25/07/2025
Няколко признака, че жената на плажа до Вас е... ресурсен учител.
1. Разпознава детето със сензорна чувствителност още преди майка му.
Щом забележи, че то не иска да стъпи на пясъка босо или държи шапката си с две ръце, тя нежно предлага мокра кърпичка, постелка и... дъска за рисуване с пръсти. След 10 минути детето рисува в пясъка и я гледа с доверие. Майката я гледа с обожание.
2. Говори с различен тон на всяко дете.
Едно получава ясно структурирана инструкция с 3 думи. Друго – въпрос за избор: „Сега искаш ли да строим или да пръскаме с вода?“ А на третото просто седи до него и мълчи. Тя знае кога детето има нужда от думи и кога – просто от присъствие.
3. Носи странни неща в чантата си.
Не само слънцезащитен крем и кърпи, а и сензорни топчета, гумени ластици, визуални карти със символи, два ксерокопирани плана за работа и стикери за награда. Никой не знае как, но намира начин да използва всичко това на плажа. И даже таткото с биричката участва.
4. Когато някое дете се тръшка, тя не се стресира.
Просто поставя ръка на рамото, кляка на нивото му и казва: „Разбирам, че си ядосан. Искаш ли да ми покажеш с картинката какво те притеснява?“ До края на деня и възрастните започват да си избират емоции от нейния цветен кръг с личица.
5. На третия ден половината родители ѝ искат телефон за консултация.
А децата вече я чакат сутринта с „Къде е госпожата, дето ме разбира?“ И ако случайно не дойде – не е същото. За никого.
6. На плажа няма просто игра.
Има моторика, координация, причинно-следствени връзки, разбиране на инструкции и преодоляване на социални бариери – всичко, замаскирано като весело строене на замъци и търсене на „вълшебни“ мидички.
7. А когато дойде време за тръгване, тя тихо преброява: не децата, а усмивките.
И ако ги има, значи е била на точното място, в точното време.
