Кабинет за психологична подкрепа “Развитие” гр.Пловдив

27/02/2026

📍 може да се възползвате безплатно!

25/02/2026

01/01/2026

⚠️ ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ!

В първите минути на новата година обикновено си пожелаваме повече здраве, повече радост, повече смисъл. Дрън, дрън!
Има нещо, за което си давам сметка чак на този етап от живота (ученето) си, нещо по-важно и по-дълбоко, от което по мое мнение зависи всичко останало:
⚠️вниманието.

Има един прочут експеримент в квантовата физиката, който звучи почти като поезия и между другото печели Нобелова награда, той гласи че: �частиците се държат по един начин, когато никой не ги наблюдава, и по съвсем друг — когато има наблюдател. Е единия случай са вълни, в другия са частици..

🤯 Самото наблюдение променя поведението им. Невероятно звучи, но е доказано.

Нашият мозък работи по сходен принцип и не веднъж във видеа съм обяснявала връзката между алгоритмите на социалните мрежи и функционирането на мозъка и мислите в частност.

Когато не наблюдаваме собствения си живот, дните са като неясен образ. Когато внимаваме, започват да имат форма, цвят, смисъл. Разговорите стават по-дълбоки. Изборите по-съзнателни. За вас не знам, но това ми липсва ужасно в моя живот в последните години и не веднъж съм се чувствала ужасно самотна от това!

Вниманието е като вътрешен прожектор на мозъка. Това, което освети, започва да има значение. Невронауката ни показва, че мозъкът не обработва всичко еднакво, той избира важното. Психолозите постоянно повтаряме, че това, което избираме да забелязваме, оформя мислите, емоциите и действията ни.

Дори да умеем да контролираме реакциите си (нещо, което овладявах завидно добре с времето), ако нещо е пленило нашето внимание, това означава, че взима от нашия най-ценен ресурс “време и енергия”, тоест никаква не съм я свършила!

Затова тази година си пожелавам (и ви пожелавам) не просто повече време, здраве и т.н … а повече присъствие, ама реално такова с пет сетива, защото започвам да вярвам, че това ще доведе до всичко друго!
Да избираме съзнателно къде отива умът ни, колко просто и недостижимо е, м?!

Може би, както при частиците, и нашият свят се променя, когато го гледаме с внимание. ✨

Честита, осъзната и жива Нова 2️⃣0️⃣2️⃣6️⃣ година.

🫶🏻 БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

21/12/2025

📝РАВНОСМЕТКА📝

Краят на годината наближава, с него разбира се всеки започва да прави своята ретроспекция на изминалата година. В повечето години назад аз също се фокусирах върху постижения, провали, взаимоотношения и бъдещи цели.

Тази година обаче реших, да се гмурна малко по-дълбоко във вътрешния си свят и да си задам въпроси, касаещи личността на едно съвсем различно ниво. Стори ми се интересно да споделя въпросите на които ще си отговоря.

1. Кога през годината се чувствах най-много себе си?
Какво правех, с кого бях, как се държах?

2. В кои моменти се преструвах или потисках себе си?
От какво се страхувах тогава, защо не показвах истинското си аз?

3. Какво най-много ме разклати отвътре тази година? Успя ли това да ме промени, към по-добро?

4. Кои мои нужди често пренебрегвах?
Защо го правех?

5. Как реагирам, когато нещо ме боли или разочарова?
Бягам, затварям се, говоря, търся помощ?

6. Кое мое убеждение за себе си започна да се променя? Всички ние имаме тези автоматични вярвания, които се появяват късосъединително като светкавична мисъл в главата ни при най-малкия провал. Дори една счупена чаша може да накара човек да си каже “ето, за нищо не ставам”!

7. Какво научих за границите си?
Къде казах „да“, когато е трябвало „не“ – и обратното?

8. От какво най-много се страхувах и не позволявах да бъда видяна такава, каквато съм?
Какво би станало, ако не крия това?

9. Какво в мен иска повече внимание през следващата 2026 година?

10. Ако трябва с едно изречение да опиша вътрешната си година, то би било:
„Тази година беше за мен година на __________________________.“

11. Какво искам да си простя?

12. Какъв човек усещам, че желая да бъда?
Какво ме води в израстването натам?

Има ли въпрос, който предлагаш да включа вътре? Сподели, ще ми бъде интересно!

26/11/2025

🌀

🔥 Ако детето ти е в YouTube Kids, играеш с огън… а се убеждаваш, че е само свещ.

Нека спрем да си лъжем сами себе си.

YouTube Kids не е безопасно място.
Това е алгоритъм, който не се интересува от развитието на детето ти, от концентрацията му или от начина, по който расте.
Той се интересува само от едно: да го задържи пред екрана възможно най-дълго.

И докато ние, родителите, се кълнем, че „следим какво гледа“, детето ни попада в свят на:
⚡ свръхстимулация
⚡ странни костюмирани възрастни
⚡ ускорени гласове
⚡ съдържание, което „се изплъзва“ през филтрите
⚡ кадри, които се сменят на всеки две секунди

После се чудим защо:
❗ не може да стои спокойно
❗ не може да се концентрира
❗ няма търпение
❗ не играе самостоятелно
❗ избухва при най-малкото нещо
❗ вижда неща, които не са за възрастта му

Истината е болезнена, но проста:
Развитието на твоето дете е по-важно от удобството ти.
Точка.

Нашата работа не е да им дадем лесното.
Нашата работа е да ги защитим, да ги научим да мислят, да им дадем спокойно детство… не виртуално, а истинско.

Понякога най-голямата любов е в границите, които поставяме.
И в екрана, който изключваме.