10/04/2026
СТРАХЪТ
Едно от най-големите изпитания за психиката е страхът.
И от какво ги е страх най-много хората?
Страх ги е от смъртта, от болести, да не изгубят важен за тях човек, да не загубят работата си, да не останат на улицата без средства и още много други страхове. Той е и причината за психичните разстройства.
Всъщност, за да има някакъв страх, би трябвало да има нещо, към което сме се привързали. И ако следваме реда в горното изброяване, вероятно сме привързани към живота, към здравето си, към някой човек, към работата и кариерата си, към сигурността и уюта си и прочие.
За да сме привързани към каквото и да е, означава, че сме го поставили някъде напред в приоритетите си. И като първа мярка срещу страха ще трябва да ги пренаредим.
Според мен най-важното нещо в живота трябва да бъде Безграничният и Неговият Промисъл. Чак след това могат да бъдат семейството – съпругът или съпругата, децата, после приятелите, парите и т.н.
Не можеш да не зачиташ Майката Природа и всичко в психиката ти да е наред – в такъв случай винаги нещо ще куца в нея.
Страх ни е от смъртта?
Ами всеки от нас е бил много по-дълго мъртъв, отколкото жив, ако въобще може да се прави такова разграничение. Смъртта е най-сигурното нещо в живота – всичко друго може да не се състои, но смъртта ще дойде със сигурност.
И защо трябва да ни е страх от нея?
Защото не знаем какво е там отвъд ли? Ами ако на първо място сме поставили Безграничния, какво значение има какво ще е отвъд. Там ще е Безграничният и това изчерпва всичко. Щом Той е там, от какво да се страхуваме?
Нищо страшно не може да ни се случи – абсолютно нищо.
Страх ни е от болести ли?
Болестите не идват така самоцелно. Майката Природа ни изпраща болести, за да ни покаже, че някъде правим грешка. В момента, в който осъзнаем тази наша грешка, идва и моментът или начинът на изцелението.
Болест означава внимание. Внимание – ти грешиш! Поправи грешката си и ще бъдеш здрав.
От какво тогава да ни е страх?
А може би ние искаме да грешим и да продължаваме да сме здрави? Е, няма как да стане това. Страх не бива да има, защото ако сме изрядни по отношение на Майката Природа, няма да има и болест. Ще бъдем здрави.
Страх ни е да не загубим важен човек?
Защо да ни е страх и къде ще го загубим? Ако сме в Себе си, ще знаем, че нищо не може да се изгуби. Тези, които трябва да бъдат с нас, никой и нищо не може да ни отнеме.
И ако временно сме разделени, това ще бъде поправено от времето и пак ще бъдем заедно с тях. Няма как да изгубим някой. Законът на Вселената е непоклатим. Страхът е абсолютно неоснователен.
Страх ни е да не загубим работата си и да не останем на улицата ли?
Нали знаете, че Земята се върти в Нищото – ей така, без опора и без основа, върху която да стои. Но тя стои напук на всички наши представи.
Така е и с вас. Дори и да загубите работата си и да останете на улицата, Онзи, който държи Земята, Слънцето, планетите и звездите в Нищото, ще се погрижи за вас и няма да мизерствате.
Ще мизерствате само ако разчитате единствено на материалната си сигурност. Тогава именно чрез нея можете да изпаднете в немилост.
Така че страхът е неоснователен и безсмислен. Безграничният знае перфектно как да ви помогне и спаси. Разчитайте на себе си, но не забравяйте и Него.
Страх ви е да не се изложите пред хората ли? Да не паднете някъде на улицата и… да се изложите?
Голяма работа станала. Ами паднете и се изложете – и нека после да не ви е страх от това. Нищо страшно няма, ако се изложим.
Какво като се изложа? Какво ще стане – някой ще ме подиграва ли? Прекрасно, очаквам майтапи.
Страхът обаче не е майтап. Той наистина може да ви разболее. Освободете се от него възможно най-скоро.
Когато редовно практикувате медитацията си, вие позволявате на ума си да се освобождава от товара на страха, от бремето на преживяванията и психичните травми. И малко по малко се очиствате от наслояванията в подсъзнанието си.
Неусетно, след няколко години практика, просто няма да се познаете. Ще установите, че сте станали по-спокойни, по-толерантни, по-уверени и стабилни, по-търпеливи и по-мъдри.
