Център за психологично консултиране и медиация Емпатия

26/07/2025

16/07/2025

Добри деца или деца симптоми

На децата не трябва просто да се казва „бъди добър!“. Това е куха фраза, празна като погледа на възрастен, който сам не знае що е добро, що е истина, що е живот.

Доброто само се изразява в поведение, а всъщност е състояние на съществуване. Не е изкуствени правила и от ум поставяни граници, а душевно присъствие.

Истинското добро не е маниер, а душевна истина. Не е опозиция на злото, а надхвърлящият го любящ смисъл.

Децата не слушат думите. Децата гледат, чувстват, копират същността на съдържанието зад думите. Правят скритото явно. И не просто гледат, усещат и копират, а усилват, фокусирайки всичко, което родителят е и не е показал, че е, но носи прикрито в себе си. Магнифицират като под лупа. Те са живи отражатели, оголващи и преекспониращи вътрешната истина на възрастния.

Ако в майката живее страхлива зависимост, детето ще я покаже като агресия, ако бащата се свлича в безволие, синът ще го покаже като истеричен контрол или като безполова аморфна сянка, циркулираща между тикток имбецилността и порносайтовете.

Идва едно поколение, което не просто не уважава. То мрази. И това не е тяхната вина. Защото са само симптом. Симптом на бездушното общество, на изчезналия родителски и междучовешки вертикал, обич и комшулук, на сринатото семейство, на психичния геноцид, при който целият социум абдикира от отговорността да предава смисъл.

Възпитанието вече (почти) не съществува. Има или контрол, или подмазване. Учи се детето не на доброта, а на манипулация, не на отговорност, а на претенция, не на съпричастност, а на егоцентризъм.

В общество, в което безлюбната социопатия е въздигана в култ, едва замазван словоблудно, децата копират и изразяват прикритото под повърхността. Показват проблема в системата.

Детето запомня не думите, а енергията. То гледа празния поглед, психопатното "Целта оправдава средствата!", "Всичко е пари - вземай, граби, имай, важна е грубата сила. Бог няма, смисъл няма!", невротичния тон, мълчанието след скандала, потиснатото отчаяние между поредните тик-ток безсмислици и н-тата чаша вино на мама, отхвърлила татко и оттам мъжката доблест, чест, достойнство и смисъл в детето си.

Детето присъства и интернализира властовата мачистка социопатия или деградирала мъжественост на тати, дори и да го няма физически наоколо. И копира. И преувеличава. И така се раждат новите малки локали: агресивни, безсрамно безнравствени, безсъвестни, безбожни, с нацистки импулси за тотален контрол и демонстрация на сила, само маска над болката, празнотата и отчаянието.

Това са децата на безсмислието, на липсващия Бог, на изпарената Човечност. Децата симптом на едно умиращо общество. Първо отвътре, а после и отвън.

Обществото не може да ги коригира, защото нравственият разпад идва от него самото. Социалните институции: училищата, медиите, "културните авторитети" вече не възпитават, а разлагат. Дори когато говорят за морал, го правят от безгръбначната поза на политическата коректност, в която всяка истина е подчинена на страха да не бъдеш обиден и детрониран от нарцистично-властовия си пиедестал, тотално отцепен от любовта.

И в този мрак, където доброто е обявено за слабост, истината за мнение, а свободата за опасно бреме в култа към его свободията, децата не стават хора. Стават биологични единици, лишени от душа, от връзка с рода, с Бога, с Небето.

Има прекрасни деца, чудесни родители, здрави семейства и общности. Просто говоря за масовите тенденции.

Но доброто, истинското добро, не е просто поведение, а любов. Юнг го нарича индивидуация. Онзи път към интегриране на сянката, към диалектичното съвместяване на противоположностите, към раждането на цялостната личност. В Естествената психотерапия го наричаме оцялостена интегрираност около любовта. Преживяване на вътрешната истина, в която любовта не е сантимент, а път, мъдростта не е знание, а жива етика и вътрешен компас, свободата не е своеволие, а здраво жертвено съзнание, поставящо илюзията на олтара на истината.

Когато детето вижда, че възрастните живеят в това състояние, в тази цялост, в тази истина, се пречиства от заразата на болното общество и следва живия пример. Ако не, търси фалшификати. И когато всички се лъжат един друг, защото лъжат себе си, че живеят, детето започва да мрази. И в омразата губи и себе си, и бъдещето си, освен в насилието на тъмния нет...

Насилието в децата не е просто грешка. То е обществена диагноза. То е вик. То крещи: "Защо никой не ме научи какво е да си Човек? Защо вие, възрастните, не бяхте Човеци?"

То е протестът на несрещнатия пример. На липсата на доброта, която не е виждала Бог. И няма по-страшна присъда от детската омраза. Защото тя е огледало на колективното ни бездушие.

Спасението? Да възпитаваш без думи. Да светиш с примера си. Да гориш в доброто, в истината, в любовта. Да бъдеш Човек не защото някой те гледа, а защото Бог те гледа. Да се оцялостиш. Да върнеш душата си и да живееш като истински Човек. Да върнеш посоката на смисъла и я следваш. Само така ще има Човеци. И само тогава ще има общество. И изобилие от деца. Добри деца.

Орлин Баев

18/06/2025

Вижте повече във видеото

03/06/2025

🩷Един сигурен знак за истинска, дълбока и чиста любов между партньорите е това, че независимо дали спорят, дразнят си се (на всички ни се случва поради различни причини), дори когато се карат за нещо - те продължават да помнят, че пред тях стои любимият, избран от тях самите съвсем съзнателно, човек.
Докато нищят конфликта, пречката или дразнението, докато алхимират индивидуалните различия, те продължават да обичат тези очи и тази душа срещу себе си.
Има осъзнаване, че травмите идват от далеч, а този човек не е враг. Има вътрешна стабилност, която различава родителските образи от партньорските. Има вътрешен център, който прегръща на първо място себе си с всичкото, което носи вътре, и съответно не прехвърля обвинения към другия за собствените неудовлетворени нужди.

В такава истинска любов, която е дълбоко вкоренен принцип, а не една мимолетна емоцийка, плътно се установява дълбоко уважение към различията на другия.
Дори автоматичните защитни механизми да се опитват да се активират, наблюдателят вътре ги улавя и не ги излива на посоки за едно кратко удоволствие, наситено с насилие навътре и навън.
Партньорите, свързани през принцип на любов, идваща от невидимото, божественото, трансперсоналното, не са роби на егото и не си позволяват да обиждат, обезценяват и унищожават личността на другия само защото са се надигнали трудности или конфликти.

Гледаш тези очи отсреща, дразниш се по човешки съвсем естествено на необработените скъпоценни дарове помежду ви и се гмуркаш в това именно защото се обичате, а не защото се отдалечавате.
Понякога в трудността си тряскаме врати, излизаме от стаята, повишаваме леко тон, но не допускаме партньорът ни в тази отборна игра да се почувства унижен, смачкан и дълбоко разрушен.

Когато я има любовта, разбира се. Особено към нашия собствен вътрешен свят.

(📷pinterest.com)

Discover recipes, home ideas, style inspiration and other ideas to try.

08/03/2025

За жената си струва да се говори всеки ден, но използвам днешния повод, за да пиша за Нея. Жената може да бъде вечната тема, първото вдъхновение, древното начало и неразгадаемата безкрайност. Тя съчетава твърде много взаимно изключващи се неща, така че би било самонадеяно дори да се опитам да Я опиша. Хем е обект на влиянието на лунните фази, обществото и мъжкия поглед, но и със сигурност е по-смела днес, по значима и по-видима от жената преди нея.

Жените винаги са се променяли, както и мъжете, както и светът около нас, както и културата, модата, климатът, политиките. Вярвам, че за нас сега е малко по-лесно от преди; мисля си, че всичко, което беше извършено от и за жените през последните 70 години ни е помогнало. Иска ми се да видя съвсем наяве, че жените вече сме осъзнали, че нещастието не трябва да се търпи дълго време, защото, ако допуснеш това да се случи, то се превръща в състояние на духа. Че женствеността не е изкусното съблазняване, а е титла; не е роля, а е средство за личен израз; не е обреченост, а акцент.

Сега вече имаме привилегията да не сме нещастни заради пола си, стига да поемем отговорност за личните си избори; стига да проумеем, че щастието не ни се забранява или предоставя, а е духовна необходимост спрямо личното ни развитие. Важно е като жени да опитаме да направим всичко възможно да живеем щастливо, смислено и да работим това, което олицетворява природата ни. И колкото и странно да е, че ще го кажа, до голяма степен това е въпрос на организация, критерии, образование, среда и съзнание. Вече.

Моята учителка в театъра през юношеските ми години ни повтаряше, че ако една жена е умна, силна, интелигентна и независима, е добре да не показва всичко това едновременно. Предаваше ни образите от сцената на великолепните жени: те бяха жените, които винаги будеха въпроси и интерес, но и често се движеха между любовта и самотата, между желанието да бъдат обичани и страха да не загубят себе си. Жените от литературата не бяха просто пасивни обекти на желание, а активни участници в сложна игра на чувства и власт. Загубата бе винаги част от мълчанието им; жестокостта им - следствие на вътрешните им конфликти. Бяха контрастни, низки и възвишени, възхищаваха. Тези жени имаха влияние над абсолютно всичко, над фантазията и мечтите ни, освобождаваха ни от параметрите на реалността и ни пускаха в ягодовите полета на любовта и свободата. Ние, подрастващите момичета, слушахме за тези жени, играехме ги по наш начин, бяхме тях. После се прибирахме при нашите майки, баби и сестри в панелните ни апартаменти, чертаехме кройки за рокли от “Бурда” и сервирахме мусака, поддържайки патриарсите на домовете щастливи.

Нека да си честитим празника и голямото ни придвижване като жени в света. Днес, стига да искаме, можем да бъдем всяка жена. Затова е още по-важно да разберем кои сме и какво избираме. Извоювали сме си правото да бъдем сложни, сега трябва и да живеем добре с това.

Честит празник, мили момичета!

01/03/2025

Когато връзваме мартеница, преплитаме символи със силно послание. Червеното е кръвта, животът и енергията, а бялото - чистотата и радостта. Две нишки, които ни напомнят, че истинската сила е в това да даваме - обич, време, надежда.

Според поверието, когато дойде време да я свалим, ние я завързваме на цъфнало дърво или я пускаме в реката. Защото щастието не се задържа, а се споделя. Както водата тече, както дърветата се разлистват, така и ние продължаваме напред, носейки духа на тази традиция в сърцето си.

Честита Баба Марта! 🤍❤️ Нека пролетта ви донесе здраве, сила и ново вдъхновение!

23/02/2025

Вдишване, издишване, 1977 г.
✨Сръбската актриса Марина Абрамович и нейният любовник и колега в изкуството Улай седят един срещу друг.
✨Устните им са свързани в целувка, така че да вдишват и издишват въздуха на партньора си.
Ноздрите им са запушени с цигарени филтри.
✨След 17 минути загубили съзнание от насищането с въглероден диоксид и липсата на кислород.
✨Целта на това изпълнение е да демонстрира патологията на съвместно зависимите връзки. Когато целият ти свят е фокусиран върху партньора ти, той се превръща в единствения ти източник на живот, което в крайна сметка води до задушаване.