процес активира слуховата памет, артикулационните навици, моторното планиране, езиковата обработка — всички системи, които изграждат речта.
Но когато родителят постоянно превежда желанията, мислите и жестовете му:
нуждата да се изрази изчезва,
мозъкът получава готов отговор,
а механизмът за търсене и формиране на израз се деактивира.
С други думи:
🧠 Защо да говоря, щом ме разбират без да говоря?
🧩 Примери от ежедневието
Детето посочва чашата.
Родителят веднага казва: „Искаш вода!“ и му подава.
👉 Мозъкът получава резултат без усилие за изразяване.
Детето започва: „Ма… ма…“
Родителят добавя: „Мария ли искаш?“
👉 Вместо да затвърди звуковата последователност, детето получава готово изречение.
В играта детето подава количка и казва неясно „бу“.
Родителят веднага: „Да, червената кола!“
👉 Намерението е добро, но речевият опит се подменя с родителска реч.
🧠 Какво става в мозъка?
Когато детето се опитва да говори, мозъкът изгражда връзки между слух, движение и смисъл.
Но ако говорът му постоянно се „довършва“ отвън, се активира различна верига — тази на пасивното разбиране.
Детето става отличен „разбирач“, но слаб „говорещ“.
В логопедията често наблюдаваме деца с добра рецептивна реч (разбират всичко), но ограничена експресивна реч (не изразяват активно).
🎯 Какво да направим вместо това?
1. Изчаквайте.
Дайте 3–5 секунди преди да отговорите или „преведете“.
Това време е златно — мозъкът обработва, търси думи, активира артикулацията.
2. Подсказвайте без да казвате.
Използвайте жест, мимика, първа сричка, картина.
👉 „Искаш во...?“ — и оставете детето да довърши.
3. Похвалете опита, не точността.
Всяко „ба“ вместо „банан“ е постижение.
4. Създавайте естествени ситуации, в които думата има смисъл.
Например: без да му подадете веднага водата — изчакайте да я поиска, посочете, усмихнете се, дайте време за реакция.
❤️ Защо това е важно?
Защото речта не е само средство за комуникация — тя е и инструмент за мислене.
Ако детето няма нужда да формулира мисъл, то не тренира мисловната си гъвкавост, не изгражда вътрешен език, не развива последователно изказване.
🌱 Да оставим детето да се изрази не значи да го „оставим само“.
Означава да сме до него, но с пауза, с доверие, с уважение към неговия ритъм.
