20/12/2022
Артериалната хипертония е един от най – значимите рискови фактори за сърдечно – съдова заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Завишените стойности на артериалното налягане, извън нормативно утвърдените диапазони, и в комбинация с други рискови фактори като затлъстяване, тютюнопушене, неправилен хранителен и двигателен режим, прием на алкохол, стрес, прекомерна употреба на готварска сол и др., се свързват със значимо повишен риск от развитие на множество животозастрашаващи заболявания, като с най – висока смъртност сред тях се нареждат – миокарден инфаркт и мозъчен инсулт. Това налага правилното диагностициране и лечение на артериалната хипертония, в което еднаква роля имат както кардиологът, така и потърпевшият пациент.
Най – широкоразпространеният, евтин, лесно достъпен и осъществим способ за измерване на кръвното налягане, както и регистриране на необичайни негови стойности, е употребата на механични, автоматични или полуавтоматични апарати. Непознаването на общоприетите стандарти за измерване на кръвното налягане, както и липсата на достатъчен медиен и обществен отзвук за неблагоприятните от това ефекти, предопределят и последващото несвойствено или ненужно лечение.
Ето защо, в този пост, бих искал подробно да опиша стъпаловидния подход при измерване на артериалното налягане.
Измерването трябва да започне в състояние на физически покой и спокойна обстановка, като е необходимо пациентът да е в седнало положение от поне пет минути. Препоръчително е да се осъществи преди прием на храна, кафе, алкохол и отстраняване на всички външни стимули, които биха могли да компроментират измерването. Пристегнатите дрехи също могат да бъдат причина за получаването на некоректни резултати. Гърбът трябва да бъде подпрян, тъй като всяко мускулно напрежение предизвиква временно повишаване на кръвното налягане. В седнало положение на тялото при здрава опора зад гърба, ръката се поставя на стандартна маса и трябва да бъде на нивото на сърцето. Краката пък не трябва да бъдат кръстосани. Поставете маншета на апарата плътно върху мишницата /хлабавото захващане може да отчете завишена стойност/, като се старайте долният край на маншета да е на около два сантиметра отстояние от лакътната ямка. Манометърът при механичните апаратни устройства се поставя на място, на което скалата да бъде разположена на нивото на очите. Притиснете стетоскопът върху пулсиращата артерия на мишницата, в областта на лакътната ямка, която е препоръчително предварително да се установи чрез опипване. Този метод, обозначен като „палпация“, позволява изключване на сърдечна аритмия, както и придобиване на представа за сърдечната честота. Напомпвайте маншета така, че измерването да стане плавно и равномерно, за да не предизвиква болка. Последната може да се свърже с краткотрайно покачване на налягането в кръвоносните съдове. След напомпване до 30-40 mmHg над последния доловим тон, започнете бавно отпускане със скорост 5 mmHg, докато се появят отново тоновете. Докато налягането се понижава, регистрирайте първият отчетлив тон, който демонстрира систолната /горната/ граница на артериалното налягане, както и съответно последният тон, който отразява диастолната /долната/ му граница. След като отбележите появата, приглушаването и изчезването на тоновете, напомпаният в маншета въздух се изпуска бавно с още 10-15 mmHg, с цел убеждение, че не се долавят повече тонове. Трябва да бъдат направени три измервания през две минути, а ако се забележат различия, надвишаващи 10 mmHg, може да се осъществят допълнителни измервания. За окончателна се взима средната стойност на последните две измервания. При пациенти с аритмии, не се препоръчва използване на автоматизирани устройства за измерване на артериалното налягане. Измерете кръвното си налягане по гореописания начин и на двете ръце с цел сравнителна характеристика. Различията в стойностите на двете ръце могат да предвещават болестен процес.
Артериалното налягане е един от най – динамичните витални показатели в човешкия организъм, като вариации в стойностите му настъпват под въздействието на различни физиологични или патологични фактори и процеси. Най – общо обаче отчитането на стойности над 140 и под 90 за систолната /горната/ граница, както и стойности над 90 или под 60 за диастолната /долната/ граница на кръвното налягане при неколкократни измервания или в няколко последователни дни, без провокираща причина, налага провеждане на консултация с ОПЛ и при нужда с кардиолог.
