08/07/2025
Въпрос:
"Защо и с какво налага днешния свят/живот който живеем нуждата от толкова много психолози?
Наблюдава се бум в тази професия. Ясно е че търсенето определя предлагането… НО Защо все повече хора търсят услугата на терапевта и как да намерим точният за нас такъв, е въпросът?
Извинявам се, но социалните медии са пълни с гурута, коучове, терапевти, които всички предлагат как да ти помогнат, и хората започват да се лутат, на кой да вярват…."..
Отговор:
Силно бих се радвал да не съществуваше нужда от психотерапевти. С най-голямо удоволствие бих търгувал на азиатските борси или бих отглеждал пчели в Родопите, ако светът бе наред. Но не е. За жалост, нуждата е въпиюща. Не просто от професията психотерапевт, а от душевни лечители, които да събират отломките на човешкото, разпилени из лудостта на модерния свят. Да, социалната потребност от психотерапия не е някаква модна прищявка, а отговор на болката от разпада: разрухата на принадлежността, на любовта, на комшулука, на здравия смисъл. Живеем във време на самотна несигурност, в което семействата се разпадат, ценностите се търкалят в прахта на екраните, а пороците са на пиедестал и билборд. Несигурност, тревожност, депресия, отчаяние, социопатията в култ... Всичко това не са само лични провали, а симптоми на социалната епидемия на отчуждението. И точно в тази пустош, психотерапевтът не е просто занаятчия или професионалист. Той е мисионер на свързването, посредник между душата и забравата и. Между страхотъжната бездна и любовта.
Що се отнася до коучовете, гурувщината и терапевтите с няколко уикенда онлайн обучение с дипломи от "Наглобизнес"...
Нека кажа нещо ясно и просто. С респект към всеки честен човек, който подкрепя другия да се развива, но между сертифициран психотерапевт и коуч с двумесечен онлайн курс има разлика като между хирург и човек, гледал няколко клипа за операции в ютюб.
Психотерапията не е просто „Дай си цел и я гони!“, не е мотивационна реч с подскачане, емоционално напомпване и викове „можеш!“. Това е дълбока работа със страданието, вината, срама, страха, травмата. Изисква въплътени познания от всички пси направления: от психоанализата през когнитивната наука, хуманистичната, трансперсоналната парадигми, психиатрията и дори невронауките.
Относно гурутата - има маса търговци и малцина истински такива. Но когато един психотерапевт почне да се самообявява за такъв, аз се отдръпвам. Защото истинският път към висотата минава през смирението, а не през „Моето величие!“.
Коучингът е краткосрочен, ориентиран към резултати, най-често в бизнес контекст. Чудесно. Но не е психотерапия. Психотерапевтът минава поне 15 години обучение – 6 в университет (психология или медицина), после още 4-6 в акредитирана школа, плюс стотици часове лична терапия, супервизии, обучения, клиничен стаж, разтрисащ и трансформиращ из основи преживелищен процес, високи изисквания към интелект, качества, сърцатост, социално присъствие, етика, огромни познания и постоянно учене, работа с широк ареал от състояния и казуси, личен тежък и смлян опит... А реално, ако следваш не само стандартите на глобалните асоциации "шапки", а себеактуализиращата си тяга, времето за израстване и сертифициране минава 12, че и 15 години, често в повече от една школа. Аз не съм спирал да уча и се развивам непреривно от 20. И все още уча. Защото всяка човешка душа е нов свят, който не се покорява, а се почита смирено. Което изисква огромни опит, познания и немалко лични качества.
И как тогава се избира психотерапевт? Не по рекламата. През присъствието му. Питай хора, които са били при него. С усещане се избира. Чети му текстовете. Има ли дълбочина или само гланц? Гледай му клиповете: резонираш ли с гласа, излъчването, стила, енергията му? Провери дали е реално сертифициран. От коя организация, от кого, кога? В какво е силен? Работи ли с травма, през тялото, с хипноза и цялостност? Има ли групи и прави ли работилници? Защото личната терапия е само част от интегралния процес. Не всеки е за всеки и никой не е човек-оркестър.
Но, когато намериш своя човек, ще го усетиш. Не като обич от пръв поглед, а като тиха вътрешно доверие, че пред теб стои не просто експерт, а силен дух и голяма душа, която може да те удържи, докато преминаваш през ада си.
Светът е болен от безлюбие. А психотерапевтът, когато е истински, е онзи, който стои при теб, докато си в най-дълбоката си дупка и не те напуска. Не за да ти даде отговорите, а за да си ги родиш сам. Не за да мине пътя ти, а за да ти помогне да уякчиш нозете си...
Орлин Баев
