Ирина Калоферова - психология и психотерапия

17/04/2026

Тогава, когато не знаеш накъде да поемеш
е мигът, в който за нищо на света не трябва да спираш!

15/04/2026

"Нямам търпение да стигна големите неща"- каза момчето.
"Давам всичко да се врна при малките"
- каза старецът.
Усмихнаха се.
Не се разбраха…

14/04/2026

"Автобиография в 5 глави"

1. Вървя по улицата
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубена съм...нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място!
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време за да се измъкна.

3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея...това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновна.
Измъквам се незабавно.

4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5. Вървя по друга улица.

Из "Тибетска книга за живота и смъртта"

12/04/2026

✝️ Носете си кръста,
колкото и да тежи.
Никога няма да сме угодни,
колкото и да сме добри.
Носете си проклятието
от миналите животи.
Този е само преминаване към следващия.
Вечността задъхва лихвата, която плащаме, но никога не я забравя .
Носете си всички грехове,
защото те са живота, който трябва да извършите,
и той е само вашият.
Чуждото мнение си е чуждо.
Вашето за чуждите - също.
Носете си всички кривици -
те са прави посоки за вас,
и винаги грешни за другите.
Хората прощават толкова много, ако си като тях, и толкова малко, ако си различен.

❗️Винаги ще има един Петър,
който ще се отрече от теб.
Един Юда, който да те предаде.
Един Пилат, който да те осъди ( Библ.),
и един, който силно ще държи ръката ти, където и да си в лодката на живота.
Никога не пускайте тази ръка.
Останалите могат само да те сочат,
и да те бутнат в пропастта...

Христос Воскресе! 🙏🏻❤️🌞

11/04/2026

"Ако имате късмет, ще останете сами.
Съвсем самички – до вас няма да има никого и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.

Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и да извади наяве сърцевината.

Ако имате късмет, ще почувствате болката. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да може да се преродите отново.

Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не ще може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после – истинският живот.

Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да успеете да го скриете от другите. Тогава ще узнаете кои са с вас, и кои - не.

Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите.

И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.
Ако имате късмет, ще се разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници.
И преживявайки това, ще може да видите реалния свят.

Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет.
Съвсем от никого.
И ще трябва да откриете вътрешния си компас.

Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо, толкова непоносимо, че ще трябва да направите нещо от това.

Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предавани и почти смазани.

И това „почти” ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта. А опитът ще остане с вас за цял живот.

Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат.
И ще е нужно да настроите вътрешната си ценностна система.

Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас. А вие ще научите цената си.

Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите лице в лице. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.

Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това.
И ще откриете начин да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката - красота,
от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример.

И белезите се превръщат във врати…
Ако имате късмет, ще дойде точният момент."

Аглая Датешидзе.

10/04/2026

Разпети петък, разглеждан през призмата на психологията, е ден с изключително дълбок смисъл, който акцентира върху емоционални състояния като скръб, жертва, тишина и надежда. Това е най-тъжният ден от Страстната седмица, който приканва към себепознание и осъзнатост.

Ето основните психологически аспекти на Разпети петък:

✔️Ден на тишина и истина: Психологически, Разпети петък се възприема като ден за вътрешна тишина, в който човек може да се откъсне от суетата и да се изправи пред истината за себе си. Това е време за смирение и затихване на външния шум, за да се чуе вътрешният глас.

✔️Смисълът на жертвата: Денят провокира размисъл за саможертвата, болката и страданието като част от човешкото съществуване. Той показва, че жертвата може да бъде път към по-висша цел и вътрешна сила.

✔️Скръб и катарзис: Чрез традициите и службите, вярващите преминават през процес на съпреживяване на страданието (емпатия), което води до емоционално пречистване или катарзис.

✔️Надежда сред безнадеждността: Въпреки че е ден на скръб, Разпети петък носи и скрито послание за надежда, тъй като той е необходима стъпка към Възкресението.

✔️Традиции и сигурност: Ритуали като минаването под масата (плащаницата) в църквата имат за цел да дадат усещане за защитеност, смирение и споделена вяра.

🙏🏻Разпети петък е момент, в който психологическото и духовното се срещат, за да напомнят за силата на духа пред лицето на изпитанията.

08/04/2026

Не умея да се "взимам в ръце" по команда.
Нито "да се стягам", когато ми е разпиляно.
А това, че "Всичко ще се оправи" и "Няма да е все така " винаги ме усмихва пресилено...
Но онази малка искра за живот, скрита дълбоко в сърцето ми,
пали пожари в гърдите ми и ми дава посока, скорост и тласък, дори в тотална безнадеждност.
Осъзнавам силата на вътрешния си двигател, всеки ден. Как цяла армия от положителна енергия, около мен, не може да ме накара да се вдигна за живот...но тихото гласче на душата ми може да ме събере и възкръсне, за миг. Да вдигне остатъците ми във въздуха и да ги завихри магично... .. Защото най умея, да се "взимам в сърце".
Побира ме, цялата, когато забием в едно.
Когато не се делим, не воюваме.
Когато го оставя да се влива пълноводно в морето на живота ми.
Когато скоча от високо, без да съм убедена в безопасното си приземяване.
Когато му вярвам толкова сляпо, че сякаш за първи път проглеждам истински.
Понякога не умея да съм силна.
Поне не, колкото ми се иска.
Но всеки ден се уча да съм смела.
Поне, колкото да живея така...
както ме тласка сърцето ми.

07/04/2026

“Достоевски завършва книгата си, в която описва душевното състояние на един луд, със следните думи на лудия:
“Аз”, казва лудият, казах думите, които ти искаше да кажеш, но не можа.
Направих нещата, които ти искаше да направиш, но се въздържа.
Докато ти бавно се убиваше, защото беше умен, аз живях пълноценно.
Мислиш ме за луд..!
Аз пък си мисля, че ти си мъртвец.”

08/03/2026

“На майките създаващи живот,
съпругите създаващи огнище,
любимите даряващи криле - благодарим, че сте с нас!
Бъдете винаги красиви и нежни, защото ВИЕ сте това, което ни кара всяка сутрин да ставаме с мисълта, че има за какво да се живее!
Честит празник, на по-добрата половина от човечеството!”
Алекс Вангелов

Всичко "Имаш младост и хубост. Цялата си една усмивка. Даже дърветата те харесват и те прегръщат със сенките си. Рамото ти изгрява като новолуние. После – като пълно....

05/03/2026

Ти можеш!!!💪🏻

03/03/2026

Последното три отпред! Късмет?!
Ооо, Да! Със сигурност!
Това съм аз… едно почти пораснало момиченце на 39 ! 🥳🥂🎂

Честит Рожден Ден на мен! 🙏🏻❤️🌞

Днес усещам тази моя възраст някак като златната среда, прагът между достатъчното и крайно недостатъчно.
Достатъчно, за да се науча поне малко на търпение. Да се отпускам и да се доверявам на посоката, в която ме води животът. Да приемам хората, ситуациите, промените. Достатъчно, за да осъзная, че трудните уроци не бива да те карат да се чувстваш потиснат, разочарован, отчаян, а да изграждат увереността ти, способността ти да възобновяваш сам себе си, да се обичаш и заявяваш, винаги…. Или както често цитирам любимият Дамян Дамянов “Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени от всички свои пътища премазани нов път си направи и пак тръгни…”
Достатъчни години за мен, които изпълних с пъстротата на уникални емоции, ценности, пътешествия, срещи, предизвикателства и постижения, но недостатъчни, за да преживея всичко, за което все още мечтая... И определено крайно недостатъчни, за да се спра и да заживея скучен живот, „подходящ за годините ми“! 🙂
Който ме харесва - Благодаря!
Който не ме харесва - отново Благодаря!
Обичам!
Не мразя! Съвсем целенасочено отбягвам!
Чета право от сърцето на хората.
Алергична съм към безинтересни личности! Не обичам да премълчавам истината! Добре де, вече не обичам… Карам хората да търсят разликите ми с останалите жени, а не приликите!
Имам едно лице и много настроения! Рядкост са тези, които са успели да докоснат душата ми! Познавам много хора, обичам малко! Срещам непрекъснато нови лица, но помня единици! Обичам отвъд видимото!
“ Истински се вижда само със сърцето”…

Благодаря за доверието и вдъхновението на всеки един от Вас, който се е докоснал до мен! 🙏🏻❤️


P.S. И понеже много обичам поезия, накрая Ви “черпя” виртуално с една любима за мен творба…

СВЕТОСТТА НА БОЛКАТА
Светостта на болката познавам.
И пред нея тихо коленича.
Цял живот – разбрах – ще се раздавам, след илюзиите си ще тичам.
Който може – нека ме разбира!
Думите са толкова безсилни!
А зад мене лъкатуши диря и разказва истината – минало.
Невъзможно е да се повторят нейните завои причудливи.
Ах, измамник светъл е просторът, но измамените са щастливи!
Николай Колев

22/02/2026

Денят, в който сърцето става по-леко, Денят на Голямата прошка. Това не е просто дата, а свещен преход. Време, в което егото затихва, за да даде думата на душата. Сирни Заговезни не е просто традиция – това е висша духовна хигиена.
​
​Прошката е покана да свалиш невидимата броня. Да спреш войната, която водиш вътре в себе си. Често казваме: „Ще простя, но няма да забравя“. Но истината е, че докато помним с гняв, ние всъщност не сме пуснали нищо.
Запомни: Прошката не е подарък за другия. Тя е освобождение за теб. Тя е изборът да не позволяваш на миналото да управлява бъдещето ти.
​
​В сърцето на този празник стои един прост, но мощен диалог. Когато кажем „Прости ми!“, ние признаваме своята човешка несъвършеност. Когато чуем „Простено да ти е! Прости и ти!“, ние затваряме цикъла на болката.
​Огънят на Заговезни изгаря старото и лошото.
​Сладостта на халвата и яйцето предвещава нов живот.

​Преди да седнеш на трапезата, отдели момент за себе си. Затвори очи и изречи своята молитвена формула:
​„Аз, (име), роден на (дата), се обръщам към себе си и към всички, с които животът ме е свързал – тук на Земята и в духовните светове.
​Нека чрез енергията на словото бъде отмито всичко ненужно и старо, което пречи на светлината в душата ми. Прощавам от цялото си сърце. Искам прошка от извора на моето същество.
​Нека помежду ни тече само любов. Нека тя ни дарява с мъдрост, търпение и великодушие. Прощавам на себе си и на всички, с които имам духовни договорки. Избирам мира пред правотата.
​Да бъде светлина и любов за всеки, според избора на душата му!“
​
​Прошката не означава да оправдаеш болката. Тя означава да кажеш: „Моят вътрешен мир е по-ценен от това да бъда прав“.

​Тази вечер направи крачка към светлината:
​Обади се на родител или стар приятел.
​Прегърни детето си и му покажи какво е смирение.
​Погледни партньора си без маската на миналите спорове.

​И най-важното: Прости на себе си. За всички грешки и мигове на слабост.
​Днес е денят, в който веригите падат.
Днес избери свободата. Избери любовта.❤️