Нина Петкова - Клиничен психолог

24/02/2025

Стресът и натрапливите мисли: научно обоснована връзка и практически насоки

Натрапливите мисли са нежелани, повтарящи се идеи, образи или импулси, които често предизвикват тревожност. Те са характерни за обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), но могат да се появят и при хора без диагностицирано разстройство, особено в периоди на силен стрес.

Как стресът влияе върху натрапливите мисли?

Стресът активира хипоталамо-хипофизо-адреналната (HHA) ос, водейки до повишено производство на кортизол, който влияе върху мозъчните структури, отговорни за контрола на мислите и емоциите.
1. Промени в мозъчната активност
• Префронталният кортекс, който регулира мисленето и самоконтрола, се потиска при хроничен стрес, което затруднява управлението на натрапливите мисли.
• Амигдалата, свързана с тревожността и страха, става свръхактивна, усилвайки емоционалния отклик към тези мисли.
• Стриатумът, ключов за навиците и автоматичното поведение, улеснява повтарящите се модели на мислене.
2. Как определени действия и стил на живот засилват натрапливите мисли?

Научни изследвания показват, че някои поведения могат да увеличат честотата и интензивността на натрапливите мисли:
• Избягващо поведение – Когато човек избягва ситуации, които отключват натрапливи мисли, мозъкът научава, че тези мисли са опасни, което води до тяхното усилване (Abramowitz et al., 2009).
• Компулсивни проверки и ритуали – Хора, които често проверяват нещо (напр. заключване на врати) или извършват определени ритуали за „неутрализиране“ на мислите, в дългосрочен план затвърждават обсесивните модели (Gillan et al., 2016).
• Липса на сън – Недостатъчният сън нарушава когнитивната гъвкавост и повишава тревожността, което може да направи натрапливите мисли по-упорити (Nota & Coles, 2018).
• Прекомерна употреба на кофеин и алкохол – Кофеинът може да засили тревожността и хиперактивността на мозъка, а алкохолът временно потиска стреса, но в дългосрочен план увеличава натрапливостите (Roberts et al., 2012).
• Постоянно търсене на увереност – Хора, които често търсят външно потвърждение (напр. питат дали са направили нещо правилно), могат да засилят несигурността и натрапливите мисли.

Как човек може да намали натрапливите мисли самостоятелно?
1. Експозиционна терапия с превенция на отговор (ERP)
• Този метод, част от когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), е доказано ефективен за намаляване на натрапливите мисли (Foa et al., 2012). Включва съзнателно излагане на мислите, без да се предприемат ритуали за тяхното „неутрализиране“.
2. Техники за намаляване на стреса
• Медитация и майндфулнес – Намаляват реактивността на амигдалата и подобряват контрола върху мислите (Hölzel et al., 2011).
• Физическа активност – Аеробните упражнения намаляват кортизола и подобряват невротрансмитерния баланс (Ströhle, 2009).
• Дихателни техники – Дълбокото дишане активира парасимпатиковата нервна система и намалява тревожността.
3. Подобряване на съня и храненето
• Спазване на редовен режим на сън (7-9 часа) и избягване на екраните преди лягане помага за регулацията на натрапливите мисли.
• Балансираната диета, богата на магнезий, омега-3 и витамини от група B, подпомага мозъчната функция и стресовата регулация.
4. Ограничаване на кофеина и алкохола
• Намаляването на кофеина (особено следобед) и избягването на алкохола могат да намалят тревожността и честотата на натрапливите мисли.
5. Работа върху когнитивните модели
• Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) помага за разпознаване на когнитивните изкривявания, които поддържат натрапливите мисли, и за промяната им.

Заключение

Научните доказателства ясно показват, че хроничният стрес може да усили натрапливите мисли чрез невробиологични механизми, които засягат когнитивния контрол и тревожността. Определени поведения и стил на живот могат да влошат състоянието, но осъзнатите промени – като техники за управление на стреса, подобряване на съня и работа върху когнитивните модели – могат значително да намалят натрапливостите и да подобрят качеството на живот.

18/02/2025

Три знака, че психотерапията работи (и кога е време да я приключиш)

Психотерапията е процес, който изисква време, отдаденост и готовност за промяна. Често хората се питат: „Оправям ли се? Напредвам ли?“. Ако и ти си задаваш този въпрос, ето три ясни знака, че терапията дава резултат:

✅ 1. Осъзнаваш своите мисловни и поведенчески модели
Започваш да забелязваш как реагираш в различни ситуации, какви мисли те водят и какви чувства изпитваш. Например, ако преди си действал автоматично в стресови моменти, сега можеш да направиш крачка назад и да избереш по-здравословна реакция.

✅ 2. Чувстваш се по-спокоен и уверен в трудни моменти
Проблемите не изчезват, но ти се справяш с тях по-леко. Започваш да се доверяваш повече на себе си, тревожността намалява, а емоционалните реакции стават по-балансирани.

✅ 3. Прилагаш наученото в реалния живот
Знанието, което си получил в терапията, вече не е само теория – използваш го в ежедневието. Успяваш да поставяш граници, изразяваш нуждите си и се свързваш с другите по по-здравословен начин.

Кога е време да приключиш терапията?

Терапията може да приключи, когато:
✔️ Чувстваш, че имаш достатъчно вътрешни ресурси да се справяш сам.
✔️ Променил си моделите, които преди са ти пречели.
✔️ Темите, с които си започнал, вече не те тревожат толкова и усещаш стабилност.

Важно е да знаеш, че приключването на терапията не означава край на вътрешната работа – то е знак, че си изградил здрава основа, върху която можеш да продължиш сам.

Ако усещаш, че тези знаци са налице, обсъди с терапевта си възможността за завършване – това също е част от лечебния процес!

11/01/2025

Психопат vs. Социопат
Къде са разликите?

Психопатията и социопатията са две форми на антисоциално личностно разстройство (ASPD) според Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5). Въпреки че двете състояния споделят общи черти като манипулативно поведение, липса на емпатия и пренебрегване на социалните норми, те имат съществени разлики, свързани с емоциите, поведението и причините за тяхната поява.

Психопатията е тежко личностно разстройство, характеризиращо се с:
• Липса на емоционална реакция (напр. емпатия или чувство за вина).
• Склонност към манипулиране на другите за лична изгода.
• Повърхностен чар и висока интелигентност.
• Пресметливост и контрол върху импулсите.

Психопатите са хладнокръвни, планират действията си внимателно и често успяват да скрият антисоциалните си наклонности зад маската на нормалността. Те могат да изглеждат любезни и учтиви, но под това се крие дълбока липса на морални принципи.

Дефиниция на социопатия

Социопатията е друга форма на антисоциално личностно разстройство, но се характеризира с:
• Импулсивност и емоционална нестабилност.
• Липса на дългосрочна стратегия или контрол.
• Затруднения в изграждането на стабилни взаимоотношения.
• Склонност към агресивно или насилствено поведение.

Социопатите обикновено изпитват силни, но неконтролируеми емоции, които влияят на техните действия. Те често са неспособни да скрият антисоциалното си поведение и се открояват с непредсказуемост и избухливост.

17/10/2024

Публикувам отново своя статия, писана преди четири години. В нея разглеждам симптомите ,причините и стратегиите за лечение и превенция на следродилната депресия.

Предвид актуалния случай с младата майка от гр. София,изпитах необходимост отново да обърна внимание на този реален и сериозен психичен проблем, с който се сблъскват много жени. За да не е едно явление табу,трябва да се ГОВОРИ ЗА НЕГО! Информираността спасява!!!

Следродилната депресия,както и следродилната психоза са реални и много сериозни състояния! Те не са слабост,каприз или безхаберие.

Ако изпитвате симптоми на следродилна депресия,обърнете се към специалист.

Нина

Прочетете цялата публикация в CredoWeb

07/10/2024

Емоционалната регулация започва да се формира в ранното детство, като ключова роля в този процес играят взаимодействията с родителите и обгрижващите възрастни. Още от бебешка възраст децата се учат как да разпознават и управляват емоциите си чрез подражание и реакциите на околните. Развитието на тези умения продължава през детството и юношеството, като зрелостта в емоционалната регулация често се постига в късните етапи на младежка възраст.

Тя е важна, защото способността да управляваме емоциите си има ключово значение за психичното здраве и междуличностните отношения. Хората с добре развита емоционална регулация се справят по-добре с трудни ситуации, имат по-здрави взаимоотношения и по-малко подлежат на импулсивно поведение.

Докато тази способност до голяма степен се формира в детството, тя може да бъде развивана през целия живот чрез съзнателно усилие и практикуване на подходящи стратегии.

06/10/2024

https://youtu.be/nUkpvdjm-FI?si=0of-XxRsQDzZ3fVi

📍Горещо препоръчвам да изслушате този материал,ако искате добре поднесена и научно обоснована информация по темата “Нарцисизъм” ! Поздравявам авторката - Georgieva ❤️

📍Истината е,че в наши дни се спекулира силно с понятието “нарцисизъм” ,но рядко се разбира истински.

📍Най-мощното оръжие е знанието! Колкото по-информирани сте за опасните личности ,толкова по-ефективно можете да се предпазите от отношения с тях.

📍 Може да се окаже,че с години живеете под един покрив с патологичен нарцис и това да е довело до катастрофални последици за психичното Ви здраве. Истината - тези хора не се променят‼️ (една малка част осъзнават,че имат нарцистични тенденции и прибягват до терапия).

Благодаря, че си тук! ♡📖GOODREADS тук (https://www.goodreads.com/user/show/92266525-faith-georgieva)🗄️ДИГИТАЛЕН ФАЙЛ тук (https://drive.google.com/file/d/1...

03/10/2024

Това, което решите да толерирате повече от веднъж, неизбежно ще се превърне в модел, който ще се повтори.
Като не поставяте ясни граници, вие учите другите – и себе си – че определено поведение или ситуации са приемливи, дори ако ви карат да се чувствате неудобно или ви нараняват.
Всеки път, когато позволите нещо, което противоречи на вашите принципи или благополучие, вие отваряте вратата това да се повтори.
Поставянето на граници не е само твърдост, а самоуважение.

Джони Деп

17/09/2024

Травмата : Къде се впечатва и как влияе на психиката

Травмата, като събитие или серия от събития, които причиняват интензивен емоционален и физически стрес, може да има дълготрайни ефекти върху мозъка. Всяко преживяване на травма, било то физическо или емоционално, оставя "отпечатък" в мозъка, като променя начина, по който той функционира и реагира на бъдещи ситуации. Разбирането на това как и къде се впечатва травмата в мозъка е ключово за лечението на посттравматични разстройства (ПТСР) и за общото психическо благополучие

Травмата засяга няколко ключови мозъчни структури, които са отговорни за емоциите, паметта и реакциите към стресови ситуации. Ето основните области на мозъка, които най-често се свързват с травматични преживявания:

1. Амигдала: Център на страха
Амигдалата, част от лимбичната система, играе ключова роля в обработката на емоции, особено страх и тревожност. Когато човек преживее травматично събитие, амигдалата става хиперактивна. Това води до увеличено усещане за заплаха и постоянна тревожност, дори когато реалната опасност вече е отминала. Това е една от причините хората с посттравматично стресово разстройство (ПТСР) да се чувстват постоянно нащрек и да реагират на незначителни стимули като на потенциални заплахи.

2. Хипокампус: Паметта за травмата
Хипокампусът е отговорен за съхранението и възстановяването на спомените, особено тези, свързани с контекста на събитията. При хора, преживели травма, хипокампусът може да се свие и да загуби своята функционалност, което води до трудности с обработването на спомените. Това може да причини проблеми като "фрагментирани" или непълни спомени за травматичното събитие, при което човекът може да помни само определени детайли, но не и цялата последователност на случилото се.

3. Префронтален кортекс: Контрол и регулиране
Префронталният кортекс е важен за рационалното мислене, вземането на решения и контролирането на емоционалните реакции. При хора с травма, префронталният кортекс често показва намалена активност. Това затруднява способността на индивида да управлява емоциите си и да прави обективни оценки на ситуацията. В резултат на това хората могат да имат избухвания или да изпитват трудности да контролират реакциите си към стресови ситуации.

Механизми на травмата в мозъка

Травмата влияе на мозъка чрез различни биологични механизми, като най-важните от тях са свързани с хормоните на стреса и възпалителните процеси:

1. Хормони на стреса:
Когато тялото е изложено на стрес, мозъкът освобождава хормони като кортизол и адреналин. При хора, преживели травма, тези хормони често остават на високи нива за дълги периоди от време. Хронично повишеният кортизол води до разрушителни ефекти върху хипокампуса и други структури на мозъка, което влошава паметта и когнитивните функции.

2. Възпалителни процеси:
Травмата може да предизвика хронично възпаление в тялото и мозъка. Това води до повишено производство на цитокини, които играят роля в поддържането на възпалителния процес. Хроничното възпаление може да доведе до разрушаване на нервните клетки и да увреди синапсите – връзките между различните неврони.

Дългосрочни последици на травмата върху мозъка

Мозъкът има пластичност, което означава, че може да се променя и адаптира на базата на преживяванията, включително травмите. При дълготрайна или често повтаряща се травма, обаче, тези адаптации могат да доведат до дълготрайни проблеми като:

- Посттравматично стресово разстройство (ПТСР): Постоянна тревожност, ретроспекции и избягване на ситуации, които напомнят за травмата.
- Депресия и тревожност:Повишен риск от развитие на психични разстройства като клинична депресия и генерализирана тревожност.
- Когнитивни дефицити: Проблеми с концентрацията, паметта и вземането на решения.

Лечение и възстановяване

Разбирането на това как травмата се впечатва в мозъка е ключово за разработването на успешни лечения. Някои от най-ефективните методи за лечение на травмата включват:

1. **Терапия на експозиция**: Постепенно излагане на индивида на ситуациите или спомените, свързани с травмата, с цел да се намали страхът и тревожността.
2. **Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)**: Пренасочване на негативните мисли и модели на поведение, свързани с травмата.
3. **Медикаментозно лечение**: Лекарства, като антидепресанти и анксиолитици, които помагат за регулирането на мозъчните химикали и намаляват симптомите на тревожност и депресия.

Травмата оставя дълбоки и дълготрайни следи в мозъка, засягайки емоциите, паметта и способността на индивида да се справя със стреса. Разбирането на това къде и как травмата се впечатва в мозъка е от решаващо значение за развитието на по-ефективни методи за лечение и възстановяване. Чрез правилното лечение, включително психотерапия и медикаменти, мозъкът може да се адаптира и възстанови, въпреки тежките последици от травмата.

Източници:

1. Van der Kolk, B. A. (2014). *The Body Keeps the Score: Brain, Mind, and Body in the Healing of Trauma*. Penguin Books.
2. Bremner, J. D. (2006). *Traumatic stress: Effects on the brain*. Dialogues in Clinical Neuroscience, 8(4), 445-461.
3. McEwen, B. S. (2007). *Physiology and neurobiology of stress and adaptation: Central role of the brain*. Physiological Reviews, 87(3), 873-904.
4. Yehuda, R., & LeDoux, J. (2007). *Response variation following trauma: A translational neuroscience approach to understanding PTSD*. Neuron, 56(1), 19-32.

27/08/2024

Характеристики на здравата самооценка

Здравата самооценка играе ключова роля в психичното здраве и благополучие на индивидите. Тя се характеризира с няколко основни аспекта, които са научно обосновани и важни за разбирането на концепцията.

👉Реалистичност: Здравата самооценка се основава на реалистични и обективни самооценки. Това означава, че човек осъзнава и приема както своите силни, така и слабите страни. Психологическите изследвания показват, че хората със здравословна самооценка са по-склонни да приемат конструктивна критика и да се самоанализират без саморазрушителни тенденции.

👉Стабилност: Стабилната самооценка не е зависима от външни фактори, като признания или неуспехи. Индивидите с такава самооценка имат вътрешен стандарт за оценка на собствената си стойност и се чувстват уверени в собствените си способности, независимо от моментните обстоятелства. Това е подкрепено от изследвания в областта на социалната психология, които показват, че стабилната самооценка е свързана с по-добро справяне със стреса и предизвикателствата.

👉Адаптивност: Здравата самооценка е гъвкава и се адаптира към нова информация и опит. Човек с такава самооценка е способен да коригира своите възприятия и поведения, когато е необходимо, без да се поддава на крайности или драстични промени в самооценката си. Изследвания в областта на когнитивната психология показват, че адаптивността на самооценката е свързана с по-добра психологическа устойчивост и по-висока жизнена удовлетвореност.

👉Автономия: Здравата самооценка предполага автономност и независимост от мнението на другите. Индивидът със здрава самооценка не зависи от одобрението или критиката на околните за оценка на собствената си стойност. Научни проучвания показват, че независимостта в самооценката е свързана с по-добро емоционално регулиране и по-висока самооценка на живота.

👉Баланс: Накрая, здравата самооценка включва баланс между самоувереност и скромност. Индивидите с такава самооценка са уверени в своите способности, но същевременно не са надменни и разбират, че всеки човек има какво да предложи. Изследвания в областта на личностната психология подкрепят идеята, че този баланс е важен за изграждането на позитивни социални отношения и за психологическо благополучие.

✍🏻Обобщено, здравата самооценка се основава на реалистичен самоанализ, стабилност, адаптивност, автономност и баланс. Тези характеристики са взаимосвързани и играят ключова роля за личностното развитие и психологичното здраве.

22/08/2024

10 Пасивно-Агресивни Фрази, Които Хората Използват и Какво Всъщност Означават

1. **”Няма проблем.”**
Истинско значение: Има проблем, но няма да ти го кажа директно.

2. **”Както и да е...”**
Истинско значение: Вече нямам сили да споря с теб, но не съм съгласен.

3. **”Добре, прави каквото искаш.”**
Истинско значение: Не съм съгласен, но ще те оставя да направиш грешка.

4. **”Не си ли малко чувствителен/а?”**
Истинско значение: Твоите емоции са проблем за мен.

5. **”Само казвам...”**
Истинско значение: Всъщност, това, което казвам, е важно и не трябва да го игнорираш.

6. **”Знаех си, че ще направиш това.”**
Истинско значение: Разочарован съм, но няма да ти го кажа директно.

7. **”Разбира се, че е добре.”**
Истинско значение: Изобщо не е добре, но няма да се занимавам с това сега.

8. **”Няма значение.”**
Истинско значение: Има значение, но съм уморен/а да обяснявам защо.

9. **”Ще направя каквото мога.”**
Истинско значение: Няма да положа много усилия, защото не искам да го правя.

10. **”Май не ти се получи както очакваше.”**
Истинско значение: Радвам се, че не успя, но няма да го кажа директно.

Пасивно-агресивните фрази изглеждат невинни, но често крият зад себе си негодувание или разочарование. Когато ги разпознаем, можем да изберем по-добър начин на комуникация и да разрешим проблемите открито.

15/08/2024

Гневът може да оказва значително влияние върху физическото здраве, предизвиквайки или влошавайки различни медицински състояния. Научните изследвания показват, че хроничният гняв и стрес са свързани с редица специфични заболявания.

1. Хипертония (високо кръвно налягане): Хроничният гняв е свързан с повишаване на кръвното налягане. Продължителният стрес и гняв могат да причинят увеличаване на сърдечната честота и стеснение на кръвоносните съдове, което води до хипертония.
2. Сърдечна болест: Гневът и стресът увеличават риска от коронарна болест на сърцето. Честото излагане на емоционален стрес може да доведе до възпаление на стените на артериите, което е фактор за развитие на атеросклероза.
3. Гастрит и стомашни язви: Гневът може да повлияе на храносмилателната система, като причинява гастрит и язви. Честият стрес и гняв увеличават производството на стомашна киселина и могат да нарушат защитния слой на стомаха.
4. Синдром на раздразненото черво (СРЧ): Емоционалният стрес, включително гневът, е известен фактор за влошаване на симптомите на СРЧ. Гневът може да причини или да усили симптоми като коремна болка, подуване и промени в чревната функция.
5. Мигрена и хронични главоболия: Гневът и стресът са свързани с по-чести и интензивни мигрени. Емоционалният стрес може да предизвика или влоши главоболия чрез въздействие върху съдовата и нервната системах.

04/05/2024

Когато те поставят на резервната скамейка в любовта. Какво е “benching”?

Едно от най – объркващите, нараняващи и вредни неща, които могат да се случат в края на една любовна връзка, независимо дали е дълготрайна или краткотрайна, е когато единият си тръгне, без да се сбогува или да даде честно обяснение защо е приключила. Човекът, който не получава отговори, често може да се окаже в позицията на анализиращ, несигурен и самообвиняващ се за края на отношенията. Това създава пречки на потърпевшия за ефективно преработване и преминаване през раздялата. Ако другият партньор е емоционално незрял или недостъпен (има избягващ стил на привързаност) силно вероятно е да излезе от динамиката на взаимоотношенията, без да сметне за нужно да проведе открит разговор, относно мотивите за решението си.
Ефектът на пейката или „benching“ е термин, който придобива все по – широка популярност в сферата на любовните отношения. Ако гледате някакъв вид спорт, знаете, че резервната скамейка е мястото, на което се държат играчи, които треньорът е преценил, че нямат място в титулярния отбор. Те влизат в игра, едва когато някой от отбора пострада или бива санкциониран. Това се случва и в съвременния свят на срещите и запознанствата, особено с навлизането на социалните мрежи и приложенията за запознанства, поради небезизвестния „парадокс на избора“ и склонността на хората да жонглират с множество паралелни партньори. Разбира се, изследователите се опитват да отговорят на въпроси ,като : „Кой е склонен да прилага benching“, „ Как да разпознаем, че сме жертви на benching”, „Какъв е профила на жертвата“. В тази статия ще се опитаме да отговорим на тези въпроси, но нека първо дадем дефиниция на този феномен.
Всички сме чували за т.нар. “ghosting”, изразяващ се в пълно оттегляне от комуникация/връзка, оставяйки другия човек в недоумение. При бенчингът нещата не стоят точно така. Когато някой прилага ефектът на пейката върху друг, то той инвестира в отношенията до степен, до която жертвата е винаги на разположение, но никога не е на преден план. Жертвата остава с надеждата, че ще бъде избрана и единствена в живота на другия, тъй като й се дават частични обещания и заявки, които обаче биват завоалирани и непълни. Хората, които прилагат benching са привлечени от своите избраници, но винаги за нащрек за нещо „ по - добро“. Връзките в подобна динамика могат да бъдат емоционално изтощаващи и объркващи, защото поради несигурността и неясните сигнали, може да останете на пейката за дълго време, с надеждата, че нещата ще се променят.

Как да разберете дали върху Вас се оказва „benching”?

- Непоследователна комуникация – Един от класическите признаци на явлението е, когато човекът срещу Вас е непостоянен в интереса и комуникацията си, както и не прави особени усилия, за да прекара време във Вашата компания

- Липса на планиране – Ако човекът, с когото се срещате е неясен относно следващия си контакт с Вас, предстоящия си график и не споделя открито плановете си, то вероятно Ви поставя на резервната скамейка.

- Планове в последния момент - Разбира се, само по себе си правенето на планове в последния момент не е задължително показател за пренебрегване и benching, но когато е тенденция в отношенията, силно вероятно е другият да не зачита особено Вас и Вашите планове, защото се ръководи основно от своите нужди и потребности.

- Емоционална хладнина/резервираност – Човекът може да Ви използва като източник на подкрепа при затруднения, но често това е едностранно, без намек за емоционална ангажираност и активност спрямо Вашите нужди и проблеми.

Причини, поради които се прилага “benching”

- Страх от самота – Някои хора използват срещите, за да управляват страховете си от самота, за външна валидация или като средство за разсейване. Поставянето в резерва на един или повече партньори, дава усещането за сигурност и създава фантазия, в която никога няма да останат сами, като респективно не се сблъскват със страха си.

- Страх от обвързване – В основата си, страхът от обвързване е един от основните маркери за проблеми с привързаността. Индивидите, които формират избягващ стил на привързаност, често поддържат дистантни и емоционално хладни отношения с другите, а когато другият се опита да се приближи, те се отдръпват и проявяват крайна автономност. Разбира се, всичко е строго индивидуално и страхът от обвързване би могъл да се корени в травматично преживяване, емоционална депривация в детството и др.

- Нарцисизъм – Няма как да не отбележим, че доста често причината за “benching” просто е аспект от личността на човека. На повърхността нарцистичните хора имат непреодолима нужда от валидация, усещане за грандиозност и превъзходство, липса на емоционално съзвучие и емпатия спрямо останалите. Тези фактори се превръщат в значими, що се отнася до подобно поведение.

Какво е усещането да си жертва на “benching”?

- Объркване – На моменти партньорът е топъл и наличен, но в следващия момент отсъства физически, или е емоционално хладен и недостъпен, без да има видима причина за това.

- Неувереност в себе си – Преживяването да си на резервната скамейка може да подейства като активиращ стимул за дестабилизация на самооценката. Въпроси, свързани със собствената значимост и качества, съмнения и погрешни заключения, които водят след себе си негативни емоционални преживявания не са рядкост, както и проблеми с доверието, при опити за създаване на нова връзка.

- Самообвинение – Хората, които са поставяни на заден план могат да интернализират поведението на другия човек и да приемат, че начинът, по който се отнасят с тях е отражение на стойността им. Те често могат да се самообвиняват, вярвайки, че именно те са причината за неуспеха на връзката, както и да оневиняват човекът, който се е отнесъл несправедливо с тях.

Взаимоотношенията предлагат възможности за себепознание и растеж. Независимо дали сте попадали в плен на бенчването, или самите Вие сте прилагали това поведение спрямо други хора, желанието да осъзнаете динамиката, да погледнете в себе си и да положите усилия за промяна са мотивацията, за написването на тази статия. Ясната комуникация, съчетана с приемане и емпатия осигурява пълноценни и щастливи отношения и преживяване за благополучие. Ориентирането и разпознаването на подобен тип манипулативни поведения, както и трудното, но осъзнато решение да прекратите ролята си на потърпевш е ключът към един по – удовлетворяващ любовен живот.

Нина Петкова