22/07/2025
"Без осъзнаване болестта се завръща.
Хората не умират от болести, въпреки че често се казва:
„Почина от инсулт.“
„Почина от рак.“
„Диабетът го отне.“
„Алцхаймер я уби.“
„Имаше ХИВ.“
„Почина от язва.“
„Инфекцията я отне.“
„Кръвното беше твърде високо…“
Не.
Хората умират от нехармонични ментални състояния, способни да нарушат вътрешната им хармония и баланс. Тези състояния пораждат специфични хормонални комбинации, които произвеждат емоции. А когато тези емоции станат хронични, те създават неблагоприятна вътрешна среда, в която имунната система вече не може да функционира.
Защото тялото се подчинява на ума.
А умът, от своя страна, е антена – улавя честотите на нашите мисли.
Затова осъзнаването е ключ – то ни помага да настроим себе си на по-устойчиви честоти, по-съгласувани с Истината на нашето тяло.
Когато се настроим на правилната честота, не се разболяваме.
Дори някои „инциденти“ – които всъщност често са проявления на несъзнаваното – могат да бъдат избегнати.
Защото ако наистина бяхме осъзнати за мислите си, за вътрешните си конфликти, много от събитията, които смятаме за „неизбежни“, всъщност никога не биха се случили.
Ето защо нито едно алопатично – традиционно медицинско – лекарство не може да излекува в дълбочина. Защото истинското изцеление не идва от медицината –
а от осъзнаването.
Лекарствата прикриват петното от влага по стената, но не поправят пукнатината, през която водата прониква. Те скриват симптома, но не лекуват причината.
Без осъзнаване, болестта се завръща.
Прост пример: една спортна травма, причинена от неправилна техника. Можеш да ходиш на физиотерапия хиляда пъти, но ако не коригираш неправилното движение, травмата ще се върне.
А какво да кажем за зависимостите – цигари, наркотици, компулсивно хранене, хазарт? Не са ли те плод на дълбоки емоционални дисбаланси?
Значи умираме от невежество?
Невежество, родено от страх. Невежество за цялостното функциониране на нашето същество на всички нива – физическо, ментално, емоционално, духовно.
И това невежество се проявява под много форми: недоволство, неспособност да простим, постоянна тревожност, депресия, стрес, потискане, лъжи, завист, тъга, страх от промяна, гордост, суета, алчност, самота, преживяна като болка ...и още много.
Невежият към себе си човек ПИЛЕЕ ЕНЕРГИЯ в собствените си мисловни капани, а други – медии, политици, рекламисти – се възползват от това, подхранвайки разпиляното съзнание с егрегори.
За разлика от това, човекът с дълбоко разбиране за живота, за човешките отношения и за собственото си тяло, преживява такива разрушителни състояния много по-рядко – и здравето му е съответно по-устойчиво.
Това не означава, че той никога няма да падне, но ще знае как да се изправи.
Не се опитвай да лекуваш болестта.
Помогни на страдащия да разбере.
И болестта ще си отиде сама.
„А какво да кажем за децата?“ – може да попиташ.
„А за онези малки същества, които умират толкова млади?“
Ще отговоря с мекота, само чрез здрав разум:
Малкото дете не може да се грижи само за себе си. То е дълбоко емоционално свързано със своите родители. Ако родителите живеят в разрушителни емоционални състояния, тези вибрации се предават – видимо или невидимо.
Както майчиното мляко, така и емоциите хранят детето. И някои детски болести може да са отражение на емоционалната неосъзнатост на родителите.
Можеш да приемеш или отхвърлиш тази мисъл. Но първо – медитирай върху нея.
И все пак: пациент, който не иска да се излекува – няма да се излекува."
Sanacion Cuantica