Десислава Велкова - Психолог и психотерапевт

17/11/2025

Проучвания показват, че плачът активира парасимпатиковата нервна система, като освобождава ендорфини и окситоцин, естествените обезболяващи на тялото.
Това емоционално освобождаване намалява както психическата, така и физическата болка, действайки като неврален „рестарт“ в моменти на силен стрес.
Учете се да пускате сълзите 💧💧💧

14/11/2025

ЛЕГЕНДА ЗА НАПЪЛНО "ПРОРАБОТЕНИЯ" ТЕРАПЕВТ

Говори се, че някъде, някога, видели терапевт, който преминал собствената си терапия докрай и опознал себе си напълно. Той „проработил“ в терапията не само майка си и баща си, но и всички предци до седмо коляно. Травматичните събития, които се опитвали да му се случат, сами се травмирали, сблъсквайки се с могъщото му психично здраве и устойчивост. Клиентите се изцелявали дори само от мълчаливото му присъствие. А под прозорците на кабинета му цветята цъфтели целогодишно.
Казват, че той умрял навреме — без да се бави нито минута. Все пак, сетингът си е сетинг.

автор: Данир Акхметов
превод от руски

11/11/2025

ИЗОБИЛИЕТО В ЖИВОТА е свързано с МАЙКАТА, а
РАБОТАТА и УСПЕХА с БАЩАТА

Ако ви липсва ИЗОБИЛИЕ в живота, трябва да излекувате отношенията с вашата майка, тъй като символично живота е майката.
Ако имате проблем с РАБОТАТА и УСПЕХА, е нужно да излекувате отношенията с вашия баща.

Може да имате изобилие в живота, без да имате успех в работата, както може и да бъдете много успешни, и да нямате изобилие.

Фундаментално важно е да излекувате отношенията с вашите родители и да изследвате тяхното детство, да разберете, че те са ви дали точно това, което те са получили от техните родители... никой не може да даде онова, което не му е дадено и не носи в себе си.

Как да излекувате връзката с вашите майка и баща?

За да излекувате връзката си с тях, проучете детството им, разберете тяхната история и ги приемете такива каквито са, т.е. чувствайки безусловна любов към тях. Приемете това, което са ви дали и това, което не са. Ако не ги приемете такива каквито са, това означава че не приемате и себе си, съответно живота ви ще е изпълнен с трудности и проблеми.
Сега като възрастни вие сте 100% отговорни за собствения ви живот и е нужно да си дадете сами всичко това, което не сте получили от тях и да излекувате тези рани. Ако ви е липсвала любов от родителите ви, дайте си я, правете нещата, които ви харесват най-много, запълнете празнота във вас, като си давате любов и сте верни на себе си.
Не чакайте някой да дойде, за да запълни тази празнота, никой и нищо не може да я запълни повече от вас самите. Никой не може да даде това, което няма в себе си. В този ред на мисли, ако вашите родители например, не са ви дали любов, това означава, че и те не са я получили в детството си.
Когато осъзнаем всичко това и го приложим на практика, живота ни ще се промени към по-добро и ще постигаме всичко с лекота.

БиоНевроЕмоция - България
чрез Екатерина Захариева

06/11/2025

Откритието на учените е свързано с ролята на хистамина - невротрансмитер, който играе важна роля в алергичните реакции и възпаленията, и ролята на нискохистаминовото хранене при деца със заболявания от аутистичния спектър

Диета с нисък хистамин може да бъде приложена като вид терапия при деца с разстройство от аутистичния спектър и подпомага развитието им.

03/11/2025

Когато едно дете тръгва сутрин за училище, то носи на гърба си две раници.
Първата всички виждат — в нея има учебници, тетрадки, моливи, закуска и бутилка с вода.
Но втората — тя е невидима.
В нея живеят чувствата му, мислите му, страхове, надежди, очаквания и спомени, които никой не може да види, но които тежат най-много.

В тази втора раница се крият малките радости от вчера — усмивката на учителката, смехът на приятел, някое „браво“, което още грее в сърцето.
Но там има и тревога за днешния ден — дали ще се справи, дали няма да се подиграят, дали мама ще е доволна.
Понякога раницата е лека — пълна с обич, топлина и увереност.
А понякога е толкова тежка, че детето едва я носи — пълна с тъга, обида, самота или страх, които няма на кого да сподели.

Тази невидима раница е като огледало на детската душа.
Детето може да се смее, а вътре да плаче.
Може да мълчи, а очите му да крещят.
В нея е целият свят на едно малко сърце, което още не знае как да изрази всичко, което чувства.

🩵 P.S.
За да видите тази втора раница, трябва просто да се вгледате внимателно.
Да слушате с очите, не само с ушите.
Децата винаги говорят — дори когато мълчат.

30/10/2025

🧒 Защо на детето до 3 години му е нужно да се катери, скача и носи предмети

До тригодишна възраст мозъкът на детето прилича на гъсто растящо дърво: всяко движение е нова „клонка“ — връзка между невроните.
Ако детето се движи много — тези връзки укрепват. Ако стои — започват да „изсъхват“.

1️⃣ Катеренето — тренажор за тяло и мозък
Когато детето се качва на стол, диван или пързалка, то не просто „прави бели“.
То решава мини-задачи: къде да стъпи, как да се задържи, как да не падне.
В този момент работят едновременно:
- мускули
- равновесие
- внимание
- планиране

🔍 Това е развитие на грубата моторика — движенията, които формират стойка, координация и телесно усещане.

2️⃣ Скачането — лаборатория за координация
Когато детето скача, мозъкът му изчислява:
- височина
- траектория
- сила на краката
- момент на приземяване

🧠 Това активира малкия мозък — центърът за равновесие, внимание и дори реч.

3️⃣ Носенето и пренасянето — сила в действие
Когато детето дърпа кофа с пясък, влачи възглавница или мести кутия, то не просто „играе на товарач“.
То изследва:
- колко съм силен?
- как се разпределя тежестта?
- какво става, ако бутна по-силно?

📐 Това развива проприоцепцията — усещането за позицията на тялото в пространството.

4️⃣ Емоции, увереност и „Аз сам!“
Всеки път, когато детето се качи, скочи или постигне целта си, то усеща прилив на сила и увереност.
🌱 Това изгражда не само тяло, но и вътрешното чувство: „Аз мога!“

🏡 Какво можем да направим у дома:

✔️ Създайте „зона за движение“: възглавници, тунели, кашони, предмети за катерене
✔️ Позволявайте скачане на матрак или в локви навън
✔️ Давайте „мисии с товар“: „донеси ми две ябълки“, „пренеси играчките в коша“
✔️ И най-важното — не бързайте с „Внимавай, не се качвай!“ — понякога именно това катерене е пътят към развитието

20/10/2025

Да ми казваш: „Нищо ти няма!“, когато ме боли.
Да ми казваш: „Това не е за теб!“, когато ти споделя своята цел.
Или онова: „Не можеш ти това!“ или „Не става така!“, когато започна нещо свое.

Не ти позволявам да ми казваш: „Дължиш ми!“,
защото нищо няма да направя от дълг — но от любов, всичко.
Нито да ме сравняваш с другите, за да изглеждам недостатъчен/на.
Нито да търсиш в мен слабо място, конец, който стърчи, или бръчка по лицето.

Защото това е най-лесното.

Не ти позволявам и да ми казваш: „Сам/а си виновен/на!“, когато ми се случи нещо лошо.
Още по-малко ти позволявам да го кажеш, когато ми се случи неправда.

Не ти позволявам да ми казваш: „Знам аз как се чувстваш!“, ако не съм ти казала.
Да ми казваш: „Не мислиш ти така, а иначе!“, ако съм споделила мислите си.
Да ми казваш: „Не искаш това, това е по-добро за теб!“, ако съм ти казал/а какво искам.

Особено не ти позволявам да ми казваш: „Аз знам кое е най-добро за теб, вярвай ми!“
Нито онова: „Ето така е, когато не знаеш какво искаш!“, сякаш ми е нужно още тежест върху вече тежкото.

Не ти позволявам да ми казваш: „Не се страхувай!“, когато треперя от страх.
Нито: „Нямаш причина да плачеш!“, докато сълзите ми текат.
Нито: „Не бъди неблагодарен/на, на другите им е по-зле!“,
защото не знам нищо за чуждата кожа — моята боли.

Не ти позволявам да ме плашиш с: „Ще си удариш главата в стената!“,
защото може би не виждаме една и съща стена.
Нито да ми казваш: „Аз знам какво всъщност искаше да кажеш!“,
ако съм казал/а точно това, което съм искал/а — дори и да не съм го казал/а „както трябва“.
Нито: „Не го обичаш ти това!“, ако кажа, че го обичам.

Не ти позволявам да говориш от името на моите чувства, моите гледни точки или моите убеждения.

Не ти позволявам да ми „четеш мислите“, сякаш са ти на дланта.
Тук съм, за да говоря от свое име.
Аз съм свой собствен представител.
Аз съм единственото упълномощено лице.

И както и да говоря — дори да заеквам, да говоря глупости, да нямам представа какво правя, накъде вървя — това е моето.
И аз сам/а плащам цената.

Тук съм, както и ти, за да раста и да оцветя света със своите гледки.
Да посадя онази семка, с която съм се родил/а, в този живот —
да поникне и да остане след мен.

А за да стигна до своята „градина“, трябва да греша, да не знам, да нямам представа.
Да вървя сляпо, да удрям глава в стената, да се ядосвам.
Да се страхувам, да тъгувам и да ми тежи в гърдите.

Не ти позволявам да ми прехвърляш своите:
грешни избори,
несбъднати амбиции,
неопределености,
стари рани,
отговорност за твоята радост или нещастие,
всичко онова, което „не се е получило както трябва“.

Не ти позволявам.

И не е като да мога наистина да забраня на някого нещо.
Но мога — да не го приема, да не го пия, да не го взема.
Мога да знам, че когато ми го казваш, всъщност говориш за себе си — не за мен.

Защото когато си говорим така, опасно преминаваме граници.
Настъпваме чужда територия.
Не помагаме на никого.
Разваляме връзките.

Мога да си го напомня и когато сам/а си го казвам —
онази част от мен, която е научена да постига целите си чрез манипулация.

Защото „не ти позволявам“ е моят граничар.
Той пази онова ранено дете в мен, което твърде дълго беше прекалено загрижено, прекалено послушно и за всичко виновно.
И което най-сетне диша.

А когато докоснеш тези рани, то става неудобно и уязвимо —
и дере душата. И моята, и твоята.

Затова — не ти позволявам.
Защото с тази граница пазя и себе си, и теб.

16/10/2025

📌Пирамида на ученето
✨Замисляли ли сте се някога колко много стъпала трябва да изкачи детето докато е напълно готово да учи?
👉🏻Да, имам предвид както ежедневното научаване на нови умения, както и академичното учене.
✨А сещате ли се кога всъщност започва тази подготовка?
👉🏻Прави сте, още докато детето е в утробата на мама. Веднага след като се появи на бял свят тези процеси продължават под друга форма.
✨Интересно е всъщност как в ученето участват толкова много процеси, контролирани от нервната система.
👉🏻Да, нервната система изисква зрялост, за да подложи основите на всички останали процеси.
✨Важно ли е на всеки етап от развитието на детето да предлагаме дейности, които да подкрепят цялостното му функциониране, за да създадем условия за стабилни реакции, възприемане и впоследствие здрава основа за учене?
👉🏻Така е, ученето и развитието на екзекутивните функции са базови за успеха на детето в учебна среда.
✨Интересно ли ще ви бъде да прочетете за всяко едно от стъпалата водещи към ученето?

15/10/2025

14/10/2025

Това, което ти звучи като криза
е шепотът на душата ти.
Не си изгубен/а —
просто е дошло време за промяна. ️🧩

10/10/2025

Днес, 10 октомври, отбелязваме Световния ден на психичното здраве – ден, който ни напомня, че няма здраве без психично здраве.

Психическото благополучие е също толкова важно, колкото и физическото. То ни помага да се справяме с предизвикателствата, да поддържаме връзка с другите, да се радваме на живота и да намираме смисъл в ежедневието си.

Нека днес си напомним, че е нормално да не сме винаги добре, че търсенето на помощ е знак на сила, а не на слабост. Нека бъдем по-съпричастни, по-внимателни към себе си и към хората около нас.

💬 Говорете за чувствата си.
🤝 Потърсете подкрепа, когато имате нужда.
🌿 Грижете се за ума така, както се грижите за тялото.

Нека заедно изградим общество, в което психичното здраве е приоритет, а не тема табу. 💚

09/10/2025

КОГАТО ДЕТЕТО ЧЕСТО БОЛЕДУВА – ТРЯБВА ДА СЕ „ЛЕКУВАТ“ МАЙКАТА И БАЩАТА!

Много родители вярват, че:
– "Всички деца боледуват",
– "Това е нормално",
– "Лекарствата ще помогнат"...

Но истината е: децата до 12-годишна възраст са енергийно и емоционално свързани с родителите си.
Каквото е състоянието на майката – такова е вътрешното състояние на детето.
Каквото е поведението и подкрепата на бащата – такова е събитийното здраве на цялото семейство.

🔹 Майката дава енергия, емоции, усещане за сигурност.
Ако тя е тревожна, стресирана, изтощена – детето "поглъща" всичко това и започва да боледува.
🔹 Бащата е отговорен за това как се чувства майката. Ако тя не се чувства добре – цялото семейство страда.

Стресът, скандалите, страхът, напрежението – всичко това директно се отразява на имунитета на детето.

Детето има нужда от майка, която е спокойна, обичаща, уравновесена.
И от баща, който ѝ дава сигурност, подкрепа и стабилност.
Здравото семейство = здраво дете.

Забелязали ли сте как след кавга или напрежение у дома детето вдига температура, хваща вирус, получава обрив?

Не търсете "виновник" отвън. Погледнете вътре.
Детето е огледало на състоянието на родителите си.
📌 Болестта е симптом, не е причина.
Промяната започва от вас.

Въздух, слънце, вода, движение, спокойствие – най-добрите лечители.
И най-вече – обич, присъствие и осъзнатост.
чрез Здравен Пулс