18/01/2026
ТРИ МИНУТИ ЗА ПАМЕТ И ПОЧИТ
Днес се навършват 170 години от рождението на Райна Попгеоргиева Футекова. Позната като Райна Княгиня.
В тази рубрика представям българи, паметта за които незаслужено е избледняла и имената им са потънали в забрава.
Защо тогава пиша за Райна Футекова? Кой не е чувал за Райна Княгиня?
Пиша, защото името й помним, но делата - не.
Пиша, защото името й помним, но страданията - не.
Пиша, защото житейската й съдба е урок към обществото ни, който трябва да знаемq да помним и да почитаме.
Пиша, защото Райна Княгиня не е само девойката ушила знамето с бунтовния надпис "Свобода или смъртъ".
* * *
Нека си припомним няколко фрагмента от жизнения й път и след това да сведем глави за памет и почит пред този изключителен живот, отдаден на България и българите.
Ще се убедите колко много неща не знаем за нея.
* * *
В ученическите си години Райна Футекова е била изключително умно, будно и интелигентно дете, открояващо се сред връстниците си. Поради това и е избрана от панагюрската общност да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Като най-будната девойка е била подготвяна за бъдеща учителка в родния си град.
* * *
След потушаването на Априлското въстание Райна Княгиня е заловена от турците. Хвърлена е в Пловдивския затвор, където е подложена на тежки мъчения и гаври - бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена без вода и храна. Зверствата по отношение на това крехко девойче са описани и в репортажите на Макгахан и предизвикват възмущението на европейското общество.
* * *
След последвалата намеса на руски дипломати, Райна Футекова е освободена от затвора и изпратена да учи в Москва. Там учи 3 години медицина и става акушерка.
Първата дипломирана акушерка в България!
* * *
В Русия написва своята „Автобиография“, издадена първо на руски език. Едва през 1934 г. е преведена и издадена на български език, поради крайните русофобски политики на управляващите в България в този исторически период.
* * *
Райна Футекова успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет в Москва възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.
* * *
Връщайки се в България, тя става учителка в Търново, а след това и в родния си град Панагюрище, където се омъжва за Васил Дипчев, който е кмет на града.
Като хора, обичащи Русия, двамата с мъжа й скоро са подложени на гонения от режима на Стефан Стамболов. И двамата остават без работа и препитание, като трудно успяват да се грижат за петте си сина.
* * *
През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Той умира скоро след това, вследствие от политическо преследване и побой в Черната джамия.
* * *
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг и грижата за децата си, тя акушира безплатно на бедните жени, като грижите, уменията, вниманието и любовта й към родилките й изграждат образ на святост сред софийското общество.
Райна Футекова - Дипчева заделя ревностно средствата, които получава от акуширането на дипломати и други по-богати и знатни семейства, като след това ги влага в едно изключително обществено полезно начинание - успява да издейства и влага всичките си спестявания за построяването на първия Майчин дом в София - сграда, в която родилки от София да могат да получават специализирана помощ при ражданията си. Сградата на първия Майчин дом в София все още съществува и сега в нея се помещава Национален център по трансфузионна хематология.
* * *
Въпреки трудният и тежък живот, който води, въпреки борбата си за отглеждането на петте си деца, Райна Футекова - Дипчева осиновява и шесто дете - момиченцето Гина.
Възпитанието и образованието, което получават децата й позволява на четирима от петте й сина да станат доблестни офицери от българската армия, отличили се с чутовна храброст по време на войните за национално обединение и носители на множество ордени за храброст и мъжество.
* * *
Райна Футекова - Дипчева умира на 29 юли 1917 год. в София на 61-годишна възраст.
* * *
Поклон пред паметта й!
Нека помним, нека не забравяме!
