14/04/2026
🌹 Психолог на самия себе си.
🍀 С годините, през които се опитваме да се излекуваме от диагнозите си, ние несъзнателно ставаме психолози на самите себе си. Започваме да водим вътрешни разговори, да се наблюдаваме, да се опознаваме по-дълбоко.
🍀 Защото в един момент, дори да имаме подкрепата на своето семейството и близки, ние осъзнаваме едно много важно нещо. То е свързано с това, че никой, абсолютно никой не може да влезе в нашите обувки и да измине целия ни път с БАР.
🍀 Да, имаме нужда от специалисти, и аз вярвам в това. Но как си представяте да ходим до живот на психолог? Според мен това няма как да се случи. Истинската роля на специалистите е не да бъдат до нас завинаги, а да ни научат как сами да си помагаме!
🍀 Та, идеята ми за психолог на себе си е това, че ежедневно, дори малките неща ни отвеждат до маската за самопомощ. Всеки един от нас получава, това което желае. Но, ако си мислим че всичко се случва със щракване на пръсти...то истината е съвсем друга. За нас най-важно е да бъдем в ремисия, нали така. И тук идва осъзнаването, че ако желаем това, ние трябва да се учим от всяка наша криза , да си взимаме урока и да се стараем да усещаме в ранни стадии симптомите на заболяването си. Това е може би най-важното за нас. Защото в ранен стадии всичко е бързо обратимо. В противен случай знаем какво следва.
🍀 Да си правим като чек лист ежедневно. Най-важните за мен сигнали, които следя са:
✅ сън,
✅ вдъхновения,
✅ тревожност,
✅ действия,
✅ подкрепа.
Ако съумяваме да реагираме на даден симптом, както съм си споделяла то вече знаем как да му противодействаме. В крайна сметка ние не сме интерпретация само на нашата болест. Ние сме мислещи същества, които желаят разбира се най-доброто за себе си.
🍀 Преодоляването на травмите, които сме имали е ключово. Кой няма травми, кой няма обремененост? Еми всеки един. Когато открием корена на дадената ни травма ние можем да отреагираме и да съумяваме да се справяме с нейното преодоляване.
🍀 С времето разбрах и нещо друго, всяка криза при мен е свързана с темите за живота и смъртта. Какво искам да кажа с това, забелязала съм че при всяка криза има около мен житейски събития, раждане или загуба. В случая и при моята бременност. След като родих се озовах в психиатрията.Когато почине мой скъп човек започвам да имам нещо като паник атаки, не мога да си поемем въздух.
🍀 Двата ми най-големи страха бяха от раждане и от смърт. И всъщност точно те ми се явяват в кризите. Раждането го преодолях чрез сила, която не подозирах, че имам, а страха от смъртта...го преодолявам бавно, с всяка загуба всеки път.
🍀 Първия сеанс при психолог е да си излеем целия живот и душа. Това можем да направим и сами на лист хартия. Да извадим всичко от себе си. Като след това можем да започнем да пишем всичко онова, което желаем за себе си и начините за неговото постигане. Да се погледнем отстрани, да бъдем честни, да си простим, както съветите на психолога са от друга гледна точка.
❤️ Дори един прост навик – да застанем пред огледалото и да си кажем истината – може да бъде начало на промяна.
🍀 В нета е пълно с описания за БАР, за симптомите и т.н. но ако не успяваме да ги преодоляваме, то е хубаво да потърсим помощ. Защото помощта не е слабост – тя е учене.
И пак се въртим в един кръг, че помощта идва, за да ни научи. Ако искате мнението на 20 души за вас, то ще получите 20 различни мнения. Ако искате мнението на специалисти, ще получите различни гледни точки.
🍀 Важно е да се обърнем към себе си. Да се научим да бъдем психолози на самите себе си. Като маската в самолета - първо поставяме на себе си, после на човека до нас.
❤️ Близките ни определят дадена криза по симптомите за дадено заболяване. Но те не знаят на 100% какво е вътре в нашата душа. Близките ни познават изключително много добре, но те не са вътре в главата ни.❤️
С Любов и Вдъхновение
Гергана Койчева
