Relationship Accelerator

20/11/2025

Вътрешният критик не остава само в главата. Той живее във взаимоотношенията ни.
🔹 кара ни да се съмняваме в усещанията си
🔹 потиска нуждите ни, за да не „дразним/тежим на“ другия
🔹 превръща ни в свръхотдаден партньор
🔹 прави ни по-склонни да търпим
🔹 учи ни, че любовта се печели чрез компромиси

Когато обаче вътрешният ни диалог е враждебен, несъзнателно избираме партньори, които го потвърждават. И вместо близост се ражда модел: ти се смаляваш, за да не бъдеш изоставен/а, дугия се отдалечава, защото вече няма истинска среща между вас.

Но гневът ни не е проблем. Той е помощник.
Здравият гняв е импулс за защита. Той казва:
„Тук не ми е добре.“
„Това ме наранява.“
„Аз имам право.“
Когато му позволим да съществува, вътрешният критик отслабва, а на негово място идва яснота, сила и самоуважение.

Не става въпрос да станем „по-агресивна“. Не!
Става дума да станем истински.
Трансформацията започва така: Не с борба с вътрешния критик, а с любопитство към гнева зад него.
- Какво иска да защити?
- Къде рекрачваме собствените си граници?
- Къде изоставяме себе си, за да бъдем приети?

#връзки #вътрешенкритик #самообвинение #гняв #израстване #грижа #за #себе #си #и #за #другия #партньор

14/11/2025

Вчера имах честта да водя една малка, но изключително силна женска група.
Жени, които се осмелиха да слязат под повърхността и да срещнат онези свои вътрешни динамики, които често остават невидими – копнежите и страховете, които неизменно вървят заедно.

Заедно се потопихме в пространството между тези две сили –
в зоната, където искаме да бъдем близо, но се страхуваме да се покажем напълно.
Където жадуваме за свързване, но старите рани ни карат да се стегнем, да контролираме, да се защитаваме.

Бяхме присъстващи в усещанията си.
Бяхме емоционални – позволихме си да се докоснем до нежните места.
Бяхме смели – разширихме разбирането за себе си и за нашата вътрешна система.

Срещнахме части от себе си, които дълго са чакали да бъдат: видяни, чути, обикнати.
Части, които в ежедневието често задвижват поведението ни, но през напрежение, страх, амбивалентност.
А вчера им дадохме място. Не, за да ги поправим, а място, в което да се отпуснат. Да си отдъхнат. Да се почувстват у дома.

Благодаря на всяка жена, която беше там. За смелостта. За автентичността. За дълбоката женска енергия, която създадохме заедно. На Милена Цветкова за уюта на пространството и присъствието.

Това пространство беше лечебно. В MTs-Milena Tsvetkova е така и отново се случи :)
Срещата беше такава – и вярвам, че ще продължи да резонира в нас още дълго. Поне в мен ще е така.
#женскиепрактики #връзки #страхове #копнежи #близост #любов #среща #личностноразвитие

25/10/2025

В интервю за Az-jenata.bg в рубриката им „Да си поговорим“ споделям какво се случва, когато премълчаваме нуждите си — и защо това може да бъде много по-опасно за връзката от самия конфликт.

Говорим за близостта, която жадува да бъде отключена и за стъпките обратно един към друг.

Благодаря от сърце на HOUR SPACE - Общество за психология и психотерапия за поканата и на страхотния екип на Аз Жената за вниманието към темата и професионализма!

Ако материалът ви докосне — напишете ми. Радвам се да продължим разговора.
#отношения #партньорства #емоционалнаблизост #ДаСиПоговорим

👉

Темата за конфликтите във връзките е водеща в новия епизод на видеокаста „Да си поговорим“

06/10/2025

За поколението на нашите родители, ценност беше послушанието. И като деца ни учеха да мълчим. Да не пречим. Да сме “добри”. Хвалеха се „все едно няма дете в стаята“ — и това беше най-голямата ни награда. Тогава разбрахме, че любовта се печели с тишина.
Стояхме кротко в ъгъла, играехме тихо, не искахме внимание. Не търсехме контакт, освен когато трябваше да помогнем. Така ни се радваха. Бяхме добрите деца.

И като пораснахме, научихме, че да си добър човек значи да не искаш. Да не натоварваш.
Да отхвърляш нуждите си, преди някой друг да го направи. Да се грижиш за всички, само не и за себе си. Има те, само когато си нужен. Когато помагаш. Когато си там за другите.

Но тези нужди не изчезват. Те просто чакат — дълбоко вътре в нас. И ние несъзнателно започваме да ги удовлетворяваме чрез другите – партньора, децата, близките си. Но скрито, за да не ни упрекват. За да избегнем страха да ни отхвърлят. Болката от това да ни посочат с пръст. Затова им показваме от какво имаме нужда като им го даваме на тях. Жертваме се. Изтриаме своите желания, за да сбъднем техните (с надежда в сърцата и те да сбъднат нашите). И чакаме. Да ни видят.

Но това рядко се случва. Не защото другите не искат, а защото дори когато ни дават – не можем да го приемем. Получаването е станало некомфортно. Стоим в напрежението: „Хем искам, хем не мога да получа.“

И се сърдим. Чувстваме се недооценени. Продължаваме да се грижим за другите —
сякаш така ще им покажем какво искаме ние. Но това не води до близост. Води до още по-дълбока самота.

И може би днес е време да направиш нещо различно. Да си позволиш ти да бъдеш видян.
Да обърнеш грижата навътре. Да се приближиш към себе си с нежност, така както винаги си искал/а някой друг да го направи за теб. А след това се престраши наистина някой друг да го направи за теб. Отвори вратата към своите нужди, само така можеш да се свържеш пълноценно.

30/09/2025

Когато спорим с партньора си (най-често у дома), обикновено всичко започва от нещо дребно и битово. Прибирам се, виждам разхвърляните чорапи… или миялната, която пак никой не е оправил – и ето, тригерът е налице, конфликтът може да избухне.

Но истината е, че споровете рядко са за чорапите или за миялната. Те са за нещо много по-дълбоко. В основата си винаги търсим едно и също – уважение, сигурност, усещането, че все още сме важни и че другият ни поставя сред приоритетите си.

Докато не осветлим истинската причина, можем да се въртим в едни и същи конфликти с различни поводи. Зацикляме в модели, които ни изтощават. Караме се, отдалечаваме се, а вътрешно се усещаме безсилни. И отчаяни.

Изход има. Нужно е да погледнем отвъд повода и да стигнем до същината. Там е възможността за истинско разрешаване и за онова удовлетворение, което ни сближава отново.

В терапията правим точно това – помагам на клиентите си да видят модела, да го разчупят и да намерят пътя един към друг.

28/09/2025

Много работа, много смисъл, свързване, удоволствие, отпускане и разширяване. Няколко думи, а толкова много се съдържа в тях като преживяване.
Благодарна съм за възможността да погледна по нов начин работата си с двойки, както и собствената си връзка. И личното, и професионалното, и мен самата, и другия по един съвсем различен начин.
Есперанца Егар беше водещ на семинар, организиран от Българската асоциация по гещалт терапия и аз имах възможността да преживея и споделя себе си в едно дълбоко обогатяващо пространство. Физически бяхме предразположени от уютното място HOUR SPACE - Общество за психология и психотерапия, а психически бяхме потопени съвсем елегантно и неусетно в дълбините на несъзнаваните процеси, които се разгръщаха пред нас с всяко следващо упражнение в хода на деня.
Какъв ден беше само. Каква жена е Есперанца само! Благодарна съм!

26/09/2025

Запомни: позволено е и ти да бъдеш този, който получава!

Много хора, израснали в среда, в която са били емоционално пренебрегвани, развиват умението да усещат и посрещат нуждите на другите. Но когато стане дума за собствените им нужди – се свиват, мълчат и често се чувстват като „бреме“. Сякаш тежат.

Това е форма на самоотхвърляне – вътрешен глас, който казва: „Моето не е важно. Ще стане проблем, ако поискам. Ще е твърде много, ще ощетя другия. Не е редно. Няма нужда.“
И този глас най-вероятно е бил най-добрият възможен, за да ни съхрани като деца. Но сега като пораснали този глас е същият, който ни държи настрана от другите. Който създава дистанция, от която боли, защото е празно. Чувстваме се сами. Сякаш всички други живеят добре, а ние гледаме отстрани. Дълбоко нещастни.

Във връзките този модел е доста коварен: единият партньор дава, но не смее да получава. Изпитва вина. Но и копнеж. С времето това води до дистанция, до усещането, че „никой не ме разбира“ или „не съм достатъчно значим“. Но копнежа не спира. Дори напротив. Трупаме раздразнение, несъгласие, критики, обвинения, гняв към партньора, защото не ни дава. Не се сеща. А когато все пак се случи, идва винта и болката вътре в нас.

Истината е, че връзките не са еднопосочна улица. За да има близост, трябва да си позволим и да даваме, и да получаваме. И, да, в началото това се случва въпреки вината. И страха. И самокритиката. Пътят към свързване със себе си и другите минава през нашата болка. Пътят е трънлив, но си струва.

Аз бях там и ако си решил/а да минеш и ти, пиши ми. Важно е да не си сам/а.

09/09/2025

Една грешка може да се прости. Един конфликт може да се изглади. И повече от един. Когато има "извинявай" и следва промяна в действията. В поведението. В отношението. Вътре във всеки от нас. И във връзката.
Но когато същото се повтаря отново и отново, дори след „извинявай“ – нещо се чупи. Извинението губи смисъл. То вече не лекува, а само замазва раната. Разсейва ни. Дори може да обърка.

Когато грешките не се поправят чрез действия, те се превръщат в модели на отношенията.
Модели, които се вкореняват толкова дълбоко, че бавно започват да рушат връзката… и хората в нея.

Това не става изведнъж. То е постепенно. Тихо. Почти неусетно.
Докато един ден разберем, че хармонията и любовта са си отишли.

Разрушителните модели носят тежки чувства:
Единият става недоволен, гневен, критичен, другият се чувства все грешен, неуспешен, „недостатъчен“.
Единият все повече търси близост, другият все по-упорито се отдръпва.
Един започва все по-често да боледува, другият се хвърля във все повече работа…

Какъвто и да е моделът, с времето любовта се стопява, а на нейно място идват тъгата, гнева и празнината.

А при вас?
Повтарят ли се едни и същи конфликти? Превърнали ли са се в модел?
Или вече дори не се карате… защото празнотата се е настанила у дома?

Истината е една – ако не му обърнем внимание, връзката не издържа. Ерозира. Руши се.

За да излезем от поричните кръгове, трябва да си зададем въпросите:
✔ Какъв е моделът, който ни руши?
✔ Можем ли да го променим сами или ни трябва помощ?
✔ Ще приемем ли болката от края, след който поемаме в различни посоки?

Как стоят нещата при теб? Ако това ти звучи познато, със сигурност не сте сами, а сме повече на това поле. Добрата новина е, че изход има и той е в прекъсване на модела и порочните кръгове, в които повторенията ни държат. А лошата е, че понякога това прекъсване, осначава точно раздяла - това зависи от двамата във връзката❤️

24/08/2025

И заживели дълго и щастливо… или може би не?

Така завършваха приказките, които ни четяха като деца. Красивият финал, обещанието, че любовта решава всичко. И ние пораснахме с тази представа – че някъде има "правилния човек" и щом го намерим, всичко ще бъде леко и безболезнено.

А после пораснахме още малко.
И се оказа, че историята не свършва със сватбата, а продължава – с трудните разговори, с разминаванията, с моментите, в които стоиш и си мислиш: „Искам да си тръгна, но не мога. Оставам, но боли.“

Бях там. Лутах се между надеждата и страха. Убеждавах се, че някъде „там“ има някой по-добър, по-правилен, който няма да ме наранява. Някой, който ще обича точно така, както искам.

Но осъзнах нещо важно – тази мисъл се появяваше само, когато беше трудно. Когато се чувствах безсилна да променя другия. Тогава бягството в мечтата ми даваше утеха: „Някъде там има човек, с когото няма да ме боли.“

Да, ама не. Истината е, че „правилният човек“ не е във фантазиите. Той е тук – стига да няма насилие!!! И точно той е този, който натиска най-болезнените ни места. Не за да ни нарани, а за да ни покаже какво в нас чака да бъде излекувано.

От мен зависеше – ще остана ли в капана на илюзията или ще потърся ресурси, за да изляза от нея? Реших да тръгна по втория път - да погледна в мен и онова, което чакаше да бъде видяно.

Разказвам го, защото много от нас вярват в идеята „някъде там е правилният“. А това често е капан – начин да избягаме от безизходицата, в която се чувстваме. Ако тази мисъл идва само, когато е трудно, вероятно не е истина, а спасителна фантазия.

Добрата новина? Има изход. Възможно е да намериш друг път – към себе си, към здрави връзки. Ако усещаш, че и ти си в този капан, пиши ми. Има начин. Знам го, защото съм минала по него.

18/07/2025

Всичко е добре между нас. И точно това ме плаши.
🟢 Няма скандали.
🟢 Няма драми.
🟢 Говорим си, макар и рядко, защото нямаме много време.
🟢 Просто… не се усещаме вече така.

Не се разпадаме, но и не се срещаме.
Не се караме, но и не се докосваме истински.
Ставаме екип, а не любовници.
Събираме спомени… но все по-рядко ги изживяваме истински заедно.

🤍 А понякога най-страшното не е болката, а празното място между нас.
Тишината. Рутината. Забравеният пламък.
Ако усещаш това… не си сам/сама.
И не е късно.

❤️‍🔥 С те каним на събитие за хора, които искат да се намерят отново в любовта си:
„Как да поддържаме близостта и страстта в дълга връзка“
🎟️ Запиши се - самостоятелно или с партньора си преди местата да са свършили: https://shorturl.at/CYerK
🔑 Истинската близост не се случва от само себе си. Изгражда се. Със смелост.

#връзка #близост #страст #интимност #любовсъзнание #психология #отношения #събитиезадвойки

16/07/2025

🔥 Не си загубил/а страстта. Просто сте се разминавали твърде дълго. 🔥

Някога тя те гледаше с пламък в очите.
Той те държеше така, че целият свят изчезваше. Беше си у дома.
Сега... гледате сериали, говорите за сметки, и се надявате на уикенд без скандал.

Но страстта не умира от навика.
Умира от липса на среща.
На истинска среща — не само на телата, а на душите.
❤️‍🩹 Ако някъде дълбоко в теб има глас, който нашепва: „Искам повече. Искам да живея не по задължение, а така че да се чувствам жив/а.“ — това събитие е за теб.

✨ „Как да поддържаме близостта и страстта в дълга връзка“ ✨
🔗 Запиши се - самостоятелно или с партньора си преди местата да са свършили: https://shorturl.at/CYerK
С Petya Georgieva сме подготвили време, в което:
- Ще говорим истински. Без клишета.
- Ще се срещнем с всичко, което ви отдалечава…
…и ще намерите път обратно един към друг.
🎁 За хора, които не искат просто да останат заедно. А да бъдат заедно.

#връзка #страст #интимност #любовбезмаска #дългавръзка #психотерапия #интимнапсихология #събитиезадвойки