22/11/2022
Емблематичната педиатърка д-р Мика Цветкова-Матанова: "Израснах в голяма бедност! Чаках брат ми от училище, за да обуя налъмите му и да отида и аз"
"В сняг, дъжд, по тъмно и дори на кон обикалях децата по домовете", казва 95-годишната лекарка
„Живели сме в абсолютна бедност. Чакала съм брат ми да се върне от училище, за да обуя налъмите му и да отида аз. В школото се ходеше с 10 стотинки - 5 за баничка и 5 за боза. Не богатството дава акъл на човек, а семейството и възпитанието“.
С тези думи посреща в уютния си дом в Кумарица емблематичната педиатърка д-р Мика Цветкова-Матанова. Приседнала на дивана край горящата печка, практикувалата четири десетилетия в Нови Искър лекарка се отдава на спомени както за трудностите, през които преминава личния и професионалния й път, така и за огромното удовлетворение от значителния напредък в грижата за детското здраве, плод на непрестанни и денонощни усилия и всеотдайност.
„Хиляди пъти съм казвала - докато не се укрепи семейната клетка, поколение няма да имаме такова, каквото ги искаме“, казва доайенът на педиатрията в района. На достолепните 95 години д-р Цветкова-Матанова всеки ден чете вестници и решава без проблем кръстословици. Често си взима и отделни книжки с ребуси с по-високо ниво на сложност.
В специалния кът за книги задължително присъстват както историческата литература на сина ѝ проф. Христо Матанов, така и тази на психотерапевтична тематика на дъщеря ѝ проф. Ваня Матанова – ръководител на Института за психично здраве. Същинско будителско семейство, всеки член на когото е изтъкнато име в своето поприще.
Същата е ситуацията и с двамата братя на Мика - Цветан и Евлоги. Първият е рентгенолог, а вторият - архитект. И трите деца са надскочили времето, в което са живели.
„Майка ми като учителка знаеше какво и как да се прави вкъщи. Баща ми се прибираше на обяд. Докато го чакаме сме се приготвили и не сядаме, докато той не дойде“, спомня си сякаш е било вчера детската лекарка. И споделя тежката история на своя татко.
Баща ѝ остава кръгъл сирак на 6 години в едно белослатинско село. Тогава невръстното момче отива в Бяла Слатина и открива роднини. Моли ги да остане при тях, като сутрин рано чисти оборите и храни животните, само и само да ходи на училище. Близките му го приели и по този начин остава до 7 клас там.
Тогава научава, че има престижно училище в София, в което може да кандидатства. Но нито има пари, нито знае как да стигне до столицата. Сякаш съдбата в този момент му праща негов съученик, който пътува с баща му за изпита. И бащата на д-р Цветкова-Матанова тръгва с тях.
Двете момчета се явяват на изпит и се оказва, че баща й е приет, а неговият съученик не успява да се класира. Тогава бащата на съученика казва на баща ѝ - къде ще живееш, кой ще те издържа, хайде отстъпи място на моето момче. И таткото на педиатърката склонил. Отиват при директора и казват за уговорката, която той отхвърля и казва - не, който е издържал изпита и е влязъл, той ще учи.
„Тогава бащата на моя татко започнал да продава ниви, за да може да го издържа. Трябвало да има задължителна униформа и тогава в старата къща на село намерили шаяк, от който я направили. Целият бил в рани от грубия плат, но успял да завърши като експерт-счетоводител. А сега, като гледам голяма част от децата, родителите им дават по 10 лв. за джобни. И повече дори. Грешка е родителите, бабите и дядовците да искат да дадат на децата и внуците си онова, което те не са имали и по този начин да ги презадоволяват“, споделя мислите си за тогавашното и настоящо време 95-годишната педиатърка.
Съдбата на д-р Цветкова-Матанова и двамата ѝ братя сякаш следва тази на нейния татко. Само на 5 години, в бедни и непосилни времена, малката Мика се грижи за малкия си брат Евлоги, който е на годинка и батко му Цветан, докато родителите ѝ работят, за да изкарват прехраната на многолюдното 5-членно семейство.
„Тогава се разболях тежко от пневмония и 13 дни високата ми температура не спадаше. Тогава майката на майка ми е казала - изперете ѝ дрехите, защото после дрехи не се перат... Мислили са, че няма да оживея“, казва бъдещият медицински специалист, която от малка е научена на икономичност и да не хвърля и трошичка от масата.
По-късно Мика преживява и бомбардировките над София. Налага се да се евакуират в Харманли, където таткото намира работа в мелница. Там прилежната ученичка става отличник на випуска и решава да продължи обучението си като филоложка. Но не ѝ е отредено.
„Когато директорът на гимназията ми връчваше дипломата ми каза - не, ти си първенец на випуска и ще учиш медицина. Споделих на родителите ми. Те помълчаха малко и отвърнаха, че са съгласни. До онзи момент не бях мислила изобщо такъв вариант. Явих се на изпити и влязох“, смее се тя.
В университета се запознава с голямата си любов. Бъдещият ѝ съпруг Лука е с година по-голям.
„Живеехме много бедно и нямахме пари за сватба. Само подписахме граждански брак. Свекърът и свекървата също нямаха средства.
Случвало се е да събираме пари цяла година и да отидем със 120 лв. на море 4-членно семейство с двете ни деца, а на свекъра и свекървата оставаме 90-те лева“, разкрива още медикът.
След 5-годишното следване висшистката работи по специалността като детски лекар в Харманли, специализира и в болница „Царица Йоанна - ИСУЛ“. Докато съдбата не я довежда на 38 години в Нови Искър. Татко ѝ купува къща в Курило, в която и до днес живее.
Повече от 40 години д-р Цветкова-Матанова прекарва в града като педиатър както в старата сграда на поликлиниката, така и в 170 СУ „Васил Левски“ и ДГ 157, която се намира съвсем близо до дома й.
„Бях изключително взискателна. Преди децата да тръгнат на училище в първи клас ги привиквам всички. Помолих главния лекар да повика специалист „Уши, нос, гърло“, очен лекар и други експерти. Всички данни от прегледите записваме в личен картон, така че училищният лекар да знае какви имунизации е имало детето и от какво е боледувало. Така знаят в какво състояние прекрачва училищния праг в първи клас. Сега няма такова нещо, както липсва и детска консултация“, споделя педиатърката.
Всеотдайността през годините на детската лекарка е пословична. Родители, баби и дядовци знаят – без значение на метеорологичните условия или часа, тя ще дойде вкъщи на преглед.
„Нито сняг, нито дъжд, нито вятър - нищо не може да ме спре. Тръгвам пеша и отивам колкото и да е далеч болното дете. Детски консултации правихме в с. Кътина и Гниляне. Знаех рождената дата на децата, имената им и тези на родителите им, къде живеят“, добавя специалистката и посочва, че дори и с кон се е придвижвала до родилка в труднодостъпно място.
Много случаи са останали в съзнанието й. При един от тях, по време на нощно дежурство в старата поликлиника идват разтревожени хора и казват за жената, която придружават, че има бъбречна криза. „Гледам я - тя ще ражда. Изродих я, акушерката ми помогна. Няма упойка, няма модерни работи. Прерязах пъпната кръв и всичко мина благополучно. Пък уж бъбреците били болни“, връща лентата назад Мика.
При втори случай санитарка чула детско гласче в тоалетната на поликлиниката. Доближила се до стара пернишка печка, която се пълнела с въглища. Отворила и се ужасила - вътре било напъхано новородено бебе. Майката го пуснала и избягала. „Беше цялото одрано, но успяхме да го спасим“, щастлива е педиатърката.
Трети случай отново я заварил на нощно дежурство. „Около 3ч. през нощта се чуват страшни ревове отпред. Виждаме жена, на която виси едната ръка. Оказа се, че на връщане от празник в дефилето кавалерите й ще слизат в Гниляне, а тя си пътува за София. Искат тя да слезе с тях, но жената отказва. И когато влакът тръгнал, кавалерите я дръпват за ръката, тя пада и влакът минава през ръката ѝ. Обработихме я и я пратихме в "Пирогов", не забравя и този инцидент дългогодишният медицински експерт.
Днес детската лекарка се радва на двама внуци и една правнучка. Често си спомня как баща й е водел цялото семейство редовно на театър, опера, оперета, спортни състезания. Гледала на живо и големия борец Дан Колов.
Медикът спазва строг режим. „Сутрин се събуждам в 4,30-5.00 ч. но ставам в 6.00 ч. Закусвам с чай към 7.00 ч. Следва кафе в 9.00 В 12.00 ч. обядвам. Винаги има супа, второ и плод. В 16.00 ч. е следобедното хапване и вечеря в 18.00 ч. от кисело мляко с няколко филии и скилидки чесън. По-късно не се храня. Порциите са малки. Вечер си лягам към 21.00 ч., но чета и заспивам след 22.00 ч.“, казва д-р Цветкова-Матанова.
