Нина Петкова - Клиничен психолог

29/09/2025

🎭 “Когато Пепеляшка има нужда от терапевт: Психопатология в света на Дисни” 🎭

Докато едни гледат Дисни, за да избягат от реалността, други виждат в анимационните класики отражения на дълбоки психични динамики. Ако Фройд и Бек се бяха срещнали в киносалон, най-вероятно щяха да напуснат прожекцията с бележници, пълни с диагнози.

👸 Пепеляшка – Дисоциация и зависима личностова структура

Затворена в дом на пренебрежение и емоционално насилие, Пепеляшка демонстрира дисоциативен стил на справяне. Не изразява гняв, не търси помощ – тя мечтае. Търпи злоупотреби с почти свещено смирение – индикатор за зависима личностова организация, в комбинация с травматична привързаност. Приказката с щастливия край? Класическа фантазия за спасение чрез външен авторитет (в случая – Принцът).

🧜‍♀️ Ариел – Телесна дисморфия и криза на идентичността

„Искам да бъда част от твоя свят“ не е просто реплика – тя е диагностичен ключ. Ариел преживява криза на идентичността, примесена с телесна неудовлетвореност – до степен на ампутационна фантазия (буквално заменя опашката си). Гласът ѝ – метафора за автентичното себе – бива жертван, за да бъде „друга“. Коморбидност със зависимо поведение и ниска самооценка? Вероятна.

❄️ Елза – Тревожно избягващо разстройство и потисната емоционалност

„Conceal, don’t feel“ – мантрата на всяко избягващо дете, научено, че емоциите са опасни. Елза демонстрира поведенческа инхибиция, характерна за тревожните разстройства. Нейният контрол върху „силата“ е алегория за потиснат афект, който избухва неконтролируемо при натрупване. Изолацията в леден замък е класическо избягващо поведение. Възможна е и подлежаща социална тревожност.

🧚 Питър Пан – Фиксирана психосоциална регресия

Синдромът на Питър Пан е не просто метафора – той отразява арестирано психосоциално развитие, фиксирано във фазата на автономия и игра. Питър избягва отговорност, обвързване и зряла интимност. Може да се мисли и през нарцистичен механизъм, където бягството в Невърленд служи като защита срещу реалност, в която той не е всемогъщ.

🐻 Мечо Пух – ADHD и генерализирана тревожност (при приятелите му)

Докато Пух яде мед без мярка и забравя всичко (включително защо тръгна нанякъде), магарето Йори преживява класически симптоми на персистиращо депресивно разстройство (дистимия). Тигър? Типичен представител на хиперактивно-импулсивен подтип на ADHD. Прасчо е walking DSM-5 случай на генерализирана тревожност. Ако Сто акра гора беше терапевтична група, Пух щеше да закъснява, Йори да мълчи, а Тигър да скача по дивана.

🌹 Бел – Идеализация и Стокхолмски синдром

Интелигентна, независима, но влюбена в похитителя си. В психодинамични термини, това може да бъде обяснено като форми на идеализация, свързани с ранна травма. Класическият „Стокхолмски синдром“ описва точно тази динамика – сливане на агресор и жертва в единна психична защита. Бел не просто прощава – тя романтизира насилието.

🧞 Аладин – Импостер синдром и компенсаторен нарцисизъм

Аладин изгражда фалшив Аз, за да бъде приет – той буквално симулира идентичност. Това прикрива дълбоко вкоренено чувство за малоценност, често свързано с импостер синдром и компенсаторна нарцистична динамика. Джинът? Вътрешен критик, но с хумор.

🧠 Извод:

Дисни не е психиатрична болница – но ако беше, нямаше да скучаем. Приказките ни предлагат архетипи, в които психичните конфликти се маскират като магия. И ако терапията е пътят към автентичност, то може би най-доброто, което можем да направим за тези герои, е да им предложим… не нова рокля, не принц, а добра психоанализа.

*Постът е с хумористична цел. Смехът е здраве!

29/09/2025

Напомням,че вече може да запазите час и през платформата SuperDoc на следния линк:
https://superdoc.bg/lekar/nina-petkova-8290

*Важи само за ДКЦ “Пълмед”,гр. Пловдив

12/08/2025

Днес ви срещаме с клиничният психолог д-р Нина Петкова, д.пс.– специалист с опит, който се грижи за менталното здраве на нашите пациенти. Ще разберем за ролята на психологичната подкрепа в болнична среда. Защо е важна и как тя помага на хората да преминат през трудни моменти? Кои са начините, по които можем да се грижим по- добре за нашето психично благополучие? Разберете повече от д-р Нина Петкова, д.пс.

1. Каква е ролята на психолога в болнична среда?
- В болнична среда клиничният психолог подпомага пациентите при справяне с емоционалния стрес от заболяването и лечението, извършва психологична оценка, предлага психотерапевтична помощ, участва в кризисни ситуации и работи в екип с лекари и други специалисти, за да осигури цялостен подход към здравето и възстановяването. Често психолозите са тези, които оказват подкрепа и на близките на болния, тъй като в определени случаи са често срещани психологични реакции или личностни промени, които пряко касаят отношенията в семейната среда.

2. Каква помощ може да очаква пациентът от клиничния психолог/психотерапевт?
- Пациентът може да очаква подкрепа в различните фази на боледуване чрез прилагане на богат терапевтичен инструментариум – от техники за емоционално овладяване до когнитивно реструктуриране за промяна на негативни мисловни модели. Целта е да се намали психологическият стрес, да се подпомогне адаптацията към заболяването и да се укрепи мотивацията за лечение и възстановяване, или както често казвам - в терапия изследваме човешката страна на болестта.

3. В какви случаи се препоръчва психотерапия?
- Психотерапия се препоръчва, когато пациентът проявява емоционални, поведенчески или когнитивни затруднения, които възпрепятстват ежедневното функциониране или адаптацията към конкретна житейска ситуация. Това включва състояния като депресия, тревожни разстройства, реакции на стрес и травма, нарушения в адаптацията по време на различни фази на боледуване, зависимости, хранителни разстройства и хронични психосоматични заболявания. Тя се прилага и профилактично при повишен риск от психично изчерпване, с цел укрепване на ресурсите за справяне и подобряване на качеството на живот.

4. Каква е личната Ви мотивация за да практикувате тази професия?
- Личната ми мотивация идва от убеждението, че психотерапията е едно от малкото пространства, в които човек може да бъде видян и разбран в дълбочина, без оценка или натиск. За мен е професионално предизвикателство и отговорност да навигирам процес, в който пациентът постепенно възвръща собствените си ресурси и увереност. Работата ми дава възможност да съчетавам научно обосновани методи с индивидуален подход, така че всяка среща да бъде реален шанс за промяна, а не просто разговор.

В УМБАЛ "ПЪЛМЕД" вярваме, че истинското лечение започва там, където медицината среща човешкото разбиране.

12/08/2025

“Дистанцията е най-мощният отговор на неуважението.
Без Спорове.
Без Обяснения.
Без Драма.
Просто тихо се отдръпнете.
Защото не всичко заслужава вашата енергия.
Не всяко действие изисква реакция.
И не всеки човек заслужава място на първия ред в живота ви.
Понякога тишината и пространството говорят по-силно от всякакви думи —
Не от гордост, ........ А от Самоуважение!”

- Роуън Аткинсън

Известен е с ролята си на Мистър Бийн в едноименния сериал,но той е и Командор на Британската империя(Рицарски орден на британската империя , учреден от крал Джордж V на 4 юни 1917 г. ) от 2013 г. за принос към драматургията и благотворителността.

02/07/2025

🧠 Какво е traumatic attachment?

Traumatic attachment описва силна емоционална връзка, която се развива между човек и фигура, която едновременно е източник на грижа и на травма (болка, насилие, страх).

При този модел човек остава свързан с насилника или с човек, който му причинява сериозен стрес, дори когато има обективна опасност — именно защото се активират дълбоки механизми на привързаност, които обичайно са заложени за оцеляване.

⚡ Защо възниква?

1️⃣ Биологична основа
• Човешкият мозък е устроен така, че да се свързва със значими фигури, дори ако тези фигури се държат жестоко.
• При опасност се активират страхови системи (амигдала, HPA оста), но паралелно се задейства и системата за привързаност (предимно чрез окситоцин), за да се поддържа близост с този, който би могъл да ни „спаси“.
• Така се получава биологичен конфликт: едновременно се страхуваш от човека и търсиш от него успокоение.

2️⃣ Детски модел на привързаност
• Ако в детството основният родител е бил непредсказуем (понякога грижовен, понякога заплашителен или неглижиращ), детето развива дезорганизиран стил на привързаност — не знае кога ще бъде обичано и кога ще бъде отхвърлено.
• Такива хора в зряла възраст често попадат в traumatic attachment:
👉 свързват любовта с болката
👉 смятат, че „така изглежда“ интимността

🎭 Какво е характерно за traumatic attachment?

✅ силна емоционална зависимост
✅ неспособност за дистанция, въпреки заплахата
✅ цикли на страх → прошка → повторно нараняване
✅ оправдаване на насилника
✅ усещане, че няма друг човек, който може да даде сигурност
✅ сливане на любов, вина и срам

🩸 Примери
• Дете, което се привързва към родител-насилник и търси утеха у същия човек, който го бие.
• Възрастна жена, която остава с партньор, който я тормози, защото „той все пак я обича“.
• Жертви на трафик на хора, които развиват силна емоционална връзка със своя похитител (синдром на Стокхолм е частен случай на traumatic attachment).

🔬 Клиничен поглед

В психотерапията traumatic attachment се третира като недоразвит или дезорганизиран стил на привързаност, който води до:
• трудност да се изберат здравословни партньори
• висока толерантност към злоупотреба
• страх от изоставяне, дори когато човек реално е в опасност

Терапевтичните подходи често включват:
✅ разпознаване на моделите
✅ работа върху самоуважението
✅ учене на граници
✅ развитие на по-сигурен стил на привързаност (secure attachment)

🧠 Traumatic attachment и личностна организация

В психоаналитичните и психодинамичните модели личностната организация описва колко стабилна и интегрирана е личността — обикновено се говори за:
• Невротично ниво (зряла, стабилна личност)
• Гранично ниво (нестабилни граници, хаотична идентичност)
• Психотично ниво (тежка дезорганизация, загуба на реалност)

📌 Traumatic attachment най-често се среща при:

✅ Гранична личностна организация (borderline organization)
• Тези хора са склонни да се вкопчват в „лоши“ или амбивалентни обекти, защото не могат да интегрират представата за „добър“ и „лош“ партньор в едно цяло.
• Те търпят насилие, но остават емоционално привързани — точно както се случва при traumatic attachment.
• Освен това изпитват силен страх от изоставяне, което поддържа зависимостта.

✅ Нарцистична организация
• Нарцистичните структури също могат да изпаднат в traumatic attachment, ако насилникът играе роля, която задоволява грандиозните им нужди (напр. възхищение, валидиране), въпреки че причинява болка.
• Тук се вижда динамика на idealization → devaluation → reunion, сходна на травматичното обвързване.

✅ Дезорганизирана привързаност от детството
• Не е диагноза сама по себе си, но често се наблюдава при хора с личностни разстройства от клъстер B (borderline, histrionic)
• Ако основната фигура на привързаност е била и източник на страх, човек израства със склонност да се свързва по този травматичен начин.

🧩 Ключови механизми
• Splitting (разцепване): виждаш партньора или като изцяло добър, или като изцяло лош, без стабилна интегрирана представа
• Проективна идентификация: приписваш на другия собствените си травми и после реагираш на тях
• Обезценяване и идеализация: цикли на обожание → омраза → връщане

Тези механизми са характерни именно за по-незрелите или гранични личностни организации и улесняват развитието на traumatic attachment.

🩸 Обобщено

✅ traumatic attachment се среща най-често при хора с гранична или нарцистична организация
✅ би могло да се види и при по-невротична структура, но обикновено в по-лека форма
✅ връзката с личностната организация се основава на начините, по които човек регулира близост, страх и зависимост.

Нина 🫶🏽

26/06/2025

🧠 Кои емоции не трябва да потискаме – и защо

Емоциите са базови биопсихологични процеси, които изпълняват жизненоважна адаптивна функция. Те не са „слаби места“, а информационна система на психиката и тялото, която сигнализира какво е важно, какво ни застрашава, какво ни липсва или вдъхновява.

Съвременни невронаучни изследвания (напр. Antonio Damasio, Joseph LeDoux, Lisa Feldman Barrett) показват, че потискането на емоциите не ги елиминира, а ги трансформира в дезадаптивни реакции: тревожност, депресия, психосоматични симптоми, агресия или социална изолация.

⸻

🧬 Защо не трябва да потискаме ключови емоции – и какво да правим вместо това:

⸻

🔥 Гняв
• ✅ Функция: Гневът показва, че някой е нарушил нашите граници, че сме били обидени или третирани несправедливо.
• ❌ При потискане: Той се „заварява“ вътре в тялото и може да се прояви като пасивна агресия, избухвания, тревожност, безсъние или стомашни проблеми.
• 💬 Пример: Колега присвоява идеята ти, а ти се усмихваш и мълчиш. По-късно избухваш за нещо незначително.
• ✅ Здравословен израз:
– Идентифицирай гнева („Ядосвам се, защото не се чувствам уважена“)
– Изрази го асертивно, без обвинения
– Физическа активност или дишане за освобождаване на напрежението
– Писане или споделяне с доверен човек

⸻

😔 Тъга
• ✅ Функция: Помага да се справим със загуба, разочарование или преход. Насърчава вътрешен растеж и свързване с другите.
• ❌ При потискане: Може да доведе до емоционална изолация, апатия или депресия.
• 💬 Пример: Преживяваш раздяла, но се преструваш, че си “над нещата”, докато вътрешно страдаш.
• ✅ Здравословен израз:
– Позволи си да плачеш
– Изрази тъгата с думи: „Чувствам се самотна, защото загубих нещо важно.“
– Творчество, писане, слушане на музика
– Присъствие с хора, които не те карат да се „държиш силно“

⸻

😨 Страх
• ✅ Функция: Защитава ни, подготвя ни за действие, предупреждава за реални или възприети заплахи
• ❌ При потискане: Страхът може да се прояви като генерализирана тревожност, избягващо поведение, контролиране на себе си или другите
• 💬 Пример: Страхуваш се да смениш работа, но го игнорираш и оставаш в нездравословна среда, което води до хронично напрежение
• ✅ Здравословен израз:
– Признай страха: „Притеснявам се какво ще стане, но не искам да остана тук.“
– Обсъди с близък човек или терапевт
– Разбий на малки стъпки и действай постепенно
– Дишане и визуализация за регулация на нервната система

⸻

🥹 Уязвимост и нужда от близост
• ✅ Функция: Свързва ни с другите, показва автентичност и нужда от обич
• ❌ При потискане: Води до изолация, отчуждение, свръхсамодостатъчност, проблеми във връзките
• 💬 Пример: Имаш нужда от подкрепа, но се преструваш, че всичко е наред, за да не изглеждаш “слаба”
• ✅ Здравословен израз:
– Сподели: „Имам нужда от теб. Не се чувствам добре сама в това.“
– Практикувай уязвимо общуване с хора, на които имаш доверие
– Разграничавай зависимост от здравословна привързаност

⸻

⚠️ Кога емоциите стават дезадаптивни?
• Когато са потиснати хронично или се изразяват неосъзнато
• Когато реагираме неадекватно (напр. свръхстрах, избухване, отдръпване)
• Когато минал емоционален опит блокира сегашната адаптивна реакция

⸻

✅ Как да се научим да изразяваме емоциите здравословно:
1. Разпознаване – Назови емоцията с точна дума (не просто „зле“, а „наранена“, „пренебрегната“, „уплашена“)
2. Приемане – Всички емоции са допустими. Не всички поведения са.
3. Регулация – Дишане, движение, когнитивна работа, осъзнатост
4. Изразяване – Говори, пиши, рисувай, танцувай – емоцията трябва да има изход
5. Свързване – Уязвимостта лекува в контекста на връзка, не в изолация

⸻

📌 Заключение:

Потискането на емоциите не води до контрол – а до натрупване и дезрегулация.
Здравословното им изразяване води до емоционална зрялост, психично благополучие и истинска свързаност със себе си другите.

https://superdoc.bg/lekar/nina-petkova-8290

16/06/2025

https://superdoc.bg/lekar/nina-petkova-8290

Запази онлайн час за преглед при Нина Петкова (Психолог, Психотерапевт, Пловдив)! Вижте информация за лекаря и прочетете реални мнения на пациенти.

24/02/2025

Стресът и натрапливите мисли: научно обоснована връзка и практически насоки

Натрапливите мисли са нежелани, повтарящи се идеи, образи или импулси, които често предизвикват тревожност. Те са характерни за обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), но могат да се появят и при хора без диагностицирано разстройство, особено в периоди на силен стрес.

Как стресът влияе върху натрапливите мисли?

Стресът активира хипоталамо-хипофизо-адреналната (HHA) ос, водейки до повишено производство на кортизол, който влияе върху мозъчните структури, отговорни за контрола на мислите и емоциите.
1. Промени в мозъчната активност
• Префронталният кортекс, който регулира мисленето и самоконтрола, се потиска при хроничен стрес, което затруднява управлението на натрапливите мисли.
• Амигдалата, свързана с тревожността и страха, става свръхактивна, усилвайки емоционалния отклик към тези мисли.
• Стриатумът, ключов за навиците и автоматичното поведение, улеснява повтарящите се модели на мислене.
2. Как определени действия и стил на живот засилват натрапливите мисли?

Научни изследвания показват, че някои поведения могат да увеличат честотата и интензивността на натрапливите мисли:
• Избягващо поведение – Когато човек избягва ситуации, които отключват натрапливи мисли, мозъкът научава, че тези мисли са опасни, което води до тяхното усилване (Abramowitz et al., 2009).
• Компулсивни проверки и ритуали – Хора, които често проверяват нещо (напр. заключване на врати) или извършват определени ритуали за „неутрализиране“ на мислите, в дългосрочен план затвърждават обсесивните модели (Gillan et al., 2016).
• Липса на сън – Недостатъчният сън нарушава когнитивната гъвкавост и повишава тревожността, което може да направи натрапливите мисли по-упорити (Nota & Coles, 2018).
• Прекомерна употреба на кофеин и алкохол – Кофеинът може да засили тревожността и хиперактивността на мозъка, а алкохолът временно потиска стреса, но в дългосрочен план увеличава натрапливостите (Roberts et al., 2012).
• Постоянно търсене на увереност – Хора, които често търсят външно потвърждение (напр. питат дали са направили нещо правилно), могат да засилят несигурността и натрапливите мисли.

Как човек може да намали натрапливите мисли самостоятелно?
1. Експозиционна терапия с превенция на отговор (ERP)
• Този метод, част от когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), е доказано ефективен за намаляване на натрапливите мисли (Foa et al., 2012). Включва съзнателно излагане на мислите, без да се предприемат ритуали за тяхното „неутрализиране“.
2. Техники за намаляване на стреса
• Медитация и майндфулнес – Намаляват реактивността на амигдалата и подобряват контрола върху мислите (Hölzel et al., 2011).
• Физическа активност – Аеробните упражнения намаляват кортизола и подобряват невротрансмитерния баланс (Ströhle, 2009).
• Дихателни техники – Дълбокото дишане активира парасимпатиковата нервна система и намалява тревожността.
3. Подобряване на съня и храненето
• Спазване на редовен режим на сън (7-9 часа) и избягване на екраните преди лягане помага за регулацията на натрапливите мисли.
• Балансираната диета, богата на магнезий, омега-3 и витамини от група B, подпомага мозъчната функция и стресовата регулация.
4. Ограничаване на кофеина и алкохола
• Намаляването на кофеина (особено следобед) и избягването на алкохола могат да намалят тревожността и честотата на натрапливите мисли.
5. Работа върху когнитивните модели
• Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) помага за разпознаване на когнитивните изкривявания, които поддържат натрапливите мисли, и за промяната им.

Заключение

Научните доказателства ясно показват, че хроничният стрес може да усили натрапливите мисли чрез невробиологични механизми, които засягат когнитивния контрол и тревожността. Определени поведения и стил на живот могат да влошат състоянието, но осъзнатите промени – като техники за управление на стреса, подобряване на съня и работа върху когнитивните модели – могат значително да намалят натрапливостите и да подобрят качеството на живот.

18/02/2025

Три знака, че психотерапията работи (и кога е време да я приключиш)

Психотерапията е процес, който изисква време, отдаденост и готовност за промяна. Често хората се питат: „Оправям ли се? Напредвам ли?“. Ако и ти си задаваш този въпрос, ето три ясни знака, че терапията дава резултат:

✅ 1. Осъзнаваш своите мисловни и поведенчески модели
Започваш да забелязваш как реагираш в различни ситуации, какви мисли те водят и какви чувства изпитваш. Например, ако преди си действал автоматично в стресови моменти, сега можеш да направиш крачка назад и да избереш по-здравословна реакция.

✅ 2. Чувстваш се по-спокоен и уверен в трудни моменти
Проблемите не изчезват, но ти се справяш с тях по-леко. Започваш да се доверяваш повече на себе си, тревожността намалява, а емоционалните реакции стават по-балансирани.

✅ 3. Прилагаш наученото в реалния живот
Знанието, което си получил в терапията, вече не е само теория – използваш го в ежедневието. Успяваш да поставяш граници, изразяваш нуждите си и се свързваш с другите по по-здравословен начин.

Кога е време да приключиш терапията?

Терапията може да приключи, когато:
✔️ Чувстваш, че имаш достатъчно вътрешни ресурси да се справяш сам.
✔️ Променил си моделите, които преди са ти пречели.
✔️ Темите, с които си започнал, вече не те тревожат толкова и усещаш стабилност.

Важно е да знаеш, че приключването на терапията не означава край на вътрешната работа – то е знак, че си изградил здрава основа, върху която можеш да продължиш сам.

Ако усещаш, че тези знаци са налице, обсъди с терапевта си възможността за завършване – това също е част от лечебния процес!

11/01/2025

Психопат vs. Социопат
Къде са разликите?

Психопатията и социопатията са две форми на антисоциално личностно разстройство (ASPD) според Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5). Въпреки че двете състояния споделят общи черти като манипулативно поведение, липса на емпатия и пренебрегване на социалните норми, те имат съществени разлики, свързани с емоциите, поведението и причините за тяхната поява.

Психопатията е тежко личностно разстройство, характеризиращо се с:
• Липса на емоционална реакция (напр. емпатия или чувство за вина).
• Склонност към манипулиране на другите за лична изгода.
• Повърхностен чар и висока интелигентност.
• Пресметливост и контрол върху импулсите.

Психопатите са хладнокръвни, планират действията си внимателно и често успяват да скрият антисоциалните си наклонности зад маската на нормалността. Те могат да изглеждат любезни и учтиви, но под това се крие дълбока липса на морални принципи.

Дефиниция на социопатия

Социопатията е друга форма на антисоциално личностно разстройство, но се характеризира с:
• Импулсивност и емоционална нестабилност.
• Липса на дългосрочна стратегия или контрол.
• Затруднения в изграждането на стабилни взаимоотношения.
• Склонност към агресивно или насилствено поведение.

Социопатите обикновено изпитват силни, но неконтролируеми емоции, които влияят на техните действия. Те често са неспособни да скрият антисоциалното си поведение и се открояват с непредсказуемост и избухливост.

17/10/2024

Публикувам отново своя статия, писана преди четири години. В нея разглеждам симптомите ,причините и стратегиите за лечение и превенция на следродилната депресия.

Предвид актуалния случай с младата майка от гр. София,изпитах необходимост отново да обърна внимание на този реален и сериозен психичен проблем, с който се сблъскват много жени. За да не е едно явление табу,трябва да се ГОВОРИ ЗА НЕГО! Информираността спасява!!!

Следродилната депресия,както и следродилната психоза са реални и много сериозни състояния! Те не са слабост,каприз или безхаберие.

Ако изпитвате симптоми на следродилна депресия,обърнете се към специалист.

Нина

Прочетете цялата публикация в CredoWeb

07/10/2024

Емоционалната регулация започва да се формира в ранното детство, като ключова роля в този процес играят взаимодействията с родителите и обгрижващите възрастни. Още от бебешка възраст децата се учат как да разпознават и управляват емоциите си чрез подражание и реакциите на околните. Развитието на тези умения продължава през детството и юношеството, като зрелостта в емоционалната регулация често се постига в късните етапи на младежка възраст.

Тя е важна, защото способността да управляваме емоциите си има ключово значение за психичното здраве и междуличностните отношения. Хората с добре развита емоционална регулация се справят по-добре с трудни ситуации, имат по-здрави взаимоотношения и по-малко подлежат на импулсивно поведение.

Докато тази способност до голяма степен се формира в детството, тя може да бъде развивана през целия живот чрез съзнателно усилие и практикуване на подходящи стратегии.