Ashtanga Yoga Bulgaria

06/05/2024

Най-сетне си имам балетна станка у дома...

10/03/2024

26/02/2024

She is blind but he is her eyes, her path, her everything. 💕

15/01/2024

Все още се чудя, когато уж интелигентни хора ми кажат: Тая поза е супер за еди-какво си...Винаги питам, ЗА КОГО? Понякога ме гледат учудено и не ме разбират, но съм свикнала...
Всички сме много разлини - като анатомия, конституция, навици, начин на живоът, история...ЗА КОГО е добра една или друга асана зависи, ама много зависи от много неща. Затова не обичам традиционните групови класове. Всяко едно нещо, от което очакваме някакъв ефект - реален и дълготраен - би трябвало да взема предвид ЗА КОГО?
В този смисъл, йога асана не е поза, а неюо, което човекът прави...Да, опира до правене, друг начин няма. И тъй като ние самите всеки ден сме различни по сто и една поне причини, то и асана - това, което правим - трябва да се прави всеки ден, по един или друг начин.
Няма такова нещо като "асана за това" или "асана за онова". Има онова, което си сътвориш всеки ден.

10/01/2024

Когато шала ми се смее на акъла изглежда така!

10/01/2024

Така ме посреща кучето след работа... Ееех, а има кучета които подскачат от радост...

05/01/2024

Вчера беше един изключителен ден!

На първо място, в сравнение с други години, малко хора ме поздравиха и това много ме зарадва. Значи още малко ненужен багаж и хаос си е тръгнал от живота ми. Остава онова, което наистина е ценно:

Повече от 2 часа пързаляне на ледената пързалка, благодарение на Mira Jivanmukti, за което съм изключително благодарна. Много, много, много благодаря Мирка за изненадата....Кеф на парцали!

Не се наложи да посрещам гости и да се притеснявам...Отмъкнаха ме навън до полунощ!

И още...3 билета: 1 за театър и 2 за (различни) балети! Уау! Суперско!

Отдавна не бях се чувствала специална, ама вчера се почувствах именно така!

Благодаря на истинските хора до мен! Малко са, но пък са ХОРА!

11/12/2023

Днес мама има рожден ден. 84 години не са малко. Дано да изживее, каквото й се полага по-спокойно и намери някакъв мир за душата си.

Във връзка с това, вчера една приятелка ме попита защо аджа-ба на моите години съм се върнала към танците и то отново да уча. Не са ли ми малко другите предизвикателства в живота? Разбира се, най-повърхностният отговор е, че още искам...танцува ми се. На малко по-дълбоко ниво като се замислих за скоротечността на живота (винаги се замислям за такива неща около рожденни дни и празници), стигнах до мисълта, че моментът, в който ще се наложи да си кажа : Е, това беше за теб...не бих искала да ми е тъжно, че не съм опитала, а ми се е искало, че не съм правила нещо, заради страх, че няма да успея, от някакъв наложен от другите срам, комплекси или нещо друго....
Дотук животът ми е минавал под знаменателя на чувството за малоценност, несигурност, вменена ми вина, страх от провал...но с тези чувства или без тях, той си изтича много бързо между пръстите ни...Затова май е по-добре без тях...Освен това, духовно престъпление е човек да не равива и реализира и малкото талант, който има или да не се опита да открие дали е способен на повече.

На мама благодарности, че ме има и пожелания да открие покой, докато е тук. Тя няма да ме разбере и няма да го чуе, дори няма да разбере, че има рожден ден...Но торта все пак ще има!