24/12/2024
"Днес, когато е Светлия Бъдник, аз нищичко няма да искам.
Малък човек съм, често и съдник,
заради туй така си наричам:
Дай ми да бъда естествена, Господи,
да мога даже напук да обичам..
Дори и в рани да са нозете ми, босите,
в любов да искам все да се вричам..
Да бъда жива искрица в комина,
отдавна задръстен със сажди.
Да мога да бъда в едно за двамина,
пък нека сърцето ми то ме накаже.
Да мога, когато нямам - да давам.
Да отварям вратата, когато гладен почука..
Дори да съм паднал - друг да изправям..
Нали такава е твойта заръка?
Да мога сълзи на цветя да превръщам...
Лъжите в топлички зимни премяни..
Да имам ръце и хората зли да прегръщам..
Да лекувам даже и техните рани...
Затова днес, когато е Светлия Бъдник, аз зная,
Господи, че всички ни чуваш!
Помогни ми да бъда човек, а не съдник...
Помогни да те радвам, а не за мен да тъгуваш...."
Надежда Авра