25/03/2025
Благовец — когато земята си поема дъх, а тревата проговаря
Има утрини, които не започват с изгрева.
Започват с потръпването на въздуха.
С тишината преди звука.
С онзи миг, в който нещо древно се пробужда — не отвън, а под кожата ти.
Такъв е Благовец.
Той не е от календара, а от кръвта.
Не се казва, че идва — усеща се.
По полъха, който носи прах от миналогодишна пепел.
По сянката на ръка, която бере коприва с две мълчания и едно наричане.
На този ден вратите се отварят.
Не тези с панти —
а онези другите, в прага на душата и подовете на къщата.
Затова се чисти.
Затова се кади.
Затова се не яде какво да е, не се говори как да е,
и се стъпва с ръце пълни — със сол, със билки, със знание.
Благовец не прощава празни мисли.
Затова бабите палеха огън, не само за да прогони змиите,
а за да изгори неизреченото.
И сипваха в пепелта троха, сол и стръкче здравец —
за да има, да стига, да не свършва.
Днес тревата знае името ти.
И ако го прошепнеш обратно — ще се обърне към теб.
С дъх на лек.
С памет.
С благослов.
Но само ако умееш да слушаш както се слуша сън —
тихо, без да го плашиш.
От мен вашата Графиня Дьо Шарки , Лечителката
от котлето й
и от праха на старите билки —
да ви е светъл Благовец,
с благи думи, медени, с ръце чисти, и с билка, която те чака.
Наричане за Благовец
„Да бъде благото при мен, а лошото — навън“
Вземи шепа сол, шепа пепел от миналогодишни билки (ако имаш — от пелин, лоза, лайка), и стръкче първа коприва или змийско мляко. Ако нямаш — здравецът знае как да мълчи, докато му дойде редът.
По изгрев (или по залез, ако търсиш защита), застани пред прага на дома.
Сложи шепата сол в пепелта. Подръж стръка билка в дясната ръка.
Кажи три пъти, бавно и отчетливо:
„Благ ден дойде, благ живот да води.
Лошо да не припарва, зло да не се върти.
Който дойде с добро – добро да намери.
Който иде с лошо – вятър да го завлече.
Земята да ме крепи, билката да ме лекува,
дума да ме пази.
Да бъде.“
След това прекади прага с дим от пелин или тамян.
А пепелта и солта — разсипи в двата ъгъла отвън, пред вратата.
Билката сложи над входа или под възглавницата, ако наричането е за лично здраве и да пази от страхове.
…и още нещо — от сърце към вас
На този Благовец, нека всяка дума, която изречете, да бъде като семе — посято в благословена почва.
Нека ви срещат добри хора, нека вратите пред вас се отварят тихо и с обич.
Нека тревата под краката ви помни стъпките на онези преди вас — и да ви води.
А билката, която днес ви намери, да бъде точно тази, от която душата ви има нужда.
Благодаря ви, че сте тук — че четете, усещате, питате и вярвате.
Благодаря ви, че носите знанието нататък.
Бъдете благословени.
И не забравяйте: старите пътеки не се губят — само трябва да стъпим внимателно.
Ваша Елионора Недялкова (Графиня Дьо Шарки),
Лечителка и пазителка на старите знания, наричания и лечебните треви
Снимката е на първото цъфнало змийско мляко днес на Благовец в билковата ни градина
