15/03/2024
❗️Ако родителят, най-често това е бащата, не обръща внимание на децата си, това означава няколко неща едновременно.
Първото, с което е добре да сме наясно, е, че всяка една ситуация в живота ни ние самите си я извикваме, независимо колко е гадна. Искаме си я. Тя ни дава нещо, което ни е по-важно от това да сме добре, спокойни и щастливи.
Същото е и когато другият родител не се появява и не полага грижи за общите ни деца.
Ще пиша за бащите, защото много по-често това са случаите, които разглеждаме в констелационното пространство и много по-рядко са майките, които изчезват. Ако искате да видите случаят с майката как изглежда, не е по-различно.
Първата причина, заради която бащата не се грижи за децата - майката му е много ядосана, не го уважава и с това енергийно кастрира всяка негова възможност за достъп до децата. Тук е важно - няма значение какво говори пред другите и пред самите деца за бащата. Важното е какво чувства към него. Някои майки казват "Ама те децата не знаят, че аз чувствам това към него. Аз не им говоря лошо за него."
Няма значение какво им говорим. Те чуват това, което не им казваме. Безпогрешно улавят истината.
Реалността, за съжаление, е, че огромният процент от майките в подобна ситуация говорят ужасни неща за бащите пред децата си. Това е пагубно.
Отново, важно е да се има предвид, колкото повече ние сме ядосани и настървени срещу татковците, толкова по-невъзможно им става да се доближат и толкова по-силно ги изключваме. (Това има много последици за децата, но е дълго и сега не отиваме там. Писала съм много за тях.)
Втора, много важна пречка на бащата да се приближи до децата си:
Разбира се, бащата, с това да вземе точно такава жена, която да му е толкова гневна и да не го допуска до децата, изпълнява своя си лоялност към някого от неговото рождено семейство, която го кара да стои надалече от децата си, да му е трудно, тежко, да го боли, да страда. Лоялност, която го кара да се откаже от най-ценното, за да е съпричастен, да помогне.
Понякога в констелация се вижда как или той е нямал баща си до себе си (починал е много рано или не се е мяркал) или бащата на баща му го е нямало.
Това този мъж да стои надалече от своите дечица е любовта му към неговия баща.
В душата си, и той като липсва за децата си, се чувства близък с татко си, който му е липсвал ужасно, КАТО него (липсващ баща и той), негов син.
Какво му казва?
„Скъпи татко, понеже толкова ми липсваше и не се чувствах свързан с теб, аз ставам точно като теб, за да си знам, че съм твой син. Да сме близки така, щом не е възможно по друг начин. И аз, като теб, няма да се приближавам до моите деца. Ако не мога както ми се иска, ще те обичам така.“
Това се вижда в констелациите чудесно, ако не сте били, не можете да си представите колко е разтърсващо. Колко много любов има в този баща, който стои настрана от децата си, но не може да се приближи до тях, колко много болка.
Лоялността винаги е, която надделява, независимо колко много страдаме от това, което правим. Независимо от страданието, което причиняваме на децата си.
Друг път може да видим, че назад, в рожденото семейство на бащата, има починали деца и родители, които страдат за тях.
С това той да стои надалече и да не се грижи за неговите деца той казва на тези родители:
„И аз съм като вас. Един от вас съм.“
„С това, което сте преживели, аз, като ваше дете/внук, нямам как да си позволя да съм щастлив и да се радвам свободно и безгрижно на моите деца. Считам, че ви предавам ако го направя.“
„Ако и аз изгубя нещо толкова ценно (моите деца), може би ще ви помогна да се справите с вашата болка като и аз я нося заедно с вас.“
„Ако вие не сте имали възможност да се грижите и радвате на вашите деца, и аз няма да се грижа и радвам на моите. Така си знам, че съм ваш син/внук.“
Лоялностите ни към рождените ни семейства, тези, от които идваме, са неизмеримо по-силни от желанията ни да направим определени неща за семействата, които ние създаваме.
Трета причина, огледална:
Връщаме се при майката отново - тя пък, от своя страна, избирайки точно този мъж за баща на децата си, изпълнява нейна лоялност към някого от нейното рождено семейство, което я кара да бъде ядосана, сама да гледа децата, да е неудовлетворена, неуважавана, предадена или както се чувства в ситуацията.
Много е неприятно и това е точно, което тя е търсила, като отношение, за да се почувства точно така, за да се чувства близка с майка си ли с баба си, която и тя е била в такава ситуация.
Лоялността й може да е към баба, която е изгубила съпруга си във войната и сама е отгледала децата си. Била е много ядосана на войната, на живота. Било й е много трудно.
Избирайки мъж, който ще си бие камшика и няма да се грижи за децата, внучката си мисли, някъде в душата си, несъзнателно вярва, че с това като и на нея й е също толкова гадно и трудно в живота, помага на баба си или споделя с нея, носи от нейните товари и гнева и яростта й. Въобразява си, че прави нещо добро за баба си, че олекотява нейната ситуация.
За съжаление, тези ни лоялности към хора от рождените ни семейства, имали тежки съдби, ни карат да страдаме и ние много.
В констелациите ние наричаме този тип свързване „Сляпа любов“. Писала съм много за нея тук. Това е любов, която ни кара да помагаме, да повтаряме тежките епизоди от миналото в нашия живот и това е начинът на душите ни да се свързва. Да обича.
Има още нещо, което виждаме и е също много силно:
Понякога това, което кара родителите да стоят на дистанция от децата си, също да ги оставят и да отидат да работят с години в друга страна, далече, е знанието за нещо огромно, което има непосредствено зад гърбовете им. Представяйте си много тежки събития, огромни емоционални товари, с които тези хора са се нагърбили и някъде със сърцата си те знаят
"Ако стоя близо до децата, те ще го вземат всичкото това, а аз не искам да е така."
Това е покъртителна картина всеки път. Да видим родителят, който стои отделен, гледа към децата, плаче и казва "Мястото ми е тук, да държа това голямото отзад далече от децата ми. Да ги пазя. Колкото и да боли, това е по-малката болка от тази това да се изсипе върху тях."
Често нямаме идея какво се е случило в миналото, не ни и трябва да знаем. Нали точно затова този човек го държи надалече от децата си.
Изцеляващото на тази картина, е децата да усетят огромната любов на този родител към тях, саможертвена, готова на всичко за да ги запази да са добре. Тя ни показва, че този човек не е незаинтересован родител, а точно обратното, изглючително загрижен и любящ. Тогава е по-лесно и става съвсем естествено, от самосебеси, за детето да се отвори да обича този родител, който години наред е заклеймяван и сочен с пръст като лош и нехаен, да получава енергия от него. Това го връща в картината (родителя), спира да бъде изключен. И е напълно достатъчно да преобрази изцяло живота на детето, да възвърне чувството му за себестойност и достойнството му.
Дали ви става малко по-ясно?
А какво правим?
Когато осъзнаем какви са динамиките точно в нашия случай, става много очевидно какво трябва да променим, за да се промени и ситуацията ни във външен план.
И да могат децата да получават и да имат до себе си и двамата си родители, дори и когато са разделени.
Другият родител може да не е бил най-добрата партия за нас, но категорично Е най-добрият баща или майка за децата ни. Най-малкото, защото ние можем да сменим стотин партньори след него/нея, но децата ни не могат да имат друг баща или друга майка. (Ако си мислите, че някой може да замести другия родител, ако смеете да предлагате на децата си заместител на другия родител, да ги карате да наричат вашия следващ партньор „татко“ или „мамо“, това би било най-голямата грешка в живота ви по отношение на децата и ще платите скъпо за нея. Не вие, те ще платят. Не отварям сега тази тема, може би друг път.)
Поздрави!
Тотка
Ако пък ви се идва на група този уикенд, да видите и нагледно това, което четете, пишете на Таня. Следващата е чак края на април.
