26/11/2024
Много е важно родителят да поеме отговорност и за собствената си промяна, особено, когато детето му има проблем, а не да я прехвърля на терапевта.
РОДИТЕЛЯТ, КОЙТО СЕ ОПЛАКВА...
Родителят, който се оплаква от мързела на своето чедо и го води при терапевта с думи "Аз съм ок, оправете ми детето!", на практика сам демонстрира вид мързел с този си отказ да включи собствена работливост по отношение на осмисляне на нещата и евентуални промени в ролите си.
Впрочем, това е често срещано – избухливият родител да иска детето му да е уравновесено, манипулативният – то да е честно и открито, пренебрегващият рамки и правила да е възмутен, че детето не се съобразява с такива.
В сериала "Тревожност" виждаме майка на дете, което краде в училище, докато самата майка краде от времето на терапевта, назначавайки и пропускайки няколко сесии подред.
Разбира се, далече не винаги нещата са така директни и очевидни, но въпреки това...
Колко работещо се оказва, когато родителят прояви желание да положи усилия! Когато изрази искрена готовност да разбере собствения си психичен конфликт, собствените си модели и реакции, да види с какви реални средства разполага, като следствие да пробва други подходи и начини на комуникация.
Понякога самото обръщане на родителя към психотерапевт, самото поставяне на въпроси, охотата му "да поработи", "да се размърда" отключва благотворни процеси и при детето.
Това нерядко важи не само за ситуациите с деца 16 –, но и за 20 +.
И тук е тънкия момент, да се приеме тръгването на терапия не като свидетелство за провал, а като възможност за израстване, за разширяване на ресурси, придобиване на повече устойчивост и гъвкавост. Като следствие да се постигне и по-ефективна подкрепа на детето.
Ирина Янчева-Карагяур
https://myreflektion.blogspot.com/2024/11/blog-post_24.html