
15/06/2024
АЗ ГО НАПРАВИХ.
Все още мога да си спомня времето, когато молех за любов. Изгубих цветовете си.
Сблъсквах си с "може би", "ще видя дали мога" и "изморен съм".
Изтърпях болката от всяко НЕ и с времето започнах да вярвам, че може би, само може би, това заслужавам.
Че просто трябва да съм благодарна за рядкото "да", да седя кротко и да чакам.
Отне известно време, но когато най-накрая осъзнах, че бавно се превръщам в тази разбита душа, която винаги се страхувах да бъда, се постарах да стана и да си тръгна. Стъпка по стъпка влачих краката си и тогава научих, че едно от най-трудните неща в живота е да се откажеш от нещата, които винаги си искал.
НО АЗ ГО НАПРАВИХ.
Направих го, защото всеки ден изглеждаше сякаш вали и ми се искаше да видя слънцето отново. Направих го за дните, когато се смея толкова силно, че стомаха ме боли. Направих го, защото исках да вярвам, че въпреки объркания човек, който съм, въпреки всички белези и дупките в гърдите, заслужавам още един шанс за щастие.
Знам, че отне известно време, но не мога да бъда по-горд.
Аз го направих.
Джун Марк Патилан
За контакти и записване за психологическа консултация, включително и онлайн/телефонно консултиране:
Мобилен телефон +359 878 722723
Светла Ралчева