19/07/2019
За агресивното поведение на детето накратко
Случва ли се детето ви често да попада в бой? Въпреки разговорите ви с него агресивното поведение продължава. То все още се сбива у дома, на улицата и в училище. В своя статия, относно агресивните деца и тийнейджъри, Джеймс Лемън обяснява защо те участват в битки и дава информация за трите основни типа борба, които родителите да наблюдават.
Според Джеймс Лемън въпросът „защо” не води до промяна в поведението,
но въпросът „ Какво се опитваш да постигнеш” – да.
Защо насилието сред момчетата и момичетата се увеличава? Изглежда, че на всички нива на поведение, децата изостават все повече и повече. Много от тях не показват уважение към властта, не спазват правилата на родителите, относно прости поръчения и изпълнение на задачи. Поради една или друга причина, много деца не се учат как да разрешават трудностите, пред които се изправят и използват физическа разправа. В резултат на това развиват неефективни умения за справяне.
Ако детето ви използва физическото насилие като умение, естествено е да се чувствате разочаровани и несигурни, как да се справите с тази задача. Често родителите се панират, когато осъзнаят, че поведението на сина или дъщерята им се влошава. Реагират чрез използване на същите методи, както в миналото, само че сега се налага да са по-настойчиви, по-твърди, или по-сурови. Проблемът е, че ако момичето или момчето не реагира на тези мерки, тяхната строгост или продължителност няма да провокира промяна. Нужно е родителите да развият гъвкави умения за справяне, а не да използват старите по-строго, по-настойчиво или по-често.
Много от децата, които изпитват затруднения при решаването на социални проблеми прибягват до агресивно поведение - юмручни разправии и боеве. Социалните проблеми могат да включват както умения да си вземат храна, когато са гладни, споделяне на играчки, адекватна реакция, когато родителят каже „не”, така и да не се използват наркотици, когато приятелите го правят или практикуване на безопасен с**с. Повечето деца научават как да се справят, когато пораснат. Други се отклоняват на определен етап от развитието си, поради невъзможност за научаване или друг скрит фактор. Във всеки случай, те не развиват умения, необходими за нормалното им функциониране на етапа, на който са. Това са деца, които често прибягват до насилие и агресия, или до обиди и бой.
Понякога несъзнавано учим децата на погрешни умения, показвайки им как да се оправдават и обвиняват другите. Често родителите питат „Защо удари детето?”, но въпросът „Защо” винаги показва, че се търси някаква причина или оправдание. Всъщност, това, което е важно да се знае, е, какво детето се опитва да осъществи. Така, че по-подходящият въпрос е: „Какво се опита да постигнеш, като това дете ?” По този начин се провокира изказване на факти от действието. Въпросът „Защо” не води до промяна в поведението, но въпросът „Какво” – да.
Когато детето каже, какво се опитва да постигне, това служи като „прозорец” към него и следващия път може да обясни как ще постъпи различно. Ако не сме внимателни, в периода, когато децата са на пет или шест години, ние ги учим да обвиняват другите и да оправдават неподходящото си поведение. По-малките деца все още не могат да намерят начини, така че се налага да им се помогне. Предложете им: „Може да отидеш в стаята си; може да излезеш; може да дойдеш и да ми кажеш, от какво имаш нужда.”
Децата се бият по различни начини и причини.
1. Има деца, които се бият, без дори да знаят защо. Колкото повече се опитваме да разберем причината, толкова по-предизвикателно реагират. Обикновено родителите им неволно ги предразполагат към оправдаване.
2. Други деца се бият, поради отправена обида.
3. Трети понякога се ядосват или противопоставят на друго дете и го удрят и спорът ескалира в бой.
Някои деца лесно предизвикват враждебно отношение и често използват „юмрука”, вместо други умения за справяне.
Всички деца, които използват боя, поради някои от тези причини и имат един основен проблем: не са развили своите социални умения за справяне - както способността за общуване, приемане на граници, поемане на отговорности, така и разбирането с другите – по начин, по който адекватно контролират своя гняв и фрустриращи импулси.
Когато децата се бият или имат друго отрицателно поведение, като основно умение за справяне, ще откриете, че то не се проявява само в къщи. Те реагират по същия начин в училище, в квартала, на игрището или в търговския център. Ако синът ви използва физическа разправа или дъщеря ви обижда другите, те трябва да развият умения като комуникативност, преговаряне и правене на компромиси, за да функционират успешно като възрастни. Не отлагайте, трябва да се справите с този проблем колкото се може по-бързо.
Когато детето е дисциплинирано да се включва в бой в училище, смятам, че най-разумното нещо, което може да се направи, е да се разбере какво точно се случва там. Според мен, най-ефикасният начин за събиране на информация относно това, е да направите следното:
1. Дайте време за промяна. Оставете детето около десет минути за адаптиране преди да обсъдите темата . Не го предизвиквайте веднага, защото промяната на средата е трудна за хората, независимо от възрастта им. Трудно е да изразят емоциите си, по време на смяна на средата. Разговаряйте, след като се успокои.
2. Бъдете директни и не заобикаляйте. Когато говорите, не обвинявайте и не хитрувайте. Вместо това, бъдете директни и откровени. Поставете фактите, такива каквито са. „ Говорих с учителката днес и тя е загрижена. Ще ми разкажеш ли какво точно е станало?” Не се опитвайте да заобикаляте, използвайки изрази като: „Станало ли е нещо в училище, за което искаш да говорим?” Този вид въпроси увеличава притеснението на детето и то няма да е откровено, защото няма да знае какво го очаква.
3. Чуйте какво иска да каже, дори ако е грешно. Оставете детето да говори първо за цялата случка. Не го прекъсвайте непрекъснато с изрази: „Не това ми казаха от училище.” Ако постъпвате по този начин, никога няма да чуете неговата гледна точка по въпроса. Разказът на детето може да е верен и откровен и да е пречупен през неговите възприятия. Важното тук е, да разберете цялата картина. Ако прекъснете разговора, смятайки, че детето не казва истината, пропускате факта, че става въпрос за различното възприемане на децата в сравнение с това на възрастните.
4. Използвайте активно слушане. Когато казвате: „Учителката ми се обади, относно боя. Ще ми разкажеш ли какво се случи?”, детето може да отговори или не. Ако реши да сподели, го оставете да приказва, колкото се може повече. Използвайте изрази като „да”, „разкажи ми повече”, „разбирам” и „Какво се случи след това?” Това са методи, които го провокират да се отпусне и споделя. Не забравяйте, че целта не е да сплашвате или наказвате. Целта е да съберете информация. От друга страна, ако откаже да говори за случващото се може да се забранят игри, гледане на телевизия или нещо друго, докато реши да обсъди темата.
Когато говорите с детето и то блокира на места, може да повторите това, което сте чули. По този начин разбирате дали говорите за едно и също нещо.
5. Избягвайте използването на „НО”. Едно от основните правила, когато не сте съгласен с детето или искате да промените гледната точка, е да използвате фрази като „и”, вместо „но”. Разберете, че „но” води до прекъсване на комуникацията, защото в думата се влага: „Сега ще ти кажа, къде сгреши.” Това веднага активира защитата на детето. Продължете да проучвате, за да разберете целта на поведението. Най-важното е, че искате детето да направи признание за случилото се, за да се поучи от него.
Всичко, което детето прави (физическо насилие или обиди), трябва да бъде проучено в къщи със съответните разговори и възможни последици.
Ако боят се случи при условия , че до децата няма свидетели няма как да разберете кой казва истината. Запомнете, че ако две деца с изопачени възприятия се сбият, може би няма една истина, а проблемът е в липсата на комуникация и умения за справяне. Така или иначе, ако не сте там, за да видите започването на борбата, най-добрият начин за справяне, е да дадете еднакви последици и уроци на двамата. Преди да започнете, се срещнете с всяко едно, за да разберете неговата позиция. След това, поставете еднакви последици и уроци, независимо кого смятате за виновен за началото. Разделянето на децата едно то друго е важно, защото не само спира борбата, но им помага да се успокоят.
Всяко дете трябва да се разглежда като различно, в зависимост от това как реагира и се справя с последиците. Така, че ако едното е устойчиво и упорито, другото може и да не е.
