Психолог Лучия Таскова

15/11/2025

Изкуството е културната форма на изцелението. То ни учи, че раната може да стане песен, болката – картина, а мълчанието – танц. Всеки акт на творчество е малък жест на надежда – начин да оставим следа, която говори за живот, а не за страдание.
Вземи "Магията на изкуството - вдъхновение и изцеление" заедно с подарък книгоразделител и лично послание.
Само до края на ноември може да вземете книгата на цена от 15 лв. (регулярна цена - 20 лв.)

14/11/2025

Бракът не е само съюз между двама души. Бракът е сливането на две истории в една.

12/11/2025

320! Толкова са жертвите на домашно насилие само за септември по данни на Министерството на здравеопазването!

Това число е тежко за преглъщане. Когато обществото произвежда толкова насилници, това никога не е случайност. Има системни условия, които подхранват насилието години наред.

👊 Насилието се учи в дома!
👉Домът често е първата „училищна среда“ за моделите на поведение. Децата, които израстват в атмосфера на страх, контрол, унижение или агресия, възпроизвеждат това по-късно. Не защото искат, а защото това е познатият език на взаимоотношения.

👊 Културните митове за мъжествеността 🤷
👉 Все още има изостанала идея, че мъжът е стойностен, ако е „твърд“, „непоклатим“, „властен“. Тази опаковка на токсичната мъжественост създава хора, които не умеят да се справят с уязвимост, емоции и конфликти по здрав начин. Контролът и силата им се превръщат в инструмент.

👊 Нормализацията на насилието
👉 Телевизия, социални мрежи, политически дискурс – в много послания агресията е показана като нещо допустимо или „разбираемо“. Когато нормализираш агресията, намаляваш вътрешния стопер. Това е много опасно. ⚠️

👊 Липсват ефективни санкции
👉 Меката реакция от държавата създава чувство за безнаказаност. Насилниците усещат, че могат да продължат, защото системата не ги спира навреме, а жертвите често остават без достъпна, бърза и сигурна защита.

👊 Травма, която се предава и не се лекува
👉 Аз ежедневно работа с това. Когато поколенията не лекуват своята травма, тя се превръща в гняв, а после в насилие. Непреработената болка е източник на разрушение.

👊Липса на емоционална грамотност
👉 Много хора не са научени да разпознават чувствата си, да се регулират, да говорят за нуждите си. Когато няма език за емоциите, идва езикът на агресията.

👊 Обществото възнаграждава потискането и подчинението
👉 Жените често биват възпитавани да търпят. Мъжете – да доминират. Докато това не се промени, насилието ще се възпроизвежда.

Трудно е да го кажа, но е честно: имаме толкова насилници, защото системата им дава почва, а жертвите често остават сами. Това е проблем на цялото ни общество!

#насилие #домашнонасилие #спретенасилието
#нитоеднаповече
#ненанасилиетосрещужени

11/11/2025

Бях със 10-годишната си дъщеря на държавното първенство по гимнастика. Нейният отбор заслужено взе сребро и радостта беше голяма. Това, което най-силно ме разтърси, беше друг момент. На терена излязоха възрастни жени. Баби. Движеха се с достойнство, дисциплина и такава вътрешна радост, че залата притихна.

Гледах ги и си мислех какво богатство е движението. Не само за тялото. Спортът в по-късна възраст поддържа паметта по-стабилна, намалява тревожността, пази от депресивни състояния и дава усещане за принадлежност. Помага на човека да не се свива навътре, а да остане свързан със света. Тези жени не просто тренират. Те живеят активно. Въпреки времето.

Извинявам се за лошото качество на снимката!

10/11/2025

Невидимата нишка на родовата травма и защо тялото ни я отразява.
#родоватравма #тялотопомни

07/11/2025

Днес ще ви дам един поглед върху една линия от взаимоотношенията на Нели, която не се казва Нели, както обикновено.
Нели има комплицирани взаимоотношения със свекърва си, което дори води до раздяла с партньора . Същевременно е и емоционално дистанцирана от своята майка. Кратка информация, но многопластна.
Този тип динамики са особено показателни за преплитането между личната, родовата и партньорската система. Случаят с Нели може да се разгледа по няколко линии, които се пресичат и взаимно се подсилват.
Една от линиите е трансгенерационната - за родовите модели и идентификации. Нели несъзнавано възпроизвежда динамика, подобна на тази между собствената ѝ майка и баба – конкуренция, дистанция и борба за власт. Дистанцията от майката може да се проявява като неосъзната вярност – „няма да бъда близка с друга жена от по-старото поколение, защото това би било предателство към мама“. Това поражда у Нели вътрешен конфликт.
Свекървата често несъзнавано се превръща в „заместваща майка“, върху която се прехвърлят неизразени чувства – болка, гняв, нужда от признание или борба за автономия. Нели търси майчината топлина и същевременно я отблъсква, защото я свързва с контрол или отхвърляне. А конфликтът със свекървата активира конкуренцията за вниманието и любовта на „мъжката фигура“, която символично преповтаря борбата за любовта на бащата.
През погледа на системната перспективи са нарушени границите. Свекървата заема твърде централно място в двойката, което показва липса на ясно диференцирани роли и граници между поколенията. Това обаче се случва и след раздялата на Нели с партньора ѝ, но сега фигурата на свекървата е заместена от собствената ѝ майка. Ако партньорът не е емоционално отделен от майка си, Нели може да се чувства изместена, което подхранва напрежението и ревността. За Нели раздялата е опит за възстановяване на автономията, да възвърне чувство за себе си, отделено от чужди очаквания и родови връзки.

Конфликтът на Нели със свекървата е външен израз на вътрешен конфликт между нуждата от принадлежност и стремежа към автономия, коренящ се в неинтегрираната връзка с майката. Раздялата с партньора е симптоматичен опит да си върне границите и чувството за контрол, но на по-дълбоко ниво отразява борба между “дъщерята, която се защитава” и “жената, която иска да обича свободно”.

#родоватравма #снахаисвекърва #системнатерапия #семейство #взаимоотношения

П. П. Няма по-походящо изображение, което да илюстрира този конфликт.

06/11/2025

Ива (която не се казва Ива, разбира се) беше от онези жени, които носят усмивка, зад която се крие тревога. Когато партньорът ѝ не ѝ отговореше веднага на съобщение, в нея се събуждаше познато усещане сякаш светът се пропуква и нещо ценно ще бъде изгубено. Тялото ѝ замръзваше, а мислите се втурваха като разтревожени птици: „Сигурно е ядосан… може би вече не ме иска… какво направих?“
Тази паника не беше заради човека отсреща, а заради онази малка Ива, която някога е чакала напразно майка си да я погледне. Като дете тя често е стояла до вратата на кухнята, докато майка ѝ готвела мълчалива и уморена, и тихо казвала: „Мамо, виж какво нарисувах.“ Отговорът обикновено бил равен, понякога раздразнен: „Не ми е сега до това.“
Така в нея се породило убеждението, че за да бъде забелязана, трябва да се старае повече, да бъде по-добра, по-тиха, по-удобна. Любовта се превърнала в нещо, което трябва да се заслужи, а не в нещо, което просто съществува.
В зряла възраст този модел оживява в отношенията ѝ. Всяка пауза в общуването я връща към онова детско безвремие на чакане, и всяко мълчание към усещането за изоставяне. Ива обича силно, но с тревога. Дава, за да не бъде забравена.
В терапията започнахме да разплитаме нишката на тази привързаност като даваме глас на онова вътрешно дете, което не е ило видяно, и да му позволим да бъде чуто. Постепенно Ива започна да открива ново усещане за сигурност, което не е в реакциите на другите, а в собствената си способност да остане до себе си.
Пътят ѝ е пълен с колебания, но и с открития, че любовта не е условие, а присъствие. Че понякога изцелението започва тогава, когато престанем да чакаме някой да ни види и се научим сами да се поглеждаме с нежност.

#тревога #травматичнивръзки #привързаност
#тревожнапривързаност #отхвърляне #вътрешнодете
#психология #психотерапия #родоватравма

04/11/2025

https://youtu.be/EbWVr04KuRE?si=CWN0erkSLBexXAT3

Когато говорим за родова травма, не говорим само за това, което е било видимо. Понякога болката се предава не чрез думи, а чрез мълчание. Чрез начина, по който семейството преживява любовта, загубата, вината. Родовата травма не е нещо, което трябва да премахнем. Тя е история, която чака да бъде чута. И когато я чуем с разбиране, тя се превръща в сила.

Вижте целият ни разговор в линка:
https://youtu.be/EbWVr04KuRE?si=QMl01DiXavlncCNO

#подкаст #родоватравма #фамилнапсихотерапия
#премълчанитеистории
#каксепредаваболката
#осъзнатживот

Радио Веселина / Radio Veselina

Когато говорим за родова травма, не говорим само за това, което е било видимо. Понякога болката се предава не чрез думи, а чрез мълчание. Чрез начина, по кой...

02/11/2025

Родовите травми?!?
Какво представляват?
Как възникват?
Как да излекувам Себе си и така да излекувам цялата родова система? 🩷
Гледай в понеделник /03.11/ в PLAY
Доктор Здраве с Мария Podcast 🍀
Гост - Аз

30/10/2025

⚠️⚠️⚠️В понеделник 03.11.2025
Само по NovaPlay. Гледайте!

Тази тема е близка до сърцето ми. ❤️
Родовите травми – онова, което ни е предадено не само чрез думи, а чрез мълчания, страхове и неизказани истории.
В понеделник в този епизод на подкаста "Доктор Здраве с Мария" ще говорим за начина, по който миналото живее в нас… и как можем да му дадем нов смисъл.

#подкаст #психичноздраве #травма #родоватравма #неразказаниистории

29/10/2025

🧩 Когато трудната адаптация не е „в детето“, а в средата

Понякога детето не може да се адаптира в детската градина, не защото „не е готово“ или „е капризно“, а защото средата не му дава сигурност.
Когато възрастните наоколо не откликват на неговата нужда от близост, не го утешават, когато плаче, или настояват „да свикне“, детето не изгражда доверие. То не може да се отпусне в място, което не усеща като безопасно.
Адаптацията не се случва чрез натиск, а чрез доверие и свързаност. Едно дете може да направи крачка към новото, само когато има сигурна опора зад себе си.

Ако забелязвате, че детето ви се връща разстроено, има физически симптоми (болки в корема, отказ от сън, повръщане), или изразява страх от градината, това е сигнал, който трябва да бъде чут.

Разговаряйте спокойно с екипа, опитайте се да разберете какво преживява детето през деня. А ако виждате, че няма промяна, не се колебайте да го защитите. Понякога „оставането“ на всяка цена носи повече вреда, отколкото отказът.

Детето има право на детство, в което да се чувства сигурно, прието и обичано.
А ние, възрастните, имаме отговорността да му го осигурим, дори ако това означава да потърсим нова среда. 🌱

27/10/2025

Когато бях в студиото на "Д-р Здраве" , за да заснемем подкаст,.в който си говорим за рода и това какво ни предава нашия род и как се свързваме с другите, зад кадър операторът ме попита дали бих могла да коментирам последните случаи на насилие сред децата. Признавам, че поради динамиката в ежедневието ми, скоро не съм гледала телевизия и не бях запозната с тези случаи. И вчера ми се появява из нета крайно фрапиращ случай, който ме разтърси страшно много и ме остави без съм тази нощ.
Става дума за упражнено физическо, психическо и евентуално сексуално насилие над 4-годишно дете в детска градина в гр. Каблешково. Родителите разказват, че детето е започнало да се „отказва“ от посещение в детската градина, проявява тревожност, кошмари, нежелание да ходи.
Като специалист, който се грижи за психичното благополучие на хората, и най-вече като майка на две момичета, искам да кажа, че при 4-годишно дете сигналите следва да се вземат сериозно — промяна в поведението (тревожност, отказ да посещава, кошмари) е червен флаг 🚩 Детето е в уязвима позиция!
Какво правят родителите, когато детската градина, която е орган на закрила, е най-несигурното място за детето?
Този случай е важен за всички ни!

Всяко дете влиза в детската градина с доверие. То вярва, че възрастните ще се грижат за него, ще го научат на нови неща и ще му помогнат да се чувства сигурно в света. Когато именно това място на сигурност се превърне в сцена на насилие, се разрушава не просто едно доверие - разпада се усещането, че светът е предвидим и че възрастният е защитник.

😧Какво преживява едно дете, когато е наранено от човек, който трябва да го пази?
При децата травмата не винаги се изразява в думи. Тя се проявява в поведението – в отказ да отиде на детска градина, в плач без причина, в кошмари, в тялото, което „помни“ дори когато думите липсват. Тялото на детето започва да живее в режим на постоянна тревога: „Ще ми се случи ли пак нещо лошо?“ В психотерапията това се нарича разкъсване на базисното доверие – първото усещане, че светът може да бъде добър и безопасен.
Травмата не е само в детето. Травмата е в системата. Когато институциите реагират бавно, когато учителите мълчат от страх или вина, когато свидетелите не говорят, то детето сякаш остава само с болката си. В такава среда не само детето, но и цялата общност преживява вторична травма. Тя се изразява в безсилие, гняв, срам и разпад на доверието в системата.

Какво можем да направим като родители, професионалисти, общност?
⚫Да вярваме на децата. Ако едно дете се страхува, отказва, плаче без обяснение – зад това винаги има смисъл.
⚫ Да не подценяваме малките сигнали. Те често предшестват по-дълбоката болка.
⚫ Да настояваме институциите да действат. Мълчанието не защитава никого. То просто прикрива проблема.
⚫ Да възстановим доверието. Всяко дете, което е било наранено, има нужда от поне един възрастен, който остава до него спокоен, предвидим и обичащ. Това е от изключителна важност.

Когато сигурното място се превърне в източник на страх и болка, се разклаща, усещането за сигурност се разклаща у всеки един от нас.