Marinella Bedeleva - Psychologist and Hypnotherapist

15/04/2026

Кое е във вътрешния ви център - кое ви води, кое носи смисъл на дните ви в момента? Кое ви вдъхновява и ви кара да се будите сутрин? 🙃

09/04/2026

04/04/2026

Честит професионален празник на нас психолозите - монтьорите на човешката душа (както един клиент ми каза преди години)

“Дори да знаеш всички теории,
Дори да владееш всички техники,
Когато докосваш една човешка душа,
Просто бъди другата човешка душа.” 💜

К.Г. Юнг ~

П.С.

Един баща завел синченцето си на психолог. Психологът почва да го преценява:
- Колко очи има кучето?
- Две.
- Колко уши има кучето?
- Две.
- А колко лапи има кучето?
Хлапето се обръща изумено към баща си:
- Абе, тате, тоя идиот наистина ли не е виждал куче!?

26/01/2026

"В търсене на смисъла обезсмисляме живота си. А тревата, без да знае за какво - пробива камъка."
-Блага Димитрова
❤

17/01/2026

Цитирам един много мъдър според мен човек:

"Съдбата - илюзията на егото, че вселената се върти около него

Идеята за съдбата е една от най-удобните конструкции на егото. Тя звучи утешително. Дава смисъл на болката. Сваля отговорността от избора. Позволява ни да кажем: „Така е трябвало“.
А истината е далеч по-проста. И по-неудобна.

Няма съдба.
Няма карма в смисъла, в който хората обичат да я използват.
Няма предварително написан сценарий.

Има живот. Има поле от безкрайни възможности. Има движение. И има избор.

Животът не се случва заради нас. Той не ни дължи нищо. Той не ни изпитва, не ни награждава и не ни наказва. Той просто се случва. Както дишането. Както смяната на деня и нощта. Както растежа и разпада.

В момента, в който егото се появи, се появява и нуждата от контрол. А когато контролът е невъзможен, се появява нуждата от обяснение. Там се ражда съдбата. Не като истина, а като оправдание.

Егото не може да приеме, че не е центърът.
Не може да приеме, че животът не е лична история, написана специално за него.
И тогава създава идея за външна сила - съдба, вселена, карма - която „води“, „урежда“, „решава“.

Но няма такава сила.

Има избор.
Има реакция.
Има посока, която се променя във всеки миг.

Всеки избор, който правим - осъзнат или не - ни поставя в определена реалност. Не защото някой я е подготвил за нас, а защото ние сме влезли в нея. Няма правилен или грешен път. Има последствие. Има опит. Има движение.

Карма, в истинския си смисъл, не е наказание. Тя не е баланс от дългове. Тя е просто инерция. Продължение на избор, който още не сме осъзнали. В момента, в който изборът стане осъзнат, „кармата“ спира да съществува. Остава само отговорност.

А отговорността плаши.
Защото означава, че никой не ни е направил това.
Никой не ни е пратил този човек.
Никой не ни е изпитал.

Ние сме избрали. Понякога от страх. Понякога от нужда да бъдем обичани. Понякога от бягство от себе си.

Егото иска съдба, защото съдбата сваля вината.
Съзнанието не се нуждае от съдба, защото поема избора.

И когато това бъде видяно ясно, без духовни украси и утешителни думи, идва не отчаяние, а свобода. Тиха, дълбока свобода. Защото ако няма нищо предначертано, значи всеки следващ миг е жив. Отворен. Истински.

Животът не пита кои сме.
Не ни познава по име.
Не ни дължи смисъл.

Смисълът се ражда там, където изборът е поет без бягство.
Там, където егото спре да се крие зад съдбата.

И остане само човекът, срещу себе си."

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея

05/01/2026

Щастието не идва отвън — то се събужда отвътре, в хармонията между движение и мисъл, между грижа и осъзнатост.
Здравото тяло и здравият ум не обещават съвършенство, а пълноценен, радостен живот.

04/01/2026

Бъдете щастливи и правете другите щастливи!
Усмихвайте се и усмихвайте!
Обичайте и бъдете обичани!
❤️

03/01/2026

⭐️

24/12/2025

Бъдете добри! ⭐️
Към себе си и към другите! ❤️