Нина Петкова - Клиничен психолог

25/04/2026

23/04/2026

🧠 Деперсонализация и дереализация: защо се чувстваме „нереални“?

Случвало ли ти се е да имаш усещането, че:

* гледаш себе си „отстрани“
* или че светът около теб изглежда като филм, сън или декор?

Това преживяване може да бъде плашещо, но всъщност е добре познато в психологията и има име.

🔹 Каква е разликата?

Деперсонализация
➡️ усещане за откъсване от себе си
„Сякаш не съм аз“, „като робот“, „наблюдавам се“

Дереализация
➡️ усещане, че светът е нереален
„Всичко е като в сън“, „като филм“, „изкуствено“

📌 Най-важното:
Хората знаят, че това е усещане, а не реалност.

⚠️ Защо се случва това?

Това не е „полудяване“.
Това е защитен механизъм на мозъка.

При силен стрес или тревожност:

* Амигдала (центърът на страха) се активира
* Префронтална кора започва да „заглушава“ емоциите

➡️ резултатът е усещане за отдалеченост и нереалност

👉 С други думи:
мозъкът не се „чупи“ — той се опитва да те предпази от претоварване

😟 Защо е толкова неприятно?

Проблемът не е самото усещане, а мислите около него:

* „Ще полудея“
* „Ще остана така завинаги“
* „Губя контрол“

Тези мисли усилват тревожността…
а тревожността усилва симптома.

🔄 Получава се порочен кръг.

🛠️ Как да се справим?

Подходът в Когнитивно-поведенческа терапия е ясен:

✔️ 1. Разбери какво се случва

Това е обратима реакция на нервната система, не опасност.

✔️ 2. Спри катастрофичните мисли

Замени:
❌ „Нещо не е наред с мен“
с
✅ „Това е реакция на стрес“

✔️ 3. Върни се в „тук и сега“

Практики за заземяване:

* опиши 5 неща, които виждаш
* усети допир, температура
* фокус върху дишането и тялото

✔️ 4. Не се самонаблюдавай постоянно

Колкото повече се проверяваш
➡️ „Дали още го има?“
толкова повече се засилва.

✔️ 5. Насочи вниманието навън

Движение, разговор, дейности
➡️ помагат на мозъка да се „свърже“ отново

⚖️ Най-важното правило

👉 Колкото повече се бориш със симптома
👉 толкова повече той остава

👉 Колкото повече го приемеш като временно състояние
👉 толкова по-бързо отслабва

💬 Кога да потърсиш помощ?

Ако това състояние:

* се повтаря често
* ти пречи да функционираш
* е свързано с тревожност или паник атаки

е добре да се консултираш със специалист.

🌱 Финално послание

Това усещане може да е силно и объркващо…
но не е опасно.

То е начинът на психиката да каже:
„Имам нужда от пауза и грижа.“

09/04/2026

Ако често си мислиш:
👉 „По-лесно ми е да се справя сама, отколкото да разчитам на някого“
👉 „Не обичам да моля за помощ“
👉 „Не искам да съм бреме“

… това не е просто характер. Това е история.

В психологията (вкл. Теория на привързаността) се смята, че когато човек рано е научил, че нуждите му няма да бъдат посрещнати по сигурен начин, той развива едно много логично убеждение:
👉 „По-безопасно е да разчитам само на себе си.“
💔 Как се проявява това във връзките?
• трудно ти е да показваш слабост
• даваш много, но ти е трудно да получаваш
• изглеждаш независима, но вътрешно ти липсва близост
• отдръпваш се, когато някой стане прекалено близък
• или… се оказваш винаги „по-силната“ в двойката

И най-често:
👉 партньорът ти не е човек, на когото реално можеш да се опреш

🔍 Какви мъже се избират (несъзнателно)?

Тук идва неудобната част.

Често се привличат партньори, които:
• са емоционално недостъпни
• имат нужда да бъдат „спасявани“
• са по-пасивни или незрели
• избягват ангажираност

Защо?
Защото те поддържат познатия модел:
👉 ти да си тази, която носи, държи и контролира

И така се избягва най-страшното:
👉 да зависиш от някого и да бъдеш разочарована
Така се ражда „силната жена“ — но често не от избор, а от необходимост.
💡 Истинският въпрос не е:

„Защо не мога да намеря правилния човек?“

А:
👉 „Позволявам ли си изобщо да имам нужда от някого?“

27/02/2026

Днес официално придобих образователна и квалификационна степен „Доктор“ по Клинична психология. 🧠🎓
Не лекувам настинки, но задавам добри въпроси, разпознавам когнитивни изкривявания и вече имам научно доказателство, че упоритостта е по-силна от кофеина.

Голяма благодарност към семейството и приятелите ми – за търпението, подкрепата и за това, че приемаха с разбиране дългите периоди „пиша“, „мисля“ и „още малко“. Без вас този процес щеше да е значително по-труден и доста по-тих.

От днес нататък „д-р Петкова“ не е просто формалност, а човек с още повече въпроси, малко повече отговори и същото чувство за хумор. Спокойно – няма да настоявам да ми казвате „докторе“… освен ако не е с усмивка. 😉

27/11/2025

💔 Защо връзките между любовници често се разпадат, когато станат официални?

Почти всеки е чувал истории за страстни любовници, които след време решават да бъдат заедно – и изненадващо скоро връзката им се разпада. Как е възможно нещо толкова силно и вълнуващо да изгуби своята магия, щом стане „официално“? Науката има няколко убедителни обяснения.

🧠 1. Химията на страстта не е вечна

В началото на всяка любовна афера мозъкът ни се намира под влиянието на истински „коктейл“ от биохимични вещества – допамин, норадреналин и фенилетиламин. Те създават усещането за еуфория, прилив на енергия и обсебваща мисъл за другия човек.
Професор Хелън Фишър от Rutgers University доказва, че влюбването активира същите мозъчни центрове, които се включват при употребата на наркотици.

Когато връзката стане стабилна и предсказуема, мозъкът постепенно „свиква“ и нивото на допаминовата стимулация спада. Без постоянния елемент на новост и риск, страстта естествено отстъпва място на по-спокойни, но и по-малко вълнуващи чувства.

❤️ 2. От страст към привързаност – трудният преход

Психологът Робърт Стърнбърг различава три съставки на любовта: страст, интимност и ангажимент.
Аферите обикновено се основават почти изцяло на страстта – на силното физическо и емоционално привличане. Но стабилната връзка изисква и доверие, и грижа, и общо ежедневие. Когато двама любовници станат двойка, те трябва да направят преход от бурно чувство към споделена реалност – и това невинаги е лесно.

💬 3. Когато тайната изчезне

Тайните връзки носят усещане за риск, забраненост и изключителност. Именно този контекст поддържа емоционалната интензивност.
След като аферата стане публична, „забраненият плод“ вече не е забранен. Връзката навлиза в обикновеното ежедневие – с битови теми, очаквания и разочарования. Това често води до усещане, че „вълшебството е изчезнало“.

🧩 4. Несъвместими стилове на привързаност

Според теорията на привързаността (Болби, Ейнсуърт), всеки човек развива характерен стил на свързване – сигурен, тревожен или избягващ.
Някои хора с тревожен стил търсят силна емоционална близост, докато други с избягващ стил се страхуват от нея. Аферите често привличат партньори с контрастни модели – което прави отношенията страстни, но и нестабилни. Когато връзката стане официална, тези различия се изострят.

🌫️ 5. Идеализацията среща реалността

По време на афера партньорите често виждат само най-доброто един в друг – споделят моменти на внимание, романтика и тайна. Това създава идеализиран образ, който трудно устоява на сблъсъка с реалността.
Когато дойде ред на съвместното ежедневие, слабостите и навиците на партньора вече не могат да се скрият. Колкото по-силно сме идеализирали другия, толкова по-дълбоко е разочарованието.

⚖️ Заключение

Любовните афери често се разпадат не защото чувствата са били неистински, а защото химията, контекстът и очакванията се променят.
Страстта може да бъде изключително силна, но за да се превърне в трайна връзка, е нужно време, доверие и готовност за адаптация.
Любовта, която оцелява след края на тайната, изисква нова основа – не върху забраната и еуфорията, а върху близостта и реалността.

⸻

📚 Източници
1. Fisher, H. (2004). Why We Love: The Nature and Chemistry of Romantic Love. Henry Holt and Company.
2. Sternberg, R. J. (1986). A Triangular Theory of Love. Psychological Review, 93(2), 119–135.
3. Glass, S. P., & Wright, T. L. (1997). Reconstructing marriages after the trauma of infidelity. Journal of Marital and Family Therapy, 23(4), 343–358.
4. Mikulincer, M., & Shaver, P. R. (2007). Attachment in Adulthood: Structure, Dynamics, and Change. Guilford Press.
5. Murray, S. L., Holmes, J. G., & Griffin, D. W. (1996). The benefits of positive illusions: Idealization and the construction of satisfaction in close relationships. Journal of Personality and Social Psychology, 70(1), 79–

11/10/2025

🌿 Споделям с радост интервюто ми за „24 часа“, в което говорим за важна и актуална тема – агресията сред младежите и нуждата от превенция и подкрепа и професионална помощ.
Освен това поставям акцент върху неотменната роля на клиничния психолог в болнична среда и сътрудничеството му с други медицински специалисти за осигуряване на висококвалифицирана помощ за пациента.

Вярвам, че грижата за психичното здраве започва с разбиране, емпатия и общи усилия между семейството, училището и специалистите.

Благодаря на екипа на „24 часа“ за възможността да поставим фокуса върху една тема, която засяга всички нас.

Пациентът има нужда и от човешки поглед към своето страдание Нина Петкова, д.пс., е клиничен психолог в УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“ в Пловдив. Тя е психотерапевт и консулта...

02/10/2025

Манифестирането под лупа: защо мечтите сами по себе си не работят?

Критичен поглед от психологията

В социалните мрежи и популярната литература често срещаме идеята за „манифестиране“ – убеждението, че ако мислим достатъчно позитивно и „визуализираме“ желанията си, вселената ще ни ги предостави. Но какво казва науката?

Има ли истина в манифестирането?

Научните изследвания показват, че мислите и очакванията ни действително могат да повлияят на поведението и преживяванията ни – но не чрез магия или „квантови вибрации“, а чрез психологически механизми:

* Плацебо ефект – очакванията ни могат да намалят болката или да подобрят симптоми, благодарение на реални биологични процеси (ендорфини, невронни мрежи). (Colloca, 2019; Benedetti, 2013)
• Пигмалион ефект – когато другите вярват в нашите способности, това често ни мотивира да се справяме по-добре. (Szumski et al., 2019)
• Оптимизъм – позитивната нагласа е свързана с по-здравословни навици и по-добро справяне със стреса. (Rasmussen et al., 2009)

Тези ефекти обаче обясняват влиянието на мисленето върху нашето поведение и избори, а не върху „съдбата“.

Къде е проблемът?

Манифестирането подвежда с няколко ключови риска:
1. Илюзия за контрол – вярваме, че мислите ни управляват случайни събития (Langer, 1975).
2. Селективно внимание– забелязваме и помним сбъднатите желания, а игнорираме провалите (Nickerson, 1998).
3. Персонализация– ако нещо лошо се случи, философията на манифестирането твърди, че „си го привлякъл“, което е психологически вредно,защото е когнитивно изкривяване

Науката за „позитивното мислене“

Противно на очакванията, изследвания показват, че прекомерните фантазии за успех могат да намалят мотивацията и усилията.
• В експерименти на Габриеле Отинген и колеги студентите, които прекарвали време в розови мечти за бъдещето, постигали по-слаби резултати, защото губели енергия. (Oettingen, 2002; Kappes & Oettingen, 2011)

Какво работи вместо това?

Психологията предлага доказани стратегии за постигане на цели:
• Фантазия (за да се визуализира поставената цел) + планове - комбинация от мечтаене и реалистично идентифициране на пречки с конкретни планове. (Oettingen, 2002; Gollwitzer, 2006)
• Ясни поведенчески цели – вместо „искам успех“, формулировката е „ще уча по 1 час всяка вечер“.
• Подсилване на самоефикасността – изграждане на увереност, че можем да се справим със стъпките, а не с крайния резултат.

Заключение

Манифестирането може да ни вдъхнови, но без действие остава илюзия. Истинската сила не е във „Вселената“, а в психологията на мотивацията и целеполагането. Ако заменим мистичните практики с научно доказани стратегии , ще увеличим реално шансовете си за успех – без да се самозаблуждаваме и без да се обвиняваме за всичко, което не зависи от нас.

Източници
• Oettingen, G. (2002). The motivating function of thinking about the future. Journal of Personality and Social Psychology.
• Kappes, H. B., & Oettingen, G. (2011). Positive fantasies about idealized futures sap energy. JESP.
• Gollwitzer, P. M. (2006). Implementation intentions and goal achievement: A meta-analysis.
• Rasmussen, H. N., et al. (2009). Optimism and Physical Health: A Meta-analytic Review.
• Szumski, G., et al. (2019). Teacher expectations and student achievement.
• Langer, E. (1975). The illusion of control.
• Nickerson, R. S. (1998). Confirmation bias: A ubiquitous phenomenon in reasoning.
• Colloca, L. (2019). The placebo effect in pain therapies. Nature Reviews Neurology.
• Benedetti, F. (2013). Placebo and the new physiology of the doctor–patient relationship.

29/09/2025

🎭 “Когато Пепеляшка има нужда от терапевт: Психопатология в света на Дисни” 🎭

Докато едни гледат Дисни, за да избягат от реалността, други виждат в анимационните класики отражения на дълбоки психични динамики. Ако Фройд и Бек се бяха срещнали в киносалон, най-вероятно щяха да напуснат прожекцията с бележници, пълни с диагнози.

👸 Пепеляшка – Дисоциация и зависима личностова структура

Затворена в дом на пренебрежение и емоционално насилие, Пепеляшка демонстрира дисоциативен стил на справяне. Не изразява гняв, не търси помощ – тя мечтае. Търпи злоупотреби с почти свещено смирение – индикатор за зависима личностова организация, в комбинация с травматична привързаност. Приказката с щастливия край? Класическа фантазия за спасение чрез външен авторитет (в случая – Принцът).

🧜‍♀️ Ариел – Телесна дисморфия и криза на идентичността

„Искам да бъда част от твоя свят“ не е просто реплика – тя е диагностичен ключ. Ариел преживява криза на идентичността, примесена с телесна неудовлетвореност – до степен на ампутационна фантазия (буквално заменя опашката си). Гласът ѝ – метафора за автентичното себе – бива жертван, за да бъде „друга“. Коморбидност със зависимо поведение и ниска самооценка? Вероятна.

❄️ Елза – Тревожно избягващо разстройство и потисната емоционалност

„Conceal, don’t feel“ – мантрата на всяко избягващо дете, научено, че емоциите са опасни. Елза демонстрира поведенческа инхибиция, характерна за тревожните разстройства. Нейният контрол върху „силата“ е алегория за потиснат афект, който избухва неконтролируемо при натрупване. Изолацията в леден замък е класическо избягващо поведение. Възможна е и подлежаща социална тревожност.

🧚 Питър Пан – Фиксирана психосоциална регресия

Синдромът на Питър Пан е не просто метафора – той отразява арестирано психосоциално развитие, фиксирано във фазата на автономия и игра. Питър избягва отговорност, обвързване и зряла интимност. Може да се мисли и през нарцистичен механизъм, където бягството в Невърленд служи като защита срещу реалност, в която той не е всемогъщ.

🐻 Мечо Пух – ADHD и генерализирана тревожност (при приятелите му)

Докато Пух яде мед без мярка и забравя всичко (включително защо тръгна нанякъде), магарето Йори преживява класически симптоми на персистиращо депресивно разстройство (дистимия). Тигър? Типичен представител на хиперактивно-импулсивен подтип на ADHD. Прасчо е walking DSM-5 случай на генерализирана тревожност. Ако Сто акра гора беше терапевтична група, Пух щеше да закъснява, Йори да мълчи, а Тигър да скача по дивана.

🌹 Бел – Идеализация и Стокхолмски синдром

Интелигентна, независима, но влюбена в похитителя си. В психодинамични термини, това може да бъде обяснено като форми на идеализация, свързани с ранна травма. Класическият „Стокхолмски синдром“ описва точно тази динамика – сливане на агресор и жертва в единна психична защита. Бел не просто прощава – тя романтизира насилието.

🧞 Аладин – Импостер синдром и компенсаторен нарцисизъм

Аладин изгражда фалшив Аз, за да бъде приет – той буквално симулира идентичност. Това прикрива дълбоко вкоренено чувство за малоценност, често свързано с импостер синдром и компенсаторна нарцистична динамика. Джинът? Вътрешен критик, но с хумор.

🧠 Извод:

Дисни не е психиатрична болница – но ако беше, нямаше да скучаем. Приказките ни предлагат архетипи, в които психичните конфликти се маскират като магия. И ако терапията е пътят към автентичност, то може би най-доброто, което можем да направим за тези герои, е да им предложим… не нова рокля, не принц, а добра психоанализа.

*Постът е с хумористична цел. Смехът е здраве!

29/09/2025

Напомням,че вече може да запазите час и през платформата SuperDoc на следния линк:
https://superdoc.bg/lekar/nina-petkova-8290

*Важи само за ДКЦ “Пълмед”,гр. Пловдив

12/08/2025

Днес ви срещаме с клиничният психолог д-р Нина Петкова, д.пс.– специалист с опит, който се грижи за менталното здраве на нашите пациенти. Ще разберем за ролята на психологичната подкрепа в болнична среда. Защо е важна и как тя помага на хората да преминат през трудни моменти? Кои са начините, по които можем да се грижим по- добре за нашето психично благополучие? Разберете повече от д-р Нина Петкова, д.пс.

1. Каква е ролята на психолога в болнична среда?
- В болнична среда клиничният психолог подпомага пациентите при справяне с емоционалния стрес от заболяването и лечението, извършва психологична оценка, предлага психотерапевтична помощ, участва в кризисни ситуации и работи в екип с лекари и други специалисти, за да осигури цялостен подход към здравето и възстановяването. Често психолозите са тези, които оказват подкрепа и на близките на болния, тъй като в определени случаи са често срещани психологични реакции или личностни промени, които пряко касаят отношенията в семейната среда.

2. Каква помощ може да очаква пациентът от клиничния психолог/психотерапевт?
- Пациентът може да очаква подкрепа в различните фази на боледуване чрез прилагане на богат терапевтичен инструментариум – от техники за емоционално овладяване до когнитивно реструктуриране за промяна на негативни мисловни модели. Целта е да се намали психологическият стрес, да се подпомогне адаптацията към заболяването и да се укрепи мотивацията за лечение и възстановяване, или както често казвам - в терапия изследваме човешката страна на болестта.

3. В какви случаи се препоръчва психотерапия?
- Психотерапия се препоръчва, когато пациентът проявява емоционални, поведенчески или когнитивни затруднения, които възпрепятстват ежедневното функциониране или адаптацията към конкретна житейска ситуация. Това включва състояния като депресия, тревожни разстройства, реакции на стрес и травма, нарушения в адаптацията по време на различни фази на боледуване, зависимости, хранителни разстройства и хронични психосоматични заболявания. Тя се прилага и профилактично при повишен риск от психично изчерпване, с цел укрепване на ресурсите за справяне и подобряване на качеството на живот.

4. Каква е личната Ви мотивация за да практикувате тази професия?
- Личната ми мотивация идва от убеждението, че психотерапията е едно от малкото пространства, в които човек може да бъде видян и разбран в дълбочина, без оценка или натиск. За мен е професионално предизвикателство и отговорност да навигирам процес, в който пациентът постепенно възвръща собствените си ресурси и увереност. Работата ми дава възможност да съчетавам научно обосновани методи с индивидуален подход, така че всяка среща да бъде реален шанс за промяна, а не просто разговор.

В УМБАЛ "ПЪЛМЕД" вярваме, че истинското лечение започва там, където медицината среща човешкото разбиране.

12/08/2025

“Дистанцията е най-мощният отговор на неуважението.
Без Спорове.
Без Обяснения.
Без Драма.
Просто тихо се отдръпнете.
Защото не всичко заслужава вашата енергия.
Не всяко действие изисква реакция.
И не всеки човек заслужава място на първия ред в живота ви.
Понякога тишината и пространството говорят по-силно от всякакви думи —
Не от гордост, ........ А от Самоуважение!”

- Роуън Аткинсън

Известен е с ролята си на Мистър Бийн в едноименния сериал,но той е и Командор на Британската империя(Рицарски орден на британската империя , учреден от крал Джордж V на 4 юни 1917 г. ) от 2013 г. за принос към драматургията и благотворителността.

02/07/2025

🧠 Какво е traumatic attachment?

Traumatic attachment описва силна емоционална връзка, която се развива между човек и фигура, която едновременно е източник на грижа и на травма (болка, насилие, страх).

При този модел човек остава свързан с насилника или с човек, който му причинява сериозен стрес, дори когато има обективна опасност — именно защото се активират дълбоки механизми на привързаност, които обичайно са заложени за оцеляване.

⚡ Защо възниква?

1️⃣ Биологична основа
• Човешкият мозък е устроен така, че да се свързва със значими фигури, дори ако тези фигури се държат жестоко.
• При опасност се активират страхови системи (амигдала, HPA оста), но паралелно се задейства и системата за привързаност (предимно чрез окситоцин), за да се поддържа близост с този, който би могъл да ни „спаси“.
• Така се получава биологичен конфликт: едновременно се страхуваш от човека и търсиш от него успокоение.

2️⃣ Детски модел на привързаност
• Ако в детството основният родител е бил непредсказуем (понякога грижовен, понякога заплашителен или неглижиращ), детето развива дезорганизиран стил на привързаност — не знае кога ще бъде обичано и кога ще бъде отхвърлено.
• Такива хора в зряла възраст често попадат в traumatic attachment:
👉 свързват любовта с болката
👉 смятат, че „така изглежда“ интимността

🎭 Какво е характерно за traumatic attachment?

✅ силна емоционална зависимост
✅ неспособност за дистанция, въпреки заплахата
✅ цикли на страх → прошка → повторно нараняване
✅ оправдаване на насилника
✅ усещане, че няма друг човек, който може да даде сигурност
✅ сливане на любов, вина и срам

🩸 Примери
• Дете, което се привързва към родител-насилник и търси утеха у същия човек, който го бие.
• Възрастна жена, която остава с партньор, който я тормози, защото „той все пак я обича“.
• Жертви на трафик на хора, които развиват силна емоционална връзка със своя похитител (синдром на Стокхолм е частен случай на traumatic attachment).

🔬 Клиничен поглед

В психотерапията traumatic attachment се третира като недоразвит или дезорганизиран стил на привързаност, който води до:
• трудност да се изберат здравословни партньори
• висока толерантност към злоупотреба
• страх от изоставяне, дори когато човек реално е в опасност

Терапевтичните подходи често включват:
✅ разпознаване на моделите
✅ работа върху самоуважението
✅ учене на граници
✅ развитие на по-сигурен стил на привързаност (secure attachment)

🧠 Traumatic attachment и личностна организация

В психоаналитичните и психодинамичните модели личностната организация описва колко стабилна и интегрирана е личността — обикновено се говори за:
• Невротично ниво (зряла, стабилна личност)
• Гранично ниво (нестабилни граници, хаотична идентичност)
• Психотично ниво (тежка дезорганизация, загуба на реалност)

📌 Traumatic attachment най-често се среща при:

✅ Гранична личностна организация (borderline organization)
• Тези хора са склонни да се вкопчват в „лоши“ или амбивалентни обекти, защото не могат да интегрират представата за „добър“ и „лош“ партньор в едно цяло.
• Те търпят насилие, но остават емоционално привързани — точно както се случва при traumatic attachment.
• Освен това изпитват силен страх от изоставяне, което поддържа зависимостта.

✅ Нарцистична организация
• Нарцистичните структури също могат да изпаднат в traumatic attachment, ако насилникът играе роля, която задоволява грандиозните им нужди (напр. възхищение, валидиране), въпреки че причинява болка.
• Тук се вижда динамика на idealization → devaluation → reunion, сходна на травматичното обвързване.

✅ Дезорганизирана привързаност от детството
• Не е диагноза сама по себе си, но често се наблюдава при хора с личностни разстройства от клъстер B (borderline, histrionic)
• Ако основната фигура на привързаност е била и източник на страх, човек израства със склонност да се свързва по този травматичен начин.

🧩 Ключови механизми
• Splitting (разцепване): виждаш партньора или като изцяло добър, или като изцяло лош, без стабилна интегрирана представа
• Проективна идентификация: приписваш на другия собствените си травми и после реагираш на тях
• Обезценяване и идеализация: цикли на обожание → омраза → връщане

Тези механизми са характерни именно за по-незрелите или гранични личностни организации и улесняват развитието на traumatic attachment.

🩸 Обобщено

✅ traumatic attachment се среща най-често при хора с гранична или нарцистична организация
✅ би могло да се види и при по-невротична структура, но обикновено в по-лека форма
✅ връзката с личностната организация се основава на начините, по които човек регулира близост, страх и зависимост.

Нина 🫶🏽