Калина Иванова - психолог, гр. Плевен

17/05/2025

"Ролята на терапевта е да помогне на хората да видят връзката между травмата и начина, по който се чувстват - за да не се преживяват дефектни, лоши, глупави или болни.

Заедно терапевтът и пациентът работят върху това как са възникнали проблемните поведения и вярвания на пациента - и как заедно да укрепят и разраснат ресурсите.

Това е ролята на терапевтите – да държат точно огледало пред човека."

Габор Мате

07/05/2025

Нерешителността не е личностова черта. Тя е симптом.

Нерешителността не е черта. Тя е симптом.
Симптом на страх, съмнение, прегаряне… понякога и просто на твърде много мнения в главата ни наведнъж.

– "Ами ако избера грешно?"
– "Ами ако загубя нещо по-добро?"
– "Ами ако после съжалявам?"

Познато ли ти е?

Истината е, че нерешителността често пази онова вътрешно дете, което е било критикувано, срамувано или наказвано за "грешки".

Тя не иска да ти пречи. Иска да те защити.

Но… може да бъде обгрижена.
С внимание. С терапия. С разбиране.
С онова нежно "Разрешавам си да не съм перфектен, но да вървя напред".

Ти не си „прекалено колеблив“.
Ти си човек, който заслужава подкрепа.

10/04/2025

“...първите месеци или години терапия обикновено се изразходват за постепенното приемане от клиентите, че те не се явяват виновници за своите проблеми.

През следващите месеци или години клиентите стигат до заключението, че макар и да не са виновни за проблемите си, никой, освен тях самите не може да ги реши.”

Марта Старк

https://myreflektion.blogspot.com/2021/04/blog-post_8.html

20/12/2024

"С какво се различава знанието от мъдростта? Знанието е да знаеш, че доматът е плод. Мъдростта е да не го добавяш към плодова салата." 😉

26/11/2024

Много е важно родителят да поеме отговорност и за собствената си промяна, особено, когато детето му има проблем, а не да я прехвърля на терапевта.

РОДИТЕЛЯТ, КОЙТО СЕ ОПЛАКВА...

Родителят, който се оплаква от мързела на своето чедо и го води при терапевта с думи "Аз съм ок, оправете ми детето!", на практика сам демонстрира вид мързел с този си отказ да включи собствена работливост по отношение на осмисляне на нещата и евентуални промени в ролите си.

Впрочем, това е често срещано – избухливият родител да иска детето му да е уравновесено, манипулативният – то да е честно и открито, пренебрегващият рамки и правила да е възмутен, че детето не се съобразява с такива.
В сериала "Тревожност" виждаме майка на дете, което краде в училище, докато самата майка краде от времето на терапевта, назначавайки и пропускайки няколко сесии подред.

Разбира се, далече не винаги нещата са така директни и очевидни, но въпреки това...

Колко работещо се оказва, когато родителят прояви желание да положи усилия! Когато изрази искрена готовност да разбере собствения си психичен конфликт, собствените си модели и реакции, да види с какви реални средства разполага, като следствие да пробва други подходи и начини на комуникация.

Понякога самото обръщане на родителя към психотерапевт, самото поставяне на въпроси, охотата му "да поработи", "да се размърда" отключва благотворни процеси и при детето.

Това нерядко важи не само за ситуациите с деца 16 –, но и за 20 +.

И тук е тънкия момент, да се приеме тръгването на терапия не като свидетелство за провал, а като възможност за израстване, за разширяване на ресурси, придобиване на повече устойчивост и гъвкавост. Като следствие да се постигне и по-ефективна подкрепа на детето.

Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2024/11/blog-post_24.html

13/10/2024

😉

30/09/2024

Малко да се посмеем 😁

27/08/2024

Бог казва: „Ако обичаш някого повече от мен, ще ти го отнема!”, и добавя
„Ако пък казваш, че не можеш да живееш без някой, ще те науча, възпитам, без него да живееш!”…
И минават сезони, и години отминават , и изсъхват клоните на дърветата , които са имали толкова пищни сенки ..., търпения се изчерпват, и любимата ти става нечия друга, умът ти не побира всичко това…Приятелят става враг, а врагът – приятел, толкова е странен светът.
И виждаш, че всичко невъзможно е станало възможно…
Казваше „Не бих паднал!”, а падаш,
Казваше „Не бих сбъркал!”, а си толкова объркан…
А най-странното е, че постоянно викаш: ”Свършено е с мен, умрях вече!”
А продължаваш да живееш…

Руми

14/08/2024

"Какво робство - непрестанно да мислиш за свободата."

Борис Христов
(роден на днешната дата)

11/08/2024

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Което е, е. Което не е, не е.

Действителността е това, което е, и не е това, което не е. Тя е пълна и завършена в себе си и не се интересува дали я забелязвате или не. Действителността е сбор от непроменими закони, които управляват вселената. Земното притегляне е действителност. Напечатаната страница пред Вас е действителност. Отношенията, които имате точно в сегашния момент от живота си, са действителност. Всичко това са проявления на основния закон, който управлява света: КОЕТО Е, Е. КОЕТО НЕ Е, НЕ Е.
Недействителността е това, което не е. На нея изглежда не ѝ е все едно дали я забелязвате или не. Недействителността е сбор от разсъдъчен инвентар, променим по всяко време. Да желаете нещата да са други, а не каквито са, е недействителност. Отношенията, които точно сега нямате, са недействителност.
Дори и на действителността да ѝ е все едно дали я забелязвате, добре ще е на Вас да не Ви е все едно. Да не зачитате действителността значи да пречите на живота си да върви, значи да живеете в състояние на недоволство. Колко пъти сте отстоявали отношения, които нямате, а сте пренебрегвали тези, които имате? Колко често сте мечтали за работата, която нямате, а тази, която имате, сте занемарявали? Кога беше последният път, когато си пожелахте да сте имали други родители, а на тези, които имате, не отделихте достатъчно внимание? Ами как стои въпросът с това да живеете някъде другаде? Това съществено би подобрило живота Ви, нали? Какво ще кажете за някой, който ей така да намине към Вас и да Ви спаси от неволите? Би било прекрасно, нали?
Е, аз имам една новина за Вас, която също е непроменима действителност: никой никога няма да Ви спаси. Само, когато зачетете действителността и се приобщите към нея, ще преживеете "спасението". Доста просто е: плувайте по течението на нещата, каквито са, а не срещу течението на нещата, каквито са. Или Вие ще го направите за себе си, или никой няма да го направи.

"Просветление", Рон Смодермон

28/04/2024

"Със сигурност хората са склонни да виждат само стърнищата на преходността и да пренебрегват и да забравят пълните житници на миналото, където са съхранили реколтата на своя живот: извършените дела, отдадената обич и не на последно място - страданията, през които са преминали с храброст и достойнство.
От това се вижда, че няма причина младите да съжаляват старите хора. Вместо това, трябва да им завиждат. Вярно, че старите нямат възможности и перспективи в бъдещето. Но те имат нещо повече от това - имат реалности в миналото, тоест потенциал, който са реализирали, смисъл, който се осъществили, стойности които са постигнали. И нищо и никой не може никога да заличи тези активи от миналото."

Виктор Франкъл, "Човекът в търсене на смисъл"

28/03/2024

"Това, от което истински се нуждаехме, бе основна промяна в отношението ни към живота. Трябваше да научим себе си, а след това и отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като за онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябваше да се изразява в разговори и съзерцание, а в правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка да се живее означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които животът постоянно поставя пред всеки от нас."

Виктор Франкъл, "Човекът в търсене на смисъл "