Нина Петкова - Клиничен психолог

11/10/2025

🌿 Споделям с радост интервюто ми за „24 часа“, в което говорим за важна и актуална тема – агресията сред младежите и нуждата от превенция и подкрепа и професионална помощ.
Освен това поставям акцент върху неотменната роля на клиничния психолог в болнична среда и сътрудничеството му с други медицински специалисти за осигуряване на висококвалифицирана помощ за пациента.

Вярвам, че грижата за психичното здраве започва с разбиране, емпатия и общи усилия между семейството, училището и специалистите.

Благодаря на екипа на „24 часа“ за възможността да поставим фокуса върху една тема, която засяга всички нас.

Пациентът има нужда и от човешки поглед към своето страдание Нина Петкова, д.пс., е клиничен психолог в УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“ в Пловдив. Тя е психотерапевт и консулта...

02/10/2025

Манифестирането под лупа: защо мечтите сами по себе си не работят?

Критичен поглед от психологията

В социалните мрежи и популярната литература често срещаме идеята за „манифестиране“ – убеждението, че ако мислим достатъчно позитивно и „визуализираме“ желанията си, вселената ще ни ги предостави. Но какво казва науката?

Има ли истина в манифестирането?

Научните изследвания показват, че мислите и очакванията ни действително могат да повлияят на поведението и преживяванията ни – но не чрез магия или „квантови вибрации“, а чрез психологически механизми:

* Плацебо ефект – очакванията ни могат да намалят болката или да подобрят симптоми, благодарение на реални биологични процеси (ендорфини, невронни мрежи). (Colloca, 2019; Benedetti, 2013)
• Пигмалион ефект – когато другите вярват в нашите способности, това често ни мотивира да се справяме по-добре. (Szumski et al., 2019)
• Оптимизъм – позитивната нагласа е свързана с по-здравословни навици и по-добро справяне със стреса. (Rasmussen et al., 2009)

Тези ефекти обаче обясняват влиянието на мисленето върху нашето поведение и избори, а не върху „съдбата“.

Къде е проблемът?

Манифестирането подвежда с няколко ключови риска:
1. Илюзия за контрол – вярваме, че мислите ни управляват случайни събития (Langer, 1975).
2. Селективно внимание– забелязваме и помним сбъднатите желания, а игнорираме провалите (Nickerson, 1998).
3. Персонализация– ако нещо лошо се случи, философията на манифестирането твърди, че „си го привлякъл“, което е психологически вредно,защото е когнитивно изкривяване

Науката за „позитивното мислене“

Противно на очакванията, изследвания показват, че прекомерните фантазии за успех могат да намалят мотивацията и усилията.
• В експерименти на Габриеле Отинген и колеги студентите, които прекарвали време в розови мечти за бъдещето, постигали по-слаби резултати, защото губели енергия. (Oettingen, 2002; Kappes & Oettingen, 2011)

Какво работи вместо това?

Психологията предлага доказани стратегии за постигане на цели:
• Фантазия (за да се визуализира поставената цел) + планове - комбинация от мечтаене и реалистично идентифициране на пречки с конкретни планове. (Oettingen, 2002; Gollwitzer, 2006)
• Ясни поведенчески цели – вместо „искам успех“, формулировката е „ще уча по 1 час всяка вечер“.
• Подсилване на самоефикасността – изграждане на увереност, че можем да се справим със стъпките, а не с крайния резултат.

Заключение

Манифестирането може да ни вдъхнови, но без действие остава илюзия. Истинската сила не е във „Вселената“, а в психологията на мотивацията и целеполагането. Ако заменим мистичните практики с научно доказани стратегии , ще увеличим реално шансовете си за успех – без да се самозаблуждаваме и без да се обвиняваме за всичко, което не зависи от нас.

Източници
• Oettingen, G. (2002). The motivating function of thinking about the future. Journal of Personality and Social Psychology.
• Kappes, H. B., & Oettingen, G. (2011). Positive fantasies about idealized futures sap energy. JESP.
• Gollwitzer, P. M. (2006). Implementation intentions and goal achievement: A meta-analysis.
• Rasmussen, H. N., et al. (2009). Optimism and Physical Health: A Meta-analytic Review.
• Szumski, G., et al. (2019). Teacher expectations and student achievement.
• Langer, E. (1975). The illusion of control.
• Nickerson, R. S. (1998). Confirmation bias: A ubiquitous phenomenon in reasoning.
• Colloca, L. (2019). The placebo effect in pain therapies. Nature Reviews Neurology.
• Benedetti, F. (2013). Placebo and the new physiology of the doctor–patient relationship.

29/09/2025

🎭 “Когато Пепеляшка има нужда от терапевт: Психопатология в света на Дисни” 🎭

Докато едни гледат Дисни, за да избягат от реалността, други виждат в анимационните класики отражения на дълбоки психични динамики. Ако Фройд и Бек се бяха срещнали в киносалон, най-вероятно щяха да напуснат прожекцията с бележници, пълни с диагнози.

👸 Пепеляшка – Дисоциация и зависима личностова структура

Затворена в дом на пренебрежение и емоционално насилие, Пепеляшка демонстрира дисоциативен стил на справяне. Не изразява гняв, не търси помощ – тя мечтае. Търпи злоупотреби с почти свещено смирение – индикатор за зависима личностова организация, в комбинация с травматична привързаност. Приказката с щастливия край? Класическа фантазия за спасение чрез външен авторитет (в случая – Принцът).

🧜‍♀️ Ариел – Телесна дисморфия и криза на идентичността

„Искам да бъда част от твоя свят“ не е просто реплика – тя е диагностичен ключ. Ариел преживява криза на идентичността, примесена с телесна неудовлетвореност – до степен на ампутационна фантазия (буквално заменя опашката си). Гласът ѝ – метафора за автентичното себе – бива жертван, за да бъде „друга“. Коморбидност със зависимо поведение и ниска самооценка? Вероятна.

❄️ Елза – Тревожно избягващо разстройство и потисната емоционалност

„Conceal, don’t feel“ – мантрата на всяко избягващо дете, научено, че емоциите са опасни. Елза демонстрира поведенческа инхибиция, характерна за тревожните разстройства. Нейният контрол върху „силата“ е алегория за потиснат афект, който избухва неконтролируемо при натрупване. Изолацията в леден замък е класическо избягващо поведение. Възможна е и подлежаща социална тревожност.

🧚 Питър Пан – Фиксирана психосоциална регресия

Синдромът на Питър Пан е не просто метафора – той отразява арестирано психосоциално развитие, фиксирано във фазата на автономия и игра. Питър избягва отговорност, обвързване и зряла интимност. Може да се мисли и през нарцистичен механизъм, където бягството в Невърленд служи като защита срещу реалност, в която той не е всемогъщ.

🐻 Мечо Пух – ADHD и генерализирана тревожност (при приятелите му)

Докато Пух яде мед без мярка и забравя всичко (включително защо тръгна нанякъде), магарето Йори преживява класически симптоми на персистиращо депресивно разстройство (дистимия). Тигър? Типичен представител на хиперактивно-импулсивен подтип на ADHD. Прасчо е walking DSM-5 случай на генерализирана тревожност. Ако Сто акра гора беше терапевтична група, Пух щеше да закъснява, Йори да мълчи, а Тигър да скача по дивана.

🌹 Бел – Идеализация и Стокхолмски синдром

Интелигентна, независима, но влюбена в похитителя си. В психодинамични термини, това може да бъде обяснено като форми на идеализация, свързани с ранна травма. Класическият „Стокхолмски синдром“ описва точно тази динамика – сливане на агресор и жертва в единна психична защита. Бел не просто прощава – тя романтизира насилието.

🧞 Аладин – Импостер синдром и компенсаторен нарцисизъм

Аладин изгражда фалшив Аз, за да бъде приет – той буквално симулира идентичност. Това прикрива дълбоко вкоренено чувство за малоценност, често свързано с импостер синдром и компенсаторна нарцистична динамика. Джинът? Вътрешен критик, но с хумор.

🧠 Извод:

Дисни не е психиатрична болница – но ако беше, нямаше да скучаем. Приказките ни предлагат архетипи, в които психичните конфликти се маскират като магия. И ако терапията е пътят към автентичност, то може би най-доброто, което можем да направим за тези герои, е да им предложим… не нова рокля, не принц, а добра психоанализа.

*Постът е с хумористична цел. Смехът е здраве!

29/09/2025

Напомням,че вече може да запазите час и през платформата SuperDoc на следния линк:
https://superdoc.bg/lekar/nina-petkova-8290

*Важи само за ДКЦ “Пълмед”,гр. Пловдив

12/08/2025

Днес ви срещаме с клиничният психолог д-р Нина Петкова, д.пс.– специалист с опит, който се грижи за менталното здраве на нашите пациенти. Ще разберем за ролята на психологичната подкрепа в болнична среда. Защо е важна и как тя помага на хората да преминат през трудни моменти? Кои са начините, по които можем да се грижим по- добре за нашето психично благополучие? Разберете повече от д-р Нина Петкова, д.пс.

1. Каква е ролята на психолога в болнична среда?
- В болнична среда клиничният психолог подпомага пациентите при справяне с емоционалния стрес от заболяването и лечението, извършва психологична оценка, предлага психотерапевтична помощ, участва в кризисни ситуации и работи в екип с лекари и други специалисти, за да осигури цялостен подход към здравето и възстановяването. Често психолозите са тези, които оказват подкрепа и на близките на болния, тъй като в определени случаи са често срещани психологични реакции или личностни промени, които пряко касаят отношенията в семейната среда.

2. Каква помощ може да очаква пациентът от клиничния психолог/психотерапевт?
- Пациентът може да очаква подкрепа в различните фази на боледуване чрез прилагане на богат терапевтичен инструментариум – от техники за емоционално овладяване до когнитивно реструктуриране за промяна на негативни мисловни модели. Целта е да се намали психологическият стрес, да се подпомогне адаптацията към заболяването и да се укрепи мотивацията за лечение и възстановяване, или както често казвам - в терапия изследваме човешката страна на болестта.

3. В какви случаи се препоръчва психотерапия?
- Психотерапия се препоръчва, когато пациентът проявява емоционални, поведенчески или когнитивни затруднения, които възпрепятстват ежедневното функциониране или адаптацията към конкретна житейска ситуация. Това включва състояния като депресия, тревожни разстройства, реакции на стрес и травма, нарушения в адаптацията по време на различни фази на боледуване, зависимости, хранителни разстройства и хронични психосоматични заболявания. Тя се прилага и профилактично при повишен риск от психично изчерпване, с цел укрепване на ресурсите за справяне и подобряване на качеството на живот.

4. Каква е личната Ви мотивация за да практикувате тази професия?
- Личната ми мотивация идва от убеждението, че психотерапията е едно от малкото пространства, в които човек може да бъде видян и разбран в дълбочина, без оценка или натиск. За мен е професионално предизвикателство и отговорност да навигирам процес, в който пациентът постепенно възвръща собствените си ресурси и увереност. Работата ми дава възможност да съчетавам научно обосновани методи с индивидуален подход, така че всяка среща да бъде реален шанс за промяна, а не просто разговор.

В УМБАЛ "ПЪЛМЕД" вярваме, че истинското лечение започва там, където медицината среща човешкото разбиране.

12/08/2025

“Дистанцията е най-мощният отговор на неуважението.
Без Спорове.
Без Обяснения.
Без Драма.
Просто тихо се отдръпнете.
Защото не всичко заслужава вашата енергия.
Не всяко действие изисква реакция.
И не всеки човек заслужава място на първия ред в живота ви.
Понякога тишината и пространството говорят по-силно от всякакви думи —
Не от гордост, ........ А от Самоуважение!”

- Роуън Аткинсън

Известен е с ролята си на Мистър Бийн в едноименния сериал,но той е и Командор на Британската империя(Рицарски орден на британската империя , учреден от крал Джордж V на 4 юни 1917 г. ) от 2013 г. за принос към драматургията и благотворителността.