16/04/2026
ОСЪЗНАТО ИЛИ НЕ?! ДО КЪДЕ ВОДИ МЕДИЙНОТО ОТРАЗЯВАНЕ НА ЗАГУБИ И СМЪРТ ПОРАДИ САМОУБИЙСТВО: КАКВО ЛИПСВА И КАК ИЗГЛЕЖДА „ДОБРАТА ПРАКТИКА“?
Като терапевт в обучение, специализирал в подкрепата и терапевтичните интервенции при загуба, скръб и техните усложнения, това, което виждам в нюзфийда на професионалния си профил, за съжаление, все по-често отразява една тежка и тревожна реалност за България – черната статистика, зад която стоят човешки съдби.
След случая в Петрохан рязко се увеличиха съобщенията за смърт вследствие на самоубийство – както при деца, така и при възрастни, включително и случаи с комбинирана динамика - убийство и самоубийство.
По предварителни данни на НСИ за 2025 г., общият брой на починалите в България е приблизително 105 000 души, от които над 98% са възрастни и под 2% – деца. От тях случаите на смърт вследствие на самоубийство са около 1 050 – 1 100 годишно, като над 95% са при възрастни, а при децата се отчитат единични, но изключително тревожни случаи (под 20 годишно). От последните, само за изминалите 4-ри месеца, от началото на 2026г. България вече изгуби около 5 деца!
Лично за мен остава усещането, че начинът, по който медиите съобщават за случващото се и отразяват загубите и смъртните случаи поради самоубийство, често не е адекватен на тяхната тежест. Усещането, което остава, е че се търси зрелищност и сензация, вместо грижа и отговорност към психичното здраве на обществото. За конкретно споменатия случаи отказвам да коментирам какви функции и цели евентуално би могъл да обслужва медийният отзвук!
Изследванията показват, че начинът на отразяване има значение. Още през 1974 г. David Phillips описва т.нар. „Werther effect“ – повишаване на суицидните случаи след интензивно и сензационализирано медийно отразяване. По-късни метаанализи (напр. Niederkrotenthaler et al., 2020, BMJ) потвърждават тази връзка.
Според World Health Organization, Samaritans и Mindframe проблемът не е в медиите като такива, а в начина на отразяване – сензационното и детайлно представяне увеличава риска, докато отговорното отразяване може да има защитен ефект.
Настоящият начин на съобщаване на подобни новини в България често води до масов смут и чрез шок, ужас, зрелищност и нездраво любопитство може да валидизира и нормализира самоубийството като средство за изход, бягство от наказание, отговорност или вътрешен конфликт. Или като бягство от носене на отговорност за някакви по-ексцентрични, странни и социално неприети, осъждани или санкционирани интереси и желания или практики, ако има такива.
Тези процеси могат да се обяснят чрез социално научаване и чрез когнитивни механизми като „евристика за наличност“, описана от Daniel Kahneman – колкото по-често се говори за нещо, толкова по-реално и вероятно изглежда то.
При оповестяване на подобни новини за загуби и смърт, особено поради самоубийство, РЯДКО СЕ ИЗРАЗЯВА СЪБОЛЕЗНОВАНИЕ КЪМ ОПЕЧАЛЕНИТЕ СЕМЕЙСТВА, БЛИЗКИ И РОДНИНИ. Тяхната загуба, скръб, болка, мъка и човешка трагедия – една от най-трудните за осмисляне и справяне загуби – остава на заден план. Така трагедията им бива отречена, погазена и неглижирана. По този начин на опечалените е отказано правота да преживеят загубата си и болката от нея, да скърбят и оплачат починалите си. Отнема им се и правото на социално признаване на загубата.
А от повече от 50 години в световната научно-емпирична и практична сфера, в частност концепцията за нелегитимирана или още лишена от признание скръб (disenfranchised grief) на Kenneth Doka, се знае, че колкото повече социално признание срещне една загуба, толкова повече подкрепа ще получат опечалените и ще преминат по-лесно през траурния процес и адаптацията към живота след загубата. И обратното – колкото по-малко социално признание срещне една загуба, толкова повече изолация и липса на подкрепа ще преживеят опечалените, което може да доведе до усложнения на скръбта (включително протрахирана скръб) с възможни последствия като сърдечно-съдови, автоимунни и други заболявания. А протрахираната скръб е официално призната в международните диагностични наръчници, МКБ-11 и ДСН-5-ТР.
Това, което обаче липсва, а е редно да бъде част от всяко такова съобщение, е грижата за психичното здраве на обществото - ЗЛАТЕН СТАНДАРТ В СЕТОВНАТА ПРАКТИКА! Този стандарт се свързва с т.нар. Papageno effect, описан от Thomas Niederkrotenthaler – отговорното говорене и насочването към помощ намаляват риска.
ВАЖНО Е ЯСНО И ОТГОВОРНО ДА СЕ ПОДЧЕРТАВА, че самоубийството е свързано с тежко психично страдание – житейски трудности, натоварени периоди, изчерпване, когнитивни ограничения и изкривявания, стеснено съзнание, психични заболявания и/или дълбоки травматични преживявания, които в даден момент се преживяват като непосилни.
Важно е с внимание и уважение да се ПОДЧЕРТАВА, че в случаите, особено, когато касаят публични личности, в които за съжаление се стигне до завършен акт на самоубийство, често това се случва в контекст, в който необходимата помощ не е била потърсена, не е достигнала до човека или не е била активирана своевременно – било от самия него, от близките, от общността или от съответните институции и социалната система. Според World Health Organization суицидът е резултат от взаимодействие между индивидуални, социални и системни фактори.
При отразяването на подобни новини Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СЕ НАСОЧВА КЪМ ПОМОЩ, т.е. когато човек разпознае себе си или близък в подобно състояние, да знае, че може да потърси подкрепа.
И НАЙ-ВАЖНОТО – ИМА ПОМОЩ! В България съществуват конкретни възможности:
СПЕШНА ПОМОЩ И ГОРЕЩИ ЛИНИИ:
• 112 – национален спешен телефон
• 116 111 – Национална телефонна линия за деца (24/7, безплатна)
• 0800 11 977 – Национална линия за превенция на самоубийството
• 1466 – телефон за психо-социална подкрепа към Български Червен кръст
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ УСЛУГИ:
• Спешни психиатрични отделения към болници
• Държавни и частни психиатрични болници
• Кабинети по психично здраве и кризисни интервенции
• Центрове за психично здраве
ПОДКРЕПА ЗА ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА:
• Училищни психолози и педагогически съветници
• Центрове за обществена подкрепа
• Държавна агенция за закрила на детето
ПОДКРЕПА ЗА ОПЕЧАЛЕНИ ПРИ ЗАГУБА ОТ САМОУБИЙСТВО:
• Индивидуално психологическо и психотерапевтично консултиране
• Групи за подкрепа (вкл. онлайн)
• Специализирани ресурси и платформи за работа със скръбта
• Социални услуги и кризисни центрове
КОГАТО СЕ РАЗПОЗНАЯТ ТЕЗИ СЪСТОЯНИЯ – психично страдание, емоционална болка, усещане за безизходица – Е ВАЖНО ДА СЕ ПОТЪРСИ ПОМОЩ И ПОДКРЕПА!
Не желая да бъда черен пророк, но при начина, по който към момента в България се отразяват подобни случаи, съществува риск от нормализиране на самоубийството като възможен изход, бягство и/или освобождение, което може да доведе до зачестяване на такива трагедии.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА ПОКАЗВАТ, ЧЕ МЕДИИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ КАКТО РИСКОВ, ТАКА И ЗАЩИТЕН ФАКТОР.
Надявам се това знание да подбуди повече отговорност и грижа към обществеността у тези, които отразяват новини, създават и разпространяват информация.
Изразявам своите искрени съболезнования към всички опечалени поради загуба от суицид!
Искрени съболезнования и дълбоки извинения към всички, чиито загуби бяха споменати! Поклон!
Нека върнем човешкото и човечността в скръбта.
Да знаеш повече може да помогне!
С уважение, грижа и професионална отговорност,
д-р Тоска Власева -
доктор по клинична психология,
терапевт в обучение, специализирал в подкрепата при загуба, скръб и техните усложнения с дългогодишен практически опит,
създател на и автор в GriefSupport.bg - платформа за подкрепа при загуба и скръб.
