31/07/2025
✨Истинската зрялост не е в това да угодиш, а в това да запазиш себе си. Но за да стигнеш дотук, първо си бил другаде. Бил си онзи човек, който прави крачка назад, за да не нарани. Мълчи, когато го боли. Извинява се, дори когато не е виновен. Преглъща, за да запази връзката. Усмихва се, за да не се отдръпнат другите. Бил си онзи, който носи товари, които не са негови. Който се опитва да бъде достатъчен – за всички, навсякъде, винаги.
И в този опит си се губил. Малко по малко. Станал си тихо отсъстващ от собствения си живот. И тогава ... в някоя нощ, в някое мълчаливо утро, си разбрал, че цената е прекалено висока. Че няма по-голяма загуба от тази да изоставиш себе си, за да не бъдеш изоставен от другите.
Зрелостта не идва с възрастта. Идва със сълзите, които никой не вижда. С решенията, взети в самота. С избора да не се доказваш повече, да не се молиш за място, да не се разтягаш до болка, за да се побереш в чужда рамка. Зрелостта е тишината, в която избираш себе си – не за да се изолираш, а за да се съхраниш.
✨Болката, която дълго си носил като спомен, вече не те определя – тя се превръща в място, през което си минал, а не в мястото, където оставаш.
И там, в тишината след бурята, започва не силата, а мекотата. Завръщането. Онзи тих миг, в който вече не искаш да бъдеш другаде или различен – а просто себе си. С цялата си истина, с цялата си крехкост, с цялата си светлина. Без да се бориш, без да се доказваш. Просто присъстващ – тихо, дълбоко, в собствения си живот.
#напомнянезатеб #различнатагодина
- Дневникът на психолога
Проф. д-р Севджихан Еюбова, психолог
