Медикал Диет

18/08/2025

Твоят Нутри Код

Манифест за здравето на 87-годишния професор-алпинист: Бруталната истина за храната, добавките и енергията
На 87 години проф. Владимир Дадали изкачва върхове, плува в ледени води и преподава биохимия. В същото време, много 30-годишни се оплакват от хронична умора. Къде е разликата? Отговорът, според професора, е прост и неудобен: живеем в епоха на изобилие от калории и катастрофален дефицит на всичко останало.

Това не е просто интервю. Това е наръчник за оцеляване в модерния свят, където храната ни храни, но не ни храни.

Част 1: Големият хранителен обир – Защо ябълката на баба ви не е същата като вашата?
Основният проблем, който проф. Дадали идентифицира, е хроничният микронутриентен дефицит. Въпреки че сме презадоволени с калории, ние сме в постоянен глад за витамини, минерали и още 20 класа други вещества, за които дори не се говори в медицинските университети.

Причината?

Индустриално земеделие: За да се изхранят 8 милиарда души, се използват технологии (химически торове, пестициди, ГМО), които изтощават почвите и намаляват хранителната стойност на всяка култура.

Дългият път до трапезата: Докато един портокал стигне до нас от другия край на света, съдържанието му на витамин C е драстично намаляло.

Изводът на професора е категоричен: Днес е практически невъзможно да си набавим всичко необходимо само от храната. Нужен е съзнателен, молекулярен подход.

Част 2: Минното поле на модерната кухня – 7-те хранителни "престъпника", които трябва да избягвате
Професорът е безкомпромисен към продуктите, които активно рушат здравето ни.

Всичко от фритюрника: Чипсове, понички. Няма коментар.

Захарта: "Слаб наркотик". Консумираме 60-70 пъти над нормата. Води до диабет, атеросклероза и зависимост. Мозъкът може да си произведе нужната глюкоза сам.

Белият хляб и инстантните овесени ядки: "Празен крохмал". Преминете на пълнозърнест, ръжен хляб и овесени ядки, които изискват дълго варене.

Палмовото масло: Слага се във всяко второ сладко изделие заради ниската си цена. Избягвайте го.

Месо на открит огън: Канцерогенно. Ако печете на скара, правете го само на жарава (без пламък) и винаги консумирайте с огромно количество зелени подправки (магданоз, копър), които неутрализират вредните съединения.

Слънчогледовото олио за пържене: Съдържа твърде много Омега-6 (свързана с възпаления) и става токсично при нагряване. Съхранението му на светло в магазините е "безобразие". Използвайте минимално и го добавяйте в края.

Млякото от магазина: Професорът го нарича "на предела на престъплението". Препоръчва качествени кисели млека. Също така, кафето с мляко е лоша комбинация – танините в кафето пресичат млечния протеин.

Част 3: Мостът към здравето – Защо добавките не са въпрос на избор, а на необходимост
Това е темата, която предизвиква най-много спорове, но за проф. Дадали, който от 20 години създава рецептури за добавки, отговорът е ясен.

Защо лекарите не разбират от добавки? Защото нутрициологията не се преподава в медицинските университети. Това е "срамно", казва професорът, и води до дискредитация на цялата дисциплина от самозвани "експерти".

Какво представляват добавките (БАД)? Това са концентрати на природни хранителни вещества. Те не са лекарства и затова не изискват клинични изпитвания.

Качеството е всичко: Не всички добавки са еднакви. Професорът подчертава важността на контрола и дава за пример японските продукти, на които може да се има доверие.

Персонализация: Няма универсални решения. Трябва да знаете коя точно форма на магнезий ви е нужна и кога да я приемате.

➡️ Призив за действие: Бъдете критични. Търсете качествени марки и се образовайте за различните форми на витамините и минералите. Не се доверявайте на всеки "нутрициолог".

Част 4: Ръководство за употреба на вашето тяло – Енергия, сън и стрес
Как да си осигурим енергия и дълголетие в модерния свят?

Кодът за енергия (особено след 40 г.)
Ако се събуждате уморени, въпреки че сте спали, проблемът е дефицит.

Увеличете дозите: Нужен ви е качествен B-комплекс (напр. B100), както и минерали като калций, магнезий, цинк и хром.

Проверете желязото: Ниският хемоглобин и феритин означават кислороден глад за клетките.

Заредете митохондриите: Приемът на Коензим Q10 (в активната форма убихинол) е ключов за производството на енергия (АТФ).

Протокол за качествен сън
Сънят е незаменим. За да работи, са нужни:

Хладина: Спете в хладно помещение.

Пълен мрак: Мелатонинът се произвежда само в тъмното.

Тишина: Без шумове.

Дигитален детокс: Никакви екрани 2 часа преди сън.

Физическа умора: Движете се през деня.

Стратегии за управление на стреса
Хроничният стрес (дистрес) води до инфаркт, инсулт и рак. Как да се справим?

Физическа активност: Най-добрият антидот. Тичане по стълби, скачане на въже, танци – намерете своето отдушник.

Билкови успокоителни: Комбинация от тинктури от валериана, глог и дяволска уста преди стресова ситуация.

5-HTP (с B6): Прекурсор на серотонина, помага при депресивни състояния.

Информационна хигиена: Филтрирайте новините и социалните мрежи. Неконтролируемият поток от информация е огромен източник на стрес.

Финалният съвет на професора: Вие сте на ход
Човешкият живот има потенциал да продължи до 120 години при идеални условия. Ключът не е в едно вълшебно хапче, а в системата от знания и ежедневни действия:

Правилно хранене

Адекватна физическа активност.

Управление на стреса и поддържане на вътрешна хармония.

Както казва проф. Дадали, необходимо е да имате подготовка и критично отношение, за да филтрирате информацията.

➡️ Финален призив за действие: Образовайте се. Поемете отговорност. Започнете с едно малко, но осъзнато действие още днес – изпийте чаша вода вместо кафе с мляко, изяжте шепа ядки вместо вафла, или си легнете 30 минути по-рано без телефон в ръка. Вашето тяло ще ви бъде благодарно.
/Чрез Евтим Сапаревски/

19/10/2024

В деня, в който Църквата почита паметта на Св. Преподобни Иван Рилски Чудотворец - български светец, небесен закрилник на народа, покровител на лекарите и основател на Рилския манастир, своя професионален празник отбелязваме ние българските лекари!
Честит празник на всички мои приятели - медици по призвание! Бъдете все така всеотдайни в денонощния си труд в името на най-важната ценност – човешкия живот и нека Светията винаги да Ви пази и закриля!
Нашата професия е призвание, което изисква не само знания и умения, но и огромно сърце и човечност. Всеки ден Ние защитаваме най-ценния дар – човешкия живот. Спасяваме, лекуваме и вдъхваме надежда на пациенти и техните семейства.
Пожелавам Ви здраве, много щастие, лични и професионални успехи! Бъдете вдъхновени и удовлетворени от нашата благородна мисия!
Свети Иван Рилски Чудотворец е вдъхновител на всички нас с примера си за вяра, добродетел и състрадание. Неговият живот и дело са символ на непоколебимата воля за доброта и милосърдие.
Ще Ви напомня за
„смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня“ с един от любимите ми негови цитати, посочен в „Заветът на Свети Иван Рилски Чудотворец“ – документ, чието място в духовен и верови аспект стои гордо до Паисиевата история и е достойно признат за мерило за националното ни самосъзнание :
"Имайте мир и святост - с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога!".

Благословен ден на всички!

16/06/2023

22/11/2022

Емблематичната педиатърка д-р Мика Цветкова-Матанова: "Израснах в голяма бедност! Чаках брат ми от училище, за да обуя налъмите му и да отида и аз"

"В сняг, дъжд, по тъмно и дори на кон обикалях децата по домовете", казва 95-годишната лекарка

„Живели сме в абсолютна бедност. Чакала съм брат ми да се върне от училище, за да обуя налъмите му и да отида аз. В школото се ходеше с 10 стотинки - 5 за баничка и 5 за боза. Не богатството дава акъл на човек, а семейството и възпитанието“.

С тези думи посреща в уютния си дом в Кумарица емблематичната педиатърка д-р Мика Цветкова-Матанова. Приседнала на дивана край горящата печка, практикувалата четири десетилетия в Нови Искър лекарка се отдава на спомени както за трудностите, през които преминава личния и професионалния й път, така и за огромното удовлетворение от значителния напредък в грижата за детското здраве, плод на непрестанни и денонощни усилия и всеотдайност.

„Хиляди пъти съм казвала - докато не се укрепи семейната клетка, поколение няма да имаме такова, каквото ги искаме“, казва доайенът на педиатрията в района. На достолепните 95 години д-р Цветкова-Матанова всеки ден чете вестници и решава без проблем кръстословици. Често си взима и отделни книжки с ребуси с по-високо ниво на сложност.

В специалния кът за книги задължително присъстват както историческата литература на сина ѝ проф. Христо Матанов, така и тази на психотерапевтична тематика на дъщеря ѝ проф. Ваня Матанова – ръководител на Института за психично здраве. Същинско будителско семейство, всеки член на когото е изтъкнато име в своето поприще.

Същата е ситуацията и с двамата братя на Мика - Цветан и Евлоги. Първият е рентгенолог, а вторият - архитект. И трите деца са надскочили времето, в което са живели.

„Майка ми като учителка знаеше какво и как да се прави вкъщи. Баща ми се прибираше на обяд. Докато го чакаме сме се приготвили и не сядаме, докато той не дойде“, спомня си сякаш е било вчера детската лекарка. И споделя тежката история на своя татко.

Баща ѝ остава кръгъл сирак на 6 години в едно белослатинско село. Тогава невръстното момче отива в Бяла Слатина и открива роднини. Моли ги да остане при тях, като сутрин рано чисти оборите и храни животните, само и само да ходи на училище. Близките му го приели и по този начин остава до 7 клас там.

Тогава научава, че има престижно училище в София, в което може да кандидатства. Но нито има пари, нито знае как да стигне до столицата. Сякаш съдбата в този момент му праща негов съученик, който пътува с баща му за изпита. И бащата на д-р Цветкова-Матанова тръгва с тях.

Двете момчета се явяват на изпит и се оказва, че баща й е приет, а неговият съученик не успява да се класира. Тогава бащата на съученика казва на баща ѝ - къде ще живееш, кой ще те издържа, хайде отстъпи място на моето момче. И таткото на педиатърката склонил. Отиват при директора и казват за уговорката, която той отхвърля и казва - не, който е издържал изпита и е влязъл, той ще учи.

„Тогава бащата на моя татко започнал да продава ниви, за да може да го издържа. Трябвало да има задължителна униформа и тогава в старата къща на село намерили шаяк, от който я направили. Целият бил в рани от грубия плат, но успял да завърши като експерт-счетоводител. А сега, като гледам голяма част от децата, родителите им дават по 10 лв. за джобни. И повече дори. Грешка е родителите, бабите и дядовците да искат да дадат на децата и внуците си онова, което те не са имали и по този начин да ги презадоволяват“, споделя мислите си за тогавашното и настоящо време 95-годишната педиатърка.

Съдбата на д-р Цветкова-Матанова и двамата ѝ братя сякаш следва тази на нейния татко. Само на 5 години, в бедни и непосилни времена, малката Мика се грижи за малкия си брат Евлоги, който е на годинка и батко му Цветан, докато родителите ѝ работят, за да изкарват прехраната на многолюдното 5-членно семейство.

„Тогава се разболях тежко от пневмония и 13 дни високата ми температура не спадаше. Тогава майката на майка ми е казала - изперете ѝ дрехите, защото после дрехи не се перат... Мислили са, че няма да оживея“, казва бъдещият медицински специалист, която от малка е научена на икономичност и да не хвърля и трошичка от масата.

По-късно Мика преживява и бомбардировките над София. Налага се да се евакуират в Харманли, където таткото намира работа в мелница. Там прилежната ученичка става отличник на випуска и решава да продължи обучението си като филоложка. Но не ѝ е отредено.

„Когато директорът на гимназията ми връчваше дипломата ми каза - не, ти си първенец на випуска и ще учиш медицина. Споделих на родителите ми. Те помълчаха малко и отвърнаха, че са съгласни. До онзи момент не бях мислила изобщо такъв вариант. Явих се на изпити и влязох“, смее се тя.

В университета се запознава с голямата си любов. Бъдещият ѝ съпруг Лука е с година по-голям.

„Живеехме много бедно и нямахме пари за сватба. Само подписахме граждански брак. Свекърът и свекървата също нямаха средства.

Случвало се е да събираме пари цяла година и да отидем със 120 лв. на море 4-членно семейство с двете ни деца, а на свекъра и свекървата оставаме 90-те лева“, разкрива още медикът.

След 5-годишното следване висшистката работи по специалността като детски лекар в Харманли, специализира и в болница „Царица Йоанна - ИСУЛ“. Докато съдбата не я довежда на 38 години в Нови Искър. Татко ѝ купува къща в Курило, в която и до днес живее.

Повече от 40 години д-р Цветкова-Матанова прекарва в града като педиатър както в старата сграда на поликлиниката, така и в 170 СУ „Васил Левски“ и ДГ 157, която се намира съвсем близо до дома й.

„Бях изключително взискателна. Преди децата да тръгнат на училище в първи клас ги привиквам всички. Помолих главния лекар да повика специалист „Уши, нос, гърло“, очен лекар и други експерти. Всички данни от прегледите записваме в личен картон, така че училищният лекар да знае какви имунизации е имало детето и от какво е боледувало. Така знаят в какво състояние прекрачва училищния праг в първи клас. Сега няма такова нещо, както липсва и детска консултация“, споделя педиатърката.

Всеотдайността през годините на детската лекарка е пословична. Родители, баби и дядовци знаят – без значение на метеорологичните условия или часа, тя ще дойде вкъщи на преглед.

„Нито сняг, нито дъжд, нито вятър - нищо не може да ме спре. Тръгвам пеша и отивам колкото и да е далеч болното дете. Детски консултации правихме в с. Кътина и Гниляне. Знаех рождената дата на децата, имената им и тези на родителите им, къде живеят“, добавя специалистката и посочва, че дори и с кон се е придвижвала до родилка в труднодостъпно място.

Много случаи са останали в съзнанието й. При един от тях, по време на нощно дежурство в старата поликлиника идват разтревожени хора и казват за жената, която придружават, че има бъбречна криза. „Гледам я - тя ще ражда. Изродих я, акушерката ми помогна. Няма упойка, няма модерни работи. Прерязах пъпната кръв и всичко мина благополучно. Пък уж бъбреците били болни“, връща лентата назад Мика.

При втори случай санитарка чула детско гласче в тоалетната на поликлиниката. Доближила се до стара пернишка печка, която се пълнела с въглища. Отворила и се ужасила - вътре било напъхано новородено бебе. Майката го пуснала и избягала. „Беше цялото одрано, но успяхме да го спасим“, щастлива е педиатърката.

Трети случай отново я заварил на нощно дежурство. „Около 3ч. през нощта се чуват страшни ревове отпред. Виждаме жена, на която виси едната ръка. Оказа се, че на връщане от празник в дефилето кавалерите й ще слизат в Гниляне, а тя си пътува за София. Искат тя да слезе с тях, но жената отказва. И когато влакът тръгнал, кавалерите я дръпват за ръката, тя пада и влакът минава през ръката ѝ. Обработихме я и я пратихме в "Пирогов", не забравя и този инцидент дългогодишният медицински експерт.

Днес детската лекарка се радва на двама внуци и една правнучка. Често си спомня как баща й е водел цялото семейство редовно на театър, опера, оперета, спортни състезания. Гледала на живо и големия борец Дан Колов.

Медикът спазва строг режим. „Сутрин се събуждам в 4,30-5.00 ч. но ставам в 6.00 ч. Закусвам с чай към 7.00 ч. Следва кафе в 9.00 В 12.00 ч. обядвам. Винаги има супа, второ и плод. В 16.00 ч. е следобедното хапване и вечеря в 18.00 ч. от кисело мляко с няколко филии и скилидки чесън. По-късно не се храня. Порциите са малки. Вечер си лягам към 21.00 ч., но чета и заспивам след 22.00 ч.“, казва д-р Цветкова-Матанова.