Психологично консултиране & психотерапия - Даниела Червенакова

  • Home
  • Bulgaria
  • Plovdiv
  • Психологично консултиране & психотерапия - Даниела Червенакова

Психологично консултиране & психотерапия - Даниела Червенакова Регистрационен номер в публичния регистър на психолозите в България BG–RP-1481
Консултант по когнитивно-поведенческа психотерапия( БАКПП)

Професионален опит в областта на:

– Психотерапия

– Хранителни разстройства (анорексия невроза, булимия невроза, хиперфагия, орторексия, прегорексия)

– Зависимости от ПАВ

– Хазарт

– Тревожни разстройства

– Депресивни състояния

– Житейски кризи

– Сексуални дисфункции

– Психодиагностика

– Групова динамика

– Коучинг

– Фирмено консултиране

– Тренинги

– Обучения

- Онлайн консултиране

Тоз

и фейсбук страница е само за информационни цели. Не е предназначена за диагностициране или лечение на проблеми с психичното здраве и не е предназначена като психологически съвет.

Някои истини сякаш наистина изчакват точния момент — когато сме готови да ги понесем.
22/04/2026

Някои истини сякаш наистина изчакват точния момент — когато сме готови да ги понесем.

Никога не казвай на някого да бъде силен,когато дойде при теб, за да бъде слаб.
22/04/2026

Никога не казвай на някого да бъде силен,
когато дойде при теб, за да бъде слаб.

Никой не ни учи колко всъщност животът изисква практика.Не само писането, рисуването, бягането или пеенето, а и това как...
21/04/2026

Никой не ни учи колко всъщност животът изисква практика.
Не само писането, рисуването, бягането или пеенето, а и това как да създаваме истински приятелства — и как да бъдем такива. Как да бъдем добър приятел, брат, сестра, човек.
Учим се и да разпознаваме кога някой не заслужава нашата близост.
Учим се да разпознаваме собствения си гняв и правото си на него, но и как да прощаваме.
Животът не е само инстинкт и навик, а ежедневно разтягане на онези части от нас, за които никой не говори в часовете по анатомия: търпение, емпатия, граници, смелост.
И всичко това се учи.

Моят терапевт ми каза това и ми промени живота:Не се лекуваш, за да можеш да понасяш травми, болка, тревожност, депресия...
20/04/2026

Моят терапевт ми каза това и ми промени живота:

Не се лекуваш, за да можеш да понасяш травми, болка, тревожност, депресия. С това вече си свикнал/а.
Лекуваш се, за да можеш да понасяш радостта и отново да приемеш щастието в живота си.

Сякаш бракът не се разпада в момента, в който доверието е предадено…а едва когато жената откаже да носи последиците от ч...
19/04/2026

Сякаш бракът не се разпада в момента, в който доверието е предадено…
а едва когато жената откаже да носи последиците от чужд избор.
В много среди тя не преживява само болката от случилото се,
а и допълнителна вина — защото отказва да го нормализира.
От нея се очаква да бъде всичко:
да разбере, да прости, да запази семейството,
да обясни на децата, да успокои близките,
да пази образа пред другите.
Да бъде моралният амортисьор на чуждите решения.
Но истината е друга.
Разводът не разделя децата от баща им.
Разделя мъжа от жената.
И понякога жената си тръгва не защото не обича семейството,
а защото отказва да учи децата си,
че предателството е нещо, което трябва да се търпи.
Понякога напускането не разрушава семейството.
Понякога го спасява — поне като ценност.

Тази връзка между порасналата версия на теб и твоето вътрешно дете е една от най-свещените, които съществуват.
19/04/2026

Тази връзка между порасналата версия на теб и твоето вътрешно дете е една от най-свещените, които съществуват.

Понякога изтриването на някого от живота ни не е акт на гняв или огорчение – а тих избор на вътрешен мир вместо шум.Това...
19/04/2026

Понякога изтриването на някого от живота ни не е акт на гняв или огорчение – а тих избор на вътрешен мир вместо шум.
Това е онзи момент, в който осъзнаваш, че дадена връзка вече не се усеща безопасна, нито добра, нито взаимна. Може би това е тежестта на повтарящи се разочарования, или начинът, по който енергията на другия остава дълго след разговора, оставяйки те изтощен, вместо разбран. Не винаги го обявяваш. Няма драматично тръгване. Само един фин вътрешен завой – решение да опазиш психичното си пространство, да спреш да се обясняваш там, където никога не си бил истински чут.
Това не е жестокост, а яснота. И понякога най-здравословното нещо, което можеш да направиш, е да се отдалечиш от онова, което смущава душата ти – дори ако някога ти е изглеждало като дом.

„Риташе ме и ме блъскаше в стената…“ — казва човек, чийто баща го е биел, спомняйки си побоите, които е преживяло шестго...
18/04/2026

„Риташе ме и ме блъскаше в стената…“ — казва човек, чийто баща го е биел, спомняйки си побоите, които е преживяло шестгодишното дете.

„Застанах пред татко, докато биеше мама… преби ме, удряйки ме с буквара…“ — казва мъж, който на осем години всяка вечер е заспивал, вслушвайки се как баща му отключва вратата. По звука на ключа е разбирал дали е пиян или трезвен.

„Просто си поемах въздух и влизах в клас… там през цялото време едва дишах, защото щом учителят не гледа, ме замеряха с листчета, на които пишеше: ‘ДЕБЕЛА!’… А междучасията… в тях исках да изчезна“ — казва човек, на когото майка му никога не е повярвала, че го тормозят в училище. Нямаше кой да стане и да каже: „Няма да закачате моето дете!“

Има такива тежки израствания.
Казват ни, че никога не ни е било обещано, че животът ще е лесен. И не е. Това е вярно.
Но върху някои се изсипва истински порой.
А в такива бури… трудно се пораства. Трудно се диша.

Трудно е да мислиш добре за себе си, когато си израснал в свят, в който най-важните хора не са се отнасяли добре с теб. Не са те виждали с обич. Не са те защитавали.
Затова не е странно, че после се защитаваме цял живот.
Че избираме познатата болка, защото непознатото плаши още повече.
Че живеем така, сякаш всеки момент може да стане буря —
и е по-лесно да си нащрек, отколкото свободен.

Важно е само да спрем да се учудваме на себе си.
Да спрем да се ядосваме на себе си.
Да спрем да се борим със себе си…
че не успяваме да живеем така, както „трябва“.
Че знаем толкова много — а не успяваме да го приложим.

Да приемеш себе си понякога означава да признаеш колко много е боляло.
А това не е лесно.
Това, което днес наричаме „моите проблеми“, „моите страхове“, „моята несигурност“,
някога е било начин да оцелеем в нещо, което никой не е видял —
а още по-малко защитил.

Затова няма срам в това, че все още ни е трудно.
Това не е слабост.
Това е история.
История на рани.
И на оцеляване.
История за това, че сме израснали в условия, в които понякога дори дишането е било смелост.

А възстановяването…
То е бавно.

Това е процес, в който се учим на неща, които сме били принудени да пропуснем:
да вярваме на хората,
да вярваме на себе си,
да живеем в свят, в който гласът ни има значение,
а границите ни — смисъл.
Никой не ни е учил на това.
Сега учим за първи път.
Затова — бъди щадящ към себе си.

Знаете ли кога „спасителят“ в нас ще спре да спасява другите?Когато осъзнае, че всички около него са възрастни,а той сам...
18/04/2026

Знаете ли кога „спасителят“ в нас ще спре да спасява другите?

Когато осъзнае, че всички около него са възрастни,
а той самият е онова дете, което има нужда някой да го спаси.

Травмата е част от живота. Част е от живота на всяко човешко същество още от зората на човечеството. Всички страдаме, вс...
18/04/2026

Травмата е част от живота. Част е от живота на всяко човешко същество още от зората на човечеството. Всички страдаме, всички носим дълбоки рани, всички имаме неща, за които не говорим.
Не става дума за съвършенство.
Става дума за поправяне. Отново и отново. Така прекъсваме порочния кръг. Нека бъдем достатъчно смирени, за да видим истински и да назовем проблема, да се извиним, да слушаме и да опитаме отново.
Това е изцелението.

Nicole LePera

Има хора, които сякаш постоянно говорят от своя вътрешна история, а не от реалността, в която се води разговорът – отгов...
17/04/2026

Има хора, които сякаш постоянно говорят от своя вътрешна история, а не от реалността, в която се води разговорът – отговарят, но не на въпроса, който им е зададен. По-лесно забелязват недостатъците, отколкото стойността, затова похвалата става рядкост, а критиката – почти навик. В тяхното присъствие човек често остава с усещането, че не е достатъчно чут и още по-малко признат.

Има една особена тиха болка в това да знаеш точно на какво си способен, но да нямаш достъп до собствените си сили.​Психи...
17/04/2026

Има една особена тиха болка в това да знаеш точно на какво си способен, но да нямаш достъп до собствените си сили.
​Психичното здраве не изтрива интелигентността ти, но поставя стена пред нея. Получава се един опустошителен порочен кръг: знаеш, че можеш, но в момента просто не успяваш. И докато се опитваш да пробиеш тази стена, самочувствието ти се срива, а резултатите стават все по-лоши.
​Най-трудното е да приемеш, че усилията невинаги са достатъчни, ако вътрешният ти свят е в руини. Сякаш скърбиш за „старото си аз“ – онова, за което всичко е било постижимо, докато се опитваш да оцелееш в настоящето.

Address

Улица "Самара" 7
Plovdiv
4000

Opening Hours

Monday 08:00 - 19:00
Tuesday 08:00 - 19:00
Wednesday 08:00 - 19:00
Thursday 09:00 - 19:00
Friday 09:00 - 19:00
Saturday 09:00 - 17:00

Telephone

+359884327887

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Психологично консултиране & психотерапия - Даниела Червенакова posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Психологично консултиране & психотерапия - Даниела Червенакова:

Shortcuts

Share

Category