16/10/2025
ЧОВЕКОЛЮБИЕТО КАТО НАЙ-ИСТИНСКАТА ТЕРАПИЯ
При мен дойде за първи път жена.
Когато я попитах каква е нейната заявка и нужда за работа, тя ми сподели, че от доста време ходи на терапия, но не успява да достигне до същината на своя вътрешен конфликт и страдание.
В същото време тя наблюдавала своя приятелка, с която работим терапевтично и родово.
Каза ми:
„Толкова много се зарадвах и впечатлих от
цялостната промяна на приятелката ми — видима и отвън, и отвътре, през последната година. Но това, което най-силно ме впечатли, е този блясък в очите, този различен поглед.“
Слушах я внимателно, наблюдавах я, усмихнах се, почесах егото си 😉 и го пратих внимателно за билки в гората, пуснах и притихнах.
Замислих се за всички стереотипи в терапията. За всички наложени норми през годините. За сухите правила.
Помага ли всичко това на съвременния човек?
Какво всъщност е психотерапията днес?
Наскоро говорих в една от групите, които обучавам, за един чудесен филм — „Добрият Уил Хънтинг“.
Филм, който за мен показва истиността на терапията - именно ЧОВЕКОЛЮБИЕТО.
Психиатърът и терапевт във филма — изигран от Робин Уилямс — нагледно показва, че най-добрата терапия може да я осъществи човек, който е махнал пластовете на фригидната академична рамка, илюзията за признания, титли и известност.
Човек, който може да прегърне терапията през човещината.
Гледайте го.
В живота си съм се срещала с няколко изключителни мои учители и терапевти — хора, които са били дълбоко човеколюбиви и професионално осъзнати.
Те са били горивото на моята промяна.
Но всички те — бяха извън шаблона, извън рамката на твърдите терапевтични догми.
Вдъхновение са.
Всяка рамка има нужда от пластичност, иначе става догма.
Не прекрачвай лични граници.
Не комуникирай с клиента извън сесия, дори да е в страдание.
Не споделяй нищо за себе си.
Клиентите не бива да знаят каквато и да било информация за нас.
Дори чух в една от школите, че ако си на рожден ден на близък в заведение и твой клиент е в същото заведение — трябва да напуснеш.
И че личната терапия трябва да продължава години наред и ежеседмично, защото иначе „не може да се стигне до корена“.
Позволих си да "забравя" повечето правила 😄 Има още много.
Аз вярвам в друго.
Напълно съм убедена в остарелостта на тези подходи.
Да, дългосрочната терапия понякога е нужна. Но ако направим терапията нова форма на зависимост, тя никому не служи и нищо не дава.
Времето, енергията и динамиката в периода, когато Фройд, Юнг и Адлер и класиците са живели и създавали, са били едни.
Днес динамиката на човека е различна — нивото на информираност, забързаността, постоянната бомбардировка с информация.
Да, много от тази информация е „плява“, но сме информационно претоварени. Изтощени от ритъма.
Времето тече различно.
Животът е много по-забързан.
И е неефективно и неработещо да кажем на съвременния човек, че са нужни години, за да почувства емоционално облекчение.
Вярвам, че фокусът на терапията е нужно да бъде в човеколюбието, а не в правилата сами по себе си (не че не са важни).
В общото желанието между терапевт и клиент да намерят път, ресурс и емоционална свобода.
Не да абонираме клиентите си.
Защото това не е терапия.
И е против основния кодекс на терапевта, лечителя, лекаря и всички хора в подкрепящите професии.
Всеки случай е индивидуален, различен, със свой ритъм.
Но никога, никога не можем да вкараме хората в шаблон. И не бива.
Истинската терапия е жива.
Тя се случва там, където срещата между двама души надмине правилата — и се превърне в човеколюбие.
Никой университет не дава това.
То се ражда по два начина:
1. Това е естествената природа на човека.
2. Цялото академично знание, теория и информация са преживени от терапевта, минал е през шлифоването на болката и е намерил път да "закърпи" душата си и да превърне всичко това в мъдрост. Това се превръща в естествена емпатия, приемане, разбиране и, разбира се — човеколюбие.
Опитът е този, който ни дава дълбочина.
Теорията сама по себе си е само ментален багаж.
И, разберете ме правилно — като човек, който приоритизира ученето и книгите, никак не обезценявам знанието.
Но знанието с корен и практика ни предпазва да се превърнем в хора с издуто духовно его.
Оставам с мисли за човеколюбието — каква красива дума. ❤️
